Определение по дело №2313/2018 на Районен съд - Стара Загора

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

     Номер                 Година   27.06.2018         Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                       XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и седми юни                                                                                      Година 2018 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 2313 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          След като се запозна с подадения с оглед пощенското клеймо в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявеният с нея отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК допустим.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от ищеца писмени документи, каквито ответникът не е представял по делото.

Следва да се назначи и исканата от ответника съдебно - техническа експертиза, която да отговори на поставените от него въпроси към същата в отговора му, тъй като за отговора им съдът не разполага със специални знания в областта на метрологията, което обуславя назначаването й (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи поискалият назначаването й ответник да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложението към него. За съдебното заседание следва да се призове вещото лице, след внасяне от ответника на определения депозит. Страните следва да бъдат приканени към постигане на спогодба по спорния предмет, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, освен което при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.                   

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, на които ищецът е основал предявения иск, са посочени в исковата му молба и по същество се изразяват в това, че бил собственик на апартамент - и клиент на ответника с № **********, ИТН 2062510. Преди няколко дни получил от него писмо изх. № 7622975-1/18.04.2018 г., с което го уведомявали, че при проверка на 24.03.2017 г. от служители на Е.Ю., бил демонтиран и предаден за експертиза електромер с № ********* от ИТН 2062510, на клиент с № **********. В писмото било отразено че служители на Б. констатирали, че електромерът бил манипулиран и отчитал с грешка минус 61,12 %, за което бил издаден констативен протокол № 500/18.12.2017 г. Било записано също, че на основание чл. 48 /1/ и чл. 51/1/ ПИКЕЕ сметката му за ел.енергия щяла да бъде коригирана от 24.12.2016 г. до 24.03.2017 г. за 90 дни. Била му допълнително начислена сума вследствие установено неизмерване, непълно/неточно измерване на количествата ел.енергия на стойност 399.42 лева. Стриктно бил спазвал задълженията си за плащане на дължимите суми на ответника. Не бил манипулирал електромера си. Не знаел за извършване на подобно действие и от друго лице. Към момента не бил платил начислената му сума от 399.42 лева, поради което имал правен интерес да предяви настоящия отрицателен установителен иск. Същата сума била недължима. Не бил присъствал на извършената проверка на СТИ. Не бил уведомен за нея и електромерът, отчитащ ел.енергията, доставяна до абоната, се намирал в заключено ел.табло, извън имота му. На следващо място, ел.енергията му била начислена неправомерно, в нарушение на ЗЕ, ОУ на Е.Р. и Е.С., и при неспазване на установените с ПИККЕ правила. С решение № 1500/06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/2016 г. I колегия на ВАС, ПИКЕЕ Обн. ДВ, бр.98/12.11.2013 г., били отменени изцяло, с изключение на чл.48-51. Решението било обнародвано в ДВ, бр. 15/14.02.2017 г. и било в сила от 14.02.2017 г. От това следвало, че след като проверката била извършена след 14.02.2017 г., тя била извършена въз основа на отменени правни норми, което пък от своя страна било самостоятелно основание да се приемело, че извършената корекция на сметката му била лишена от основание. От друга страна следвало да се отбележи, че единствената причина ПИКЕЕ да не били отменени изцяло било оттеглянето на оспорването в частта касаеща посочените четири разпоредби от ответника. С решението се приемало посоченото подробно в исковата молба. От изложеното можел да се направи единственият правилен извод, че ПИКЕЕ били изцяло незаконосъобразни. С решение по адм.д. № 3879/2017 г. на ВАС, като незаконосъобразни били отменени и разпоредбите на чл. 48-51 ПИКЕЕ. Вярно било, че понастоящем последното не било влязло в сила, но в мотивите му се съдържали достатъчно доводи за извършени нарушения на чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 ЗНА при приемане на ПИКЕЕ. В тежест на доставчика на ел.енергия било да установи периода на грешното измерване/неизмерване в резултат на неправомерно действие на потребителя. Иначе му се позволявало да получи цена за недоставена енергия. Липсвала защита на интереса на потребителите при едностранна корекция на сметките им за минал период. В случая нямало яснота как ответникът формирал периода на процесната корекция. На следващо място липсвали и данни за виновно поведение на ищеца. Електромерът се намирал извън имота му и само служители на Е.Р. имали достъп до него, поради което, дори да били налице неточности при отчитането, същите не били причинени от него. Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ в изправност от електроразпределителното дружество, не следвало да влече ощетяване на потребителя чрез корекция на сметката му за минал период. СТИ били собственост на ответника и задължението за поддържането им в изправност било негово. Липсвало и законово основание за извършената корекция. По въпроса за правото на доставчика едностранно да коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ при условие, че корекцията се извършвала при действието на заварените общи условия, била налице посочената в исковата молба трайна съдебна практика. С оглед дадените в нея разяснения, следвало да се приеме, че не бил осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребена ел. енергия, тъй като не бил изпълнил задълженията си по чл. 98, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува нови общи условия, чието съдържание да отговаря на изискванията на посочената норма, доколкото в заварените му общи условия липсвал уреден ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция. Тази теза се преповтаряла и в новопостановеното решение № 2315/21.02.2018 г. по адм.д. № 3879/2017 г. на ВАС.

Искането е да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи 399.42 лева за допълнително начислена му ел. енергия вследствие установено неизмерване, непълно/неточно измерване на количеството й за електромер с № *********, за периода от 24.12.2016 г. до 24.03.2017 г., за имот с ИТН 2062510 в -. Претендира разноски.

Правна квалификация на предявения отрицателен установителен иск - чл.124, ал. 1 ГПК.

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че на 24.03.2017 г. служители на „Е.Ю." Е. (Е.Ю.) извършили проверка на електромер № *********, отчитащ доставената в обекта на ищеца ел. енергия. Проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор, които демонтирали електромера, поради възникнали съмнения за нерегламентирано въздействие върху него, и го поста­вили в безшевна торба, за да бъде изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория. На мястото на демонтираният електромер бил монтиран нов, за който отново, след извършено контролно замерване с еталонен уред, било установено, че измервал ел.енергия с грешка, която била в рамките на допустимата от +/- 2 % според приложение № 32 към Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. За тези действия проверяващите съставили констативен протокол № 350644/24.03.2017 г. Въпреки настоятелните им опити да откриели клиента, същият не бил намерен, след което протоколът бил съставен и приподписан от двама свидетели, които не били служители на Е.Ю.. Процесният електромер бил предаден на Б. за метрологична експертиза, заключението на която било, че бил осъществен достъп до вътреш­ността му, като задният му панел бил пробит, бил осъ­ществен достъп до вътрешността му, задният му панел бил пробит (отвор с диаметър около 1 мм), като към електрическата схема допълнително било присъединено устройство - платка с електронни компоненти, непринадлежащо към схемата му, имало изменения на електрическата схема, което не съответствало на одобрения тип. По този начин били изменени техническите и метрологичните му характеристи­ки, а преминаващата през него ел.енергия се измервала с отклонение извън границите на допустимото, посочено в т.4.4. и 4.6. С протокола било установено, че поради манипулацията му, елект­ромерът измервал енергията с грешка. Поради това отчитал с грешка - 61,12 % от консумира­ната ел.енергия. За посочените констатации бил изготвен от Б. констативен протокол № 500/18.12.2017 г. С оглед посоченото, били налице предпоставките на чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ и операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисление на количеството ел.енергия, при спазване на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „а“ ПИКЕЕ, като начислил допълнително ел.енергия на клиента в размер от 2762 kWh,  дължимата за която сума била 399.41 лева с ДДС. Периодът от време, за който била извършена корекцията, бил 90 дни. Първата му дата на 24.12.2016 г. била на регулярен отчет на показанията на електромера, а последната дата била на извършената техническа проверка на 24.03.2017 г. (чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ). Е.Ю. предоставило тази информация на ответника, който издал процесната фактура № **********/18.04.2018 г. съгласно чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ за допълнително начислената сума, вследствие на установеното непълно измерване на ел.енергия. С писмо с изх. № 7622975-1/18.04.2018 г. я изпратило на адреса за кореспонденция на клиента (уведомление) за извършеното допълнително начисление. Получаването на писмото се признавало и в исковата молба. Съществувало законово основание за начисляване на процесната сума. К. имала правомощието да приеме ПИКЕЕ. Те, наред с другото, следвало да регламентират условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия (чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно на това основание К. приела ПИКЕЕ (ДВ 98/2013 г.), като раздел IX от тях бил посветен на случаите и начините за извършване на преизчисление на количество ел.енергия от операторите на съответните мрежи. В случая приложение намирал чл. 51, ал. 1, във вр с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, тъй като ставало дума за битов клиент и от извършената от Б. метрологична експертиза бил установен точния про­цент на грешка, а формулата, която се прилагала при изчисляването на количеството за корекцията, се съдържала в чл. 48, ал. 1, б. "а" ПИКЕЕ. Стойността на дължимата сума била изчислена при стриктно спазване на инструкциите в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупувал от общественият доставчик ел.енергия за покрИ.е на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени. Описаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били и законовото основание за преизчисление на сметка на клиента. Нямал задължение да доказва виновно поведение на ищеца. Неоснователни били доводите му, че имало съществено значение, кой точно бил извършил това въздейс­твие, което не можело да му се вмени във вина. Установяването на лицето, извършило неправо­мерно въздействие върху електромера и вината му, били от компетентността на разследващите органи и проку­ратурата, доколкото имало данни за осъществяване на състава на престъплението по чл. 234в НК. В случая било ирелевантно кой бил конкретният извършител, защото в посочените норми не се съдържали изисквания и условия за това. Било точно обратното. Единственото условие за упражняване правото на енергийният доставчик да извършел едностран­на корекция било да бъдело установено по съответния ред, че бил налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточ­но измерена ел.