№ 19934
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря СИМОНА В. С.А
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110156605 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба вх. № 299597/25.09.2024г. ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е
предявил против ответника Ч. Т. С. по реда на чл.422 ГПК положителни установителни
искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които
се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1136.66
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: г**********, ведно
със законна лихва от 15.05.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
169.08 лв. за периода от 15.09.2022 г. до 29.04.2024 г., сумата от 25.70 лв. - главница за
дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от
15.05.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 5.69 лв. - лихва за забава за
периода от 16.07.2021 г. до 29.04.2024 г., за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 28670/2024 г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот в г**********,
съсобственост на ответника Ч. Т. С. и на лицето Ю Т.а С.а при равни квоти от по 1/2 идеална
част. Ответникът бил клиент на топлинна енергия в качеството му на собственик на
процесния апартамент, като съдържанието на правоотношението между страните било
регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата
1
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди се, че съгласно Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.
София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“, в сила от
10.07.2016 г., ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на
обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата за топлинна енергия. Заявява, че в
сградата, в която се намира процесният имот, се извършва услугата дялово разпределение от
дружеството „Директ“ ЕООД, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата
на общите условия, действащи между страните. Моли предявените искове да бъдат уважени,
като претендира и разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Ч. Т. С. е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените срещу него искове като недопустими, доколкото са подадени от лице,
което няма активна процесуална легитимация, както и ответникът не е процесуално
легитимиран да участва в настоящия процес, тъй като не се намира в облигационно
правоотношение с ищеца. Ответникът оспорва спрямо него да са приложими общите
условия за продажба на топлинна енергия. Намира исковата претенция за недоказана,
доколкото се основава на частни документи, изготвени от ищеца по делото и трети лица,
както и на документи, които не съдържат изявления на ответника. Твърди, че е придобил
правото на собственост върху процесния имот години след изтичането на 30- дневния срок,
посочен в общите условия на ищеца, в рамките на който потребителите са имали
възможност да не се съгласят с общите условия за доставка на топлинна енергия. Поддържа,
че не са представени доказателства относно формирането на претендираната от ищеца сума.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
По делото е конституирано и трето лице-помагач на страната на ищеца - „Директ“
ЕООД, който не изразява становище по предявените искове.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема от фактическа страна следното:
По делото е приложено заповедно дело № 28670/2024г. по описа на СРС, 27 състав,
съгласно което по заявление с вх.№ 157985/15.05.2024г. е издадена заповед за изпълнение, с
която е разпоредено длъжникът Ч. Т. С., ЕГН **********, и длъжникът Ю Т.а С.а, ЕГН
**********, да заплатят разделно (при равни квоти от 1/2) на заявител „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, сумите, както следва: 2273.33лв. главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: г**********, ведно със законна лихва за периода
от 15.05.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до
29.04.2024 г. в размер на 338.17лв., главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 51.41лв., ведно със
законна лихва за периода от 15.05.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 16.07.2021г. до 29.04.2024 г. в размер на 11.38лв., държавна такса в размер на
53.49лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.
2
Установява се от приетия договор за доброволна делба от 29.03.1993 г., че апартамент
№ 3, находящ се в сграда на адрес: ****** е поставен в дял на ответника Ч. Т. С. и на Ю Т.а
С.а, С. Р. И Г. Б. Приет е и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 56, том
LXXXXIX, дело № 19966/1993 г., от който се установява, че на 02.08.1993 г. С. Р. И Г. Б.са
дарили притежаваните от тях десет дванадесети идеални части от посочения имот -
апартамент № 3, находящ се в сграда на адрес: ****** на ответника Ч. Т. С. и Ю Т.а С.а. По
делото е приет нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 95, том I, рег. №
4112, дело № 78 от 09.06.2023 г., от който се установява, че на 09.06.2023г. ответникът Ч. Т.
С. и Ю Т.а С.а са продали притежавания от тях недвижим имот - апартамент № 3, находящ се
на адрес: г********
Установява се от приетото по делото удостоверение от ******
Като писмени доказателства са приети още протокол от ОС на ЕС от 30.09.2001г. ,
съгласно който ОС на ЕС на сграда в ******* е избрало и възложило на „Техем сървисис“
ЕООД да извършва дяловото разпределение на енергията в сградата. Ищецът е представил
договор за извършване на услугата дялово разпределение от 18.10.2001г., сключен с „Техем
сървисис“ ЕООД, както и Общите условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, действали след
26.06.2016г., които съдът е обявил за служебно известни.
Ищецът е представил обща фактура № **********/31.07.2022г., в която е отразено, че
стойността на доставената и неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021г. -
30.04.2022г. възлиза на сумата от 1227.86 лева. Представена е и фактура №
**********/31.07.2023г., в която е отразено, че стойността на доставената топлинна енергия
за периода 01.05.2022г. - 30.04.2023г. възлиза на сумата от 1045.47 лева.
Третото лице - помагач е представило изравнителни сметки за процесния период, от
които е видно, че през първия отоплителен сезон е начислявана топлинна енергия за
отопление и топлинна енергия за БГВ, както и топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация.
Прието е и заключение на съдебно - техническа експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено. Вещото лице, след запознаване с документите по
делото и справки при ищеца и третото лице - помагач, е посочило, че от общото количество
топлоенергия в абонатната станция са били изваждани технологичните разходи, които
оставали за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период дяловото
разпределение е било извършвано от „Директ“ ЕООД, което дружество е издавало
изравнителни сметки. През процесния период в имота на ответника е имало едно
отоплително тяло, на което е поставен ИРРО, щранг-лира в банята и 2 бр. водомери за топла
вода. На 24.10.2000г. е изключено отоплението на стълбите. За периода 2021г. - 2023г. в
имота е начислявана топлинна енергия за отопление и БГВ въз основа на реален отчет -
осигурен достъп за отчет. Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите. Посочено е в
експертизата, че вещото лице е извършило собствени изчисления, които съвпадат с
3
начислената енергия от ФДР. Общият топломер и водомер са преминали метрологични
проверки, които не са констатирали отклонения, като от лабораторията към ДАМТН е
поставено заключение „съответства“. Стойността на доставената топлинна енергия в имота
през процесния период, след съобразяване на сумите по изравнителните сметки, възлиза
общо на 2273.34 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ
и чл. 86 от ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: че
апартамент 3, находящ се в *********** е топлоснабден, както и наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което
през процесния период е доставил топлинна енергия в твърдяното количество и че нейната
стойност възлиза на претендираната сума, както и че в имота през процесния период е
извършена услугата дялово разпределение, остойностена в размер на претендираната сума и
че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. По
исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в
забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за
процесния период. Ответникът, при установяване на горните обстоятелства, следва да
докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация София“
ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими
разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява
се от заключението по допусната съдебно - техническа експертиза, че процесният имот се
намира в сграда - етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за
енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиент
на топлинна енергия са собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, като без значение в този случай е дали реално ползват имота си или
на тяхно име е открита партида при топлофикационното дружество. Изяснено е в ТР/2017г.
от 17.05.2018г. на ОСГК на ВКС, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
4
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ), като писмената форма на договора
не е форма за действителност, а форма за доказване.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може
да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Следователно, за преценката с кого дружеството - ищец е в облигационни отношения за
доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на
топлинна енергия /изричен или презюмиран/.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът
Стоян Т. С. е бил собственик на 1/2 ид.ч. от процесния топлоснабден имот. В тази връзка
съдът съобрази на първо място представения по делото договор за доброволна делба от
29.03.1993 г. и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 56, том LXXXXIX, дело №
19966/1993 г., така и нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 95, том I,
рег. № 4112, дело № 78 от 09.06.2023 г., от който се установява, че на 09.06.2023г. ответникът
Ч. Т. С. и Ю Т.а С.а са продали притежавания от тях недвижим имот - апартамент № 3,
находящ се на адрес: *******. Въз основа на посочените актове за собственост се
установява, че за процесния период ответникът е бил собственик на 1/2 ид.ч. от процесния
имот.
При това положение, съдът намира, че е доказано съществуването на облигационно
правоотношение през процесния период между насрещните спорещи страни на основание
чл.153 от ЗЕ, произтичащо от презюмиран договор за продажба на топлинна енергия.
Ответникът, в качеството си на собственик на 1/2 ид. ч. на имота, дължи заплащането на
половината от стойността на потребената в имота топлинна енергия за процесния период,
съобразно неговия дял в съсобствеността, а именно - до размера на 1/2 част от общата
стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР. Съобразно изискването на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ общите условия се публикуват най
- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично им писмено приемане от потребителите. За процесния период между страните са
действали Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на
ДКЕВР, в сила от 11.07.2016г. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.3 от ЗЕ, несъгласните с
5
публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по
съответния ден в 30 - дневен срок след публикуване на ОУ. В случая е несъмнено, че Общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Няма
данни и не се твърди ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца Общи условия,
нито да е поискал прилагането на специални такива, поради което, по смисъла на закона
общите условия са влезли в сила спрямо ответника и го обвързват. Тази разпоредба е
специална по отношение на разпоредбата на чл.16, ал. 1 от ЗЗД и чл.298 от ТЗ,
предвиждащи, че договор при общи условия обвързва приемащия ги само, ако ги е
подписал. В тази връзка се явява неоснователно възражението на ответника, че не е
обвързан от общите условия на ищеца. Поради това, съдът приема, че през процесния
период между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, чието съдържание е
уредено в Общите условия на ищеца от 2016г., одобрени от ДКЕВР през юли 2016г.
Фактът, че до топлоснабдения имот е била доставяна топлинна енергия през процесния
период и нейното количество и стойност се установяват от заключението на приетата
съдебно - техническата експертиза. Вещото лице е посочило както обема на доставената
топлинна енергия, така и нейната обща стойност, която възлиза на сумата от 2273.34. По
отношение на топлинната енергия за отопление на имота за периода 01.05.2021г. -
30.04.2023г. вещото лице е посочило, че същата е начислявана въз основа на отчет на
измервателните уреди в имота, като същата е в размер на 195.41 лева, която сума експертът
е изчислил при съобразяване на сумите за възстановяване за процесния период. Съдът
намира, че стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, в размер на
643.48 лева подлежи на заплащане. Сградната инсталация в сграда - етажна собственост
топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти,
включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела
в имотите си или са затворили термостатните им вентили. Заплащането на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване
на топлинна енергия от потребителите. То следва от факта, че сградната инсталация е обща
част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и е изградена по
предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите
обекти по проект - всеки собственик участва в ползите и тежестите на общата вещ
съразмерно с дела си. На всеки собственик и титуляр на вещно право в сграда етажна
собственост, предварително преди придобиване на индивидуален имот в нея е известно, че
сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление по
одобрен проект. По отношение на топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване
експертът е посочил, че стойността от 1434.45 лева е изчислена въз основа на реален отчет
по т.5.2. от Приложението към чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1, като отчитанията са въз
основа на осигурен достъп до имота и показанията от протокола за главен отчет, които са
нанесени правилно в издаваните изравнителни сметки. В тази връзка съдът приема, че
вземанията за сума за топлинна енергия за БГВ е доказано по основание, като относно
размера съдът приема, че се дължи топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване,
6
изчислено въз основа на реалния отчет на уредите в имота.
Съдът намира, че „Топлофикация Враца“ ЕАД законосъобразно е начислявала
топлинна енергия сградна инсталация, отопление и БГВ в имота, като общият размер на
потребената топлинна енергия възлиза на сумата от 2273.34 лева през процесния период.
Стойността на топлинната енергия, която е била доставена през процесния период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023г., възлиза общо на сумата от 2273.34 лева (195.41 лева за
отопление на имота + 1434.45 лева за БГВ + 643.48 лева за сградна инсталация).
За ответника Ч. Т. С., в качеството му на съсобственик на процесния топлоснабден
имот, е възникнало задължение да заплати частта от стойността на топлинната енергия,
съобразно притежавания от него дял в съсобствеността. В случая се посочи по - горе, че
ответникът Ч. Т. С. е носител на 1/2 идеална част от правото на собственост за процесния
период, поради което за ответника е възникнало задължение да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД сумата от 1136.67 лева.
Ищецът е претендирал цена на доставена топлинна енергия в размер на 1136.66 лева,
която е по-ниска от стойността, посочена от вещото лице, поради което с оглед
диспозитивното начало, съдът приема че искът по чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.150
ЗЕ, предявен срещу ответника, е изцяло основателен за сумата от 1136.66 лева за периода от
01.05.2021г. до 30.04.2023г. и следва да бъде уважен в неговия пълен размер.
По отношение на иска по чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД за признаване на установено, че
ответникът дължи заплащане на цената на извършената услуга дялово разпределение в
размер на 25.70 лева за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. следва да се посочи следното:
Установява се от доказателствата по делото (СТЕ и изравнителни сметки), че такава услуга в
действителност е била извършвана. Съгласно чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а. Според чл.22 от ОУ дяловото разпределение се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и следв. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите, като
същите заплащат на продавача (ищеца) стойността на услугата за "дялово разпределение",
извършена от избрания от тях търговец. От представеното от ищеца извлечение от сметки,
се установява, че стойността на извършената услуга дялово разпределение за процесния
период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. е в общ размер на 51.41 лева. Начислените суми са
между 1.99 лева и 2.32 лева месечно. Тази сума, при съобразяване на естеството на работа и
обичайния размер на възнаграждението, съдът приема, че съответства на извършена работа,
като ответникът отговаря за заплащането й, предвид качеството му на собственик и клиент
на топлинна енергия и същият не твърди да е заплатил така посочената сума. При това
положение, съдът приема, че искът, предявен срещу Ч. Т. С. за признаване за установено, че
дължи на ищеца 1/2 част от възнаграждение за извършена услуга дялово разпределение, с
оглед диспозитивното начало, е основателен в неговия пълен размер от 25.70 лева и следва
7
да бъде уважен.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното: По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума
по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в
определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., мораторната
лихва се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след
отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни сметки.
Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен
падеж /45-дневен срок/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1
ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо
ответникът е изпаднал в забава за плащане на главниците по общите фактури и дължи
обезщетение в размер на законната лихва. Изчислен по реда на чл.162 ГПК с калкулатор за
просрочени задължения на Национална агенция за приходите, общият размер на
обезщетението за забава за процесния период от 15.09.2022г. до 29.04.2024г. възлиза на
227.83 лева, като с оглед на размера на заявената претенция за сумата от 169.08 лева, искът
по чл.86, ал.1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Неоснователен е искът по чл.422 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено,
че Ч. Т. С. дължи заплащането на сумата от 5.69 лева, представляваща обезщетение за забава
за периода от 16.07.2021г. до 29.04.2024г. върху задължението за заплащане на цена за
извършена услуга дялово разпределение и като такъв следва да бъде отхвърлен. Това е така,
тъй като в общите условия на ищеца не е уговорен конкретен падеж на задължението за
плащане на цена за дялово разпределение. При това положение, за да изпадне в забава,
длъжникът следва да е поканен от кредитора съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД. По делото не са
представени никакви доказателства, от които да се установи, че ищецът е отправил подобна
покана до ответника за плащането на цената за дялово разпределение, поради което същият
не е изпаднал в забава за тези плащания и не дължи обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни, но ответникът не е
представил доказателства, че разноски са сторени, поради което такива не му се присъждат.
В хода на заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 103.49
лева, поради което на основание чл.78, ал.1 ГПК в негова полза се следва сумата от 103.05
8
лева, съразмерно на уважената част на предявените искове.
В хода на исковото производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 1075.48
лева, като освен това е претендирал и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като
съдът определи, че неговият размер възлиза на 200 лева, съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.
чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП. При това положение, ответникът Ч. Т. С. следва да
бъде осъден да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца сумата от 1070.90 лева
съразмерно на уважената част на предявените срещу нея искове.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу ответника Ч. Т. С., ЕГН **********,
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Ч. Т. С. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер
на 1136.66 лева, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
г**********, ведно със законна лихва от 15.05.2024 г. до изплащане на вземането; сумата в
размер на 169.08 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до
29.04.2024 г., както и сумата в размер на 25.70 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законна лихва за период от 15.05.2024 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
предявения установителен иск за сумата от 5.69 лева, представляваща мораторна лихва
върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 29.04.2024
г., за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 28670/2024г. по описа на
СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА Ч. Т. С., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на 103.05 лева,
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 28670/2024г. по описа
на СРС, 27 състав, както и сумата в размер на 1070.90 лева, представляваща разноски в
исковото производство пред Софийски районен съд.
Решението е постановено при участието на „Директ“ ЕООД, ЕИК ********* - трето
лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9