Решение по дело №147/2020 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 260050
Дата: 30 март 2021 г. (в сила от 27 април 2021 г.)
Съдия: Нася Иванова Япаджиева
Дело: 20202160100147
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 260050

 

гр. Поморие, 30.03. 2021год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПОМОРИЙСКИЯТ   районен съд гражданска колегия, в публичното заседание на  деветнадесети януари  през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

 

                                                                                     Председател: Нася  Япаджиева

при секретаря Валентина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Н. Япаджиева  гр. дело N 147 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. ..., представлявано от  Г.Т., с която се моли съда да приеме за установено спрямо ответника Т.Я.М. ***, че дължи на ищеца сумата 218.97 лева - представляваща неизплатени задължения по партида с абонатен № 851984  за доставена, отведена и пречистена вода за водоснабден имот, находящ се в гр. Поморие, кв. ..., по издадени фактури в периода 25.11.2016г. до 22.12.2017г.  за доставена, отведена и пречистена вода  през отчетен период 20.10.2016г. до 30.11.2017г. и  20.36лв. обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от 26.12.2016г. до 06.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 10.03.2020 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 825/2019 г. на ПРС.  Твърди, че ответникът е абонат на ищцовото дружество с абонатен № 851984  и задълженията са за доставена, отведена и пречистена вода за имот, находящ се в гр. Поморие по издадени фактури в периода 25.11.2016г. до 22.12.2017г. през отчетен период 20.10.2016г. до 30.11.2017г. В съдебно заседание  моли за уважаване на претенциите и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е депозиран писмен отговор от назначения по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК особен представител на ответника, който оспорва предявения иск, като твърди, че няма доказателства ищцата да е потребител на услуги на ищеца, счита, че водомерът не е отчитан съобразно изискванията и че задълженията са  погасени по давност.

С молба от 19.10.2020 г. процесуалният представител на ищеца е взел становище по отговора на исковата молба.

По делото е изискано и приложено ч. гр. д. 825/2019г. по описа на Районен съд - Поморие, по което е издадена заповед № 365 от 13.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за сумата от 218.97 лева главница  и  20.36лв. – обезщетение за забава за периода от 26.1.22016г. до 06.11.2019г., ведно със законна лихва считано от 12.11.2019 г. След като заповедта е връчена на  Т.М. по реда на чл.47, ал.5 ГПК в указания срок съгласно чл. 415, т. 2 ГПК заявителят е предявил иск за установяване на вземането си, който съдът приема за допустим.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

               ПРС, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Представени са от ищцовата страна фактура №**********/22.12.2017г.  за сумата 20.31лв.,  фактура **********/27.11.2017г. за сумата 23.20лв., фактура №**********/25.10.2017г. за сумата 29.48лв., фактура №**********/65.09.2017г. за сумата 30.43лв., фактура №**********/26.06.2017г.за сумата 31.75лв.,  фактура №**********/24.02.2017г.за сумата 20.72лв., фактура №**********/25.01.2017г.за сумата 29.48лв., фактура №**********/23.12.2016г.за сумата 29.48лв., фактура №**********/25.11.2016г.за сумата 36.29лв.   Приложена е справка за отчетени показания с мобилно устройство за водоснабден имот в гр. Поморие, кв. ...в която е отразено от служител към ВиК, дати на които  водомерът е видян и когато служебно е отчетен, като е отчетено потребление от 110.79 куб. метра за периода 26.10.2016г. до 30.11.2017г.

По делото е представено Постановление за възлагане на недвижим имот от което се установява, че на 19.12.2018г.  апартамент №19, находящ се в гр.Поморие, кв. ... с площ 76.84кв.м.  собственост на Н.А.М. и Т.Я.М.  след проведена публична продан от ЧСИ Н.Г.е възложен на М.А.. Със заявление от 03.04.2019г. М.А. е поискала партидата за вода № 851984 водеща се на  Т.Я. М. да се прехвърли на М.А. Д..  Приложен е нотариален акт № 20, т. ХI, рег. № 3257/26.09.2008 г., видно от който Т.Я. М. и Н.А.М. са ипотекирили собствения си недвижими имот: апартамент №19 находящ се в гр.Поморие, кв. ... с площ 76.84кв.м.  за обезпечаване  на получен кредит от  „Обединена  Българска  Банка”.  По делото е допусната СТЕ експертиза от заключението на  която се установява, че  в процесния апартамент има монтирано едно измервателно устройство, монтирано в специален за целта инсталационен канал в санитарния възел на апартамента с поставен бар код от водния оператор, необходим за отчитане с електронно устройство. Открита е партида с абонатен № 851984 на името на Т.Я.М., като  този абонатен номер споде вещото лице еднозначно индивидуализира процесния водоснабдяван обект. Вещото лице подробно разяснява начина на отчитане на потребената вода с електронно устройство и е посочило, че  тъй като абонатния номер има монтирано измервателно устройство за отчетния период от 20.10.2016г. до 30.11.2017г., доставената и консумирана питейна вода преминала през измервателното устройство е 110,00 кубически метра,  като си начислени количеството „от разпределение", 0,79куб.м.                       

При така изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция, счита, че така предявения  иск е основателен.                                                                                                   

За да бъде уважен предявения иск, съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между него и ответника – договор за предоставяне на ВиК услуги, че е изправна страна по същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимото възнаграждение. Съгласно § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (аналогична на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи), а също и според представените действащи общи условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са "юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги". Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от Наредбата и съгласно публично оповестени общи условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. Съдът намира за безспорно установено обстоятелството, че общите условия са надлежно разгласени в два вестника – един местен и един национален, поради което имат действие за всички абонати на дружеството.  По делото се установи, че имота е бил собственост на ответника  и след проведена публична продан е възложен на купувач с Постановление за възлагане на недвижим имот от 19.12.2018г.  т.е. за периода за който е претенцията на ищеца, собственик на имота е бил ответника.  В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на особения представител, че ответникът не е потребител и не дължи плащане на потребените през процесния период услуги, тъй като към отчетния период именно ответника е бил собственик на имота. Видно от показанията на водомерите за потребена вода, отразени в справката за отчетени показания с мобилно устройство за периода 20.10.2016г. до 30.11.2017г. и при реално засичане на водомера от инкасатора за имота са отчетени 110.79 куб.метра. Ето защо настоящият съдебен състав, счита, че ищецът е изправна страна по договора, а за ответника е възникнало задължение за заплащане консумираната вода за процесния период. Установено е, че в имота е било налице потребление, което е периодично отчитано. Съгласно чл. 31 от общите условия на ВиК, операторът издава ежемесечни фактури. Така за всеки месец, в който е извършено отчитане следва да бъде фактурирана цена, съобразно определената от регулатора към този момент. Стойността на количеството вода е правилно определена по действащите цени на ДКЕВР. При тези факти предявеният иск се явява основателен и доказан, като неплатеният остатък по процесните фактури възлиза на общо 218.97лв. Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност, тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 12.11.2019г., а първата фактура е издадена на 25.11.2016г. и от тази  дата започва да тече  30-дневен срок за плащане, поради което тригодишния срок за погасявана не периодични вземания не е изтекъл. Основателен изцяло е и акцесорния иск за заплащане на лихва за забава. Доколкото не са ангажирани доказателства за плащане и начислената лихва касае главницата по всяка фактура от датата на падежа до 06.11.2019г г. то задължението за лихва е в размер на 20.36лв. поради което искът следва да се уважи.                                                     

           Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени и направените от ищеца разноски в настоящия процес, възлизащи в размер на общо 425 лв.  както и направените разноски в заповедното производство възлизащи в размер на 75 лв.  

           Мотивиран от изложените съображения съдът

 

                                                   Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, че съществува вземането на ищецът "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв...., сграда „М.п.к.”, представляван от Г.Й.Т. - зак.представител и пълномощник – Д.Б.З. – юрисконсулт,   по отношение на ответника Т.Я.М., ЕГН ********** ***  по Заповед  № 365/13.11.2019г. за изпълнение на парично задължение  постановена по ч.гр.дело № 825/2019год. на ПРС за сумите: 218.97 (двеста и осемнадесет  лева и 97ст.) задължение произтичащо от неизплатени фактури за ползвани ВиК услуги с отчетен период по фактури от  20.10.2016 г.  до 30.11.2017 г. ; 20.36лв. - обезщетение за забава за периода от 26.12.2016г. до 06.11.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от 218.97лв. от датата на подаване на заявлението – 10.03.2020 г. до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА  Т.Я.М., ЕГН **********да заплати на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, ЕИК ..., гр.Бургас, представляван от Г.Й.Т. - зак.представител и пълномощник – Д.Б.З. – юрисконсулт    сумата от общо 500 / петстотин/ лева – разноски,  включваща 75лв. разноски по ч.гр.дело № 825/2019г. и 425лв. разноски по  настоящото производство.           

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

          

                                                            РАЙОНЕН  СЪДИЯ: