№ 14557
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110137408 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
С искова молба ищецът Ю. Б. Т. е предявил отрицателен установителен иск срещу
„Е.П“ АД за признаване за установено, че не дължи сумата от 60.00 лв., представляваща
цена за начислени електрически услуги за обект – апартамент № 17, находящ се на адрес: гр.
София, ***, абонатен № **** съгласно издадени фактури №№ №№ *********/23.02.2012 г.
на стойност 8.36 лв., *********/23.03.2012 г. на стойност 7.28 лв., *********/24.04.2012 г.
на стойност 11.83 лв., *********/21.05.2012 г. на стойност 9.44 лв., *********/23.06.2012 г.
на стойност 8.34 лв., *********/24.07.2012 г. на стойност 6.64 лв., *********/23.08.2012 г.
на стойност 7.03 лв. и *********/25.09.2012 г. на стойност 1.08 лв.
Ищецът – Ю. Б. Т., твърди, че на негово име има открита партида с абонатен №
300027706659 за доставка на ел.енергия на адрес в обект – апартамент № 17, находящ се на
адрес в гр. София, ***, по която са начислени суми за електрически услуги по процесните
фактури на обща стойност 60.00 лв. Твърди, че между страните липсва облигационно
правоотношение, до имота не е доставяна електрическа енергия на посочената стойност и
сумите са начислени за непотребени услуги. Поддържа, че няма качеството собственик или
ползвател на имота, за който са начислени процесните суми. Оспорва данните, въз основа на
които са начислени процесните вземания, с твърденията, че стойността по фактурите е
изчислена въз основа на показания на несертифицирано средство за търговско измерване.
Оспорва ответникът да е доставял през процесния период електрическа енергия на
претендираната стойност. Релевира възражение за погасяване на вземанията по давност.
Моли съда да уважи предявения иск, като признае за установено, че ищецът не дължи на
1
ответника сума в размер на 60.00 лв., начислена по процесните фактури. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск по основание. Намира, че исковата молба е нередовна по чл.127, ал.1 ГПК,
защото не бил посочен адрес на ищеца, а единствено на упълномощен от последния
процесуален представител. Поддържа, че ищецът е бил страна по договор за доставка на
електрическа енергия, сключен при Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД. Оспорва изложените обстоятелства за
недължимост на начислените суми за електрическа енергия. Твърди, че претендираната по
процесните фактури стойност на електрическа енергия е измерена от годно и
сертифицирано средство за търговско измерване. Поддържа, че по отношение на процесните
задължения е приложима петгодишната погасителна давност, поради което и не са налице
предпоставки за уважаване на иска. Моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, с който се иска
съдебно установяване на несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца.
При отрицателен установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите
спорното право факти - такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е
титуляр на оспореното право. Ответникът по отрицателния установителен иск е в
положението, в което би се намирал като ищец по иск за защита на оспореното право - той
дължи установяване на основанието, от което правото е възникнало, както и на неговия
размер и доколкото проведеното от него доказване е неуспешно, ще понесе
неблагоприятните последици от правилата, разпределящи доказателствената тежест.
Същите задължават съда да счита недоказаните факти за неосъществили се и съобразно този
извод да даде защита на твърденията на ищеца.
С оглед приетия за окончателен доклад по делото е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът e начислил сумата от 60.00 лева
за обект – апартамент № 17, находящ се на адрес в гр. София, ***, за който при ответника е
открит абонатен № **** съгласно издадени фактури №№ *********/23.02.2012 г. на
стойност 8.36 лв., *********/23.03.2012 г. на стойност 7.28 лв., *********/24.04.2012 г. на
стойност 11.83 лв., *********/21.05.2012 г. на стойност 9.44 лв., *********/23.06.2012 г. на
стойност 8.34 лв., *********/24.07.2012 г. на стойност 6.64 лв., *********/23.08.2012 г. на
стойност 7.03 лв. и *********/25.09.2012 г. на стойност 1.08 лв. От приетите по делото
писани по-горе фактури се установява, че същите са за кл. .№ 300027706659. От приетото по
делото заявление № W21203805997/23.09.2020г. (л.28) се установява, че ищецът е поискал
отписване по давност на задължения по фактури от 2012г. за кл.№ 300027706659. Оттук
съдът приема за доказано наличието на облигационно отношение между страните по
2
договор за доставяне на ел.енергия, по който ответникът е доставил ел.енергия, която се
дължи от ответника. Спорът по делото се концентрира по погасяване по давност на
задължението. Видно от приетите по делото фактури – същите са с период на задължението
от 23.02.2012г. до 22.10.2012г. С оглед на което към датата на исковата молба (11.07.2022г.)
са погасени по давност, доколкото същите са периодични плащания по смисъла на чл. 111,
б. „в“ пр.3 ЗЗД, поради което по отношение на тях се прилага кратката тригодишна давност
(в този смисъл Решение № 134 от 01.07.2013 г. по търг. д. № 135/2011 г. на Върховен
касационен съд, така и ТР № 3 от 18.05.2012 г. ОСГТК на ВКС), поради което и съдът
намира и претенциите за изцяло основателни.
По разноските:
Доколкото ответникът оспорва иска – не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК, вкл. с
оглед поисканото със заявлението от 23.09.2020г. отписване на задълженията по давност,
т.е. отговорност за разноските следва да понесе ответника. Ищецът е доказал сторени
разноски в размер на 50лв., които следва да му бъдат присъдени, така и е бил представляван
по чл.38, ал.2 ЗАдв. от адв. Данчо Цветанов Стоянов – ВрАК, БУЛСТАТ: ***** гр.София,
ул. **** поради което в полза на адв. Стоянов следва да се присъдят разноски за адв.
възнаграждение в минималния по НМРАВ размер от 400лв. За уважаване на искането по
чл.38, ал.2 ЗА е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ, която е
договорена като безвъзмездна и страна, в полза на която е била предоставена да има право
на разноски по правилата на чл.78 ГПК. Ответната страна разполага с процесуалната
възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ като носи
и тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ
не са налице, но в случая подобни доказателства по делото не са представени (за липсата на
предпоставките за наличие на материално затруднено положение), в който смисъл е и
Определение № 327 от 18.06.2018 г. по гр. д. № 4988 / 2017 г. на ВКС, 1-во гр. о.
По изложените мотиви, Софийският районен съд, I г.о., 27 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че Ю. Б. Т. , ЕГН: **********, гр.София, ж.к. Н****,
съдебен адресат: адв. Д.С гр.София, ул. **** не дължи на Е.П ЕАД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, *****, сумата от общо 60.00 лв.,
представляваща цена за начислени електрически услуги за обект – апартамент № 17,
находящ се на адрес: гр. София, ***, абонатен № **** съгласно издадени фактури №№ №№
*********/23.02.2012 г. на стойност 8.36 лв., *********/23.03.2012 г. на стойност 7.28 лв.,
*********/24.04.2012 г. на стойност 11.83 лв., *********/21.05.2012 г. на стойност 9.44 лв.,
*********/23.06.2012 г. на стойност 8.34 лв., *********/24.07.2012 г. на стойност 6.64 лв.,
*********/23.08.2012 г. на стойност 7.03 лв. и *********/25.09.2012 г. на стойност 1.08 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Е.П ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
3
управление: гр.София, *****, да заплати на Ю. Б. Т. , ЕГН: **********, гр.София, ж.к.
Н****, съдебен адресат: адв. Д.С гр.София, ул. **** сумата от 50лв. разноски по делото за
държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 Задв. вр. чл.78, ал.1 ГПК Е.П ЕАД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, *****, да заплати на адв. Данчо Цветанов
Стоянов – ВрАК, БУЛСТАТ: ***** гр.София, ул. **** разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 400лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4