Решение по дело №258/2020 на Районен съд - Раднево

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

№ 260002

 

Гр.Раднево,  08.01.2021 г.

 

 

      Радневският районен съд в публично заседание на единадесети декември две хиляди и двадесета година в състав: 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр.В.

                                                                         

при секретаряИ.С., като разгледа докладваното от съдиятаВ. АНД № 258/2020 г., за да се произнесе съдът взе предвид следното: 

 

  Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

         Жалбоподателят Б.Г.Т. е обжалвал наказателно постановление № 349а-1378/05.10.2020 г. на Директора на ОД МВР – Стара Загора, с което на основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2, вр. чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето му е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето.

   В жалбата се твърди, че обжалваното НП е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.     В съдебно заседание жалбоподателят поддържа подадената жалба, като конкретизира, че в акта и наказателното постановление не е посочено точно мястото на извършване на нарушението.

  Районна прокуратура Стара Загора-Териториално отделение Раднево – редовно и своевременно призована, в съдебно заседание не се представлява и не излага становище относно жалбата.

Въззиваемата страна ОД на МВР Стара Загора, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по делото.

         Съдът след преценка на изложеното в жалбата, становищата на страните, както и на събраните по делото писмени и гласни доказателства, направи следните фактически и правни изводи:

         Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от заинтересовано лице – наказаният с обжалваното НП и е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна.

         На 29.04.2020г.  около 10.55 ч. жалбоподателят Б.Г.Т. се е намирал на открито обществено място, като посещава ул. „М. Станев” №1 пред сградата на Община Раднево гр. Раднево, без да има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, с което не е изпълнил въведената с т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на МЗ., изменена със Заповед № РД-01-236/24.04-2020 г.  За установеното нарушение на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ свидетелят Ж.Т.К. съставил АУАН № 327а-448  от 2020 г. против жалбоподателя. АУАН е връчен на нарушителя без да са посочени в него възражения. Въз основа на посочения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление № 349а-1378/05.10.2020 г. от Директора на ОДМВР – Стара Загора, с което на жалбоподателя, на основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2, вр. ал. 1 от Закона за здравето е наложена глоба в размер на 300 лв. – за нарушението на чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето, изразяващо се в следното: На 29.04.2020 г. около 10.55 часа жалбоподателят Б.Г.Т. се намира на открито обществено място, като посещава ул. „Митьо Станев” №1 пред сградата на Община – Раднево, гр. Раднево без да използва защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство за покриване на носа и устата в нарушение на заповед РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, изменена със заповед № РД-01-236/24.04.2020г. – противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 1 ЗЗ. Според посоченото в НП, „осъщественото деяние не притежава качество "маловажност" по смисъла на чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН, предвид усложнената епидемична обстановка и нуждата от стриктно спазване на противоепидемични мерки за недопускане на разпространението на COVID-19 в страната.” НП е връчено на жалбоподателя лично на 22.10.2020 г.

          Съдът счита, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Видно от наказателното постановление при описанието на нарушението не е спазено изискването на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като липсва описание на конкретното място, на което е извършено нарушението.  В наказателното постановление като място на извършване на нарушението е посочено „ като посещава ул. „М. Станев” №1 пред сградата на Община Раднево гр. Раднево”. В проведеното съдебно заседание жалбоподателят заяви, че нарушението е извършено пред стълбите на полицията находяща се на ул. „ 23-ти септември” № 4. Свидетелката Я.И.М. в своите показания дадени в проведеното съдебно заседание на 11.12.2020г. заяви, че жалоподателят се е намирал между сградата на Община Раднево и сградата на РУ Раднево. Ноторно известно на съда, е че двете сгради са на различни административни адреси и улицата между двете сгради е ул. „ 23-ти септември” на която се намира и РУ Раднево. Неспазването от страна на административнонаказващия орган на изискването на цитираната норма на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в наказателното постановление да бъде посочено освен датата, така и точното място, където е извършено нарушението, с конкретно описание на обстоятелствата около същото, води на практика до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, защото на същото не са посочени всички релевантни обстоятелства, спрямо които да може да организира адекватно защитата си. Също така, нарушението на изискването на процесуалната разпоредба от ЗАНН прави невъзможно упражняване на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, доколкото в съдебното производство следва да се установява съществуването или не съществуването на описаното именно в наказателното постановление административно нарушение и съответно съпоставянето на фактически установеното действие или без действие на лицето със законовата норма, определяща същото като административно нарушение.

         Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето (Изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм., бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., доп., бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г., бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. В ал. 3 са предвидени хипотези на непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите. Ал. 4 предоставя правомощие на министъра на здравеопазването да въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1. Със заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, в сила от 13.03.2020 г., изменяна многократно и отменена със заповед № рд-01-263 от 14.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г., са въведени противоепидемични мерки на територията на Република Б до 13.05.2020 г., във връзка с епидемичната обстановка, създадена от разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република Б извънредно положение и препоръки на Националния оперативен щаб. Със заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. на МЗ в сила от 12.04.2020 г. до 13.05.2020 г. включително, изм. - заповед № рд-01-236 от 24.04.2020 г., отм. със заповед № рд-01-263 от 14.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г., е допълнена № РД-01-124 от 13.03.2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-131 от 17.03.2020 г., Заповед № РД-01-139 от 19.03.2020 г., Заповед № РД-01-144 от 22.03.2020 г., Заповед № РД-01-154 от 26.03.2020 г., Заповед № РД-01-168 от 30.03.2020 г., Заповед № РД-01-169 от 31.03.2020 г., Заповед № РД-01-172 от 02.04.2020 г. и Заповед № РД-01-195/10.04.2020 г. (отм.), като е въведена нова противоепидемична мярка с т. 9, като се създава задължение за всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места (в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал и др.). Санкционната разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (Нов – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) предвижда, че който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.. Безспорно се установи, че на посоченото обществено време и място на открито обществено място  жалбоподателят не е изпълнил въведената от МЗ противоепидемична мярка по време на въведената извънредна епидемична обстановка, а именно не е изпълнил задължението да има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата.

         Независимо от формалното осъществяване на фактическия състав на административно нарушение по чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето, съдът счита, че извършеното от жалбоподателя деяние представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Същото е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от същия вид, тъй като се установи, че жалбоподателят се е намирал на открито обществено  място и е нямало други преминаващи хора, които да са били пряко застрашени от обстоятелството, че Т. е бил без защитна маска или друго подобно средство. Не са му направили предупреждение да си постави защитната маска Преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е отчел и не е приложил нормата на чл. 28, б.„а“ ЗАНН да предупреди нарушителя, то това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречие със закона. Поради изложените съображения съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.

         Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. първо, предл. трето ЗАНН, във връзка с чл. 236 ЗЗ, съдът

         Р Е Ш И:

         ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 349а-1378/05.10.2020 г., издадено от Директора на ОДМВР – Стара Загора, с което на Б.Г.Т., ЕГН **********,*** на основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2, вр. ал. 1 от Закона за здравето е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушението на чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето, като неправилно и незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от уведомяването пред Административен съд – Стара Загора.

 

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: