Решение по адм. дело №494/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.203 от АПК, вр. с чл.284-285 от ЗИНЗС.

Образувано е по искова молба от А. А. Д., [ЕГН], към датата на подаване на исковата молба изтърпяващ наказание в Затвора в [населено място], против ГД“ИН“ София за присъждане на сума в размер на 10 000 лева, съставляваща обезщетение за нанесени на ищеца неимуществени вреди, резултат от неблагоприятните условия в това поделение – липса на отворяеми прозорци, наличие на хлебарки и дървеници, мръсотия по стените на килиите и мръсни дюшеци, липса на тоалетна в килията, мизерни условия в санитарните помещения – тоалетна и баня, психически тормоз от надзорния състав на поделението и търпени от ищеца в периодите му на престой в следствения арест в [населено място] за времето от 11.06.2021г. до 11.06.2024г. /вж. изменение на иска, направено в открито с.з. на 31.03.2025г./.

Съгласно представена справка /л.36/ през процесния период ищецът Д. е задържан в поделението на ответника в [населено място] за периодите 07.05 – 12.07.2021г. и 19.03. – 13.05.2024г. Същият е освободен от Затвора в [населено място] на 18.09.2024г.

От представена от ответника справка /л.94/, е удостоверено, че Д. е настаняван за периода 12.02.-07.05.2021г. в помещения на следствения арест в [населено място] съотв. в спални помещения № 7, 15 и 16. За този период не е подавал жалби до ръководството на РСИН Хасково или ареста в Хасково.

От представена от ответника справка /л.72-73/ е удостоверено, че за периода 19.03- 13.05.2024г. Д. е настаняван в килии № 14, 16 и 17. Първото помещение е с обща площ от 12.18 [жк], една маса и две табуретки, с неотваряем прозорец на външна стена, чрез който се осигурява достъп на слънчева светлина, и отваряем прозорец на вратата на спалното помещение към коридора за осигуряване на свеж въздух. Отопление чрез радиатор централно. Килията снабдена с въздохоотводи от вентилационна система с постоянна циркулация на въздуха. Спално помещение № 16 е с обща площ от 08.06 [жк], една маса и една табуретка, с неотваряем прозорец на външна стена, чрез който се осигурява достъп на слънчева светлина, и отваряем прозорец на вратата на спалното помещение към коридора за осигуряване на свеж въздух. Отопление чрез радиатор централно. Килията снабдена с въздохоотводи от вентилационна система с постоянна циркулация на въздуха. Помещение № 17 е с обща площ от 8.37 [жк], една маса и две табуретки, с неотваряем прозорец на външна стена, чрез който се осигурява достъп на слънчева светлина, и отваряем прозорец на вратата на спалното помещение към коридора за осигуряване на свеж въздух. Отопление чрез радиатор централно. Килията снабдена с въздохоотводи от вентилационна система с постоянна циркулация на въздуха.

В килия №14 Д. е настанен за времето от 19.03 до 20.03.2024г. с още две лица, за времето от 21.03 до 22.04.2024г. е настанен в спално помещение №17 с едно задържано лице а за времето от 23.04. до 13.05.2024г. е настанен в спално помещение № 16 с още две задържани лица. Помещенията в ареста в Хасково не разполагат със санитарен възел и течаща вода. Наличен е общ санитарен възел в ЗП от 17.50 кв. м., състоящ се от баня, умивалня и две тоалетни, като достъпът до него е по утвърден график – от 06.00 часа до 08.00 часа личен тоалет, почистване и подреждане на килията и закуска, от 17.30 часа до 22 часа, вечеря, личен тоалет, хигиенизиране и почистване на помещенията. За времето от 08.30 ч. до 17.00 лично време. Ползването на санитарното помещение може да става и по искане на задържаните, съгласно заповед на гл. директор на ГДИН по всяко време на денонощието. Възможността за къпане и пране е осигурено най- малко два пъти седмично. Съгласно друга заповед на ГДИН хигиената в помещенията за общо ползване е задължение на задържаните лица ежедневно под контрола на командира на отделение и др. длъжностни лица. От началото на 2024г. ДДД обработката на помещенията се извършва от служители на ГДИН. Всички общи помещения се мият с дезинфектанти и вода всекидневно. На задържаните съгласно заповед е осигурено време за хигиенизиране, къпане и личен тоалет. Хигиенните материали се закупуват от службата, като съотношението вода/дезинфектант се определя от медицинското лице към ареста. Тоалетни принадлежности /сапун и прах за пране/ се дават безвъзмездно на лицата, ако те не разполагат с тях. Спалните помещения са оборудвани постоянно с дюшек, възглавница и одеяла, поради което такива не се раздават на задържаните. Съгласно заповед, задържаните лица могат да ползват личен постелъчен инвентар, вкл. и конвоираните лица от други места за лишаване от свобода. На Д. е предоставен такъв постелъчен инвентар с разписка на 19.03.2024г.

Приложени по делото са приемо-предавателни протоколи за извършена ДДД обработка в ареста в Хасково /л. 74-80/; разписка за получени 1 бр. калъфка и 2 бр. чаршафи от Д. /л. 81/; фактури за закупени хигиенни препарати / л. 81а -87/; фактури за услуги – пране, сушене, гладене и пакетиране на спално бельо /л.88-91/; заповед за утвърждаване списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, ведно със списъка /л. 95-97/; заповед за вътрешния ред в арестите /л.98-121/; договор № 3811/ 15.04.2020г. и Анекс от 15.04.2022г. /л.122-124 и л.129-130/; договор за възлагане на обществена поръча от 16.04.2020 г. /л.131-132/; приемо-предавателни протоколи /л.133-134/; заповед от 01.04.2022г. /л. 135/; Анекс с рег. № 601/ 20.01.2020г. /л. 137/, към договор от 13.11.2013г. /л. 138 -139/; заповед № Л-4599 от 12.11.2023г. /л. 140/; вътрешни правила за организиране и извършване на дейности по дезинфекция, дезинсекция и дератизация. /л.141-143/; указание рег. № 7992 от 28.08.2024г. /л.145/;

Св. Г. Г. сочи, че познава А. Д. от 2023 г. месец декември, с когото заедно съжителства 17 март 2024г. След задържането му през 2024г. продължила да е негова съжителка. Посещавала съм го и в Ареста [населено място] и в Затвора в [населено място]. Един път ходила в ареста в [населено място], да му носи чаршафи, калъфки, дрехи и бельо, защото той поискал такива, като посочил, че не били хигиенични тези, които ползвал в ареста. Тогава се видели и приказвали, и той й казал, че отношението в ареста било много лошо към настанените там, че не ги пускали до тоалетна, карали ги в торбички да се изхождат, че му посягали и го удряли. Свидетелката видяла тогава и белези по тялото на Д. от нахапвания, целият бил нахапан от дървеници, целият беше в рани. Също е казвал, че килиите са мръсни, че има петна по стените от дървениците, където ги трепят.

Свидетеля В. Г. сочи, че познава ищеца от 2011г. Б. през 2023г. в една килия в хасковския арест двамата около два месеца. Д. се оплаквал от лоши условия в килиите. Нямали достъп до тоалетна, давали им да използват шишета за нуждите си, нощно време не можели да спят от нападение и хапане от дървеници, спели през деня. Вътре в килията имало мухъл, чаршафите стари, мръсни. Не ги пускали при необходимост физиологично да се облекчават, нямало прозорец в помещенията за достъп на свеж въздух. П. А. се оплаквал, че имал усещане за гадене, заради мухъла и мръсотията, както и в случаите, когато се е налагало да се облекчаваме вътре в помещението. В този период на общия ни престой през 2023г., първоначално 45 дни били заедно с А. в килията, а през остатъка от 15 дни на общ престой в килията, били настанени с още един арестант, но само за няколко дена. Чаршафите били стари, не били чисти, но били здрави. На А. майка му му донесла само един чаршаф и той го ползвал. П. Г., но не знаел дали тя е носила чаршафи на А.. Отношението на служителите от ареста в Хасково към А. били обидни, наричали го „циганин мръсен”. В килията имало много дървеници. През престоя им от два месеца не видяли някой да обезпаразитява помещението /килията/. Двамата почиствали килията сами вътре. Отговорник от ареста им давал нещо и с това почиствали помещението. Свидетелят си спомнял за един случай, в който служител ритнал А. между краката по време на ползване на банята. Инцидентът станал пред него и той видял как бил ритнат А. заради това, че си забравил кърпата и се върнал, за да си я вземе. А. подал оплакване до началника на ареста, но нямал отговор по това оплакване.

Тоалетните в ареста Хасково били две, а килиите към 30 и винаги били заети. Имало случаи, в които ползвали тоалетните, но имало и случаи, в които самият свидетел ползвал найлон при изхождане. Килиите винаги бяха заключени – излизахме от помещенията за 15 минути, само за т.нар. „каре“. Сутрин ставайки в 6 часа им се осигурявала възможност за лична хигиена извън килията. В общо помещение имало две мивки, а банята била точно до мивката, но много малка. Нямало случай да били лишавани от баня, просто имало график на ползване на банята. Свидетелят знаел, че А. и преди това бил пребивавал в Ареста Хасково. Чувал го да се оплаква и за предходните си пребивавания в Ареста в Хасково, че там условията били лоши.

От правна страна Съдът намира следното:

Искът е за присъждане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди на лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“ от дейността на органите при ГД“ИН“ за периода 11.06.2021г. до 11.06.2024г. Искът е подаден пред съда на 11.06.2024г., като към тази дата А. Д. е имал качеството на лице лишено от свобода. Насочен е против пасивно легитимираното лице по см. на чл.205, ал. 1 от АПК и не е изтекъл [възраст] преклузивен срок за подаване на иска по чл.284 от ЗИНЗС. Безспорно е удостоверено по делото, че за периода, за който е предявена исковата претенция за обезвреда Д. е пребивавал в поделението на ответника в [населено място] – следствения арест. От приложена по делото справка /л.36/ е удостоверено, че ищецът през процесния период /11.06.2021г. до 11.06.2024г./ пребивава в следствен Арест в [населено място] само за времето от 07.05.2021г. до 12.07.2021г. и за времето от 19.03.2024 г до 13.05.2024 г. От справка на л.72-73 е установено, че за времето на престоя му в ареста в Хасково Д. е настаняван е в различни спални помещения - № 7, 14, 15, 16 и 17, като за част от тях ответникът чрез приложена справка удостовери техните площ, наличие на мебели, брой на настанените лица съвместно с ищеца и времето им на съвместен престой. Макар с исковата молба ищецът да не претендира обезвреда основана на твърдение за поставянето му в пренаселена среда, то такова се навежда в с.з. от особения му процесуален представител адв. Г. и се поддържа от нея.

Съдът, водим от данните от двете справки, приема за доказано, че Д. е настаняван в следствения арест в Хасково за времето от 19.03. до 13.05.2024г. в помещение № 14 с площ от 12,18 кв. м. с още две лица само за един ден. В периода от 1 месеца /21.03-22.04.2024г./ е настаняван в помещение № 16, с площ от 8,06 кв.м., също само с едно лице, докато за времето от 23.04.2024г. до 13.05.2024г. е настаняван в помещение №17, с площ от 8,37 кв.м., като е пребивавал в него с още две лица. За периода на престой на Д. през 2021г., който считано от 11.06.2021г. до 12.07.2021г. е от 32 дни ответника предостави дадени единствено в кои номера на помещения е настаняван ищецът, без данни за площта на тези помещения и в частност с № 7 и №15, нито данни с колко лица е настаняван ищеца и за какви периоди. За помещение № 16 от предходната справка е установено, че то е с площ от 8,06 кв. м., но няма данни с колко човека е настаняван Д. в него през м.06-07/2021г. и за какъв период от време.

В случая и при съобразяване на тези данни, както и правилото на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, Съдът приема за частично доказано твърдението на ищеца, че е поставян в условия на пренаселеност при престоя му в следствения арест в Хасково за времето от 11.06. до 12.07.2021г. и от 19.03. до 13.05.2024г. Фактът на наличие на мебели в помещенията /три или две легла, маса, 1-2 табуретки/ също отрича спазване на изискването за минимум 4 [жк], където е настанено задържаното лице, съотв. лишения от свобода, дори и да се приема, че то се включва в понятието необходима жилищна площ, поради което при престоя си в помещение №17 за времето от 23.04 до 13.05.2024г., т.е. за общо 21 дни, Д. дори е поставен в условия на тежка пренаселеност /под минимума от 4 кв.м. площ/, тъй като пребивава в помещение с още две лица в него на площ от 8,37 кв.м. Доколкото в справките на л.72 – 73 и л.94 не се съдържат данни за размерите на помещения № 7 и №15, нито данни за броя настанени лица, вкл. за времето на пребиваване на ищеца в тях, Съдът, позовавайки се на презумпцията на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, приема за доказано твърдението на ищеца, че и при престоя му в тези помещения за времето от 11.06. до 07.05.2021г., общо 32 дни, също е поставян в условия на пренаселеност, поради неспазване на изискването за минимум 4 кв. м. жилищна площ.

Отново от справките на органа се удостовери по делото, че нито едно от помещенията, където е настаняван Д., не разполага с прозорец на външна стена, който да е отварям и да има възможност за проветрение на помещението със свеж въздух. Ответникът не удостовери по делото размерът на този прозорец, но оплакване за липса на достъп до естествена светлина ищецът не навежда. Удостоверено по делото е, че в следствения арест в [населено място] помещенията, където се настаняват задържаните, не разполагат със свой отделен санитарен възел, а имат единствено има общ такъв /ползват за баня и тоалетна/. Член 20, ал.3 от ППЗИНЗС гласи, че на лишените от свобода следва да се осигури постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Воден от доказателствата по делото, Съдът приема, че липсва нарушение на това законово задължение, тъй като по делото не се доказа твърдението на ищеца, че е органичаван и/или не му е осигуряван постоянен достъпът му до ползването на санитарното помещение в следствения арест, нито да е възпрепятстван умишлено от служителите на ответника. Последният удостовери, че ползването на санитарното помещение в следствения арест е уреден чрез утвърден график, което не означава, че лицето няма постоянен достъп до ползване на санитарен възел. Само доказване на факт на ограничаване/възпрепятстване на постоянен достъп до ползването на санитарен възел от служител на ответника, ще води до извод за извършено нарушение на сочената правна норма. В случая такова доказване не е налице по делото, поради което следва извод за липса на нарушение от страна на администрацията на ответника, съотв. липсва нанесена вреда на ищеца, която да е в пряка причинна връзка с поведение на администрацията на ГДИН, която да бъде обезвредена на осн. на чл.284, вр. с чл.3 от ЗИНЗС.

За изцяло не доказано се възприема от съда твърдението на ищеца /за което негова е доказателствената тежест/, че поради не възможността да има постоянен достъп да ползва санитарното помещение, същият е бил принуден да се облекчава в шишета от безалкохолни напитки /показания на разпитания свидетел Г. в този смисъл липсват/.

За опровергано от ответника Съдът приема твърденията на ищеца, че в помещенията „живеят хлебарки и дървеници“, че стените на помещенията са мръсни, че е мръсен и даваният постелъчен инвентар /дюшек и одеяло/. Ответникът представи доказателства за регулярно извършени дейности по дезинфекция, дезинсекция и дератизация на помещенията в ареста, както и представи, приети без оспорване фактури за доставка на услугите пране, сушене, гладене и пакетиране на спално бельо /л.88-91/. Чрез тези доказателства се опровергават твърденията на Д. за нехигиеничност на ползвания в следствения арест спален инвентар и мръсотията в килиите. Следва да се посочи, че по силата на чл.21, ал.2 от ППЗИНЗС, задължение на лишените от свобода лица е да поддържат хигиената в помещенията, където са настанени, а доказателства за закупуване на санитарни материали ответникът представи по делото. Налице е доказаност изпълнение и на установеното в чл.21, ал.5 от ППЗИНЗС да се предоставят услуги по изпиране и спално бельо /вж. фактурите/. На Д. дори е било разрешено /вж. показанията на свидетелите/ да получи такъв от свой близък спално бульо. В този смисъл не се доказва нарушение от затворническата администрация, нито настъпване на вреда за ищеца, която да е в пряка причинно следствена връзка с незаконосъобразно поведение на тази администрация, което съотв. да е основание за ангажиране имуществена отговорност на Държавата в лицето на ГДИН на осн. чл.284, вр. с чл.3 от ЗИНЗС.

Съдът намира за опровергано и твърдението на ищеца, че е търпял вреди от неизпълнение на задължението да бъде поставяне в хигиенна и здравословна среда, тъй като в помещенията е имало наличие на дървеници и хлебарки. Съдът не кредитира с доверие показанията на св. Г., че при единственото й свиждане с ищеца, той е бил с белези по цялото тяло от ухапвания от дървеници и че това е било така през целия му престой в следствения арест в Хасково. Първо, свидетелката не посочи точно периода на свиждане, за да може съдът да прецени правилно дали той съвпада с периода, за който се твърдят нанесени вреди от наличието на дървеници в помещенията, а второ, самата свидетелка сочи, че само веднъж е ходила на свиждане в Хасково. По делото обаче са налични писмени доказателства за предприети от ответника действия в насока извършване на регулярни услуги по дератизация, дезинсекция и дезинфекция на помещенията, с цел превенция и защита на помещенията на ареста от инсектициди. Пак от ответника се представиха доказателства и за закупуване на хигиенни материали за хигиенизиране на самите помещения, където се настаняват лицата, като изцяло задължение на същите е това де се изпълнява съвестно от самите тях. Само по себе си наличието на дървеници, срещу които се вземат мерки, не причинява такова страдание у едно лице, което да е достатъчно да обоснове възникване на имуществената отговорност на държавата. Т.е., в случая дори и да се приеме, че би настъпила телесна вреда /ухапване от дървеници/, то в случая нейното настъпване не е обосновава само по себе основателност на исковата претенция, тъй като липсва доказаност, че степента на засягане от нея надхвърля прага на необходимост, с който се свързва държавната принуда, която се упражнява по отношение на едно осъдено лице. В случая хигиенните условия в помещенията, в които е настаняван Д. в ареста в Хасково не преминават онзи минимален праг, под който се счита, че сами по себе си представляват нечовешко отношение. Напълно недоказано остава и твърдението на ищеца, че е бил обект на психически репресии от страна на служителите от ареста в Хасково, че е обиждан на расова основа и пр. Н. С. приема и твърдението на Д., че е бил обект и на физически тормоз /макар и еднократно/ от служител на ареста в Хасково. С. по себе си показанията на св. Г. не кореспондират с нито едно друго доказателство по делото, поради което Съдът ги приема за дадени про кауза.

В заключение, Съдът приема за основателни единствено твърденията на ищеца, че е поставян в условия на пренаселеност, тъй като по- горе Съдът прие, че ответникът не опреверга по делото това твърдение, чрез представените от него доказателства. Ето защо безспорно следва да се приеме, че администрацията при ответника в периодите на настаняване на Д. в ареста в [населено място] не е спазила законово установения стандарт за минимум 4 [жк], под който се счита, че човек е поставен в ситуация на нечовешко и унизително положение, причиняващо страдание. Следва да се отчете, че за времето от 23.04.2024г. до 13.05.2024г. Д. поради настаняване в помещение №17, с площ от 8,37 кв. м. и пребиваването му в него с още две лица, е поставян в условие на тежка пренаселеност за 21 дни. За периода от 32 дни пред 2021г. ответникът не обори презумпцията по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, поради което Съдът приема за доказано твърдението на ищеца, че и тогава е поставян в условия на пренаселеност, т.е. в неблагоприятна среда на изтърпяване на наказанието.

В чл.43, ал.2-4 от закона се уреждат материалните условия, на които трябва да отговарят местата за лишаване от свобода, като според ал. (2) - Всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица; ал. 4, (предишна ал.3) - Минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м . Според Комисията за предотвратяване на изтезанията /КПИ/, ако затворниците /арестантите/ имат на разположение по-малко от три [жк], пренаселеността се определя като толкова тежка, че сама по себе си следва да се определя, като водеща до нарушение на чл.3 от Конвенцията, дори и без да се отчитат и независимо от другите фактори. /вж. решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото Н. и др. против България./. Ето защо и отчитайки приетото в цитираното решение на ЕСПЧ по делото Н. против България, така установената жилищна площ, при която е поставян да пребивава Д. през част от периода си в ареста в Хасково, следва да се възприеме, че условията са били такива, водещи до тежка пренаселеност, защото реалната жилищна площ на килиите, в които е настаняван не дава възможност на лицето свободно да се движи в помещението или то е изключително ограничено.

Основателно е и оплакването за липса на възможност за естествено проветряване на помещенията, тъй като се удостовери по делото, че в ареста в Хасково, помещенията, където се настаняват задържаните лица, макар и да разполагат прозорец на външна стена, същият е неотваряем, съотв. няма възможност за проветрение на помещението със свеж въздух. Съдът приема, че поставянето на лицето в тези условия нанасяне на същото вреда, тъй като от справките е видно, че Д. винаги е настаняван с други лица, съотв. нуждата от свеж въздух е била наложителна, а липсата й неизменно се свързва с вреда от поставянето на лицето в нездравословна среда, при неспазване на утвърдените законови стандарти за нея. Ответникът не доказва спазване на минимално необходимите условия за осигуряване на естествените нужди на задържаните лица от свеж въздух и проветряване на помещенията в ареста в Хасково и това е така за целия престой на ищеца там, съотв. е налице нарушение на чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС, установяващ, че в спалните помещения следва да има осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване.

Доказаността на твърденията на ищеца, че не е разполагал с достатъчна жилищна площ, дори за известен период е поставян в условия на тежка пренаселеност /от 21 дни/, както и, че е лишен от възможността да пребивава в помещение с естествено проветряване на въздуха в него, съставлява нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, което причинява вреда, която е в пряка причинна връзка от неизпълнение на задълженията по закон от страна на затворническата администрация. Съдът приема, че на Д. е нанесена вреда, която в случая е с интензитет над необходимия за изпълнение на мярката на принуда. Безспорно лишаването от свобода по своето естество носи страдание и ограничения, както и, че не във всеки случай представлява основание за възникване на имуществената отговорност на държавата. Съставът на имуществената отговорност включва причиняване на страдание от нечовешко и унизително положение и/или отнасяне, тогава когато то не е неизбежно присъщо на изпълнението на наказанието или на мярката за процесуална принуда. В ЗИНЗС и съобразно стандартите по Решенията на ЕСПЧ и на Европейските стандарти за затворите, са предвидени минимални условия, чието не спазване по отделно – в зависимост от личното право, което засяга, или в своята съвкупност, представляват основание за присъждане на парично обезщетение за неимуществени и/или имуществени вреди като компенсаторно средство за защита. В случая Съдът приема за доказани по делото проявление на такива основания, които да ангажират тази отговорност, макар и само за част от процесния период, а именно за времето на престоя на Д. в следствения арест от 11.06. до 07.05.2021г. /32 дни/ и за времето от 19.03.2024г. до 13.05.2024 г. /56 дни/, поради поставянето на лице в условия на пренаселеност /вкл. и тежка такава/ и нездравословна среда на пребиваване, поради не осигурена възможност от естествено проветряване на спалното помещение, в което е настаняван при престоя му в ареста в Хасково.

Според редицата решения, постановени от ЕСПЧ в Страсбург против България, Съдът винаги отбелязва, че следва да се извършва глобална преценка дали така визираните от търсещия обезщетението аспекти на условията, при които е изтърпявано наказанието „лишаване от свобода”, водят до нарушение на първо място на разпоредбата на чл.3 от ЕКПЧОС /наричана по-долу Конвенцията/, която съгласно чл.5, ал.4 от Конституция има предимство пред законовите норми на вътрешното право, ако последните му противоречат. В случая от твърдените неблагоприятни аспекти на средата на пребиваване, доказване на такива има проведено по отношение на два от твърдените от ищеца, като относно аспекта „пренаселеност“ се установяват и дни на престой в килията в условия на тежка пренаселеност. В решение по делото А. и А. ЕСПЧ приема, че „условията на задържане и техният ефект върху лишения от свобода трябва да се оценяват като цяло и да се разглеждат като постоянно положение, а не като редица несвързани действия и бездействия – и че трябва да се предполага, че лошите условия на задържане причиняват неимуществени вреди на лицата, държани в такива условия. ..„".

ЗИНЗС не предвижда нито механизъм за определянето на размера на обезщетението, нито някаква скала за сумите, които следва да се присъждат по този род дела. Въпреки това, ЕСПЧ в решението по делото А. и А. отбелязва, че българските съдилища не трябва да определят ниво на обезщетението, „неразумно в сравнение със справедливото обезщетение, присъждано от съда по чл.41 от Конвенцията в подобни дела….“ . Този състав приема, че установеността на само две от твърдените от ищеца неблагоприятни аспекти от условията, при които е поставян в периода, заявен като процесен, както и периода от 21 дни поставянето в условия на тежка пренаселеност, доказват неминуемо причиняването на дискомфорт и страдание, които надвишават строгостта, присъща за този вид мярка за неотклонение. Периодът на престой в такива неблагоприятни или изключително тежки условия /за пренаселеността/ е 88 за времето от 11.06. до 12.07.2021г. и от 19.03 до 13.05.2024г. Ищецът заявява, като период на търпене на вредите 3 години, считано от 11.06.2021г. до 11.06.2024г., но в случая за времето от 13.07.2021г. до 18.03.2024г. и за времето от 14.05. до 11.06.2024г. искът е изцяло неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.

Интензитетът на влияние на неблагоприятните условия на затворническата среда обосновава размера на обезвредата. Колкото по голяма е степента на интензитет на търпените неимуществени вреди, следствие на поведението на затворническата администрация, съотв. и отчитайки периода на търпене на тези вреди, обосновава преценката кое е справедливото за този случай обезщетение. Като съобрази периода на търпене на вредите от 88 дни, на фона на заявен такъв от 3 години, както и като съобрази практиката на ЕСПЧ досежно фактора „тежка пренаселеност“, настоящият състав приема, от съвкупното въздействие на установените неблагоприятни аспекти на средата в следствения арест в [населено място] върху Д., нему се следва обезщетение от 700 лева, като за разликата до 10 000 лева и за времето от 13.07.2021г. до 18.03.2024г. и за времето от 14.05. до 11.06.2024г. искът следва да се отхвърли като изцяло неоснователен и недоказан. Ищецът с исковата си молба не претендира присъждане на лихва.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да заплати на А. А. Д., [ЕГН], сумата от 700 /седемстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени в периодите от 11.06. до 12.07.2021г. и от 19.03.2024г. до 13.05.2024г. или общо 88 дни неимуществени вреди от нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.

ОТВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан искът на А. А. Д., [ЕГН] против ГД „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, резултат от нарушение на чл.3 от ЗИНЗС за размера над 700 лева до пълния претендиран размер от 10 000 лв. и за времето от 13.07.2021г. до 18.03.2024г. и за времето от 14.05. до 11.06.2024г.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.