РЕШЕНИЕ
№ 298
гр. Бургас, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело №
20242100100890 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата
претенция на Г. С. М., с постоянен адрес: *****, чрез адвокат И. Юруков, със
съдебен адрес: гр. София, бул. „Позитано" № 9, вх. Б, ет. 4, офис 12 против
Община Поморие, с адрес: гр. Поморие, ул. „Солна“ № 5 за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 100 000 лева, представляваща
претърпени неимуществени вреди, причинени на ищцата от инцидент на
тротоар на ул. „Солна“ в гр. Поморие на 19.08.2023 г. ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че на 19.08.2023 год., в гр. Поморие, на ул. „Солна“
срещу № 37, пред входа на строителна фирма „СМТ-Ташеви“ се спънала в
надигната плочка на тротоара, вследствие на което паднала с все сила върху
една шахта по корем. С помощта на съпруга , две жени и един мъж, които
минавали наблизо, успяла да седне, при което се установило, че си е разцепила
брадата и от нея обилно тече кръв. Завели ищцата в Спешния център в
Поморие, където счели, че положението е сериозно и я изпратили в гр. Бургас.
На пострадалата била оказана първа помощ в Окръжна болница – Бургас, след
което се върнали в Поморие.
Състоянието на ищцата не се подобрило през следващите три дни,
поради което на 23.08.2024 г. я приели по спешност в болница „Бургасмед“
ЕООД – хирургично отделение. В болницата направили пълни изследвания на
Г. М., от които се установило, че тя има разкъсвания на черния дроб, три
1
хематома, силен кръвоизлив в корема и последвала голяма загуба на кръв.
Пострадалата била премесена в отделението по реанимация, където останала
седем дни, през които били направени многобройни преливания, после била
върната в хирургично отделение и на 01.09.2023 г. била изписана.
Ищцата заявява, че инцидентът довел до дългосрочен болничен.
Заявява, че травмата причинила както болки, така и други неудобства и
затруднения. Ежедневието се променило напълно – не можела да се
обслужва сама, за всичко имала нужда от чужда помощ. Това довело до
психически проблеми – ищцата се затворила в себе си, станала раздразнителна
и избухлива, често плачела, не можела да спи нощем, чувствала се
непълноценна. Изразява съмнение, че здравословното състояние ще се
възстанови напълно. Посочва, че причинената телесна повреда покрива
медико - биологичния признак на средна телесна повреда, а възстановителния
процес продължава. Прави извод, че тъй като причинените вреди са от вещ
(тротоар), която е под надзора на ответната община, която не е осъществила
достатъчен надзор над същата, то са налице основанията за ангажиране на
отговорността по чл. 50 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който предявените претенции се оспорват по основание и размер.
Ответникът счита, че не са налице всички елементи на фактическия
състав на деликтната отговорност. В тази връзка заявява, че не е налице
противоправно деяние от негова страна, както и че настъпилите вреди не са
пряка и непосредствена последица от действия или бездействия на общината.
Подробно се излагат предпоставките за ангажиране на отговорността за
поправяне на вреди в хипотезите на чл. 45, чл. 49 и чл. 50 от ЗЗД.
Заявява, че ако действително ищцата се е спънала и наранила, това е в
резултат на собственото поведение.
Прави се възражение уврежданията да са в резултат на вещи под надзор
на общината. Прави се възражение уврежданията да са получени по посочения
от ищцата начин (спъване в надигната плочка и падане върху шахта по корем
на тротоар, находящ се в гр. Поморие, ул. „Солна“ № 37), като се заявява, че на
това място няма надигната плочка и тротоара е в добро състояние, както и че
след датата на инцидента на това място не е извършван ремонт. Прави се
възражение, че на посочената дата – 19.08.2023 г., ищцата е паднала на
тротоара и е била прегледана в Спешния център в гр. Поморие и МБАЛ –
Бургас. Заявява, че се излагат голословни твърдения, които не са подкрепени с
издадени в деня на инцидента медицински документи. Възразява на
твърденията на ищцата, че не е можела да се обслужва сама. Счита, че
посочените в епикризата наранявания не предполагат обездвижване на
пострадалата. Тя не е била оперирана и след проведеното лечение е била
2
изписана в стабилно състояние. Ответникът възразява и за твърдените от
ищцата болки, неудобства и ограничения.
По – нататък, ответната община излага твърдения, че състоянието на
пътната настилка на сочения в исковата молба адрес е добро, за което
общината полага грижата на добрия стопанин. На посоченото място нямало
дупка, нито счупени, клатещи се или липсващи тротоарни плочки.
На следващо място ответникът се позовава на чл. 52 от ЗЗД и счита, че
при евентуално ангажиране на отговорността му, размерът на обезщетението
за вреди следва да бъде силно редуциран.
На последно място, ответникът прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, която е трябвало да
съобрази, че следва тротоар и да бъде внимателна при стъпването върху него.
В съдебното заседание страните поддържат становищата си, представят
и ангажират доказателства.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид представените доказателства
и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявените обективно съединени искове от ищцата са с правно
основание в чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за обезвреда на причинените
й неимуществени вреди от необезопасена вещ на ответника – тротоарна
настилка. Според т.3 от ППВС №4/30.10.1975 год., отговорността на
собственика на вещта се определя според възможността за обезопасяване на
вещта – когато не е имало възможност за обезопасяване, отговорността е по
чл.50 от ЗЗД (безвиновна), а когато е имало възможност за обезопасяване, но
такова не е предприето – отговорността е по чл.45 от ЗЗД, съответно чл.49 от
ЗЗД (за виновни действия или бездействия). В конкретния случай основанието
е преценено от съда поради твърденията на ищцата, както в исковата молба,
така и в съдебно заседание, че причините за инцидента се коренят в
състоянието на тротоарната настилка – разлика в нивото на тротоарните
плочки, причинило спъване, падане и нараняване на ищцата.
Фактическият състав на гаранционно-обезпечителната отговорност по
чл.49 от ЗЗД включва противоправно деяние (действие или бездействие),
осъществено от служители/работници на възложителя на работата/собственик
на вещта, настъпили вреди, причинна връзка между действията/бездействията
и вредоносния резултат.
От показанията на св.М. се установява, че инцидентът с ищцата се е
случил на тротоар на ул.“Солна“ в гр.Поморие. Ищцата и свидетелят
предприели пресичане на улицата по пешеходната пътека, намираща се точно
срещу офиса на фирма „Ташеви“. Ищцата се качила на тротоара, политнала
3
напред внезапно и паднала на земята, след което свидетелят видял, че на
тротоара има повдигнати плочки над нивото на останалите и ищцата се е
спънала в тях. М. паднала в цял ръст, върху шахтата на тротоара, едната й
ръка била под нея, а другата – напред, от лицето й текнала кръв. Свидетелят и
ищцата посетили Бърза помощ, откъдето ги изпратили в Бургас, за да бъде
направена снимка на ръката. В Бърза помощ в Бургас й направили снимка на
ръката и след това те се прибрали в Поморие. След като няколко дни
положението на ищцата не се подобрило, тя потърсила помощ и била приета
по спешност в „Бургасмед“, отначало в хирургично отделение, след това в
интензивно отделение. В болницата била 10 дни.
От съдебно-медицинската експертиза и от поясненията на вещото лице
д-р Б. в съдебно заседание се установява, че ищцата е получила разкъсване на
черния дроб с оформен хематом (кръвна колекция), повърхностна травма на
главата с неуточнена локализация, контузия на дясна гривнена става и дясна
длан и контузия на коремната стена. От обясненията на вещото лице в съдебно
заседание става ясно, че е напълно възможно уврежданията да са причинени в
резултат на падането върху терена. Според експерта е възможно черният дроб
да се увреди и без да бъдат счупени или пукнати ребра, а ако някакъв предмет,
включително другата ръка, е попаднал между терена и корема, това улеснява
получаването на травмата.
При огледа на мястото на инцидента, извършен от съда в присъствието
на страните, се установи, че няма промени в състоянието на тротоарната
настилка. Установи се, че има две плочки, които са с около 2 см. над нивото на
останалите и това е в непосредствена близост до капака на шахта,
разположена на самия тротоар.
От заключението на съдебно-техническата експертиза е видно, че
всъщност три от тротоарните плочки са поставени над основното ниво на
тротоара. При изпълнение на скосяване към ул.“Панайот Хитов“ настилката е
положена по-ниско от останалото ниво. В резултат се получава отклонение от
около 20 мм., като денивелацията следва да се преодолее с подмазване, а не с
чупка.
С приемането на §7 от ПЗР на ЗМСМА улиците, в това число и
прилежащите им тротоари, преминават в собственост на общините. Според
чл.11 от ЗОбС имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес
на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на
добър стопанин.
С Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията
за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в
урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, както и
техническите изисквания за достъпност на морските плажове са създадени
4
правила за достъпност на инфраструктурата, вкл. на тротоарите в населените
места. Според чл.14 ал.1 от Наредбата по достъпните маршрути в
урбанизираната територия се изпълнява преход от тротоарите към пътното
платно в местата на пресичане на улици, на всяка пешеходна пътека от двете
страни на улицата и между достъпен паркинг и тротоар. Според ал.2, преходът
от тротоара към пътното платно се осъществява чрез скосяване на тротоара с
широчина не по-малка от широчината на прилежащата пешеходна пътека, а
когато няма пешеходна пътека, с минимална широчина 250 cm. Наклонът на
прехода от тротоара към пътното платно е не повече от 5 % (1:20) до
изравняване с нивото на пътното платно. Преходът между хоризонталната
повърхност на тротоара и скосената му част се изпълнява чрез странични
наклонени участъци с наклон 6 %.
Тезата на ответната община в писмената й защита е, че неравностите на
тротоара са резултат от СМР, свързани с изграждане на маршрут за достъпна
среда в урбанизирана територия във вр.чл.53 ал.2 от Закона за хората с
увреждания.
Възприемайки заключението на съдебно-техническата експертиза съдът
приема, че задължението на общината по Закона за хората с увреждания е
изпълнено в разрез с нормативните изисквания, заложени в коментираната по-
горе наредба, като е допуснато преходът между двете нива на тротоара да бъде
изпълнен с чупка (с приблизителна разлика от 20 мм), вместо с наклон, както
е по наредбата. Действително в заключението се коментира отменена
нормативна уредба – Наредба №4/01.07.2009 год. за проектиране, изпълнение
и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда
на населението, която е отменена с цитираната по-горе Наредба № РД-02-20-2
от 26.01.2021 г., но това не променя факта, че приходът не е изпълнен с плавен
наклон, какъвто винаги се е изисквал.
В резултат на съществуващата разлика в нивата ищцата се е спънала в
повдигнатите тротоарни плочи и е паднала в цял ръст, а това е довело до
телесни наранявания. Анализирайки всички събрани доказателства съдът
приема, че всички наранявания, описани в заключението на СМЕ, са получени
в резултат на падането върху твърдата повърхност на тротоара. Какво става
ясно от заключението на вещото лице и от медицинската документация, в деня
на инцидента ищцата е посетила Спешния център в Поморие, където е
вписана в журнала, и Спешно отделение при УМБАЛ Бургас, където са й били
направени образни изследвания – ехография и рентгенологично изследване.
Още в деня на инцидента са описани всички наранявания, което изключва
някое от тях и особено най-тежкото да са получени по друг механизъм и в
друг момент.
Съдът намира, че отговорността на ответника следва да бъде
5
ангажирана на осн.чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД, тъй като неговите служители или
лицата, на които е било възложено изпълнение на тротоарната настилка, не са
спазили нормативно установените изисквания за изграждането на маршрута и
съответните скосявания с плавен преход на различните нива. От събраните
доказателства се установяват всички елементи от фактическия състав на чл.49
от ЗЗД – противоправно действие на служители на собственика на вещта или
на лица, натоварени от собственика на вещта да изпълнят СМР, вреди и
причинна връзка между противоправното действие и настъпилите
наранявания на ищцата.
От медицинската експертиза се установява, че разкъсването на черния
дроб и кръвоизливът в него са реализирали медико-биологичния признак
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Необходим е бил покой,
т.е. ограничение на движението на снагата, поради опасността от разкъсване
на капсулата и кръвоизлив. Според заключението, увреждането е довело до
болка и до влошаване качеството на живот в продължение на 2 – 3 м. В
съдебно заседание вещото лице пояснява, че разкъсването е причинило малко
кървене и това е един от редките случаи, в които не се е наложила операция и
зашиване на черния дроб. Според експертизата, контузията на дясната китка и
длан са причинили затруднение на движението на десен горен крайник за срок
от 2-3 седмици. Всички контузии, без тази на черния дроб, са причинили
страдание. Според заключението, няма данни за отклонение от оздравителния
процес. Към момента ищцата е напълно възстановена.
Като взе предвид вида, характера и продължителността на претърпените
физически болки и страдания, стрес, напрежение, емоционални сътресения,
животозастрашаващото състояние, причинено от контузията на черния дроб, а
от друга страна - благоприятния изход на лечението и липсата на каквито и да
било трайни последици върху здравето на ищцата, съдът намира за
справедливо присъждането на парично обезщетение в размер на 60 000 лв., а
претенцията за разликата до 100 000 лв. е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Не се споделят доводите за съпричиняване на вредоносния резултат
поради виновно поведение на ищцата. Възраженията за съпричиняване се
основават на две групи фактически твърдения – че ищцата не се движила с
достатъчно внимание, както и че отказала навременно лечение. Второто от
двете възражения не е преклудирано, тъй като е направено веднага след
узнаването на релевантните факти, коментирани от вещото лице в съдебно-
медицинската експертиза, а именно, че при прегледа в Спешно отделение на
УМБАЛ Бургас е било установено контузионно огнище в черен дроб, но
пациентката е отказала лечение - така решение № 98/29.06.2016 г. по т. д. №
1499/2015 г. на I т. о. на ВКС, решение № 66/01.06.2017 г. по т. д. № 650/2016
6
г. на I т. о. на ВКС.
Съпричиняване на вредоносния резултат е налице в случаите, когато
поведението на пострадалия е обусловило увреждането по някакъв начин (т.7
от ТР №1/23.12.2015 год. по т.д.№1/2014 год. на ОСТК ВКС, решение
№96/29.06.2015 год. по т.д.№2461/2014 год. ІІ т.о. ВКС, решение
№37/01.09.2015 год. по т.д.№1070/2014 год. ІІ т.о. ВКС и др.).
Неоснователно е твърдението, че ищцата не се е движила с
необходимото внимание. От общинската инфраструктура се очаква да бъде
поддържана в безопасно състояние, без повдигнати плочки от тротоарната
настилка, особено в непосредствена близост до пешеходна пътека, която
изцяло е ангажирала вниманието на ищцата при пресичането. Съдът приема за
неоснователно и второто възражение, въпреки отказа на ищцата да постъпи за
лечение в деня на инцидента. От отговорите на в.л. в съдебно заседание става
ясно, че нейният отказ по никакъв начин не е повлиял оздравителния процес –
било е нужно наблюдение, което е еднакво без значение дали пациентът е
приет в първия ден или на третия ден от инцидента.
Обезщетение за забава се дължи от момента на деликта – чл.84 ал.3 от
ЗЗД.
Ищцата е поискала присъждане на направените разходи и има право на
такива съразмерно на уважената част от иска. Тя е освободена частично от
заплащане на държавна такса. Направени са общо разноски в размер на 1 350
лв. - за депозити и държавна такса и от тях съразмерно на уважената част от
иска й се дължат 810 лв. В полза на представлявалия я адвокат при условията
на чл.38 от ЗА следва да се присъди възнаграждение при съобразяване на
минималния размер по Наредба №1/2004 год. на ВАС – 5 450 лв.
От ответната община се претендират разноски в размер на 9 019,81 лв.,
от които възнаграждение на адвокат в размер на 8 650 лв. Представени са
доказателства за реално заплащане на възнаграждението в полза на
адвокатското дружество. Възражението на ищцата за неговата прекомерност е
неоснователно, тъй като възнаграждението е определено в минимума по
Наредба №1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа въз основа
на интерес от 100 000 лв. и е съответно на фактическата и правна сложност на
делото. Съразмерно на отхвърлената част от иска в полза на ответника се
присъждат разноски от 3 608 лв.
Разликата до пълния размер на дължимата държавната такса трябва да
бъде възложена върху ответника – 1900 лв.
Мотивиран от така изложените съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА Община Поморие, с адрес: гр. Поморие, ул. „Солна“ № 5, да
заплати на Г. С. М., с постоянен адрес: *****, със съдебен адрес: гр. София,
бул. „Позитано" № 9, вх. Б, ет. 4, офис 12, сумата от 60 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени
на ищцата от инцидент на тротоар на ул. „Солна“ в гр. Поморие на 19.08.2023
г. ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 19.08.2023
год. до окончателното плащане, като в останалата част до предявения размер
от 100 000 лв. ОТХВЪРЛЯ претенцията.
ОСЪЖДА Община Поморие, с адрес: гр. Поморие, ул. „Солна“ № 5, да
заплати на Г. С. М., с постоянен адрес: *****, със съдебен адрес: гр. София,
бул. „Позитано" № 9, вх. Б, ет. 4, офис 12, разноски съразмерно на уважената
част от иска в размер на 810 лв.
ОСЪЖДА Община Поморие, с адрес: гр. Поморие, ул. „Солна“ № 5,
да заплати на адв.И. Юруков от САК възнаграждение за осъществено
процесуално представителство на Г. С. М. по чл.38 от ЗА в размер на 5 450 лв.
ОСЪЖДА Г. С. М., с постоянен адрес: *****, със съдебен адрес: гр.
София, бул. „Позитано" № 9, вх. Б, ет. 4, офис 12 да заплати на Община
Поморие, с адрес: гр. Поморие, ул. „Солна“ № 5, разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска в размер на 3 608 лв.
ОСЪЖДА Община Поморие, с адрес: гр. Поморие, ул. „Солна“ № 5 да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Окръжен съд
Бургас разликата до пълния размер на дължимата държавна такса от 1900 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
8