О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 965
Бургаският
окръжен съд гражданска
колегия
в
закрито заседание на двадесет и седми май
през
две хиляди и деветнадесета година
в
състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при
секретаря
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Русева-Маркова гражданско дело № 628 по описа
за
2019 година.
С Решение № 358 от 15.02.2019г., постановено
по гражданско дело № 6266/2018г. по
описа на Районен съд – Бургас са разпределени допуснатите до делба недвижими
имоти между съделителите Р.Д. и С.Д., като е поставен в дял на съделителя Р.Д.
конкретен недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.608.8.1.1, находящ се в гр. Бургас, ул. „Оборище“ № 120, ет. 1, ап. 1, а
в дял на С.Д. е поставен самостоятелен недвижим имот с идентификатор
07079.608.8.1.5, находящ се в гр. Бургас, ул. „Оборище“ № 120, ет. 3, ап. 5. С
цитираното решение е поставено изнасянето на публична продан на следния
недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 07079.3.568, находящ се в гр.
Бургас, м. „Курт тепе“ с площ от 2 366 кв.м.
С цитираното решение е
осъдена Р.Н.Д. да заплати на С.Н.Д. сума
в размер от 74 000 лева, представляваща парично уравнение на дела му в
жилището, поставено в дял на Р.Д., а С.Д. е осъден да заплати на Р.Д. сума в
размер на 107 475 лева, представляваща парично уравнение на дела й в
жилището, постановено в дял на С.Д..
С цитираното решение е
отхвърлена претенцията по сметки с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД,
предявена от Р.Д. за осъждане на С.Н.Д. да й заплати сума в размер от
8 000 лева, представляваща дължимата част от подобренията, извършени през
2005г. в съсобствения между страните недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 07079.608.8.1.1 като неоснователна и погасена по
давност.
С цитираното решение е осъден
С.Д. на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС да заплати на Р.Д. сума в размер на
3 137, 50 лева, представляваща обезщетение за периода от 06.06.2017г. до
06.08.2018г. за лишаването й от ползване на собствената й ¾ ид.ч. от
съсобствения между страните делбен апартамент, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 07079.608.8.1.5 и е отхвърлена претенцията по
сметки поради погасяването й чрез плащане, за горницата над 3 137, 50 лева
до претендираните 5 065 лева.
С цитираното решение са
отхвърлени претенциите по сметки с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД на С.Д.
за осъждане на Р.Д. да му заплати сума в размер на 3 300 лева,
представляваща дължима част от подобренията, извършени през месец ноември –
2013г. в съсобствения между страните недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 07079.608.8.1.5.
С цитираното решение е
осъдена Р.Д. на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС да заплати на С.Д. сума в размер
от 3 796, 50 лева, представляваща обезщетение за периода от 06.06.2017г.
до 19.09.2018г. за лишаването му от ползване на собствената му ½ ид.ч.
от съсобствения между страните делбен апартамент, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 07079.608.8.1.1 и е отхвърлена като
неоснователна претенцията по сметки – за горницата й над 3 796, 50 лева до
претендираните 4 630 лева.
Против постановеното решение
е депозирана въззивна жалба от Р.Н.Д. *** в частта относно присъденото
обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС в полза на съделителя С.Д. в размер на
3 796, 50 лева, както и в частта, в която изцяло е отхвърлен иска за
заплащане на направени подобрения от нейна страна в апартамент 1, находящ се на
ет. 1 в размер на 8 000 лева.
По отношение на присъдената
сума в размер на 3 796, 50 лева в полза на С.Д., възззивницата сочи, че
дължимото обезщетение, което следва да заплати на С.Д. като обезщетение за
ползване на имота е в размер на 530, 50 лева, а останалата част от сумата до
размера на присъдената следва да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана. Посочва се, че съдът е присъдил сумата от 3 796, 50 лева без
да се съобрази с приетата от него претенция за обезщетение – наем в размер на
5 065 лева и с приспадналото платено обезщетение в размер на 1 799
лева за ползването на ¾ ид.ч. на трети жилищен етаж от съделителя С.Д. и
това обезщетение е в размер на 3 266, 50 лева. В жалбата се посочва, че в
заключението на вещото лице и решението на съда е посочен размера на дължимото
от нея обезщетение, което следва да се заплати на съделителя С.Д. в размер на
3 796, 50 лева (обезщетение за ползваната от нея ½ ид.ч. от
жилището на първи етаж) и след приспадане на определеното от съда обезщетение
за ½ ид.ч. в размер на 3 796, 50 лева за С.Д. и това за ¾
ид.ч. в размер на 3 266, 50 лева за Р.Д. остава за плащане единствено 530
лева, които тя следва да заплати на съделителя С.Д..
По отношение на отхвърлената
претенция за заплащане на подобрения в полза на Р.Д. в жалбата се посочва, че
по делото са безспорно доказани извършени строително-монтажни работи, които са
включени в цената на първия жилищен етаж, но съдът е отхвърлил претенцията
поради погасяването й по давност. В жалбата се посочва, че изводът на съда
относно изтичането на петгодишна погасителна давност по отношение на
претенцията за заплащане на подобренията е неоснователен, тъй като съдът не е
взел под внимание дадените от страна на свидетеля Камиларов показания.
В жалбата се отправя искане
да бъде дадена възможност на въззивната страна да представи по делото писмени
доказателства, свързани с нанесени щети на апартамента, находящ се на първи
жилищен етаж през 2014г.
С допълнителна молба от
29.03.2019г., Р.Д. представя по делото писмени доказателства – Констативни
протоколи от 07.06.2014г., изготвени от Община Бургас – 2 броя, писмо от „ВиК“
ЕАД със седалище гр. Бургас от 16.06.2014г., писмо от Р.Д.,*** от 30.06.2014г.
и писмо от Р.Д. до С.Д. от 29.06.2017г., които претендира да бъдат приети като
доказателство пред настоящата инстанция.
Депозираната въззивна жалба е
от лице, което има правен интерес да обжалва постановеното решение, въззивната
жалба е депозирана в срок, дължимата държавна такса е заплатена, поради което и
съдът намира, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Ответната страна по
въззивната жалба – С.Н.Д. депозира по делото писмен отговор, в който посочва,
че счита атакуваното първоинстанционно решение по отношение на обжалваната му
част за правилно и законосъобразно, а депозираната въззивна жалба за
неоснователна. В писмения отговор се посочва, че съдът правилно е изчислил
претенцията за заплащане на обезщетение за лишаването на Д. от ползването на
недвижимия имот, находящ се в гр. Бургас, ул. „Оборище“ № 120, ет. 3, ап. 5.
Посочва се и обстоятелството, че е правилен извода на съда, че отправената
претенция за заплащане на сума в размер от 8 000 лева е погасена по
давност, като това се установява от изявленията на самата Р.Д., а и по делото
са ангажирани свидетелски показания, които са противоречиви и неточни и съдът
не би могъл да ги вземе предвид. Не се отправят искания за събиране на нови
доказателства пред настоящата инстанция.
С Решение №
2157/01.11.2018г., постановено по гр. дело № 6266/2018г. по описа на Районен
съд – Бургас е допуснато извършването на съдебна делба между С.Н.Д. и Р.Н.Д. по
отношение на поземлен имот с идентификатор 07079.3.568, находящ се в гр.
Бургас, м. „Курт тепе“ с площ от 2 366 кв.м., при квоти от по ½
ид.ч. за всеки един от съделителите.
С Решение № 850/09.05.2018г.,
постановено по гр. дело № 9580/2017г. по описа на Районен съд – Бургас е
допуснато извършването на съдебна делба между С.Н.Д. и Р.Н.Д. по отношение на
следните два недвижими имота – самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.608.8.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас,
представляващ апартамент, находящ се в гр. Бургас, ул. „Оборище“ № 120, ет. 1,
ап. 1 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.608.8.1.5 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, представляващ
апартамент, находящ се в гр. Бургас, ул. „Оборище“ № 120, ет. 3, ап. 5, при
квоти – ¾ ид.ч. за Р.Д. и ¼ ид.ч. за С.Д..
В производството по гр. дело
№ 9580/2017г. с поправена Молба с вх. № 32997/06.08.2018г. Р.Д. е предявила
претенции по сметки, като претендира С.Д. да бъде осъден да й заплати сума в
размер от 8 000 лева, представляваща стойността на извършени подобрения от
нейна страна в имота, който обитава – апартамент, находящ се в гр. Бургас, ул.
„Оборище“ № 120, ет. 1, ап. 1 през 2005г., както и сума в размер на 5 065
лева, представляваща обезщетение за ползване на недвижимия имот, находящ се в гр.
Бургас, ул. „Оборище“ № 120, ет. 3, ап. 5 за периода от 06.06.2017г. до
06.08.2018г.
В производството по гр. дело
№ 9580/2017г. с Молба, депозирана в открито съдебно заседание от 19.09.2018г. С.Д.
отправя искане да бъде осъдена Р.Д. да му заплати сума в размер от 3 300
лева, представляваща стойността на извършени от него строително-монтажни работи
в имота, който обитава - апартамент, находящ се в гр. Бургас, ул. „Оборище“ №
120, ет. 3, ап. 5 през месец ноември – 2013г., както и сума в размер от
4 630 лева, представляваща обезщетение за ползване на частта от имота, от
която е лишен за периода от 06.06.2017г. до предявяване на претенцията –
19.09.2018г.
С Определение от
19.09.2018г., постановено в открито съдебно заседание по гр. дело № 9580/2017г.
по описа на Районен съд – Бургас, съдът е приел за съвместно разглеждане в
производството по делото претенциите по сметките на страните.
Въз основа на отправена Молба
от С.Д. с Определение № 14.01.2019г., постановено в открито съдебно заседание,
постановено по гр. дело № 6266/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, съдът е
съединил гр. дело № 6266/2018г. по описа на Районен съд – Бургас с висящото
пред същия съд гр. дело № 9580/2017г. по описа на Районен съд – Бургас, като
двете дела продължат да се разглеждат по общ номер - 6266/2018г. по описа на
Районен съд – Бургас.
По отношение на отправеното
искане в настоящото производство да бъдат приети писмени доказателства от
страна на Р.Д., настоящата инстанция намира следното:
На основание чл. 266, ал. 1
от ГПК във въззивното производство страните не могат да твърдят нови
обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и
представят в срок в първоинстанционното производство. Безспорно е, че се касае
за доказателства, които страната е могла да представи в първоинстанционното
производство, но не е сторила това – констативните протоколи са били изготвени
през 2014г. и са станали достояние на страната още към този момент, както и още
през 2014г. същата е получила писмо с изх. № Ж-84-1/16.06.2014г. от “ВиК“ ЕАД
със седалище гр. Бургас, адресирано до нея, а писмо с вх. №
94-01-18895/2/30.06.2014г. е отправено от нея самата до Община Бургас, а Писмо,
отправено от Р.Д. до С.Д. е от 29.06.2017г. поради което и настоящата инстанция
намира, че в конкретния случай следва да намери приложение забраната на чл.
266, ал. 1 от ГПК за представяне на доказателства пред въззивната инстанция,
която страната е могла да представи в срок в първоинстанционното производство и
искането на страната за приемане на посочените писмени доказателства да бъде
оставено без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба от Р.Н.Д. против Решение № 358 от 15.02.2019г.,
постановено по гражданско дело № 6266/2018г. по
описа на Районен съд – Бургас в частта относно присъденото обезщетение по чл.
31, ал. 2 от ЗС в полза на съделителя С.Д. в размер на 3 796, 50 лева,
както и в частта, в която изцяло е отхвърлен иска за заплащане на направени
подобрения от нейна страна в апартамент 1, находящ се на ет. 1 в размер на
8 000 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р.Н.Д. в производството по делото
пред настоящата инстанция да бъдат приети като доказателства следните документи
- Констативни протоколи от 07.06.2014г., изготвени от Община Бургас – 2 броя,
писмо от „ВиК“ ЕАД със седалище гр. Бургас от 16.06.2014г., писмо от Р.Д.,***
от 30.06.2014г. и писмо от Р.Д. до С.Д. от 29.06.2017г.
Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
Препис от постановеното
определение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.