Р Е
Ш Е Н
И Е
№ III-254 28.07.2020 год.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд
трети въззивен граждански състав
на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година
в открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Кремена Лазарова
2. Йорданка Майска
секретар Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от съдия
Йорданка Майска
в.гр.дело № 1431 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следно :
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК .
Образувано е по повод подадена въззивна жалба от ГД
„Гранична Полиция“-МВР, гр.София, бул.Княгиня Мария Луиза № 46, с посочен адрес
за призоваване в гр.Бургас, ул.”Цар Асен” № 4, чрез юк.К.Иванова против Решение
№ 808/04.03.2020г. по гр.д. № 8152/2019г. на РС-Бургас, в частта, с която съдът е уважил осъдителния иск на К.Г.В. с ЕГН **********
от гр.С., ул.“Р.“ № *, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 115,
вх.А, ет.2 - адвокат Керка Богоева против
ГД „ГП“-МВР, за сумите от 1 536,60
лв. - допълнително трудово
възнаграждение за извънреден труд, дължимо след преизчисляване на положения
през периода 01.09.2016г. - 31.08.2019г. нощен труд с коефициент 1,143; 217,61
лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода 01.10.2016г. –
29.09.2019г.; ведно със законната лихва върху главницата от подаването на
исковата молба на 30.09.2019г. до окончателното й изплащане; сумата от
217,61лв.-представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за
периода от 01.10.2016г. до 29.09.2019г. и сумата от 439,96 лв. за
направени по делото съдебни разноски, съразмерно с уважените искове.
Решението се обжалва като неправилно, поради което се
моли същото да бъде отменено, като искът бъде изцяло отхвърлен. Въззивникът посочва,
че обжалваното решение в осъдителната му част е постановено при неправилно
приложение на материалния закон и е необосновано. Навежда, че е налице
неправилно приложение на релевиращите материално-правни норми, относими към
полагането, отчитането и заплащането на нощен труд. В този смисъл се твърди, че
неправилно е уважена претенцията на ищцовата страна, положеният нощен труд да
бъде преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по организацията
на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент
1,143. По-конкретно се твърди, че НСОРЗ е неприложима в случая, тъй като не са
налице предпоставките за прилагането й, и по-конкретно – продължителност на
нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното; и трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми. Посочва се на следващо място, че
превръщането на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143 е
установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд, а не за
генериране и заплащане на извънреден труд. Твърди се, че положеният от ищеца
нощен труд е бил отчитан ежемесечно и е бил заплатен съобразно правилата на
действалите към процесния период нормативни актове. Претендира се отмяна на
решението на БРС в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове. Не
ангажира нови доказателства. Няма искания по доказателствата. Претендират се
разноски.
Въззиваемата К.В., редовно уведомена за постъпилата
жалба чрез процесуалния си представител адв.КеркаБогоева не е депозирала
отговор в законоустановения срок. Не ангажира нови доказателства, няма
доказателствени искания.
Представител на въззивника, редовно уведомени не се
явява в с.з.. Депозирана е писмена молба, с която въззивната жалба се поддържа
и е взето становище по същество.
В с.з. се явява процесуален представител за
въззиваемата – адв.М.Георгиева, преупълномощена от адв.Богоева и посочва че
претенцията е за извънреден труд, оспорва жалбата като неоснователна. Пледира
за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от надлежно упълномощен представител на страна, която има
правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и следователно
същата е допустима за разглеждане по същество.
Бургаският окръжен съд, при служебната
проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК
намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото
доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото
е правилно и законосъобразно.
Производството пред районния съд е било
образувано по искова молба на К.В. с
искане за осъждане на Главна
Дирекция „Гранична полиция“ да му заплати сумата от 40 лв. – възнаграждение за
10 часа незаплатен извънреден труд през периода 01.09.2016г. – 30.09.2019г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска на
30.09.2019г. до окончателното й изплащане; сумата от 1 296,00лв.-сборна
главница от дължимо месечно допълнително трудово възнаграждение за неначислен и
неизплатени общо 219,48 часа нощен труд за периода 01.09.2016г. - 31.08.2019г.;
сумата от 61,10 лв. – обезщетение за забава
върху главницата за периода 01.10.2016г. – 29.09.2019г.; ведно със законната
лихва върху главницата от подаването на исковата молба на 30.09.2019г. до
окончателното й изплащане..
В хода
на съдебното следствие е сторено от ищеца и прието от съда изменение в
размера на иска, след което същият следва да се счита предявен както следва: за сумата от 40 лв. – възнаграждение за 10
извънреден труд през периода 01.09.2016г. – 30.09.2019г., ведно със законната
лихва върху тази сума от предявяването на иска на 30.09.2019г. до окончателното
й изплащане; 2. 1 536,60 лв. -
допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, дължимо след
преизчисляване на положения през периода 01.09.2016г. - 31.08.2019г. нощен труд
с коефициент 1,143; 3. 217,61 лв. – обезщетение за забава върху главницата за
периода 01.10.2016г. – 29.09.2019г.; ведно със законната лихва върху главницата
от подаването на исковата молба на 30.09.2019г. до окончателното й изплащане..
Ответната страна ГД „Гранична
полиция“ МВР е депозирала отговор на исковата
молба, в който се оспорва предявения иск по основание и размер. Не сочи
доказателства.
Страните са ангажирали доказателства в
подкрепа на становищата си.
С окончателния акт районният съд се е
произнесъл по искове с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т.
3 вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД като решението е
позитивно за ищеца.
Не е спорно по
делото, а и се установява от представените писмени доказателства в
първоинстанционното производсто, както и от приетата ССчЕ, че ищецът за процесния период е полагала труд на длъжност като „Старши полицай, оператор на интегрирана система
на наблюдение /ОИСН/“ в Локален координационен център – С. в Група „Охрана на
държавната граница“ към ГПУ – Бургас, която е на структурно подчинение към ГД „Гранична полиция“ МВР. За процесния
период ищецът е работил на смени, всяка с продължителност 12 часа,
включително и през
нощта – за времето от 22,00 ч. до
06,00 ч., по
предварително утвърдени графици, при сумирано изчисляване на работното време. За процесния период съгласно посоченото в приетата експертиза ищецът реално е положила 1536 часа нощен труд,
който е изплатен по 0,25лв на час. Преизчислен в дневен труд с коефициент
1.143, нощният труд възлиза на 1755,65 часа. Разликата между преизчисления и
отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 2217,61 часа, като стойността му е
1536,60 лева.
Не се спори, че страните са обвързани от
служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е държавен служител, поради което и приложимият закон, уреждащ
този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл –
арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото няма спор, че предвид характера на
заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22.
00 – 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Спорен по
делото въпросът за начина на
изчисляването на положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на
часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд
за така преобразуваните часове труд.
Въззивника поддържа
в жалбата си, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат
наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното
време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за
отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, тъй като се касае за специална уредба.
Според действалата за периода
01.01.2016г. – 13.10.2016г. редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР: „Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за едномесечен период. При работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.“ След изменението на цитираната
разпоредба, новата, действаща и към настоящия момент разпоредба, предвижда
сумираното отчитане да бъде изчислявано за тримесечен период.
Не се спори, че при изпълнение на
трудовите си функции въззиваемият е полагал както дневни, така и нощни
дежурства, определени по график, одобряван за всеки календарен месец. Съгласно
чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. От така
цитирания законов текст следва заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се
приравняват, по волята на закона, на 8 часа, отработени през деня. За да се
приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се
заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ
на съотношението 8 / 7.
Според въззивника, горните правила
не следва да бъдат прилагани и съответно нощният труд да бъде приравняван на
дневен, посредством умножаване с коефициент, понеже се касае за държавен
служител от структурите на МВР. За него, според работодателя, следва да се
прилагат само специалните правила, по-конкретно Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 1.04.2015г., отм.,ДВ
бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, които не съдържат изрична
регламентация за приравняване на нощния труд в дневен, а освен това двете
Наредби предвиждат полагане на нощен труд не повече от 8 часа, което,
според работодателя, означава, че коефициентът за положения нощен труд в
спорния период не е 1.143, а 1. Позовава се на издадени от министъра
Заповеди № 8121з-791/28.10.2014г. и №
8121з-1429/23.11.2017г., съгласно които за процесния период за всеки отработен
час или за част от него между 22:00ч. и 06:00ч. на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25лв./час.
Според настоящия състав, цитираните
разпоредби не дерогират общите правила на КТ относно полагането на нощен труд,
приравняването му на дневен и заплащането на извънреден труд, при условие, че е
положен такъв. На първо място следва да се вземе предвид, че въззиваемият е
лице със статут на държавен служител – чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР. По отношение на
работното време, почивките и отпуските на държавните служители чл.50а, ал.2 ЗДС
предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. Кодексът на
труда е нормативен акт от по-висок ранг в сравнение с цитираните ЗДС и ЗМВР.
Последните два закона, както и двете цитирани по-горе Наредби, съдържат
специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични правоотношения, а именно
тези, засягащи лицата със статут на държавни служители и лицата от структурите
на МВР. Както ЗДС, така и ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от
институтите на КТ по начин различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да
бъде влошено положението на лицата, в сравнение с правните разрешения, предвидени
по Кодекса на труда. По-низшите по степен нормативни актове могат да уреждат
правоотношенията, насочени към съответните им адресати по по-благоприятен
начин, но не и да поставят лицата в по-неизгодно положение. Въззивникът се
позовава на разпоредбата на чл.3, ал.3 Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, съгласно която: „За държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Този текст
тълкува, като приема, че времето между 22.00ч. и 6.00ч., в което служителят
полага 8-часово нощно дежурство, не следва да бъде приравнявано от нощен в
дневен труд и не следва да се умножава с коефициент 1.143.
Настоящият състав не споделя подобно
тълкуване. Това, че липсва изрична уредба относно конкретната хипотеза, а
именно по отношение на приравняването на
нощния труд с дневен, не означава, че нощният труд следва да бъде приравнен с
дневния, прилагайки коефициент 1. По-скоро нормата разрешава полагане на нощен
труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва
приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на
правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Следва извод, че при наличието на празнота в
съответния нормативен акт ще се приложат правилата на ЗДС, ЗМВР, съответно – на
КТ.
В
този смисъл съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи
/ЗМВР/ брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Заплащането на
допълнително възнаграждение за извънреден труд е изрично предвидено с
разпоредбата на чл.178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на
труда /КТ/ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица -чл. 187, ал. 1 ЗМВР.
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период
-чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период -чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.
Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение -чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР.
Редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи - чл. 187,
ал. 9 ЗМВР.
За
периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015
г./, която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д.
№ 5450/2016 г. /влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/. С §
4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била
отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г./,
която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен
акт, с който е била отменена.
Съгласно
чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била
отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила
от 2.08.2016 г./.
Разпоредбите
на чл.3, ал.3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните
служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се
преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че
отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на
броя отработени часове. При липсата на специално правило, което да определи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР,
нормативната празнота, следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на
чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/. Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8
часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
По гореизложените съображения исковата претенция за заплащане
на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Основание за
преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 предвид липсата
на специална уредба за служителите в МВР, е субсидиарно приложимата за тях
Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 от
нея.
Предвид изложеното въззивната жалба се явява
неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено. Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна
и въз основа на релевантните за спора факти в обжалваната част е направил
съответните правни изводи, които на основание чл. 272 ГПК настоящият състав
споделя изцяло.
С оглед изхода на делото на
въззивника не се дължат разноски по делото.
Въззиваемият е
претендирал и
представил доказателства за заплащане на разноски за настоящата
инстанция за
адвокатско възнаграждение в размер на 360лв.с ДДС, което съобразно изхода по
делото на
основание чл.78, ал.3 ГПК и
подлежи на уважаване. Досежно възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, направено от въззивника, следва да се посочи, че
исканото възнаграждение е сторено от въззиваемия към минимума, тъй като са
предявени два иска. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, при интерес до
1000лв., минималното възнаграждение е 100лв., а съгл. чл.7, ал.2, т.2 от
Наредбата от 1000 лв. до 5000лв., размерът на възнаграждението е 200 лв. + 6%
за горницата над 1000лв.. При тези обстоятелства възражението е неоснователно.
На основание чл.280, ал.3, т.3 ГПК
решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 808/04.03.2020г.
по гр.д. № 8152/2019г.*** в обжалваната част.
ОСЪЖДА ГД „Гранична
полиция“ при МВР, с адрес
гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, да
заплати на К.Г.В.
с ЕГН ********** от гр.С.,
ул.“Р.“ № *, сумата от 360лв./триста и шестдесет/лева с ДДС, представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.