РЕШЕНИЕ
гр. София, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-22 състав, в открито заседание на 28.06.2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИН БОРИСОВ
при участието на секретаря Вяра
Баева, като разгледа докладваното от съдията Борисов гр.д. № 3794 по описа за
2019 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Б.Д.” ЕАД със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от В.М.С. и Д.Д.М., чрез пълномощника си адв.Г.П., с която е
предявен иск за осъждане на Д.,
представлявана от М.НА Ф., адрес гр.София, ул. ********, в качеството на
правоприемник на наследството на починалия Б.И.К.ЕГН ********** да заплати на
ищеца на основание чл.430 ал.1 и ал. 2 от ТЗ следните суми дължими по договор
за жилищен ипотечен кредит от 05.03.2008г. – главница 31 404,63лв.,
договорна лихва за периода 16.03.2015г. – 18.03.2019г. в размер на
13 204,57лв., санкционираща лихва за периода 21.03.2015г. – 18.03.2019г. в
размер на 512,74лв., заемни такси 945,77лв.,
ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 19.03.2019г.
до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че е предоставил на Б.И.К.–
кредитополучател сума в размер на 42 000лв. Срокът за издължаване бил
192месеца. За предоставения кредит, длъжникът заплаща лихва, формирана от
базовия лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и
надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно условия за ползване
на преференциален лихвен процент по програма „Уют“. Към датата на сключване на
договора базовият лихвен процент е бил 4,19%, стандартната надбавка в размер на
4,80 процентни пункта или лихвения процент по кредита е общо 8,99%.
Кредитополучателят се е съгласил да заплаща такси съгласно Тарифата за лихвите,
таксите и комисионните, в сила към деня на съответното плащане. За обезпечаване
на кредита е била вписана договорна ипотека върху описан в договора имот,
находящ се в с.Царева ливада.
Твърди се, че кредитът е бил погасяван чрез равни
месечни вноски, съгласно предоставения на кредитополучателя погасителен план.
На 15.04.2015г. Б.К.починал, след което кредитът не е обслужван, с което била
допусната забава в плащанията над 90 дни.
На 30.10.2016г. била подадена молба до РС Дряново на
осн.чл.51 от ЗН, за което било образувано ч.гр.д.№372/2016г. Установява се, че
починалият е оставил наследници от първи ред Й.П.К.– съпруга и М.Б.К.– дъщеря,
които се отказали от наследство, като отказите им били надлежно вписани в
особената книга на съда. Били призовани към наследяване наследниците от следващ
ред – И.Б.К.и М.А.Ф.– родители на починалия, които също вписали откази. Бил
призован братът на починалия Г.И.К., който също се отказал. След това били
призовани първи братовчеди – наследници от четвърти ред пета степен по
съребрена линия. С определение на РС Дряново от 21.02.2018г. било прекратено
делото. Съдът приел, че ответницата М.И.Х.– първи братовчед на починалия
кредитополучател не е направила отказ или приемане на наследство и спрямо нея
производството следва да бъде прекратено. С което бил изчерпан кръгът по чл.8 ЗН, които могат да наследяват. Ищецът се позовава на чл.11 от ЗН, предявявайки
настоящия иск срещу Д..
Към датата на подаване на исковата молба 19.03.2019г.
ищецът твърди, че не са били погасени 48 броя погасителни вноски – главница и
лихви. Същите били внасяни до м.02.2015г.
С исковата молба ищецът обявява кредитът за изцяло
предсрочно изискуем.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, който
е упражнил правото си на писмен отговор. Навежда доводи за неоснователност на
предявения иск с подробни доводи. Твърди, че към представените писмени
доказателства липсвали такива, които да доказват, че са призовани към наследяване
всички наследници на починалия кредитополучател до шеста степен по съребрена
линия. Излага подробни доводи за липса на доказателства, че наследството на
кредитополучателя след неговата смърт е преминало към Д.. Намира, че не са
налице предпоставките на чл. 11 от ЗН за ангажиране на неговата отговорност, с
оглед липсата на данни наследниците до шеста степен по съребрена линия
включително на починалия кредитополучател да са се отказали от наследството. Излагат
се доводи за недопустимост респективно за неоснователност на предявения иск. В
условията на евентуалност прави възражение, че исковете са погасени по давност.
Иска се отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира следното.
Ищецът „Б.Д.” ЕАД в качеството на кредитор е предоставил на Б.И.К.– кредитополучател сума в размер на
42 000лв. по договор за жилищен ипотечен кредит от 05.03.2008 г. Срокът за
издължаване бил 192месеца. За предоставения кредит, длъжникът се задължил да заплаща
лихва, формирана от базовия лихвен процент за този вид кредит, определян
периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка,
съгласно условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма
„Уют“. Към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е бил 4,19%,
стандартната надбавка в размер на 4,80 процентни пункта или лихвения процент по
кредита е общо 8,99%. Кредитополучателят се е съгласил да заплаща такси съгласно
Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, в сила към деня на съответното
плащане. За обезпечаване на кредита е била вписана договорна ипотека върху
описан в договора имот, находящ се в с.Царева ливада.
Видно от удостоверение за наследници, издадено от
Община Дряново на 24.04.2015 г., кредитополучателят Б.И.К.е починал на
15.04.2015 г. и е оставил за законни наследници съпругата си Й.П.К.и дъщеря сиМ.Б.К..
Според удостоверения с изх. № 306 и 307 от 10.08.2015 г., издадени от РС
Дряново, законните наследници са се отказали от наследството на починалия Б.И.К..
От представените на л. 55 и сл. от делото писмени
доказателства се установява, че на 30.10.2016 г. била подадена молба до РС
Дряново на осн.чл.51 от ЗН, за което било образувано ч.гр.д.№372/2016г.
Установява се, че починалият е оставил наследници от първи ред Й.П.К.– съпруга
и М.Б.К.– дъщеря, които се отказали от наследство, като отказите им били
надлежно вписани в особената книга на съда. Били призовани към наследяване
наследниците от следващ ред – И.Б.К.и М.А.Ф.– родители на починалия, които също
вписали откази. Бил призован братът на починалия Г.И.К., който също се отказал.
След това били призовани първи братовчеди – наследници от четвърти ред пета
степен по съребрена линия. С определение на РС Дряново от 21.02.2018г. било
прекратено делото. Съдът приел, че ответницата М.И.Х.– първи братовчед на
починалия кредитополучател не е направила отказ или приемане на наследство и
спрямо нея производството следва да бъде прекратено.
С определение № 81 от 17.05.2021 г., постановено по
ч.гр.д. № 45/2021 г. по описа на РС Дряново, образувано по молба на Д., чрез М.НА
Ф., за приемане на наследството на Б.И.К.по опис, вследствие на производството
по настоящото дело, съдът е прекратил производството по делото, тъй като М.И.Х.–
първи братовчед на починалия кредитополучател не е направила отказ или приемане
на наследство. Впоследствие по образуваното ч.гр.д. № 361/2021 г. по описа на
РС Дряново, с определение № 206/20.10.2021 г. е разпоредено вписването и на
откази от наследство на М.И.Х.– първи братовчед на починалия кредитополучател и
на Й.Г.Т., негов чичо.
С протоколно определение от 08.02.2022 г., постановено
по настоящото дело, съдът е дал възможност на ответника Д., представлявана от М.НА
Ф., в срок до следващо съдебно заседание да представи доказателства за приемане
на наследстовото на починалия Б.И.К.по опис.
По делото е изслушано
заключение на вещо лице по съдебно – счетоводна експертиза. Според експерта на 07.03.2008г.
със сума от 42 000 лева е заверена заемната сметка на Б.И.К., съгласно договор
за жилищен ипотечен кредит от 05.03.2008 г.
За
периода 07.03.2008 г. – 26.05.2015 г., когато е последното пащане по кредита,
са налице данни за плащания по кредита, както следва – 10 595.37 лв. главница,
с дължим остатък от главница в размер на 31 404.63 лв., 27 172.32 лв. договорна
лихва, с дължим остатък 13 204.57 лв., 12.67 лв. наказателна лихва, с дължим
остатък 512.74 лв., 896.77 лв. такса за управление на кредита, с дължим остатък
629.27 лв., дължима заемна такса 743.37 лв. Забавянето в плащанията е за срок
от 1 460 дни. Размерът на непогасените падежирали вноски към 19.03.2019 г. е 47
бр. пълни вноски и една вноска от 208.57 лв., с общ размер 21 346.35 лв..
При установените факти по делото, съдът намира следното от правна
страна.
Съгласно
легалното определение в чл. 430 ал.1 ТЗ с договора за кредит банката се
задължава да отпусне на кредитополучателя парична сума за определена цел при уговорени
условия и срок, а последния се задължава да ползва сумата съобразно уговореното
и да я върне след изтичане на срока.
По своята
правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден,
консенсуален и формален, като при него целта, за която се отпуска сумата по
кредита е релевантна за съществуването на самия договор. В изпълнение на вече
сключен договор за банков кредит за банката възниква задължение за отпускане на
уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена разплащателна
сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита.
Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки /чл.305 ТЗ/, при
безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката на
кредитополучателя със съответната сума по кредита или чрез изплащане в
наличност сумата на задължението на кредитора.
С оглед установеното от фактическа страна
между страните е налице договорно правоотношение по договор за кредит, със страни – ищецът като кредитор и Б.И.К.,
като кредитополучател. Ответникът по делото Д., представлявана от М.НА
Ф. има качеството на приобретател
на наследството на длъжника - Б.И.К., починал на 15.04.2015 г., съгласно горецитираното удостоверение за
наследници.
По делото безспорно се установи, че в настоящия случай всички законни
наследници до шеста степен по съребрена линия са се отказали от наследството,
респ. са загубили правото да го приемат. Това е така, защото както беше
посочено по – горе Й.П.К.– съпруга и М.Б.К.–
дъщеря, са се отказали от наследство, наследниците от следващ ред – И.Б.К.и М.А.Ф.–
родители на починалия, също са се отказали от наследството. Бил призован братът
на починалия Г.И.К., който също се отказал. След това били призовани първи
братовчеди – наследници от четвърти ред пета степен по съребрена линия.
Впоследствие М.И.Х.– първи братовчед на починалия кредитополучател и на Й.Г.Т.,
негов чичо, също са се откадали от наследтвото.
В случайте, когато
няма наследници по закон и завещание, когато всички наследници се откажат от
наследството /чл. 52 от ЗН/ или загубят правото да го приемат /чл. 51 от ЗН/,
наследството преминава в полза на Д., съответно на общините /чл. 11 от ЗН/. Д.
придобива наследеното имущество в качеството на приобретател на безстопанствено
имущество, т.е. по силата на своята публична власт, без да става наследник.
Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ЗН приема наследственото имущество
винаги по опис. Извършването на този опис има единствено техническо значение
без с него да е свързано получаването на наследството. Иначе казано
неизвършването на опис не означава, че Д. се отказва да получи наследството,
доколкото е недопустимо наличието на незаето, респ. изоставено наследство,
както и не означава, че Д. ще отговаря неограничено, тъй като всички тези
хипотези са недопустими според закона. За пълнота на изложението следва да се
има предвид, че на съда му е известна и съдебна практика на ВКС, според която
съдат следва да даде срок на Д., за да установи какъв е актива на имуществото и
да го приеме по опис. Такъв срок по настоящото дело е даван на ответника с
протоколно определение от 15.12.2020 г., като както беше посочено по – горе с определение № 81 от 17.05.2021 г., постановено по
ч.гр.д. № 45/2021 г. по описа на РС Дряново, образувано по молба на Д., чрез М.НА
Ф., за приемане на наследството на Б.И.К.по опис, вследствие на производството
по настоящото дело, съдът е прекратил производството по делото, тъй като М.И.Х.–
първи братовчед на починалия кредитополучател не е направила отказ или приемане
на наследство. Впоследствие по образуваното ч.гр.д. № 361/2021 г. по описа на
РС Дряново, с определение № 206/20.10.2021 г. е разпоредено вписването и на
откази от наследство на М.И.Х.– първи братовчед на починалия кредитополучател и
на Й.Г.Т., негов чичо.
След представяне на
доказателства за изчерпване на кръга на законните наследници, съдът с
протоколно определение от 08.02.2022 г.,
постановено по настоящото дело, съдът е дал възможност на ответника Д.,
представлявана от М.НА Ф., в срок до следващо съдебно заседание да представи
доказателства за приемане на наследстовото на починалия Б.И.К.по опис. В
съдебното заседание на 28.06.2022 г., т.е. повече от четири месеца след
предходното съдебно заседание, ответникът не е представил доказателства в тази
насока.
На следващо място видно
от ССЕ ищецът е изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя на 07.03.2008г. сума
от 42 000 лева, представляващ уговорен размер на кредита. В същото време последното
плащане по кредита е било извършено на 26.05.2015 г., когато е последното пащане
по кредита, са налице данни за плащания по кредита, както следва – 10 595.37
лв. главница, с дължим остатък от главница в размер на 31 404.63 лв., 27 172.32
лв. договорна лихва, с дължим остатък 13 204.57 лв., 12.67 лв. наказателна
лихва, с дължим остатък 512.74 лв., 896.77 лв. такса за управление на кредита,
с дължим остатък 629.27 лв., дължима заемна такса 743.37 лв. След тази дата са
преустановени плащанията по кредита. Кредитът не е бил обявяван за предсрочно
изискуем преди завеждане на делото, като това е сторено с настоящата искова
молба.
На следващо място
съдът намира, че от данните по делото не се установява кредитът да е погасяван
след последната погасена вноска, както и няма твърдения в тази насока. Затова
съдът намира исковете за главница за доказани по основание, доколкото е налице
фактическия състав на чл. 430, ал. 1 от ТЗ, според
който с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне
на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне
след изтичане на срока. За
размера на исковете съдът кредитира заключението на вещото лице по ССЕ, което е
неоспорено от страните. Искът за заплащане на заемни такси е основателен за
целия размер, доколкото вещото лице е установило по – висок размер на тези
такси.
По отношение на
размера на исковете, съдът намира, че следва да разгледа направеното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност, направено в отговора на исковата
молба. Според разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД срокът на общата погасителната давност е петгодишен, а според разпоредбата
на чл. 111, б.в от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с тригодишна давност. В тази насока следва да се има
предвид, че доколкото исковата молба е депозирана на 19.03.2019 г., а
последната частично заплатена вноска на 26.05.2015 г. касае частично погасяване
на вноската за 20.03.2015 г., видно от ССЕ, петгодишната давност по иска за
главница не е изтекъл, поради което искът е основателен за цялата претендирана
сума. Възражението за изтекла погасителна давност обаче е частично основателно
за вземанията за лихви преди 19.03.2016 г., т.е. тригодишен срок преди депозиране
на исковата молба. Видно от таблицата към заключението на вещото лице по ССЕ
размерът на договорната лихва, погасена по давност е 3 869.64 лв. Затова в тази
част искът се явява неоснователен. По отношение на вземането за наказателна
лихва в размер на 512.74 лв. не бяха ангажирани доказателства за размера
на погасената по давност сума, поради което в тази част възражението се явява
неоснователно.
На следващо място
съдът намира за частично неоснователно възражението на ищеца, че по отношение
на исковите суми не е налице изтекла погасителна давност, с оглед предсрочната
изискуемост на вземанията, обявена с исковата молба, тъй като погасителната
давност тече от настъпване на падежа на всяко вноска, а не от обявяване на
предсрочна изискуемост.
С оглед изхода на
делото, направеното от ищеца искане за присъждане на разноски по реда на чл.
78, ал. 1 от ГПК, се явява основателно за сума в размер на 2 333.26 лв.,
представляващи платена държавна такса, депозит за вещо лице, юрисконсултско
възнаграждение, искането на ответника по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК е
основателно за сума в размер на 24 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д.,
представлявана от М.НА Ф., адрес гр.София, ул. ********, в качеството на
правоприемник на наследството на починалия Б.И.К.ЕГН ********** да заплати на „Б.Д.”
ЕАД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.430 ал.
1 и ал. 2 от ТЗ и при условията на чл. 11 от ЗН, а именно до размера на
приетото по опис имущество, следните суми дължими по договор за жилищен
ипотечен кредит от 05.03.2008г. – главница 31 404,63лв., договорна лихва
за периода 19.03.2016г. – 18.03.2019г. в размер на 9 334.93 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер
13 204,57лв., включващ и периода 16.03.2015 г. – 18.03.2016 г., санкционираща
лихва за периода 21.03.2015г. – 18.03.2019г. в размер на 512,74лв., заемни
такси 945,77лв., ведно със законната
лихва от депозиране на исковата молба на 19.03.2019г. до окончателното й
заплащане, както и разноски в размер на 2 333.26 лв.
ОСЪЖДА „Б.Д.”
ЕАД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.,
представлявана от М.НА Ф., адрес гр.София, ул. ********, сума в размер на 24 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: