№ 235
гр. Враца, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Тодоров
Членове:Христо Н. Христов
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20251400500234 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от И. Г. Ц., с ЕГН **********, от ***,
община Мездра против решение № 56/24.04.2025 г. по гр. д. № 163/2024 г. по описа на
Районен съд – Мездра, с което е прието за установено по предявения от И. Г. Ц.
установителен иск по чл. 42, ал. 1, б. "б" вр. чл. 25, ал. 1 ЗН против А. С. М., че саморъчното
завещание изготвено от Н. Г. Ц., б.ж. на с. ***, починал на ***, обявено на 05.09.2023 г., рег.
№ 4430/05.09.2023 г. зав. рег. № 2/2023 г., н.д. № 3/2023 г. по описа на нотариус Х. А. рег. №
*** на НК и район на действие PC - Мездра, вписано в Служба по вписванията - Мездра с
peг. № 1849 от 07.09.2023 г. акт № 116 том II им. парт. 78334-78336, е нищожно, поради
липса на законно изискуемата форма на чл. 25, ал. 1 от ЗН като не е написано от лицето
посочено за завещател. Със същото решение е признато за установено по отношение на А.
С. М., с ЕГН **********, от гр. Мездра, че И. Г. Ц. от с. ***, Община Мездра е собственик
по наследство на Поземлен имот с идентификатор 43654.500.68, по кадастрална карта и кад.
регистри, одобрени със Заповед РД-18-73/18.04.2022 г. на Изп. директор на АГКК, с адм.
адрес ***, с площ от 716 кв. м., тр. предназначение: урбанизирана, тр. ползване: ниско
застрояване, ведно с находящи се в него сграда с идентификатор 11 43654.500.68.1,
застроена площ 36 кв.м., 1 ет., постройка на допълващо застрояване и сграда с
1
идентификатор 43654.500.68.2, застр. площ 43 кв. м., 2 ет., предназначение: жилищна сграда,
еднофамилна и всички останали подобрения в ПИ, посочени в документа за собственост,
като е осъдена А. С. М., с пост. адрес ***, да отстъпи собствеността и предаде владението
върху описаните имоти на И. Г. Ц.. Със същото решение е осъдена А. С. М. да заплати на И.
Г. Ц. разноски по предявените първоначални искове в размер на 1732,82 лева. С решението е
осъден И. Г. Ц. да заплати на А. С. М. сумата от 10 391,03 лв., представляваща направените
и заплатени от нея необходими и полезни разноски /подобрения/, водещи до увеличаване
пазарната стойност на гореописания имот, ведно със законната лихва от предявяване на
претенцията – 09.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част
до пълния предявен размер е отхвърлена предявената претенция за подобрения. Осъден е И.
Г. Ц. да заплати такса в полза на РС - Мездра върху уважената част на претенцията за
подобрения в размер на 415,64 лв.. Постановено е на основание чл. 72, ал. 3 ЗС право на
задържане от А. С. М. на имота в с. ***, ***, Община Мездра, до окончателно изплащане на
сумата от 10 391,03 лв. от страна на И. Г. Ц., ведно с лихви и разноски. Осъден е И. Г. Ц. да
заплати на А. С. М. сумата от 3315,00 лв., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД на
отпаднало/неосъществено основание, представляващи внесени погасителни вноски за
периода ***-01.04.2023 г. по кредити с длъжници И. Г. Ц. /2020 лв./ и Н. Г. Ц., б.ж.,починал
на ***/1295 лв./, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, начиная
от предявяване на иска - 09.04.2024 г.. С решението е осъден И. Г. Ц. да заплати на А. С. М.,
сумата от 987,00 лева, представляваща разноски съразмерно с уважената част на
евентуалния насрещен иск и възраженията. Осъдена е А. С. М. да заплати на И. Г. Ц. сумата
от 373,60 лева, представляваща разноски съразмерно с отхвърлената част на евентуалния
насрещен иск и възраженията.
Жалбоподателя И. Г. Ц. обжалва решението, в частта му в която са присъдени на А.
С. М. сумата от 10 391,03 лв., представляващи стойността на направени и заплатени
необходими и полезни разноски, с които да е увеличена пазарната стойност на имота, както
и постановеното право на задържане от А. Ст. М. на имота до окончателното изплащане на
сумата, ведно с лихви и разноски. Първоинстанционния съд тълкувал превратно, размера на
доходите на Н. Ц. и А. М. по време на „фактическото съпружеско съжителство". Имало
известна еволюция от първоначалните твърдения на М. в отговора, че Н. не е работил и не е
получавал никакви доходи, към твърдението че доходите на М. значително са превъзхождали
неговите. Събраните писмени и гласни доказателства категорично опровергават и двете
тези. На първо място Н. не спирал да работи, вземал и допълнителни доходи от работа на
„частно" в селото от оказани услуги на трети лица. Вземал заем в размер на 5000 лв., който
обслужвал и върнал своевременно. Заем, с който били извършени част от подобренията по
време на фактическото съжителство. Направата на баня била именно по това време.
Събраните писмени доказателства сочат на получавана заплата от Н. близка до минималния
размер. Тълкуванието, че това е крайно недостатъчно, за да може да претендира извършвани
подобрения било съвършено неправилно. Действително такъв доход бил под обявения
„необходим минимум за издръжка на един човек по обявените данни на НСИ, а така също и
на КНСБ. Това само по себе си било тревожно, тъй като същите източници показвали, че
2
такъв доход имат само 40-42% от работещите на пълно работно време, т.е. нямало и
половината от работещите българи да стигнат до тези числа, независимо от това, че през
последните три години има сериозни ръстове на доходите. Ноторно известно било, че
трудовите възнаграждения в Северозападна България са традиционно ниски. Независимо от
показателите на НСИ по въпроса, доколкото в тях област Враца е в челните места. Това се
дължало на включените възнаграждения на работещи в АЕЦ и газохранилище, но не
променя картината на основната част от доходите на населението в този регион. Същото се
отнасяло и за размера на минималната пенсия. Такава получавали 930 хиляди пенсионери,
което като размер било на половината от MPЗ, но това не означавало, че тези лица са
обречени на гладна смърт. Съвършено произволно първоинстанционния съд дал вяра на
едната група свидетели, ангажирани от М., като за другата група - ангажирани от ищеца,
голословно отказал да им даде вяра с мотива: „близки на ищеца, което дава основание на
съда да не дава вяра на показанията им". Всъщност разпоредбата на чл. 172 ГПК дава съвсем
различен регламент за оценка на показания на определена категория лица /изброени в
текста/, съдържанието на които се преценяват от съда с оглед на всички други данни по
делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Липсвала
заинтересованост в сочените свидетели: Ц. А., М. С., Б. Б.. Макар показанията им да са
изключително пестеливи, те не си позволили да твърдят нещо различно от това, което лично
са видели. Дори не били в противовес с твърденията на другата група свидетели. Особено
характерен бил подхода при оценката на показанията на св. Б. Б.. Както относно участието
на Н. в извършвания ремонт на помещенията : „изкопаването и арматурата е направено от
Н.". „Н. теглил заем 5000 лв.". Съда не дал вяра на показанията, тъй като били изолирани и в
разрез с показанията на останалите свидетели, включително и с изявленията на ищеца.
Видно от „Искане" от 14.06.2024 г. Ищеца заявил какви суми е предоставил на А. М. за
лечение на своя брат. Като с това искане били представени и данни за ползван кредит от Н..
Нямало противоречие с показанията на този свидетел. На практика игнориране на всички
писмени и гласни доказателства, съдържащи данни за съвместния принос и участието на Н.
в извършените ремонти довели до изключително погрешните изводи, че всички ремонти и
подобрения по време на съвместния им живот са финансирани от А. М.. Също превратно
тълкувайки израза : „А. държеше парите" в показанията на някой от свидетелите. Това, че А.
е държала общите пари и тя е била по-дейната в организиране на подобренията с нищо не
променяло характера на извършените такива. В много семейства се формира общ бюджет и с
него се посрещат нуждите на домакинството. С така формирания общ сбор е нормално да
оперира по-интензивно един от съжителстващите. Това не може да отрече съвместния
принос, който освен средства включва и влагане на труд, грижи за децата и работата в
домакинството. Безспорно А. М. живяла и работила дълги години в чужбина, безспорно
след завръщането си закупила един напълно завършен апартамент в гр. Мездра с
прилежащите помещения на значителна стойност. Закупила, а не й бил подарен този имот,
т.е. средствата от спестяванията си е вложила в него. По тази причина и факта на извършена
впоследствие сделка с него може и следва да се тълкува единствено и само като индикация,
че са й нужни средства в значителни количества. Вярно било, че по делото липсват данни за
3
какво са били нужни тези средства, но не са съизмерими с извършените ремонти по
процесния имот в с. ***, както твърди в мотивите си МРС. Обратното, именно факта, че е
запазила правото си на пожизнено ползване на жилищния имот в гр. Мездра указва, че това
е нейното основно жилище и недвусмислено показва субективния елемент, че не ползва
имота в с. *** като свой имот. В противоречие със събраните по делото доказателства бил
извода на съда: „Към момента на извършване на спорните подобрения..., същите са
извършвани от ответницата със съзнанието, че ще придобие собствеността на построеното,
съгласно евентуални уговорки между двата...". Първо нямало данни по делото за такива дори
„евентуални уговорки", а на следващо място нищо не пречело на А. М. да бъде включена
като титуляр на правото на собственост по издадения КНА, твърдейки, че подобренията са
извършени от нея със съгласието на Н. Ц. и с бъдещите намерения да придобие собственост
ответницата. По спорния въпрос в какво качество била ответницата М. - владелец или
държател, когато се касае за фактическо съпружеско съжителство между наследодателя Н.
Ц. и М. в жилище, собственост на Н. Ц., налице били търпими действия, осъществявани от
М. поради близките отношения със собственика на вещта. В теорията и практиката било
прието, че както държането, основано на някакви договорни отношения, така и търпимите
действия, не могат да доведат до придобИ.е на вещта по давност, освен ако не е
демонстрирана спрямо собственика промяна на намерението и завладяване на вещта. В
конкретния случай няма данни, които да сочат, че М. променила отношението си спрямо
вещта и е демонстрирала спрямо собственика промяна на намерението и завладяване на
вещта, поради което и действията й по обитаване на жилището, извършените ремонти в него
не покриват характеристиките на владение по чл. 68, ал. 1 ЗС, а единствено фактическата
власт, представляваща държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС. Сочи съдебна практика в
подкрепа на изложените доводи. Достигайки до различно становище по този въпрос,
първоинстанционното решение било незаконосъобразно и неправилно. Отговора на този
въпрос имал пряко отношение към признаване или отхвърляне претенцията за извършени
подобрения от А. М., както и за искането да „задържи вещта" по смисъла на чл. 72, ал. 3 ЗС.
Не можело да се приеме, че М. е добросъвестен владелец дори и след смъртта на Н. Ц., още
по-малко да черпи права от „саморъчното завещание". Последното било категорично
„нищожно" и никой не можел да бъде „добросъвестен" на „нищожно основание".
Претендира отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне претенцията за
извършени подобрения, отмяна на постановеното право на задържане на имота, доколкото
М. няма качеството на „владелец" и присъждане на направените разноски пред въззивната
инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от А. С. М., в който се изразява
становище, че въззивната жалба е неоснователна, а решението в обжалваната част правилно.
В отговора въззиваемата страна заявява, че първия съд събрал многобройни гласни и
писмени доказателства и направил своите изводи, че възражението на ответницата за
извършени от нея подобрения в процесния имот в с. *** е доказано. От назначената
техничаска експертиза и първоначално и допълнително заключения, МРС приел, че
пазарната стойност на процесния недвижим имот в с. *** се увеличила със сумата от 10
4
391,03 лв., вследствие необходимите разноски за подобрения, като И. Ц. бил осъден да
заплати тази сума от 10 391,03 лв. на А. М., а тя да упражни на осн. чл. 72, ал. 3 от ЗС право
на задържане на имота до окончателно заплащане на горепосочената сума. Неоснователно
жалбоподателят твърди превратно тълкуване размера на доходите на ответницата и
наследодателя Н. Ц.. Никъде в отговора ответницата не твърдяла, че Н. не е работел никъде
и не е получавал никакви доходи, но вече в крайната защита за ответницата по делото било
посочено, че с оглед събраните писмени доказателства очевидно нейните доходи значително
по време на съвместното им съжителство били превишавали в пъти тези на Н.. При факта,
че наследодателят Н. Ц. получавал около минималната заплата по време на извършваните
подобрения след 2018 г. до смъртта си през 2023 г. в имота в с. ***, а ответницата
получавала пенсия от Испания и от България общо около 2000 лв. на месец, доказало се, че
тя разполагала със средствата, които вложила в извършените подобрения, които претендира
по делото. Необосновано било и твърдението на въззивника, че произволно МРС дал вяра
на свидетелите посочени от А. М., а отказал да даде вяра на показанията на свидетелите на
ищеца И. Ц.. В случая свидетелите на ищеца -въззивник били - Ц. А. - роднина по сватовска
линия, а със св. М. С. същият живеел на съпружески начала и те били заинтересовани от
изхода на делото. Единствено сочения от ищеца св. Б. Б. нямал родство с ищеца, но неговите
твърдения, че б.ж. Н. Ц. теглил заем от 5000 лв. за направа на банята в къщата в с. ***, не
били непосредствени впечатления от него приживе на наследодателя, а бил чул затова, без
да посочва от кого. Ответницата не оспорвала, че преди да се разболее Н. помагал с труд на
св. Б. Б. при полагане на арматурата за пода на една от стаите в ремонтираната къща, но не е
бил майстор -строител и затова било заплащано на тези майстори, които извършили
подобренията в къщата в с. ***. От друга страна законосъобразно съдът дал вяра изцяло на
свидетелите на М., които не са нейни роднини и имат непосредствени впечатления при
извършените подобрения в процесния имот претендирани от нея. Съдът спазил
разпоредбата на чл. 172 от ГПК и преценил събраните гласни доказателства от свидетелите
на ищеца предвид тяхната заинтересованост, с оглед близките им родствени отношения с И.
Ц.. Несъстоятелни били аргументите на въззивника в жалбата, че А. М. си е продала
апартамента в Мездра, който била закупила след връщането си от Испания, т.е. средствата
си от спестявания била вложила в него и затова не била имала средства да заплаща
извършените в имота в с. *** подобрения, тъй като имала вече фин. затруднения. Този извод
на ищеца бил произволен, не се базира на никакви писмени или гласни доказателства по
делото. Напротив св. Ц. А. /роднина на ищеца/ твърди пред МРС, че доста пари били
вложени в извършените подобрения по къщата в с. *** т.е. ответницата разполагала с
достатъчно парични средства. Според жалбоподателят незаконосъобразно решаващият съдия
приел, че А. М. владяла процесния недв. имот в с. *** като добросъвестен владелец, а тя
всъщност била държател, защото живеела на съпружески начала с б.ж. Н. Ц. в негово
собствено жилище в с. *** и това били търпими действия от нейна страна. Тя не била
демонстрирала промяна в намерението си да завладее недв. имот, поради което не била
добросъвестен владелец и не можела да се ползва от правото на задържане на имота до
изплащане й на сумата от 10 391,03 лв. от И. Ц.. В случая абсолютно законосъобразно МРС
5
се позовал на непротиворечивата практика на ВКС, че с оглед на вътрешните отношения
между страните, владение на един недвижим имот може да се придобие и със съгласието на
предишния владелец, като законът не установява изискване за специална форма, доколкото
предаването на владението не представлява правна сделка, която да поражда, изменява или
погасява права и задължения. Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС определението за владение на чужда
вещ предполага упражняване на факт. власт с намерение за своене т.е. със съзнанието, че
вещта е негова. Собственикът на една вещ може да предаде владението на друго лице, без да
е необходимо да извършва действия на разпореждане с имота вкл. и по причина, че с оглед
вътрешните отношения счита това трето лице за собственик на имота, като в настоящия
казус. В случая в знак на благодарност за грижите на А. М., б.ж. Н. Ц. приема и не оспорва
демострацията на ответницата пред всички вкл. и пред него приживе, че тя упражнява факт.
власт върху имота в с. ***, прави многобройни подобрения със свои средства като в свой
имот или с намерението да стане негов собственик. В подкрепа на това било и самото
саморъчно завещание, което Н. Ц. прави преди смъртта си в полза на А. М.. Въпреки, че то е
нищожно, както е прието от съда, поради неспазване на формата му, то има характер на
частен документ, подписан от наследодателя, което е отново отражение на вътрешните
отношения между страните по силата на които ответницата упражнява фактическата власт
върху имота в с. *** със съзнанието и субективния елемент, че остава нейн имот. В тази
връзка били и показанията на св. А. Й. - без родство със страните, че наследодателят
приживе е събрал ответницата, ищеца - негов брат и св. М. С. - живуща на съпружески
начала с ищеца, за да заяви последната си воля А. да остане да живее в имота в с. ***, както
е отразено и в саморъчното завещание подписано от него. Моли за отхвърляне на въззивната
жалба. Претендира разноски пред въззивната инстанция.
В съдебното заседание въззивника, лично и чрез процесуалния си представител
поддържа подадената жалба по доводите в същата. В представена писмена защита излага
съображения за основателността на жалбата.
В съдебното заседание въззиваемата, чрез процесуалния си представител поддържа
подадената отговора на жалба по доводите в същата. В представена писмена защита излага
доводи за неоснователността на жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в
рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд
констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият
съдебен състав взе предвид следното:
Пред Районен съд – Мездра ищеца И. Г. Ц. е предявил против А. С. М.: иск за
приемане за установено на основание чл. 42, ал. 1, б. "б" вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, че саморъчното
завещание изготвено от Н. Г. Ц., б.ж. на с. ***, починал на ***, обявено на 05.09.2023 г., рег.
№ 4430/05.09.2023 г. зав. рег. № 2/2023 г., н.д. № 3/2023 г. по описа на нотариус Х. А. рег. №
6
*** на НК и район на действие PC - Мездра, вписано в Служба по вписванията - Мездра с
peг. № 1849 от 07.09.2023 г. акт № 116 том II им. парт. 78334-78336, е нищожно, поради
липса на законно изискуемата форма на чл. 25, ал. 1 от ЗН като не е написано от лицето
посочено за завещател и иск за признаване за установено по отношение на А. С. М., че И. Г.
Ц. от с. ***, Община Мездра е собственик по наследство на Поземлен имот с
идентификатор 43654.500.68, по кадастрална карта и кад. регистри, одобрени със Заповед
РД-18-73/18.04.2022 г. на Изп. директор на АГКК, с адм. адрес ***, с площ от 716 кв. м., тр.
