Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.ХАРМАНЛИ
04.04.2014 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в
откритото си заседание на двадесет и пети март две хиляди и четиринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария А.
При секретаря: К.А. в
присъствието на прокурор....................
като разгледа докладваното от
районния съдия ГД № 151 по описа на съда за 2013 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск за установяване
съществуването на вземане за сумата 6 000 лева - главница, представляваща
неизплатено задължение по запис на заповед от 08.08.2011 г. и законна лихва
върху главницата, считано от 28.11.2012 г. до окончателното изплащане, намиращ
правно основание в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 от ГПК.Общо
исково производство.
Ищецът М.Х.А. ЕГН ********** *** с адрес за призоваване:
град Харманли, ул.”Янко адвокат Н.К. твърди, че на 08.08.2011 г. в град Харманли ответникът П.Д.Б. се
задължил неотменяемо и безусловно по силата на подписана от него запис на
заповед да му заплати сумата от 6 000.00 лева.Падеж на задължението бил
определен до 08.08.2012 г.На 08.08.2012 г. записът на заповед бил предявен на
ответника, но плащане не последвало.Така за него се породил правен интерес да
подаде заявление за издаване на заповед и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК.
След като се снабдил с изпълнителен лист депозирал
същия пред ЧСИ в град Хасково, където било образувано изпълнително дело.В
законоустановения срок ответникът подал възражение срещу издадения изпълнителен
лист, поради което за него се пораждал правен интерес да предяви този иск.
Моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на П.Д.Б. ЕГН **********
***, че вземането на М.Х.А.
ЕГН ********** ***, за сумата от: главница в размер 6 000.00 лева,
представляваща неизплатено задължение по запис на заповед от 08.08.2011 г., законна
лихва върху главницата, считано от 28.11.2012 г. до окончателното изплащане,
ведно с направените по ч.гр.д. № 1188/2012г. по описа на РС Харманли разноски:
120 лв. държавни такси и 100.00 лв. адвокатски хонорар съществува.
Моли да му бъдат присъдени разноските направени по
настоящото дело.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника П.Д.Б. ЕГН ********** ***, съд съдебен адрес:
гр.Хасково, ул.”Преслав” офис , чрез
адв. И.В..
Относно допустимостта на иска.
Счита така предявения иск за допустим, доколкото
същият бил предявен в законоустановения срок и от лице, правно легитимирано да
предяви същия.
Относно основателността на иска.
Намира така предявения иск с правно основание чл.422 ГПК
за неоснователен, поради следните съображения:
Излага възражения, относно нередовност на исковата
молба: Счита, че исковата молба не отговоря на изискванията на чл.127 ал.1 т.4
от ГПК. За редовността на исковата молба ищецът следвало да изложи
обстоятелствата, на които основава иска, т.е. защо и на какво основание се
дължи търсената сума.Прилагането на документ и позоваването само на този
документ не можело да послужи като основание за завеждане на иск и не било
достатъчно за редовността на исковата молба.Следвало ищецът коректно и точно да
опише защо и на какво основание се претендира заплащането на процесната сума, в
противен случай намира, че е лишен от всякакво право на защита.Счита, че така
подадената искова молба пресъздава производството по чл.417 ГПК.Успешното
провеждане на този иск, удостоверителната функция на заповедта за изпълнение щяла
бъде заместена със съдебно установеното вземане на заявителя - кредитор, поради
което в исковото производство проверката, която съдът извършвал, не се свеждала
до проверка за редовността от външна страна на менителничния ефект, като ищецът
следвало да посочи каузално основание за пораждане на вземането си и да докаже
правопораждащите факти на каузалното правоотношение, за обезпечаване
изпълнението на което бил издаден менителничният ефект, а ответникът - да
докаже погасяване на задължението по каузалното правоотношение.В предвид
изложеното, моли съда да остави на исковата молба без движение и да задължи
ищеца да изложи обстоятелствата, на които основава иска, за да може да
организира защитата си.
Лични възражения.
По процесния запис на заповед не дължал посочената
сума, като размер която сума била претендирана от ищеца и без основание - нямал
никакви отношения със същия по договори за наем, заем или дарения, същият
никога не му бил предавал сочената сума.
Записът на заповед бил абстрактна сделка с менителичен
ефект, но той не безцелно съществувал в правния мир.Менителничното
правоотношение, което пораждал било целенасочено и обикновено обезпечавало
вземане по съществуващо каузално правоотношение, т.е. издаването на записа на
заповед било предизвикано за обезпечаване и постигане целта на съществуващо
преди него каузално правоотношение на страните, в което бил смисъла от
създаването му.Записът на заповед в правната си същност бил инструмент за бързо
установяване на вземане, но последното
не произлизало от нищото и не било без каквато и да е каузалност в пораждането
му.Дори и да било дарствен акт, той бил каузално обоснован.С оглед на това
липсата на установена каузална обусловеност правила вземането по записа на
заповед неоснователно.В тази насока била и константната практика на ВКС .
След като ищеца уточнял исковата си молба, щял вземе
становище по нея, в случай, че същия не направил исканите уточнения, моли да бъде
отхвърлен така предявения иск.
С оглед на всичко изложено моли да бъде постановено
съдебно решение, с което да бъде отхвърлен изцяло така предявения иск и да бъде
осъден ищеца да заплати на доверителя и направените поделото разноски.
Съдът
след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата
на страните прие за установено следното:
Със запис
на заповед от 08.08.2011 г. ответникът П.Д.Б. ЕГН ********** *** се е задължил неотменяемо
и безусловно да заплати при предявяване на записа на заповед на ищеца М.Х.А. сумата
от 6 000 лв. като записът на заповед може да бъде предявен за плащане в срок до
08.08.2012 г. и бил платим без разноски и протест.В него е отразено, че на
08.08.2012 г. записът на заповед е бил предявен на длъжника за плащане.
На
29.11.2012 г. М.Х.А. *** подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 от ГПК въз основа на записа на заповед.По този повод е образувано
ч.гр.д. № 1188/2012 г. по описа на Районен съд-Харманли.С разпореждане №
1201/03.12.2012 г. съдът е разпоредил да се издаде заповед за незабавно
изпълнение на М.Х.А. ЕГН ********** *** против длъжника П.Д.Б.
ЕГН ********** *** за сумата 6 000 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда-28.11.2012 г. до изплащане на вземането и
разноски в размер на 220 лв., от които 120.00 лв.- платена държавна такса и
100.00 лв.-адвокатски хонорар.В изпълнение на разпореждането е издадена заповед
№ 1201 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 и
изпълнителен лист.На 23.01.2013 г. ответникът П.Д.Б. ЕГН ********** *** е
направил възражение в срока по чл.414 ГПК във вр. с чл.420 ГПК.С определение №
133/21.02.2013 г. съдът е указал на заявителя М.Х.А. ***, че може да предяви
иск относно вземането си в 1 месечен срок като довнесе дължимата за това
държавна такса.Съобщението за това е било връчено на заявителя на 22.02.2013 г.
и на 28.02.2013 г. в срока по чл.415 ГПК е предявен настоящия установителен
иск.
Записът
на заповед е редовен от външна страна.Съдържа всички необходими по закон
реквизити, съгласно чл.353 от ТЗ, подписан е от длъжника като негов издател и
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на кредитора срещу
длъжника
Записът
на заповед е абстрактна сделка, поради което от съдържанието на процесния запис
на заповед не може да се установи защо е издаден.Но зад абстрактната сделка
стои каузална такава, но за да се приеме, че записът на заповед е издаден като
обезпечение на друга сключена между страните каузална сделка, при възникнал
спор между страните следва всяка от тях да докаже твърдените от нея факти и
обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си правни последици.
Предмет
на установителния иск по чл.422 ал.1 ГПК е оспорено вземане на кредитора по
записа на заповед като длъжникът трябва да изчерпи всичките си възражения срещу
вземането.В това производство съдът извършва проверка на съществуването на
каузално отношение само ако длъжникът е направил възражение за наличието на
такова правоотношение, за обезпечаване на изпълнението, на което е издаден
записът на заповед, послужил като документ за издаване на заповедта за изпълнение.При
направено такова възражение от длъжника, в тежест на ищеца е да посочи
каузалното правоотношение, за обезпечаването на което е издаден записът на
заповед и да докаже пораждането на задължението по каузалното правоотношение, а
ответникът – погасяването му.
С оглед
направеното от ответника възражение в тази насока, процесуалният представител
на ищеца в съдебно заседание проведено на 26.11.2013 г. е посочил каузалната
сделка, от която произтича вземането му срещу ответника и за обезпечаване, на която
е бил издаден записа на заповед- договор за заем.
За
доказване на исковата си претенция ищецът е поискал допускане до разпит на
двама свидители.Това искане е било оставено без уважение с доклада по делото на
основание чл.164 ал.1 т.3 от ГПК.
При така изяснената фактическа обстановка
съдът намира предявеният иск за сумата 6 000 лв., представляваща неизплатено задължение по запис на
заповед от 08.08.2011 г. и законна лихва върху главницата, считано от
28.11.2012 г. до окончателното изплащане, намиращ правно основание в чл.422
ал.1, вр. чл.415 ал.1 от ГПК за недоказан и поради това за неоснователен.
Ответникът
е издал запис на заповед от 08.08.2011 г. за сумата 6 000 лв.В настоящия процес, обаче той е
направил възражение за съществуването на каузално правоотношение, за
обезпечаване на чието изпълнение е бил издаден записът на заповед, послужил
като основание за издаване на заповедта за изпълнение.При тази хипотеза в тежест
на ищеца е както да посочи каузалната сделка, за обезпечаването на която е
издаден записът на заповед, а така също и да докаже пораждането на задължението
по каузалното правоотношение.В случая ищецът не доказва сключването на
конкретната каузална сделка и произтичащите от нея задължения за ответника.Ето
защо искът се явява недоказан и поради това следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
На
основание чл.78 ал.3 от ГПК съобразно изхода на спора на ответника следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 150 лв.
Водим от
горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от М.Х.А. ЕГН ********** *** с адрес за призоваване: град Харманли,
ул.”Янко адвокат Н.К. иск с
правно основание чл.422 от ГПК против П.Д.Б. ЕГН ********** ***, съд съдебен адрес: гр.Хасково,
ул.”Преслав , чрез
адв. И.В., относно съществуване на вземането за сумата 6 000 лева - главница,
представляваща неизплатено задължение по запис на заповед от 08.08.2011 г. и
законна лихва върху главницата, считано от 28.11.2012 г. до окончателното
изплащане, ведно с направените по ч.гр.д.
№ 1188/2012г. по описа на РС Харманли разноски в размер на 220 лева, от които
120.00 лв.-платена държавна такса и 100 лв.- адвокатско възнаграждение, за които суми е издадена
заповед № 1201 от 03.12.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417
от ГПК по ч.гр.д. № 1188/2012 г. на РС-Харманли.
ОСЪЖДА М.Х.А. ЕГН ********** *** с адрес за призоваване: град Харманли,
ул.”Янко адвокат Н.К. да
заплати на П.Д.Б. ЕГН **********
***, съд съдебен адрес: гр.Хасково, ул.” , чрез адв.
И.В. сумата от 150 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия:..........................