№ 26874
гр. София, 12.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110147059 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл.140, ал.1 ГПК.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими и
необходими.
Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е допустимо и касае
релевантни за изясняване на правни спор факти, поради което следва да бъде уважено.
Следва да се приложи и ч.гр.д. №57151/2020 по описа на СРС, 81 състав.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проект за доклад по делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. №57151/2020 по описа на СРС, 81 състав.
ДОПУСКА изслушване на ССчЕ със задачи, формулирани в исковата молба и
отговора, при депозит в размер на 300 лв., от които 200 лева вносими от ищеца и 100
лева, вносими от ответницата в едноседмичен срок от получаване на определението
по сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. Ал. Д., 0888 903 885.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.
НАСРОЧВА делото за разглеждане на 15.12.2022г. от 11:45 часа, за която дата
да се призоват страните, като им се връчи препис от определението.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал.1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД вр. чл. 4 ЗПК
1
(отм.) и чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 5000 лв., представляваща неплатена част от
главницата по договор за издаване на кредитна карта №51РКО-А-8521/26.07.2006,
сумата 2808,94 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 17.11.2017г.
до 05.11.2020г., сумата 16,67 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 06.11.2020г. до 17.11.2020г., и 60 лв.,
представляваща разноски за връчване на поК. за предсрочна изискуемост, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №57151/2020
по описа на СРС, 81 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице валидно облигационно
правоотношение по сключен при Общи условия договор за кредит, по силата на който
ищецът е предоставил на ответника кредит овърдрафт в размер на 5000 лв., със срок до
26.07.2008г., като същият се продължава автоматично всеки път за нов едногодишен
период, ако никоя от страните не е уведомила другата, че желае да го прекрати,
съгласно раздел XIX, т.19.1.1 от Общите условия. Поддържа, че кредитът е усвоен
изцяло по банкова сметка на кредитополучателя, на дати и суми, подробно описани в
исковата молба. Допълва, че ответникът е погасявал задълженията си по договора
относно по същата банкова сметка, на изброените дати в исковата молба. Пояснява, че
съгласно раздел Х, т.10.1. от ОУ вр. чл. 4 от договора, ответникът се е задължил да
внася по същата сметка минималната погасителна вноска, посочена в Извлечение по
картова сметка всеки месец до падежа или на следващия работен ден, ако падежът се
пада в неработен. Заявява, че при неплащане на минималната погасителна вноска или
надвишаване на кредитния лимит начислява върху непогасената част наказателна
лихва в размер на уговорения лихвен процент, увеличен с надбавка от 12%. Излага, че
заетата сума се олихвява с промоционален фиксиран лихвен процент за първите 3
отчетни периода в размер на 0,75% на месец и 1,5% на месец за остатъка от срока на
договора, начисляван еднократно на датата, следваща падежа върху дебитните
остатъци по картовата разплащателна сметка, формирани до края на предходния
отчетен период и непогасени до падежа. Посочва, че при непогасване на пълния размер
на дебитното салдо ответникът се задължил да заплаща годишна лихва в размер на
приложимия към датата на начисляването РЛП за валутата, в която е разрешен
кредитния лимит, увеличен с надбавка в уговорения в договора размер, съответно
фиксиран лихвен процент. Описва подробно начина на олихвяване на дебитните салда
и поредността на погасяване на задълженията по договора при извършване на
частични погасителни вноски. Навежда твърдения, че ответникът се е задължил да
заплаща на банката и такси и комисионни, съгласно действащата Тарифа за такси и
комисионни. Пояснява, че ответникът е изпаднал в забава за погасяване на
задълженията си по договора считано от 19.03.2011г., поради което с поК. вх. №021044
от 24.07.2020, връчена чрез ЧСИ, е обявил кредита за предсрочно изискуем. Иска се от
съда да постанови решение, с което признае за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца претендираните суми, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателното им изплащане.
Претендира разноски.
Ответницата е депозирал отговор в законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК.
Не оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
издаване на кредитна карта №51РКО-А-8521/26.07.2006, както и извършването на
твърдените от ищеца погасявания на суми по същия договор. Пояснява, че е
извършвала и други погасителни вноски, освен посочените в исковата молба. Твърди,
че задължението към банката е увеличавано без да е извършвала трансакции.
2
Оспорва да е ползвала издадената от ищеца кредитна карта след 2008г., както и да е
извършвала касови операции. Поддържа, че след 26.07.2007г. не е издавана нова
кредитна карта, респ. такава не е получавана от ответницата. Позовава се на изтекла
погасителна давност, като поддържа, че не е признала задълженията си към ищеца.
Навежда твърдения за неравноправност на клаузата на т.3 от процесния договор.
Оспорва поК.та вх. №021044 от 24.07.2020 да е връчена. Твърди, че представените от
ищеца Общи условия, Тарифа за такси и комисионни и бюлетин за лихвите не са
актуалните към момента на сключване на договора.
По иска с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр.
чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД вр. чл. 4 ЗПК(отм.) в тежест на ищеца е да докаже наличието на
валидно правоотношение по договор за кредит с твърдяното съдържание, по силата на
който е предоставил на ответника заем в твърдения размер, наличието на валидна
уговорка за възнаградителна лихва и нейния размер, настъпване на падежа на
задълженията по договора за кредит, обявяване на длъжника на настъпилата
предсрочна изискуемост, заплащането на претендираната сумата за разноски за
връчване на поК., настъпването на обстоятелства водещи до спиране/прекъсване на
давността.
По иска с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг, изпадането на ответника в
забава за погасяването на дълга, както и размера на претенцията си.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже надлежно
изпълнение на договорните си задължения.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба,
същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а
и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено
друго.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3