предназначение: урбанизирана, тр. ползване: ниско застрояване, ведно с находящи се в него
сграда с идентификатор 11 43654.500.68.1, застроена площ 36 кв.м., 1 ет., постройка на
допълващо застрояване и сграда с идентификатор 43654.500.68.2, застр. площ 43 кв. м., 2 ет.,
предназначение: жилищна сграда, еднофамилна и всички останали подобрения в ПИ,
посочени в документа за собственост, както и за осъждане А. С. М., с пост. адрес ***, да
отстъпи собствеността и предаде владението върху описаните имоти на И. Г. Ц..
В срока по чл. 131 ГПК постъпил отговор на исковата молба от ответницата А. С. М.,
в който се заявява, че ответницата живяла повече от 6 години на съпружески начала с брата
на ищеца Н. Г. Ц., при което последният й завещал процесния имот. Оспорва предявените от
И. Г. Ц. искове по аргументи подробно изложени в отговора. С отговора А. С. М. заявява
възражение, с което претендира осъждане И. Г. Ц. да й заплати сумата от 16 650,00 лв.,
ведно със законната лихва, представляваща стойността на подобренията, които е направила
като добросъвестен владелец в процесния имот, с която сума се е увеличила неговата
стойност, а именно : поставяне 4 бр. прозорци PVC дограма на II етаж; поставяне 1 бр. врата
и един прозорец/дървени/на първия етаж и една входна дървена врата на втория етаж;
направа нова ел. инсталация за двата етажа; вкарване на питейна вода в къщата; отвеждане
на мръсната вода от къщата в канал и изкопаване яма; покрив на 2ЖС; направа на малък
навес с червени плоскости /платна/ до стълбите на къщата с циментиране земята под него;
излИ.е на бетонни стълби до втория етаж и изграждане парапет на 2ЖС и бетониран под на
входната стая от 15 кв. м. от стълбите на 2 етаж; в банята в 2ЖС- поставяне на бойлер,
фаянсови плочки и плочки на пода, мивка, тоалетна чиния; изграждане циментирана
площадка от 9 кв.м. в двора/беседка/ плюс циментирани пътеки от входа на имота до 2ЖС;
изработване желязна беседка с гумен покрив; измазване къщата отвън; покрив от ламарина
на друга паянтова сграда от 40 кв.м. в същия имот; навес/ пилетарник/, покрит с летви и
цигли. А. М. е поискала с отговора да и се признае и право на задържане на имота предмет
на ревандикационния иск, до заплащането от ищеца стойността на подобренията, които тя е
извършила в същия имот като добросъвестен владелец и с това е увеличила неговата
стойност в периода от 2018 г. до предявяване на претенцията.
Заедно с отговора А. М. е подала евентуален насрещен иск с правно основание чл. 55,
ал.1, предл. 2 и 3 ЗЗД – при условие, че бъде уважен предявения първоначален
ревандикационен иск, да се осъди ответника по насрещния иск да заплати на ищцата по
насрещния иск сумата от 4610,00 лева, ведно със законната лихва от предявяване на
насрещния иск до окончателното изплащане на сумата, тъй като сумата е платена от ищцата
7
на неосъществено/ отпаднало основание.
В срока по чл. 131 ГПК постъпил отговор на исковата молба по насрещния иск от
ответника И. Г. Ц., с който насрещния иск се оспорва по аргументи подробно изложени в
него.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства, показания на
разпитани свидетели, заключение на вещо лице по съдебно – почеркова експертиза и
заключение на вещо лице по съдебно – техническа експертиза.
Районният съд е приел за установено по предявения от И. Г. Ц. установителен иск по
чл. 42, ал. 1, б. "б" вр. чл. 25, ал. 1 ЗН против А. С. М., че саморъчното завещание изготвено
от Н. Г. Ц., б.ж. на с. ***, починал на ***, обявено на 05.09.2023 г., рег. № 4430/05.09.2023 г.
зав. рег. № 2/2023 г., н.д. № 3/2023 г. по описа на нотариус Х. А. рег. № *** на НК и район на
действие PC - Мездра, вписано в Служба по вписванията - Мездра с peг. № 1849 от
07.09.2023 г. акт № 116 том II им. парт. 78334-78336, е нищожно, поради липса на законно
изискуемата форма на чл. 25, ал. 1 от ЗН като не е написано от лицето посочено за
завещател. Признал е за установено по отношение на А. С. М., че И. Г. Ц. е собственик по
наследство на Поземлен имот с идентификатор 43654.500.68, по кадастрална карта и кад.
регистри, одобрени със Заповед РД-18-73/18.04.2022 г. на Изп. директор на АГКК, с адм.
адрес ***, с площ от 716 кв. м., тр. предназначение: урбанизирана, тр. ползване: ниско
застрояване, ведно с находящи се в него сграда с идентификатор 11 43654.500.68.1,
застроена площ 36 кв.м., 1 ет., постройка на допълващо застрояване и сграда с
идентификатор 43654.500.68.2, застр. площ 43 кв. м., 2 ет., предназначение: жилищна сграда,
еднофамилна и всички останали подобрения в ПИ, посочени в документа за собственост,
като е осъдил А. С. М., с пост. адрес ***, да отстъпи собствеността и предаде владението
върху описаните имоти на И. Г. Ц.. Осъдил е И. Г. Ц. да заплати на А. С. М. сумата от 10
391,03 лв., представляваща направените и заплатени от нея необходими и полезни разноски
/подобрения/, водещи до увеличаване пазарната стойност на гореописания имот, ведно със
законната лихва от предявяване на претенцията – 09.04.2024 г. до окончателното изплащане
на сумата, като в останалата част до пълния предявен размер е отхвърлил предявената
претенция за подобрения. Постановил е на основание чл. 72, ал. 3 ЗС право на задържане от
А. С. М. на имота в с. ***, ***, Община Мездра, до окончателно изплащане на сумата от 10
391,03 лв. от страна на И. Г. Ц., ведно с лихви и разноски. Осъдил е И. Г. Ц. да заплати на А.
С. М. сумата от 3315,00 лв., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД на
отпаднало/неосъществено основание, представляващи внесени погасителни вноски за
периода ***-01.04.2023 г. по кредити с длъжници И. Г. Ц. /2020 лв./ и Н. Г. Ц., б.ж.,починал
на ***/1295 лв./, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, начиная
от предявяване на иска - 09.04.2024 г..
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във
връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е приложено удостоверение за наследници на Н. Г. Ц., от което е видно, че
8
същият е починал на ***, като негов наследник е ищеца – И. Г. Ц..
От приложени по делото нотариален акт № 118, т. 1, рег. № 444, д. № 114/2019 г. от
19.09.2019 г. и скица от 15.02.2024 г. е видно, че с посоченият нотариален акт е признат Н. Г.
Ц. за собственик на следните недвижими имоти, а именно: УПИ II-347, от квартал 41, по
плана за регулация на село ***, община Мездра, област Враца, одобрен със заповед 774/09
06.1966 г., понастоящем имот с идентификатор 43654.500.68, с площ от 760 кв. м. , ведно с
построените в имота сгради масивна жилищна сграда със застроена площ от 30 кв. м.,
двуетажна паянтова сграда със застроена площ от 40 кв. м. и паянтова сграда със застроена
площ от 45 кв. м. при съседи на имота изток - улица, запад - УПИ VIII - 346, север - УПИ I -
346 и юг - УПИ III - 348 и УПИ IV – 349, с административен адрес на имота, област Враца,
община Мездра, село ***, ***.
По делото е приложено саморъчно завещание от 20.07.2023 г. на Н. Г. Ц., обявено на
05.09.2023 г. от нотариус Х. А. рег. № *** на НК с район на действие PC - Мездра, с което Н.
Г. Ц. завещава на А. С. М. своя имот находящ се в село ***, ***, с идентификатор
43654.500.68.
Установяват се от заключението на вещото лице по съдебно - почерковата експертиза,
събрана по делото и от изслушването на същото в съдебно заседание, следните
обстоятелства: ръкописният текст от името на Н. Г. Ц. в саморъчно завещание от 20.07.2023
г., не е изпълнен от лицето Н. Г. Ц..
Установяват се от заключението на вещото лице по първата съдебно - техническа
експертиза, събрана по делото и от изслушването на същото в съдебно заседание, следните
обстоятелства: Стойността на претендираните подобрения от ответника, извършени в
процесния имот - ПИ с идентификатор 43654.500.68, ***, с. ***, общ. Мездра към момента
на експертизата възлизат на 16376,28 лв., а с отчетена амортизация към периода да
извършването им в размер на 16 369,80 лв.. Установените и действително направени
разноски като стойности за извършените СМР за вложен труд, средства, материали и
допълнителни разходи не съвпадат с увеличената стойност на имота, поради което
стойността за необходимите разноски водещи до увеличаване на неговата пазарна стойност е
определена в размер на 11490,26 лв..
Установяват се от заключението на вещото лице по втората съдебно - техническа
експертиза, събрана по делото и от изслушването на същото в съдебно заседание, следните
обстоятелства: Средната пазарна стойност за имота към 2019 г. е 10 962,20 лв., а към 2024 г.
е 21 241,80 лв.. Извършените СМР в процесния имот, приети за необходими и полезни
разходи, вложени за запазване на сградата и ползването й по предназначение в състояние
годно за обитаване и не са луксозни подобрения, определени по данни за средните цени на
СМР - /труд и материали/ от Справочника за цените в строителството към момента на
извършването им в размер на 11 490,00лв., са следните: Монтаж и подмяна на дограма -
753,32 лв.; Изпълнена външна канализация 314,58 лв.; Подмяна на вътрешна водопроводна
инсталация - 548,97 лв.; Ремонт на покрива на къщата - 7580,73 лв.; Доставка и полагане на
9
бетон за външно стълбище и площадка - 305,65 лв.; Доставка и полагане на бетон за
настилка на входна стая в къщата - 231,20 лв.; Монтаж на ел. табло - 64,96 лв.; Изпълнена
вътрешна ел. инсталация с монтажна проводници по стени – 600 лв.; Измазване на външни
стени с варов разтвор - 1090,85 лв.. Останалите СМР, извършени и претендирани като
подобрения са текущи разходи за поддръжка на имота - на стойност 4879,56 лв..
Установяват се от заключението на вещото лице по третата съдебно - техническа
експертиза, събрана по делото и от изслушването на същото в съдебно заседание, следните
обстоятелства: По допълнително поставена задача на 15.02.2025 г. вещото лице извършило
оглед в процесния имот, в резултат на което констатирало фактически извършените СМР и
вложени материали при ремонта на покрива и установило, че общата стойност на ремонта
на покрива е 6200,77 лв.. Предвид, че в предходното заключение е определена стойност на
ремонта на покрива на къщата от 7580,73 лв. следва да се редуцира стойността на
подобренията в имота, като се намали с раз***ата между 7580,73 лв. и 6200,77 лв..
От показанията на разпитаната пред първоинстанционния съд свидетелка Ц. А., чиято
свекърва е сестра на майката на ищеца, преценени по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на всички
други данни по делото, предвид възможната заинтересованост на свидетелката, се
установява следното: свидетелката заявява, че познава ищеца и брат му от 50 години;
живеели в къщата, в която живеел ищеца в момента; Н. починал миналата година края на
август; преди да почине 5-6 години живеел в процесната къща, но си ходел и в бащината
къща; двете къщи, били в с. *** и между тях имало 200-300 метра разстояние; Н. преди да се
събере с ответницата обитавал къщата заедно с брат му и снаха му, но след това закупил
къщата на братовчедката си и си живеел с нея; Н. правел подобрения в този имот; сменили
дограмата на втория етаж с ПВЦ; на първия етаж сменили врати и прозорец, но не с ПВЦ,
постепенно сменял и правел ремонти; Н. работел към училището в с. *** като охрана, после
БКС Мездра; когато ответницата дошла да живее с Н. на семейни начела той работел и
частно; нямало комин в селото неизчистен от него, нямало покрив, на който да не се е качил;
правел ремонт на къщата, която закупили, сменил ел. инсталация, повикали някакво момче
от гр. Мездра - П. той сменял; вода имало в двора, в къщата направил канализация за
изкарване на мръсната вода; сменил по покрива, всичко, замазал капаци; след смъртта му
направили нов ремонт, смяна на летви, на счупени цигли; излети били пътеки, циментова
площадка, преди това ги нямало; излети били стълбите, били каменни после ги направили с
цимент, сложили парапет; имало една шатра, отдолу с излята циментова площадка, всичко
по времето, когато Н. бил жив; боядисали фасадата, придали някакъв вид, но не била мазана
цялата къща; след като починал Н., сменили циглите, К. – друг свидетел, направил
ламарините; Н. бил болен; при жената били парите, защото свидетелката чула много пъти да
казва: „Да взема пари за еди какво си.“; А. работила в чужбина, минали 5-6 години откакто
дошла; след смъртта на Н. само покрив е правен, нищо друго и този покрив го платила А..
От показанията на разпитаната пред първоинстанционния съд свидетелка М. С., във
фактическо съпружеско съжителство с ищеца, преценени по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на
всички други данни по делото, предвид възможната заинтересованост на свидетелката, се
10
установява следното: свидетелката заявява, че с ищеца живеят в различна къща от тази на
Н. и А.; къщата където те живеели е придобита от техни роднини; около пет години преди
смъртта си Н. живял в къщата придобита от роднините; правили подобрения преди да
почине; сменяли дограмата на втория етаж с бяла ПВЦ дограма; на първия етаж
свидетелката не знае дали са сменяли дограма; правили по ел. инсталацията ремонт, сменяли
ключове, лампи; имало чиста вода вътре в банята; правили ремонт на баня, Н. плащал на
майстори да правят банята; по пътеките в двора изливали бетон, по стълбите; беседките
били отлИ.и докато той бил жив; свидетелката ходела в дома им, защото го гледала по
договор, като социален асистент на Н., преди да почине накрая; Н. работел в с. ***, към
училището като пазач и после в гр. Мездра в „БКС" пак пазач, получавал заплата; живеели с
А. в едно домакинство; тя плащала сметките; Н. не разбирал от строителството, но си мажел
сам капаците, чистел комините; за дограмата свидетелката предполага, че той е плащал, нали
взимал заплата; А. работила в чужбина, в Испания, получавала испанска пенсия;
подобренията си правил Н., ако не е могъл сам викал майстори.
От показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел К. И., се
установява следното: свидетеля заявява, че познава А., откакто се занимава с Н., от около 5
години; свидетеля е майстор строител - зидария, кофраж, мазилка; викали са го в къщата да
прави ремонт; А. го викала първите две години, когато започнали да живеят там, 2019-2020
г.; подмазали къщата, тя била паянтова къща, имало и плет, измазали и боядисали; правили
площадки по терасата, стъпалата и на беседката площадка; Н. си правил бетоните пътеки;
свидетеля правил и стопанската постройка; след смъртта на Н. направили ламаринения
покрив на стопанската постройка и на пилетарника; А. плащала на свидетеля за всичко,
пазарили се с нея и тя плащала; не знае, дали Н. е давал пари, той работел в Съвета; А.
вадела пари и плащала след свършена работа; свидетеля не знае кой е правил покрив и
дограма; Н. помагал докато правели ремонт, държал стълба, подавал каквото трябва; иначе
Н. не разбирал много от тези дейности, косял в селото; свидетеля не си спомня, колко
струвало измазването на постройката; качвал се на стълба за боядисване и подмазване; на
кръпките измазал и след това боядисвали.
От показанията на разпитаната пред първоинстанционния съд свидетелка А. Й., се
установява следното: свидетелката заявява, че живее в с. *** и знае къщата, в която живеели
А. и Н.; ходели често преди да почине Н.; виждала майстори в имота; присъствала, когато
сменили прозорците, виждала свидетеля К. да ремонтира; не знае, кой е плащал за тези
ремонти; свидетелката е медицинска сестра и била неотлъчно до тях от разболяването до
смъртта на Н., повече от една година.
От показанията на разпитаната пред първоинстанционния съд свидетелка С. П., се
установява следното: свидетелката заявява, че познава А. от преди 15-20 години; в Испания
работела 23 години; имала доста пари, купила си апартамент, взимала хубава испанска
пенсия, взимала и българска пенсия; 2-3 пъти седмично се виждали; свидетелката ходила
много пъти в с. ***, взимали я да й покажат, каква къща са купили; сложили ПВЦ на втория
етаж, входна врата, сменяли ел. инсталация, питейна вода, баня; Н. получавал 300 лева,
11
работел в дома охранител; всички удобства направила А., купила много неща и станал дом
да се живее; много пъти виждала свидетеля К. майстора в дома им, виждала и други
майстори, но не ги познава; последните две години Н. не правил нищо, защото бил болен и
ходел все по болници; преди това можело да е помагал, един път помагал на К., но не
разбирал от строителство; след смъртта на Н. А. продължила ремонта, направила покрив за
животните; А. плащала.
От показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел Б. Б., се
установява следното: свидетеля заявява, че е от с. ***, познава брата на И., комшии са,
живеят на 400 метра; за къщата, в която живеели с А. го викали да направи една замазка на
една стая, а П. /друг свидетел/ правел ел. инсталация; на свидетеля Н. му давал пари, той му
плащал; имало да се изкопае и той си го изкопал, сложил си арматура; свидетеля забъркал
замазката и я положил; когато се настанили в къщата имало частична мазилка отвън на
къщата, имало изпаднала мазилка, поради което измазали къщата частично; когато се правел
ремонт А. била там; къщата била плетарка; видял банята, че е ремонтирана изцяло.
От показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел Б. Б., се
установява следното: свидетеля заявява, че познава Н., от 30 години, работели заедно
строителство, Н. бил общ работник, от там се запознали и станали приятели; познава и А.;
правил ел. инсталацията в къщата в с. ***, не помни коя година точно; доколкото знае от Н.,
А. давала всички пари, той не искал да прави нищо в къщата, но А. го карала да живеят там,
че й харесва и решили да направят подобрения и си живеели в нея; А. плащала за
ремонтите; правили подобрения и на апартамента в Мездра; А. била дълги години в
Испания; И. Ц. го викал да бъде свидетел по делото за да свидетелства, че не Н., а И. е
плащал за подобренията в къщата; когато правил ел. инсталацията Н. бил там и помагал, по
това време живеел заедно с А..
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав направи
следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е обжалвано от ищеца И. Г. Ц. единствено в частите,
с които са присъдени на ответницата А. С. М. сумата от 10 391,03 лв., представляващи
стойността на необходими и полезни разноски, с които е увеличена пазарната стойност на
процесния имот, като е постановено право на задържане от А. М. на имота до окончателното
изплащане на сумата, ведно с лихви и разноски. В останалите части първоинстанционното
решение е влязло в сила.
Предявено е евентуално възражение от ответницата А. С. М. с правно основание чл.
72, ал. 1 ЗС, произнасянето по което е обусловено от уважаването на предявения
ревандикационен иск от И. Г. Ц..
Уважаването на възражението с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС предполага
установяването от страна на предявилата го ответница, с оглед доказателствената й тежест
12
съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, наличието на следните: същата да има качеството владелец на
процесния имот; насрещната страна по възражението да е собственикът на процесния имот;
да са направени разноски, които да повишават стойността на имота и тази увеличена
стойност да съществува понастоящем.
При доказване на тези обстоятелства, в тежест на насрещната страна по
възражението е да докаже погасяване на задълженията към ищеца.
С решение № 159/14.06.2013 г. по гражданско дело № 1492 от 2013 година, ВКС,
Второ гражданско отделение, бе прието, че лицето, което е било допуснато в имота със
съгласието на собственика с уговорка за ползване, т.е. ако са налице т. нар. “търпими
действия”, има качеството “държател” дори при наличие на уговорка за последващо
прехвърляне на правото на собственост. В решението бе разяснено, че основният белег,
който отличава владението от държането, е субективното отношение на ползващото вещта
лице към самата вещ. Държателят упражнява фактическата власт със съзнанието, че не
държи вещта като своя докато владелецът я държи като своя, за себе си /лично или чрез
другиго/. При наличието на уговорка за ползване между собственика и упражняващото
фактическата власт лице последното държи вещта за собственика дори помежду им да е
постигнато съгласие за последващо прехвърляне на собствеността по причина, че дори
такова съгласие за последващи действия да е било постигнато, това не променя уговорката за
ползване. Освен това при уговорка за последващо прехвърляне на собствеността държателят
субективно продължава да има знание, че правото на собственост не му принадлежи, че
упражнява фактическата власт върху вещта със съгласието на собственика и очакване за
последващо придобИ.е на това право. Очакването за придобИ.е на правото на собственост
въз основа на сделка изключва намерението вещта да се свои преди това, т.е. изключва
намерението фактическата власт да се упражнява за себе си преди сключването на договора,
тъй като по отношение на способа, чрез който ще бъде придобита собствеността, държателят
има знание и определеност. Държателят упражнява фактическата власт с очакване, че ще
придобие собствеността в бъдеще, т.е. осъзнава, че към настоящия момент вещта не му
принадлежи, а все още принадлежи на лицето, което е обещало да му прехвърли
собствеността. Ако промени това свое субективно отношение към вещта и започне да я
счита за своя с оглед обещанието собствеността да му бъде прехвърлена, държателят следва
да уведоми собственика за тази промяна, т.е. да демонстрира спрямо него намерението си
занапред да свои вещта, тъй като по отношение на уговорката за ползване, която е била
постигната помежду им промяна не е настъпила-обещавайки да прехвърли собствеността в
един бъдещ момент собственикът не променя собственото си отношение към вещта, нито
предполага, че държателят ще промени своето. В правната доктрина /Правен режим на
подобренията в недвижими имоти, Иво Дачев, Сиела, 2013 г., стр. 383, 378/ положението на
подобренията извършени при фактическо съпружеско съжителство от съжителя на
собственика са приравнени на търпимите действия, обсъдени в цитираното решение №
159/14.06.2013 г. по гражданско дело № 1492 от 2013 година, ВКС, Второ гражданско
отделение.
13
При приложение на постановките в посоченото по – горе решение на ВКС, с оглед
установеното от изявленията на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства въззивният съдебен състав намира, че ответницата А. С. М. не е провела
успешно доказване на първата предпоставка за уважаване на възражението й - същата да
има качеството владелец на процесния имот. Още с отговора на исковата молба ответницата
А. С. М., е заявила, че е живяла повече от 6 години на съпружески начала с брата на ищеца
Н. Г. Ц., като от показанията на разпитаните свидетели е видно, че двамата са съжителствали
в процесния имот през последните 5 години преди смъртта на Н. Ц. на ***.
След като по делото е безспорно установено, че ответницата А. С. М. е упражнявала
фактическата власт върху имота като държател /била е допусната в имота от собственика му
през 2018 г. и в нито едно от събраните по делото доказателства не се установява да е
настъпила последваща промяна в намерението й, с което е упражнявала фактическата власт,
което да е било демонстрирано спрямо собственика Н. Г. Ц., неправилно
първоинстанционният съд е приел, че същата има качеството владелец, независимо дали
между нея и собственика е било постигнато съгласие за последващо прехвърляне на
собствеността, било с прогласеното за нищожно от първата инстанция завещание било по
друг начин. Презумпцията на чл. 69 ЗС в случая не намира приложение - след като
фактическата власт е била установена първоначално като държане със съгласието на
собственика на имота, последващата субективна промяна /промяната в намерението на
държателя/ следва да бъде демонстрирана спрямо собственика, за да премине държането във
владение. В случая няма данни подобна промяна в намерението на държателя да е била
демонстрирана изобщо приживе на собственика преди смъртта му на ***. Поради това не
може да се приеме, че подобренията в имота са били извършени от А. С. М. със съзнанието,
че упражнява фактическата власт за себе си, което да е било противопоставено на Н. Г. Ц. в
качеството й на фактически съжител с последния. Както вече беше отбелязано, дори да се
приеме, че между страните е била постигната уговорка имотът да бъде прехвърлен на А. С.
М., не може да се приеме, че посредством тази уговорка тя придобива качеството
“владелец”, след като уговорката за ползването на имота не е била променена.
Извършването на ремонтни работи и преустройства в имота също само по себе си не сочи
на промяна в отношението й към вещта-имотът е бил ползван от А. С. М. от 2018 г. и тя е
следвало да се грижи за поддържането му в добро състояние, а след като по делото не е
установено в периода на извършване на подобренията А. М. да е демонстрирала спрямо Н.
Ц. промяна в намерението, с което е упражнявала фактическата власт върху имота, не може
да се приеме, че е имала качеството “владелец” и че може да претендира заплащане на
увеличената стойност на имота като последица от извършените от нея строително-ремонтни
работи и подобрения по реда на чл. 74, ал. 2 ЗС.
Предвид обсъденото по – горе по евентуалното възражение на ответницата А. С. М. с
правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС, не се установи същата да има качеството владелец на
процесния имот.
С Тълкувателно решение № 111 от 1. XI. 1962 г. по гр. д. № 104/62 г., ОСГК е прието,
14
че възражението за право на задържане обхваща и искането за плащане на увеличената
стойност на имота, дължаща се на направените подобрения. Съдебната практика обаче
приема, че когато вземането за подобрения се претендира не с насрещен иск, а чрез
възражение, не е допустимо съдът, който не е сезиран със заявена искова претенция, да
постанови осъдителен диспозитив, ако установи, че такива действително са извършени. В
този случай следва само да признае правото на задържане до заплащане на посочена в
диспотизива на съдебния акт стойност, на която възлизат извършените подобрения. Когато
подобрителят не разполага с право на задържане, изследването на вида и стойността на
извършеното е безпредметно, защото предаването на владението не е свързано с
едновременност на изпълнението на парично задължение от насрещната страна. В този
смисъл - решение № 881 от 17.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2294/2008 г., I г. о., ГК, решение
№ 376/12.03.2013 г. по гр. д. № 260/2012 г. на ВКС, І г. о., определение № 2564 от 18.09.2023
г. на ВКС по гр. д. № 4780/2022 г., II г. о., ГК и решение № 140 от 25.06.2025 г. по в. гр. д. №
65/2025 г. на Окръжен съд - Враца.
Тъй като държателя, какъвто се установи, че е А. С. М. няма право на задържане, то
вземания за извършени от същата подобрения срещу предявен ревандикационен иск не
могат да се упражнят чрез възражение, а ако са предявени с това процесуално средство, за
съда не възниква задължение да се произнесе в диспозитива по основателността на
искането. При това положение наличието на останалите цитирани по-горе предпоставки за
уважаване на възражението с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС е ирелевантно за изхода на
делото и не следва да се обсъжда. С оглед горното и при приложение на цитираната по –
горе практика решението на районния съд в частта, в която е осъден И. Г. Ц. да заплати на
А. С. М., сумата от 10 391,03 лева, представляваща направените и заплатени от нея
необходими и полезни разноски /подобрения/, водещи до увеличаване пазарната стойност на
процесния имот, ведно със законната лихва от предявяване на претенцията - 09.04.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата, следва да бъде обезсилено, като недопустимо и
производството в тази част да бъде прекратено.
Неоснователно е заявеното от ответницата А. С. М. възражение по чл. 72 ЗС за
признаване правото на задържане на имота до заплащане на увеличената му стойност
вследствие на направените подобрения. Правото по чл. 72, ал. 3 ЗС е потестативно по своя
характер и дава възможност на добросъвестния владелец, на приравнения към него купувач
по предварителен договор и на недобросъвестния владелец, извършил подобрения със
знанието и без противопоставянето на собственика, да задържи вещта до заплащането на
дължимото му се обезщетение за разноските и подобренията. В настоящия случай не се
установи ответницата М. да е владелец – добросъвестен или недобросъвестен, същата не е и
купувач по предварителен договор, като това обосновава извод, че не е налице един от
кумулативните елементи на посочения фактически състав, поради което следва
първоинстанционното решение, в частта, в която е постановено, на основание чл. 72, ал. 3
ЗС право на задържане от А. С. М. на имота в с. ***, ***, Община Мездра, до окончателно
изплащане на сумата от 10 391,03 лв. от страна на И. Г. Ц., ведно с лихви и разноски да бъде
15
отменено. Предвид неоснователността на възражението на А. С. М. за признаване право на
задържане на основание чл. 72, ал. 3 ЗС до заплащане на подобрения на стойност 10 391,03
лева и с оглед разясненията в т. 2 от ТР № 2 от 18.03.2022 г. по тълк. д. № 2 / 2020 г. на
Върховен касационен съд, ОСГТК, доколкото вече първата инстанция е осъдила ответникът
да предаде процесния имот, настоящата инстанция не дължи изрично произнасяне в
диспозитива с отхвърляне на възражението.
Предвид изхода на делото въззивникът има право на направените по делото разноски,
пред въззивната инстанция в размер на сумата от 607,82 лева, за адвокатско възнаграждение
и заплатена държавна такса. С оглед изхода на делото следва допълнително да се присъди на
ищеца И. Г. Ц. сумата 63,40 лева, разноски пред първата инстанция, а присъдените в полза
на ответницата А. С. М. разноски по възражението за подобрения и упражненото право на
задържане да се отменят в частта за раз***ата над сумата 423,10 лева до сумата 987,00 лева.
Следва да се отмени и присъдената в тежест на ищеца И. Г. Ц. такса в полза на РС - Мездра
върху уважената част на претенцията за подобрения в размер на 415,64 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 56/24.04.2025 г., постановено по гр. д. № 163/2024 г. по
описа на Районен съд – Мездра, в ЧАСТТА, с която е осъден И. Г. Ц. да заплати на А. С. М.
сумата от 10 391,03 лева, представляваща направените и заплатени от нея необходими и
полезни разноски /подобрения/, водещи до увеличаване пазарната стойност на имот
представляващ поземлен имот с идентификатор 43654.500.68, по кадастрална карта и кад.
регистри, одобрени със Заповед РД-18-73/18.04.2022 г. на Изп. директор на АГКК, с адм.
адрес ***, с площ от 716 кв. м., тр. предназначение: урбанизирана, тр. ползване: ниско
застрояване, ведно с находящи се в него сграда с идентификатор 11 43654.500.68.1,
застроена площ 36 кв.м., 1 ет., постройка на допълващо застрояване и сграда с
идентификатор 43654.500.68.2, застр. площ 43 кв. м., 2 ет., предназначение: жилищна сграда,
еднофамилна и всички останали подобрения в ПИ, посочени в документа за собственост,
ведно със законната лихва от предявяване на претенцията – 09.04.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОТМЕНЯ решение № 56/24.04.2025 г., постановено по гр. д. № 163/2024 г. по описа
на Районен съд – Мездра, в ЧАСТТА с която е постановено на основание чл. 72, ал. 3 ЗС
право на задържане от А. С. М. на имота в с. ***, ***, Община Мездра, до окончателно
изплащане на сумата от 10 391,03 лв. от страна на И. Г. Ц., ведно с лихви и разноски, в
ЧАСТТА с която е осъден е И. Г. Ц. да заплати такса в полза на РС - Мездра върху уважената
част на претенцията за подобрения в размер на 415,64 лева и в ЧАСТТА с която е осъден И.
Г. Ц. да заплати на А. С. М., разноски по възраженията за подобрения и правото на
задържане за раз***ата над сумата 423,10 лева до сумата 987,00 лева.
16
В останалата част, като необжалвано, решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА А. С. М., с ЕГН **********, от гр. Мездра, че И. Г. Ц. от с. ***, Община
Мездра да заплати на И. Г. Ц., с ЕГН **********, от ***, община Мездра, разноски пред
въззивната инстанция в размер 607,82 лева и допълнително разноски по
първоинстанционното производство в размер на сумата 63,40 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на РБ
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17