Р Е Ш Е Н И Е
№10
гр. Пазарджик, 20.01.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска
колегия, в открито
заседание на шестнадесети януари…..….…….….…………………
през две хиляди и двадесета година...............................
в състав:
Председател: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
Членове: АЛБЕНА ПАЛОВА МАРИАНА
ДИМИТРОВА
при секретаря
Г.Младенова…........…......…… .и в присъствието на
прокурор……….…...............…….
като разгледа докладваното от
окръжен съдия
Албена Палова..…..….в. гр. дело № 876 по описа
за 2019 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 1423/25.10.2019 г., постановено по гр.д. № 1736/2019 г. Пазарджишкият районен съд е отхвърлил като неоснователен иска на А.Н.Д. с ЕГН ********** ***, обл. Пазарджик, ул.“Седемнадесета“ № 40, чрез адв. И.П. ат АК-Пазарджик, с адрес гр. Пазарджик, ул. “Иван Вазов“ № 8, ет.1, против Б.Б.К. с ЕГН ********** ***, установителен иск по чл.422 ГПК за съществуване на вземането по заповед за незабавно изпълнение № 389 от 07.02.2019 г., издадена по ч.гр.д. №543/2019 г. на РС – Пазарджик в размер на 15000 лв., произтичащо от запис на заповед, издаден от ответника Б.Б.К. на 28.01.2016 г. за сумата от 15000 лв., с падеж 30.05.2017 г.
Осъдил е А.Н.Д. да заплати на Б.Б.К. съдебни разноски в размер на 500 лв.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от А.Д., в която са изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че неправилно районният съд е приел, че неоснователен. По делото било безспорно установено, че записът на заповед е редовен от външна страна, негвата действителност не била оспорена от ответника, безспорно било установено също така, че плащане не е постъпило, поради което и само на това основание искът се явявал основателен и доказан. Записът на заповед бил издаден от ответника в полза на физическото лице А. Дукова, а не в качеството й на управител на юридическото лице, с което ответникът имал трудови правоотношения, поради което съществуването на такива било ирелевантно за спора.
Неоснователно съдът не бил допуснал събирането на гласни докадзателства относно обстоятелствата, при които бил издаден записът на заповед. Установяването на тези факти с гласни докзателства не било забранено от закона и съответно нормата на чл.164 от ГПК не била приложима, тъй като искането не било свързано с установяване съществуването на правоотношение, за действителността на което законът изисква писмен документ, нито било свързано с опровергаване съдържанието на официален документ.
Искането е обжалваното решение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде уважен с присъждане на разноските.
В законния срок е постъпил писмен отговор от Б.К. чрез неговия процесуален пълномощник с искане решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Ответникът твърди, че правилно районният съд бил приел за недоказано съществуването на два договора за заем между страните по делото и съответно правилно бил приел, че записът на заповед не може да обезпечава несъществуващи правоотношения. Действителните правоотношения между страните, обезпечени с процесния запис на заповед, били трудови, но за тяхното съществуване съдът не бил допуснал събирането на доказателства. Претендират се разноските за въззивна инстанция.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
В исковата си молба против Б.К.
ищцата А.Д. е твърдяла, че е поемател по
запис на заповед, издаден от ответника Б.Б.К. на 28.01.2016 г. за сумата от
15000 лв., с падеж 30.05.2017 г. Твърдяла е, че той обезпечава задълженията на
издателя, произтичащи сключени между страните два договора за заем, всеки в
размер на 7500 лв., със срок на връщане 30.05.2017 г. Поддържала е, че на
падежа заемът не бил върнат, нито било платено задължението по записа на
заповед, поради което се снабдила със заповед за незабавно изпълнение въз
основа на документ по чл.417, т.10 ГПК под № 389 от 07.02.2019 г., издадена по
ч.гр.д. № 543/2019 г. на РС – Пазарджик. Поради подадено от длъжника възражения
по чл.414 ГПК иска от съда да установи съществуването на вземането в размера по
заповедта за изпълнение. Претендира разноски в исковото и в заповедното
производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е оспорил действителността на
менителничния ефект. Оспорил е твърдението за съществуването на правоотношения
с икщцата, произтичащи от два договора за заем. Твърди, че не е получавал
сумата в общ размер на 15 000 лв., а записът на заповед обезпечава парични
отношения, произтичащи от сключени между страните два трудови договора.
Претендира разноски.
Установява се от събраните по делото доказателства, че на 28.01.2016 г. Б.К. е издал в полза на физическото лице А.Д. запис на заповед, по силата на който неотменимо и безусловно се задължил да й заплати сумата от 15000 лв. на 30.05.2017 г. с място на плащане с.К., обл.Пазарджик. Ефектът е издаден с клауза „Без протест“ и е подписан лично от издателя Б.К.. Действителността на записа на заповед не е оспорена от издателя, поради което съдът приема, че той е действителен и съдържа всички реквизити, изискуеми от закона.
Спорен между страните е въпросът дали между тях съществува каузално правоотношение и какво е то, както и дали сумата от 15000 лв. е платена. В исковата молба ищцата е заявила, че записът на заповед обезпечава два договора за заем, всеки в размер на 7 500 лв. или общо дължимата сума е в размер на 15000 лв. Крайният срок на издължаване бил фиксиран на 30.05.2017 г.
Според задължителните указания в т. 17 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г., постановено по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, предмет на производството по чл. 422, ал. 1 ГПК при предявен иск за установяване на вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл. 417, т. 9 ГПК, е съществуването на вземането, основано на записа на заповед. Записът на заповед е самостоятелна правна сделка от категорията на абстрактните, при която основанието е извън съдържанието на документа. С оглед на това в съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът-кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Дори когато ответникът-длъжник се защитава срещу иска с общо оспорване на вземането, ищецът-кредитор не е длъжен да сочи основание на поетото със записа на заповед задължение и да доказва възникването на съществуването на каузалното правоотношение между него и издателя по повод или във връзка с което е издаден записа на заповед. Доказването на каузалното правоотношение като причина за издаването на записа на заповед е необходимо в случай на обвързаност на записа на заповед с каузалното правоотношение, от което длъжникът черпи релативни възражения, относими към погасяването на вземането по записа на заповед. При липса на възражение от ответника не е променен предметът на делото, основан на менителничните ефеки. При редовен запис на заповед кредиторът доказва вземането си въз основа на него. Липсата на възражения в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК, свързващи издаването на редовния запис на заповед със съществуването или погасяването на задълженията на ответника-длъжник, освобождава ищеца-кредитор от задължението да докаже фактите, от които вземането произтича. Според мотивите на т. 17 от Т. решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК съдът обсъжда в мотивите на решението си каузалното правоотношение, когато страните спорят относно конкретното каузално правоотношение и връзката му с дадената ценна книга при посочени различни от страните каузални правоотношения, по повод или във връзка с които е издаден записът за заповед. Само при спор относно правопораждащите вземането обстоятелства, за страните възниква задължението да установят фактите, на които основават своите твърдения или възражения във връзка с каузалното правоотношение при спазване на правилата за доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК.
В настоящия случай ищецът изрично е заявил още при подаването на исковата молба, че задължението произтича от сключени между страните два договора за заем, а ответникът е заявил, че записът на заповед обезпечава парични задължения, произтичащи от налични между страните в миналото два трудови договора. Въвеждането от ищеца на каузално правоотношение задължава съда да изследва наличието на такова и да установи погасяването му или липсата на плащане по каузалното правоотношение, за да установи съществуването на задължението по абстрактната сделка.
Както беше посочено по-горе, ответникът е възразил, че не дължи исковата сума, тъй като според него записът за заповед е бил издаден във връзка със съществуващи между страните други правоотношения /трудови/, а не с оглед уговорен заем между страните; съответно е твърдял, че не е получавал от ищцата в изпълнение на договори за заем суми в общ размер 15000 лв. - посочената в записа на заповед сума, а в качеството му на шофьор по трудови договори при ищцата причинил на дружеството вреда, заради която бил принуден от работодателя да подпише процесния запис на заповед.
Заемът е реален договор, който се сключва с предаването на сумата.
Твърдението на ответника, че не е получавал сумата, изключва наличието на твърдяното
от ищцата каузално правоотношение, поради което в нейна тежест е да докаже, че
договорите за заем са сключени. Такива доказателства не са представени пред
районния съд. Двата договора за заем, които ищцата твърди, че е сключила с
ответника, са на стойност над 5000 лв. всеки един от тях, поради което на
основание чл.164, ал.1, т.3 от ГПК установяването им не може да бъде извършено
с гласни доказателства извън хипотезите, посочени изрично в тази норма, а
правоотношението между страните по делото не попада измежду посочените такива в
т.3 на ал.1 на чл.164 от ГПК.
От друга страна още с отговора
на исковата си молба ответникът е представил писмени доказателства, от които се
установява, че действително е работил в дружеството, управлявано от ищцата,
като шофоьор на вътрешни и международни превози, както и че през време на
работата му е нарушавал правилата за движение, във връзка с което бил
санкциониран нееднократно и глобите били платени от работодателя. Неговото
твърдение е, че записът на заповед бил подписан за обезпечаване на задължението
му за връщане на сумите, платени от работодателя и в тази връзка не може да се
приеме, че възражението му е общо възражение за „безпаричност“ на записа на
заповед, за да се приеме, че съществуването
на каузално правоотношение между издател и поемател не подлежи на изследване,
тъй като издадения редовен запис на заповед е основание и доказателство за
съществуването на вземането.
Недопускането на гласни доказателства за обстоятелствата, при които е издаден записът на заповед не представлява съществено процесуално нарушение и не се отразява на верността на изводите на районния съд, тъй като установяването на наличие на каузално правоотношение между страните в случая е задължително и едва след безспорното доказване на съществуването на такова е необходимо да се изследва и въпросът дали записът на заповед е издаден като обезпечение на твърдяното от ищеца правоотношение. Както беше посочено по-горе, тъй като не се касае за безпаричност на записа на заповед, а съществуването на два договора за заем не беше доказано от ищеца, установяването на факти, свързани с издаването на записа на заповед по повод договорите за заем е безпредметно.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за тази инстанция в размер на 300 лв.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1423/25.10.2019 г., постановено по гр.д. № 1736/2019 г. по описа на Пазарджишкият районен съд.
ОСЪЖДА А.Н.Д. с ЕГН ********** ***, обл. Пазарджик, ул.“Седемнадесета“ № 40, да заплати на Б.Б.К. с ЕГН ********** ***, деловодни разноски за тази инстанция в размер на 300 /триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: