№ 830
гр. Б., 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20252120203635 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба от „Ч.Ф.С.“ ООД, ЕИК: *********, представлявано от
управителя Ст. П.Г. с посочени седалище и адрес на управление: ***************** срещу
Наказателно постановление № 848458-F844206/11.09.2025 г., издадено от Началник на отдел
„Оперативни дейности“-Б., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за
нарушение на чл.7а, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС
изр.последно във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „Имуществена
санкция” в размер на 1000 лева.
Със жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, с аргументи за допуснато
съществено процесуално нарушение, грубо нарушаващо правото на защита и изразяващо се в
противоречиво описание на фактическите белези от състава на нарушението чрез едновременната
лексическа употреба на изразите „служебен бон с информация за текуща сума по сметка“. Развита
е и аргументация, корелираща с мнение за преоценка на случая като маловажен по см. на чл.28
ЗАНН, а именно с оглед издадена при първа възможност ФКБ,предвид в т.вр. и липса на нанесена
щета за фиска.
В открито съдебно заседание „Ч.Ф.С.“ ООД, редовно призовано, се представлява от процесуалния
представител адв.М. Г., която доразвива аргументите в жалбата, настоява за отмяна на НП и
присъждане на разноски.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт И.П., която счита, че издаденото НП е
правилно и законосъобразно, поради което пледира за неговото потвърждаване. Претендира
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.11- НП е връчено на управител на
жалбоподателя на 29.09.2025г., а жалбата е депозирана по реда на чл.60 ЗАНН на 09.10.2025 г.)
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след индивидуална и комплексна
оценка на събраните доказателствени източници и като съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Имуществената отговорност на дружеството-жалбоподател „Ч.Ф.С.“ ООД е ангажирана за това, че
1
при извършена на 25.08.2025 г. проверка от инспектор по приходите, в търговски обект по см. на
пар.1, т.41 от ДР на ЗДДС- ресторант „Д.Ч.“,находящ се в *****************, стопанисван от
„Ч.Ф.С.“ ООД с ЕИК *********, е установено от органите по приходите преди легитимация и при
извършена контролна покупка в 18.35 ч., на 1 бр. салата „Цезар с пиле“; 1 бр.Ст. А. – бира 0%; 1 бр.
натурален сок Капи и 1 бр. калмари хрупкави със сос на обща стойност 60 лв. , че от
жалбоподателя е предоставен документ /служебен бон/ с информация за текуща сметка,
наподобяващ по съдържание Фискален бон. Посоченият документ съдържал данни за обекта, дата
час, точен вид на стоката, количество и единична стойност.
Според проверяващите дружеството жалбоподател е извършило нарушение на чл. 7а,ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 на МФ,като не е изпълнило задълженията си и е предоставило на
клиент документ с информация за текуща сума по сметка.
АУАН е предявен и връчен на законния представител на жалбподателя в деня на
съставянето му – 29.08.2025 г.
Спецификата на установените факти според актосъставителя намират солидна фактическа опора и
доказателствена легитимност в съставения при проверката Протокол за извършена проверка Кд.
184,сер.АА ПИП№0167998/25.08.2025 г., служебен бон и КЛЕН за 25.08.2025г.
При идентично възпроизвеждане на така очертаните фактически положения в
АУАН и в НП, административно-наказващият орган приемал от правна страна, че с
описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.7а,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ
и в издаденото наказателно постановление от 11.09.2025 г. на основание чл.185, ал.2 от
ЗДДС изр.последно във вр. с чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя била наложена
„Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.
Изложените фактически изводи намират своята несъмнена доказатлствена опора и
легитимна установеност от индивидуалния и съвкупен преглед на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, които формират стройна и непротиворечива логическа
последователност. Във фокуса на обсъждане са поставените от жалбоподателя правни
въпроси –за допуснати съществени процесуални нарушения в логическото описание на
деянието и относно приложимост на чл.28 ЗАНН.
От правна страна:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни
органи, в сроковете по чл. 34,ал.1 и ал.3 ЗАНН. Наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от
приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-30-875/23.06.2025 г. Като
оцени правната същност на нарушението, въведено с чл.7а,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006
на МФ, съдът достигна до извод, че словното описание на фактическите елементи от състава
на нарушението, противно на несъгласието в жалбата, е мнаксимално ясно, еднозначно и
коректно формулирано. Според настоящия състав в обстоятелствената част и на АУАН и на
НП са въведени последователно всички съставомерни факти, обуславящи фактическите
предпоставки на нарушението по чл.7а,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ. Въведената
от законодателя формулировка на изпълнителното деяние на чл.7а,ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 на МФ "стандартизира" съответния вид антифискална дейност и по този начин
осигурява база за постигане на фактическа детайлизация на нарушението. Именно
разпоредбата на чл.7а,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ по императивен ред
2
установява, че не се допуска лице по чл. 3 да предоставя документ с информация за
текуща сума по сметка, наподобяващ визуално или по съдържание на фискален, системен
или служебен бон. В описателната част на АУАН и НП е залегнало пояснението, че на
25.08.2025 г. в 18:35 ч. при извършената контролна покупка, е предоставен документ
/служебен бон/ с информация за текуща сметка, наподобяващ по съдържание Фискален бон.
Пояснени са точно визуалните характеристики на предоставения при покупка документ с
информация за текуща сметка, който наподобява по съдържание Фискален бон, а именно
този документ съдържа данни за обекта, дата, час, точен вид на стоката, количество и
единична стойност.
Само по себе си пояснението,че естеството на документа с информация за текуща сума по
сметка представлява „служебен бон“ не обуславя формално противоречие, с елемент от
структурата на материалната норма чл.7а,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, нито изключва
съставомерността на нарушението. В случая липсва твърдяната противоположност и фактическа
несъвместимост в обвинителното твърдение, с което се приписва противоправно поведение.
Фактическата характеристика „служебен бон“, макар и да е един от трите алтернативни
документа,поставени под административно-наказателната закрила на чл.7а,ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 на МФ с оглед въведената забрана да се предоставя информация с текуща сума
по сметка, наподобяваща служебен бон, сама по себе си не изключва служебния бон като
възможен визуален сурогат на фискалния бон.
Съгласно Приложение 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1, чл. 26, ал. 1 Наредба Н-18/13.12.2006 на
МФ, Раздел III. Изисквания за изобразяване и отпечатване на информацията при работа с
фискално устройство, т.3, б. „б“ ясно е регулирано предназначението на „служебния бон“ и
хипотезите,при които той се издава, по следния начин:
„на документи, удостоверяващи служебно
въведени/изведени суми, и при извеждане на дневен финансов отчет без нулиране и
запис във фискалната памет (Х отчет) на документи във връзка с извършване на
служебни операции, касаещи отчетността на фискалното устройство, както и на
диагностичен бон и бон, съдържащ данни за сключения сервизен договор, се
отпечатва съобщение "СЛУЖЕБЕН БОН"; В т.3 б“б“ е въведена и изрична забрана, съгласно
която не се допуска издаване на служебни бонове
при извършване на продажба/и и за направени клиентски поръчки.“ Именно от така
формулираната забрана се извежда по ясен и безсъмнен начин осъществимост на нарушението по
чл.7а,ал.1 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ чрез предоставяне при продажба на служебен бон, с
информация за текуща сума по сметка, който визуално наподобява дължимата и неиздадена при
продажбата ФКБ.
В т.3, б.“в“ пък изрично е уредено,че „служебният бон“ може да се издаде при определени случаи
като дубликат на фискален бон, но след издаване на фискалния бон и при наличие на изрично
означение „дубликат“, както следва: допустимо е издаването на един дубликат
за всеки фискален бон, означен с надпис "ДУБЛИКАТ", отпечатан на отделен ред
с букви с двойна широчина; издаденият дублиращ бон е служебен бон; дубликатът
се издава само непосредствено след последния издаден фискален бон, който дублира.
В изследваната хипотеза обаче се касае за изначално нефискализирана продажба, като
3
при процесната контролна покупка приходният орган е получил служебен бон – документ с
информация за текуща сметка, наподобяващ по съдържание Фискален бон и с визуално
уподобяващите фискалната бележка сходни реквизити - данни за обекта, дата, час, точен вид на
стоката, количество и единична стойност.
Налице е и в АУАН и в НП достатъчно по степен на детайлизация описание на формата
на изпълнителното деяние – предоставяне при конкретна продажба на документ с информация за
текуща сметка, вместо на фискален бон, като е налице максимално изчерпателна детайлизация на
времето, мястото и акта по предоставяне на въпросния документ с информация за текуща
сума по сметка. Предвид тясно дефинираното в Приложение 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1, чл. 26,
ал. 1 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, Раздел III. Изисквания за изобразяване и отпечатване на
информацията при работа с фискално устройство, т.3, б. „б“ предназначение на служебния бон,
разпоредбата на чл.7а,ал.1 от Наредбата не изключва възможността служебният бон сам по себе си
да бъде средство на нарушението, т.е. предоставянето му на клиент при продажба, при положение
че материализира информация с текуща сметка да уподобява поради сродни характеристики
фискалния бон, респ. да е от естество да въведе клиента в заблуждение.
По приложението на материалния закон съдът намира следното:
Съгласно чл. 185, ал. 2 от ЗДДС извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до
2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал. 1. Разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че на лице,
което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв.
С правилото на чл.118,ал.4,т.4 ЗДДС се предвижда,че министърът на финансите
издава наредба, с която се определят: издаването на фискални касови бележки от фискално
устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат.
В чл. 7а, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ е въведена императивна
забрана лицата по чл. 3 да предоставят документ с информация за текуща сума по сметка,
наподобяващ визуално или по съдържание на фискален, системен или служебен бон.
Начинът, по който съставът на нарушението е юридически дефиниран в чл. 7а, ал. 1 от
Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ показва, че цит. разпоредба разглежда съдържанието му
като интегрално цяло от два фактора. На първо място, това е действието, форма на активно
поведение, с което се предоставя при покупка документ с информация за текуща сума по
сметка. На следващо място, са особените визуални отлики на документа с информация за
текуща сума по сметка, който създава визуална „имитация“ или аналог по съдържание на
фискален бон.Тези два фактора трябва да са едновременно налични, като не е възможно
някой от тях да измести или да замести другия, компенсирайки липсата му. Правното
значение на тези фактически елементи по „предоставяне“ на документа с информация за
4
текуща сума по сметка, представляващ външен аналог на фискален бон, са определени от
съдържанието на самата норма на чл.7а, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, чрез
тяхното въздигане в конститутивни признаци на съответния състав на административно
нарушение. Именно предоставянето на описания документ при покупка влияе върху
степента на обществена опасност на посегателството, и предпоставя по арг.на чл.185,ал.2,
.изр.2 от ЗДДС, вр. чл.185,ал.1 ЗДДС отреждане на нужното внимание от контролните
органи при диференциране на административно-наказателната отговорност.
В случая при разпита на актосъставителя В. В. и на свидетеля Д. Г., по безсъмнен и
категоричен начин се установи,че цитираният служебен бон с информация за текуща
сметка е бил издаден във вр. с контролна покупка на 25.08.2025 г. в 18.35 ч. и е бил
предоставен на контролните длъжностни лица като клиенти вместо фискален бон,
/неиздаден при продажбата/ и същият съдържа данни за обекта, дата, час, точен вид на
стоката, количество и единична стойност, което му отрежда роля на „имитационен визуален
аналог“ на ФКБ. И актосъставителят, и свидетелят Г. отграничиха преките си визуални
спомени,че към момента на поискване на сметка във вр. с консумацията на приготвени
храни и напитки им е бил предоставен процесният служебен бон, като впоследствие при
изведен КЛЕН от ФУ за дата 25.08.2025 г. и съпоставка се установило,че конкретната
продажба от 18.35 ч. на приходния орган изобщо не била фискализирана.
Ето защо формираните в АУАН изводи на актосъставителя съдът окачествява като
достатъчно убедителна доказателствено релевантна основа,корелираща с данните от
Протокола за извършена проверка от 25.08.2025 г., и със самия служебен бон с информация
за текуща сметка, издаден в 18.35 ч. /л.21 от делото./ Тази информация в достатъчна степен
обуславя реализиране на предвидената в чл. 7а, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на
МФ форма на неправомерно поведение, чиято кореспондираща в чл.185,ал.2,изр.2 вр.ал.1
ЗДДС административно-санкционна последица цели осигуряване на превенция и изолиране
всяка възможност за нефискализиране на продажбите и злепоставяне механизмите за
данъчно-правна отчетност към момента на получаване на плащане срещу доставка на стока
по см. на чл.6,ал.1 ЗДДС.
Наличието на преки доказателства не е въздигнато от закона в задължително условие за успеха на
доказването. Степента на изпълнение на доказателствения процес се определя не от количествени
показатели, прилагани към ползвания доказателствен материал, нито от вида на ползваните
доказателства, а от възможностите на база събраните доказателства да се формират сигурни изводи
относно релевантните обстоятелства и факти, които да позволяват формиране на
еднопосочни,лишени от вероятностен характер изводи.
В случая обаче, наличните преки гласни и писмени доказателства /с приложения конкретен
служебен бон на л.21, съдържащ реквизитите на ФКБ/ са в обем и съдържание, които формират
еднопосочна логическа последователност от факти и изключват всяка възможност за случайното
им комбиниране /извън безспорно установената по делото хипотеза - предоставяне на клиент на
документ с информация за текуща сума по сметка/.
В случая съдът намира,че приложената имуществена санкция е в минимума установен в
чл.185,ал.2,изр.последно,вр.ал.1 ЗДДС,респ. отсъстват предвидени в закона корективни съдебни
правомощия за нейното допълнително редуциране. В тази насока приложеният минимален размер
на наказанието е съобразен със специалната и общо-превантивната цел на чл.12 ЗАНН, а също и с
индивидуалните отлики на деянието и дееца, предвид поредността на нарушението като първо, и
5
степента на засягане на съответните обществени отношения, обект на данъчно-правна закрила.
Не е възможна корекция в правно-оценъчните изводи на наказващия орган и третиране случая като
маловажен по см.чл.28 ЗАНН поради следните съображения:
Разпоредбата на чл.7а, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ предоставя
закрила на обществените отношения, свързани с издаване на счетоводни документи със
съдържание и форма, в съответствие с регламентираното в нормативните актове, което да
осигури принципа на документална обоснованост на счетоводните записвания и да
гарантира избягването на издаване при покупка на документи, имитиращи фискален бон /с
визуално сходна външност и съдържателно аналогични характеристики/, което е
потенциален сегмент от по-широк метод на злоупотреба- нефискализиране на продажби и
непредоставяне на съответстваща информация към НАП за облагаемата дейност на
търговеца. В случая разглежданият случай не се отличава с индивидуални особености,
указващи на специфично съчетание на изключителни по значимост или многобройни
смекчаващи обстоятелства. Фактът, че в по-късен етап и след приемане на плащането и
съответно легитимация на контролния орган би могла да е издадена ФКБ, както се твърди в
жалбата, респ. доставката на стока да бъде по-късно отразена в дневниците за продажби, не
е способен да служи като надеждна информационна база за минимизирана до
незначителност обществена опасност на деянието, нито подпомага обективното начало при
изследване перспективите за законосъобразна реализация на дружеството при бъдещи
негови форми на организиране данъчно-правната отчетност в случай на отказ от
санкциониране.
Фискален бон, който не следва да бъде подменян или заместван от сурогатни
документи, следва да се издава при приемане на плащане и предоставя своевременно
информация към приходната администрация за вида и стойността на продажбите. В случая
обаче поведението на дружеството жалбоподател на 25.08.2025 г. влиза в остро
противоречие с императивната забрана на чл.7а, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на
МФ – да не предоставя документ с информация за текуща сума по сметка, който по форма,
съдържание и реквизити да „заблуждава“ клиента, че съставлява фискален бон, предвид
предоставения на приходния орган при продажбата служебен бон с информация за текуща
сума по сметка. Съдът намира, че допускането на липса и изобщо отказ от санкциониране на
дружеството жалбоподател би имало дисфункционален ефект на едно непремерено
снизхождение, което не само не би предупредило и дисциплинирало нарушителя, но и би
могло на свой ред да го насърчи към по-широко съставомерно приложение чрез масово
неиздаване и/или заместване издаването на фискален бон от „аналогични по външни отлики
и реквизити“ документи.
Предвид изложеното, наказателното постановление като законосъобразно и правилно
следва да бъде потвърдено.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
6
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че делото не представлява
фактическа и правна сложност, съдът намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е в действащата
актуална редакция /в сила от 01.10.2025 г.) от Наредбата, а именно за сумата от 130 лева. По
аргумент от т. 6 от ДР на АПК, разноските следва да се присъдят в полза на това юридическо
лице, от което е част наказващият орган – в случая това е НАП, със седалище гр. С..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 848458-F844206/11.09.2025 г.,
издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Б., Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.7а, ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 на МФ и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.последно във връзка с чл.185
ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя „Ч.Ф.С.“ ООД ЕИК: *********, е наложена „Имуществена
санкция” в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА „Ч.Ф.С.“ ООД ЕИК: ********* да заплати на Национална агенция за
приходите С. сумата от 130 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр. Б. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
7