Р Е Ш Е
Н И Е
992/25.10.2019г.
гр. Шумен
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на втори октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като
разгледа докладваното от районния съдия гр. д.№216 по описа за 2019 г. на ШРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.240, ал.1 и
ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В молбата
си до съда, ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция, ЕИК ***,
чрез „БНН Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон Българин, ЕИК ***, гр. София, ***,
чрез юрисконсулт Ц.С., излага, че по силата на Договор за потребителски кредит EMLN-14023518 от 12.10.2016 г., сключен с ответника С.Я.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, предоставил на последния паричен заем в размер на
20 000.00 лева. Страните били уговорили сумата да бъде върната от
ответника чрез 48 месечни вноски, всяка в размер на 568, 49 лева, включваща
главница и уговорена възнаградителна лихва. На 05.08.2017 г., длъжникът бил
преустановил плащанията по договора, като до този момент бил изплатил осем
месечни вноски. Съгласно договора, при просрочване на две или повече месечни
вноски, вземането по договора ставало предсрочно изискуемо, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска. Ответникът не бил изпълнил
задълженията си по договора, като предвид забавата дължал и мораторно
обезщетение, считано от настъпване на изискуемостта на кредита - 05.09.2017 г.
до датата на предявяване на настоящия иск. Поради изложеното моли съда, да
постанови решение, по силата на което да се осъди ответникът да заплати на ищеца следните суми:
17 838,71 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит EMLN-14023518 от 12.10.2016 г., сключен между страните; 2
835,27 лева – възнаградителна лихва; 2 507,41
лева – законна лихва за забава за периода от 05.09.2017 г. до 22.01.2019 г.,
като претендира и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Претендира и разноски.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът, не депозира писмен отговор. В съдебно заседание заявява, че не
оспорва сключването на договора и спиране на плащанията по същия, като сочи, че
е платил повече вноски, които кредиторът твърдял, че не е получил.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от
фактическа и правна страна следното: Не се спори между страните, а се
потвърждава и от събраните писмени доказателства, че между търговското дружество-
"БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД и ответника са налице валидни
облигационни отношения, основаващи на сключен на 12.10.2016 г. Договор за
потребителски кредит EMLN-14023518, имащ
характера на договор заем, по силата на който ищецът е предоставил на ответника
паричен заем в размер на 20 000.00 лева. В договора е отразено, че
ответникът се е съгласил да закупи застраховка „Защита на плащанията“ за обща
сума в размер на 2 985, 60 лева, която е следвало да се изплати
разсрочено, наравно с вноската, съдържаща част от главницата и уговорената
възнаградителна лихва. Страните са уговорили, ответникът да върне така
предоставената сума чрез 48 месечни погасителни вноски, всяка по 568, 49 лв.,
включващи главница, възнаградителна лихва и застрахователна премия, с падеж
пето число на месеца. Уговорен е лихвен процент в размер на 9, 57% и ГПР 11,
14%. Отразено е в договора, че общата дължима сума по него се равнява на 27287,
52 лева. Съгласно т. 5 от Договора при забава на една или повече вноски,
кредитополучателят дължи обезщетение за забавено изпълнение, в размер на
действащата законна лихва за забава върху всяка забавена вноска, а при просрочване
на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му
размер, включително и всички определени от този Договор надбавки, ведно с
дължимото обезщетение за забава, и всички разноски за събиране на вземането. Посочените
факти са и безспорни между страните. Не се спори и, че длъжникът е спрял
плащанията по договора. Видно от заключението по извършената ССЕ, по отношение
на което съдът няма основания да се съмнява в правилността и обективността му, се
установи, че по кредита са заплатени общо 4560, 94 лева /на 04.12.2016 г.- 568,
49 лева, на 04.01.2017 г.-568, 49 лева, на 04.02.2017 г.-568, 49 лева, на
06.03.2017 г.- 568, 49 лева, на 25.04.2017 г.- 568, 49 лева, на 05.05.2017
г.-568, 49 лева, на 13.07.2017 г.-580.00 лева и на 29.08.2017 г.-570.00 лева/.
От така внесените суми ищцовото дружество е погасило 2534, 49 лева- главница,
1466, 65 лева- договорна лихва и 559, 80 лева- застраховки. Застраховките с
падежи от 05.02.2018 г. са анулирани. Ответникът изложи твърдения, че е плащал
по договора и след горепосочените дати, но не ангажира някакви надлежни
доказателства, установяващи тези му твърдения. Ищецът в исковата си молба
заявява, че в следствие спиране на плащанията по договора, на 05.09.2017 г.
вземането по договора е станало изискуемо в пълния му размер, като заявява, че
с получаване на настоящата искова молба длъжникът следва да се счита за
уведомен за упражненото право на кредитора да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Препис от исковата молба, ведно с приложенията са получени от
ответника на 14.02.2019 г., от който момент съдът приема, че са настъпили
всички законоустановени предпоставки за предсрочна изискуемост на вземанията по
процесния договор за заем. Поради
изложеното и с оглед на установените факти, че вземанията са възникнали и
изискуеми, се поражда и задължението на ответника да погаси ползваната по
договора главница, ведно с уговорената възнаградителна лихва, изчислена към
датата, на която цялото вземане на банката е станало предсрочно изискуемо
/14.02.2019 г./, ведно с предвиденото в договора, с оглед забавата на длъжника,
мораторно обезщетение. Според приобщеното заключение по извършената ССЕ, се
установи, че размерите на вземанията на ищеца по процесния договор за кредит са
следните: 17 465, 51 лева-главница; 2835, 27 лева- възнаградителна лихва,
561, 67 лева- обезщетение за забава, изчислено за периода от
29.08.2017 г. /датата на последното плащане по договора/ до датата на
предявяване на иска, върху неизплатените главни задължения. Предвид изложеното съдът стига до
извода, че главният иск е основателен и доказан до размера на горепосочената
сума, и следва да се уважи за този размер. По отношение на претенцията за
възнаградителна лихва, съдът счита, че следва да уважи същата частично, а
именно за сума от 2094, 17 лева, представляваща неизплатена възнаградителна лихва,
начислена до датата, на която кредитът е станал предсрочно изискуем /14.02.2019
г.- датата, на която ответникът е уведомен за упражненото право на кредитора да
обяви кредита за предсрочно изискуем, поради неплащане в срок на задълженията му
по договора/. За последното съдът се съобрази с т.2 от ТР№3/2017 г. на ОСГТК на
ВКС, според която размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост
на договор за кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък
от предоставената по договора парична сума /главницата/ и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Поради
изложеното стига до извода, че искът за главница следва да бъде уважен за сума
от 17 465, 51 лева, искът за възнаградителна лихва- за сума от 2094, 17 лева, а
искът за обезщетение за забава- за сума от 561, 67 лева. В останалата си част,
до пълния предявен размер, исковете са неоснователни и недоказани и следва да
се отхвърлят.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по делото, разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 978, 46 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Я.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
Париж, Франция, ЕИК ***, чрез „БНН Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
Българин, ЕИК ***, гр. София, ***, чрез юрисконсулт Ц. С., следните суми: 17 465, 51 лева
/седемнадесет хиляди четиристотин шестдесет и пет лева и петдесет и една стотинки/,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит EMLN-14023518 от 12.10.2016 г., сключен между страните, 2094,
17 лева /две хиляди деветдесет и четири лева и седемнадесет
стотинки/– възнаградителна лихва, изчислена до датата, на която кредитът е станал предсрочно изискуем
/14.02.2019 г.- датата, на която ответникът е уведомен за упражненото право на
кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради неплащане в срок на
задълженията му по договора/; 561, 67 лева /петстотин шестдесет и един лева и
шестдесет и седем стотинки/– законна лихва за забава за периода от 05.09.2017
г. до 22.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.01.2019
г. до окончателното изплащане на главницата, както и сума от 978, 46 лева /деветстотин
седемдесет и осем лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща
извършените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ исковете
в останалата им част, до пълния предявен размер, поради неоснователност.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: