Решение по адм. дело №352/2025 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба на Д. П. Д. от гр.Видин против Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-2209601/16.10.2025г. на Мл.полицейски инспектор при РУ-Белоградчик, ОДМВР-Видин, с която му е наложена ПАМ по чл.171,т.1,б.“з“,т.“гг“ от ЗДвП „временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“.

Твърди се в жалбата, че атакуваният административен акт е незаконосъобразен. Сочи се, че няма единство между вмененото нарушение с АУАН и посоченото в обжалваната заповед. Сочи се, че не е извършил нито нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП, нито по чл.175,ал.3 от ЗДвП, тъй като не е знаел, че автомобилът е бил служебно дерегистриран на основание чл.143,ал.10 от ЗДвП. Сочи се, че нито дружеството-собственик на автомобила, нито той като законен представител на дружеството, не са уведомявани от компетентните органи на МВР за служебната дерегистрация на автомобила, нито от ГФ за изтекла застраховка. Сочи, че не е конкретизирано СУМПС, което се отнема. Сочи, че заповедта е издадена и в несъответствие с целта на закона, тъй като непосредствено след спирането му от контролните органи, когато е узнал за прекратяването на регистрацията на автомобила поради липса на застраховка, е сключил същата.

Иска се от съда да отмени оспорената заповед. Претендират се разноските за производството.

Ответникът по делото-мл. полицейски инспектор в РУ-Белоградчик, не е взел становище по жалбата.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С обжалваната заповед на основание чл. 171,т.1,б.”з”,т.“гг“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ: временно отнемане свидетелството за правоуправление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Заповедта е приложена при следните, посочени в нея, обстоятелства: на 16.10.2025г. около 15,46ч. жалбоподателят управлявал лек автомобил „Фолксваген Кади“ с рег.№ [рег. номер], собственост на „БГ ФЕСТ 22“ЕООД, който бил със служебно прекратена регистрация на дата 24.08.2025г. поради липса на застраховка „ГО“ за автомобила. При горните обстоятелства спрямо същия е издадена процесната ЗППАМ за извършено от него нарушение по чл.175,ал.3 от ЗДвП. При извършената проверка за нарушение на чл.140,ал.1,пр.1 от ЗДвП-управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, на същия като водач е съставен и АУАН от 16.10.2025г., в който са описани горните обстоятелства.

Установява се от приложените доказателства-справка по история за процесното ПС, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила на 24.09.2025г. след постъпило уведомяване от ГФ за прекратяване на застраховката на 24.08.2025г., като регистрацията е възстановена на 16.10.2025г. в 15,49ч. също след уведомление от ГФ за валидна застраховка „ГО“. Видно от приложената застрахователна полица, за автомобила на 16.10.2025г. е сключена застраховка „ГО“, в сила от същата дата, 16,04 часа.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена от лице, за което е налице правен интерес да обжалва посочената заповед и в законоустановения срок за това.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган-мл.инспектор в РУ-Белоградчик, при ОД на МВР-Видин. Съгласно чл.172,ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи областните дирекции на МВР са определени да осъществяват контрол по ЗДвП. Видно от представената Заповед № 368з-2095/10.09.2025г. на Директора на ОД на МВР-Видин, като ръководител на служба за контрол същият е оправомощил и посочените полицейски и мл.полицейски инспектори в РУ да прилагат посочените в т.2 от Заповедта ПАМ , вкл. такива по чл.171,т.1,б.“з“ от ЗДвП , каквато е процесната, за нарушения по ЗДвП на територията, обслужвана от съответното РУ.

Обжалваната заповед е постановена в предписаната от закона форма, като са изложени фактически и правни основания, вкл. е индивдуализирано в заповедта СУМПС, притежавано от лицето, поради което са спазени изискванията на чл.59,ал.2 от АПК.

Същата обаче е постановена в несъответствие с материалния закон и целта на закона.

Съгласно чл.171,т.1,б.”з”(нова – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство” се прилага на водач, извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: гг) 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3 и др.

Установява се, че ПАМ е приложена за констатирано нарушение на чл.175,ал.3 от ЗДвП-управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС. Установява се от събраните доказателства, че автомобилът, управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация към момента на извършената проверка на водача, но прекратяването на регистрацията е на 24.09.2025г., а не съобразно посоченото в заповедта 24.08.2025г. Посоченото основание за прекратяване на регистрацията е чл.143,ал.10 от ЗДвП-без „Гражданска отговорност“.

Съгласно посочената разпоредба в настоящата редакция, в сила към момента на прекратяване на регистрацията на автомобила, изм. ДВ бр. 64 от 2025г., в сила от 7.09.2025г., служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.

Съобразно чл.18б,ал.1,т.8 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредбата/ служебно се прекратява регистрацията на ПС по чл. 143, ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд. Съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредбата при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или т.8/относимата за случая/, се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. В случая регистрацията е прекратена по чл. 18б, ал.1, т.8 от Наредбата, при която хипотеза наредбата и към момента предвижда задължение собственикът на автомобила да бъде уведомен при прекратяване на регистрацията.

В случая това задължение не е изпълнено. Съдържащото се в административната преписка становище за липса на задължение за уведомяване с оглед изменението на разпоредбата на чл.143,ал.10 от ЗДвП не може да бъде споделено. Разписаното задължение е нормативно такова, предвид характера на акта, в който се съдържа-нормативен, като посочената наредба урежда именно редът, по които се извършва прекратяване на регистрацията на автомобила на основанията, разписани в закона. Доколкото задължението е нормативно липсва основание за съда да не приложи нормативната разпоредба, тъй като същата не противоречи на съществуваща законова такава, само в който случай съобразно чл.15,ал.3 от ЗНА съдът не следва да приложи подзаконовата правна норма.

В случая дори към датата на прекратяване на регистрацията на автомобила, посочена в оспорената заповед-24.08.2025г., е приложима редакцията на разпоредбата на чл.143,ал.10 от ЗДвП до изменението ѝ, в сила от 07.09.2025г., която също предвижда задължение на съответното звено „Пътна полиция“ да уведоми собственика съобразно регистъра за прекратяване на регистрацията, което не е изпълнено.

Съобразно Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд/ТП №2/, което не е загубило сила с оглед нормативно съществуващото задължение за уведомяване, в случай на неуведомяване на собственика „се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.“, поради което такова не е извършено и деецът не се наказва. В този смисъл е изцяло посоченото тълкувателно решение. Съобразно чл.14 от НК, приложим в административно-наказателните производства по ЗАНН с оглед разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление. Тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В случая не се установява собственикът на автомобила да е бил уведомен надлежно за прекратената регистрация. Не е налице и публично достъпен регистър, в който лицата да могат да извършват справка за служебно прекратената регистрация. Предвид горното и съобразно посоченото ТР, след като незнанието се явява резултат от неизпълнено административно задължение за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, липсва както умисъл, така и небрежност. При неизпълнено задължение за уведомяване на собственика за прекратена регистрация на автомобила, нормативно такова, разписано в чл. 18б, ал. 2 във вр. с чл.18б,ал.1,т.8 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., съответно за уведомяването на собственика или узнаването за служебното прекратяване на регистрацията от него по какъвто и да е начин „деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно“/ТП №2/. Необходимостта от представяне на доказателства за узнаването на това обстоятелство съдът изрично е указал на ответната страна, но доказателства за надлежно уведомяване, респ. за узнаване на този факт от собственика, не са представени. Напротив, подържа се липса на такова задължение, което не се възприема от съда, тъй като не съответства на действащи нормативни разпоредби. При установените обстоятелства категорично липсва основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.

В случая процесната ПАМ е наложена за „нарушение на чл.175,ал.3 от ЗДвП“. Видно е, че за налагането ѝ е необходимо извършване на нарушение на чл.175,ал.3 от ЗДвП, а деянието на лицето в случая е несъставомерно. Видно е и че обезпечава административно-наказателната отговорност и представлява своеобразно предварително изпълнение на евентуално наложено наказание „лишаване от правоуправление“, тъй като се изразява в отнемане на свидетелството за правоуправление, което се извършва със съставянето на АУАН и е до „решаване на въпроса за отговорността“, а такава в случая не може да бъде търсена на лицето.

При липса на основание за наказуемост неоснователна се явява и наложената ПАМ във връзка с тази отговорност. В този смисъл е и Решение на Съда /първи състав/ от 3 юли 2025г. по дело С-605/23, постановено по преюдициално запитване на български съд, макар и постановено по прилагане на данъчното законодателство относно искане за спиране на предварително изпълнение, тъй като настоящата мярка се налага именно във връзка с последващо ангажиране на административно-наказателната отговорност на нарушител. Съобразно същото чл.47, първа алинея от Хартата на основаните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава-членка, която ограничава обхвата на съдебния контрол, упражняван в рамките на искане за спиране на предварително изпълнение на принудителна административна мярка с наказателен характер, само до наличие на значителна или трудно поправима вреда, като изключва възможност сезираният с това искане съд да прецени дали то е обосновано от правна и фактическа страна с доводи, които на пръв поглед могат да разкрият незаконосъобразността на разглежданата мярка. По аргумент от посоченото решение на ЕС при липса на основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за посоченото нарушение, незаконосъобразна се явява и наложената ПАМ.

Предвид горното не са налице предвидените в закона предпоставки за налагане на процесната ПАМ, нито същата е в съответствие с преследваната от закона цел.

Съобразно чл.143,ал.10 от ЗДвП служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, с което се преустановява нарушението-движението на ППС без регистрация, с което се постигат разписаните цели в чл.22 от ЗАНН и чл.171 от ЗДвП. В случая това е станало непосредствено след момента на извършената на лицето проверка и на практика уведомяването му за прекратената регистрация на автомобила. В същото време не се преустановява действието на наложената ПАМ, което сочи на явно несъответствие на наложената ПАМ с нейните цели, на явна несъразмерност на същата и за санкционен характер на същата, а не превантивен, преустановителен или възстановителен, каквито са разписаните по закон цели на ПАМ. В този смисъл ЗППАМ се явява постановена в нарушение на основни правни принципи-чл.4, ал.2, пр.1 и чл.6 от АПК, тъй като издаденият административен акт не съответства на целите на прилагането на ПАМ, издаден е при формално прилагане на закона, като органът не е упражнил правомощията си по разумен начин, така че да не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта.

С оглед гореизложеното съдът намира жалбата за основателна. Обжалваната заповед е незаконосъобразна като постановена в нарушение на материалния закон и целта на закона, поради което следва да бъде отменена на основание чл.146,т.4 и т.5 от АПК.

На жалбоподателя с оглед изхода на делото на основание чл.143,ал.1 от АПК се дължат направените разноски по делото. В случая следва да бъдат възстановени разноските за държавна такса в размер на 10 лв. и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв, за заплащането на които по банков път са представени надлежни доказателства, като договореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно.

Воден от горното и на основание чл.172,ал.2 АПК Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-2209601/16.10.2025г. на Мл.полицейски инспектор при РУ-Белоградчик, ОДМВР-Видин, с която на Д. П. Д. от гр.Видин е наложена ПАМ по чл.171,т.1,б.“з“,т.“гг“ от ЗДвП „временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Видин да заплати на Д. П. Д. от гр.Видин направените за производството разноски в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.