енергия, за да се пристъпело към такава корекция. Във всички случаи на неизмерена/неточно измерена ел.енергия обаче, правото на доставчика й да извършел едностранна корекция, не било обусловено от доказването на виновно поведение на потребителя, защото корекцията целяла възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не ангажиране отговорността на потребителя за виновно поведение. Този въпрос бил разглеждан многократно от ВКС след приемане на ПИКЕЕ и съставите били единодушни, че законът давал възможност на крайният снабдител да извършвал едностранна корекция на сметка на клиента, в случай на констатирано неправомерно въздействие върху СИ, като при подобен род корекции не следвало да се доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 ЗЗД бил непри­ложим. В ОУ на ответника бил предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите му при извършена корекция. В качеството си на краен снабдител, съгласно чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, продавал ел.енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите такива за процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване Е., одобрени с решение на ДК. № ОУ-13/10.05.2008 г. (ОУ на Е.С.). Последните представлявали договори при общи условия, на базата на които се уреждали отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и доставката на ел.енергия. В чл. 28, ал. 2 от ОУ на Е.С. изрично бил уреден реда, по който крайният снабдител уведомявал клиента за дължи­мите от него суми при извършена корекция на сметката му, като разпоредбата имала посоченото в отговора му съдържание. Не можел да се сподели разбирането на този съд, че спазването на изискването в ОУ да имало ред за уве­домяване ( чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), можело да се обоснове, само ако ОУ били изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012 г. Това било изцяло погрешно и нелогично, тъй като законът действително поставял изискване за наличие на ред за уведомяване, но не вменявал в задължение на крайните снабдители да променели общите си усло­вия (в ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г.). Нямало подобна инструкция. Още повече, че такъв ред бил предвиден. Това тълкуване се споделяло и от ВКС, който приемал, че в чл. 24 от Общите условия на договорите за продаж­ба на електрическа енергия на Е.П., който също бил краен снабдител с ел.енергия, но за територията на -, бил предвиден ред за уведомяване на потребителя на ел.енергия за извършената корекция, което било прието в посоченото в отговора решение. ОУ на Е.П." били одобрени с решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на К., преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012 г., а дословно чл. 24 имал посоченото в отговора съдържание. При сравнение на тези двете разпоредби ясно се виждало, че били напълно еднакви и нямало особена логика при идентична фактическа обстановка ВКС да приемал, че изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ било изпълнено, а този съд да възприемал диаметралнопротивоположна теза, че за целта крайните снабдители следвало да изменят общите си условия. Тъй като били налице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията в случая, искът бил неоснователен и следвало да бъде отхвърлен, като в полза на ответника бъдели присъдени сторените разноски.

Тежестта за доказването на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал възраженията си за недължимост на отричаното с иска му вземане, а ответникът носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като пък на тях той е основал това претендирано от него вземане, респективно - основанието за възникването и съществуването му, и неговият размер.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ответника, че не е представил като писмени доказателства по делото цитираните в отговора му общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.Е. и общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на Е.Р., както и доказателства за влизането им в сила, а тези общи условия, не представляват печатни материали по смисъла на чл. 187 ГПК.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: писмо; констативен протокол № 350644/24.03.2017 г.; справка за коригиране на сметка за електроенергия; фактура № **********/18.04.2018 г.; констативен протокол № 500/18.12.2017 г.

 

НАЗНАЧАВА по делото съдебно-техническа експертиза, като за вещо лице определя Д.Д.Д., което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при страните и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси поставени към тази експертиза от ответника в отговора му, при депозит в размер на 70 лева, вносим от ответника по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение и представяне в същия срок по делото на документа, удостоверяващ внасянето му, като указва на ответника, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

         

          ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 26.09.2018 г. от 10.40 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него. За тази дата да се призове вещото лице, след внасяне от ответника на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата. 

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: