Р Е
Ш Е Н
И Е
№ / 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
В публично съдебно
заседание на 20.07.2020г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
И.
ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА – мл.с.
Секретар : ПЕТЯ
ПЕТРОВА
Разгледа докладваното
от председателя на състава
В.гр.д.№ 970/ 2020г.
Производството е по реда на чл.
268-272 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р.С.И.-
майка и законен представител на детето Г.М.Й., предявена от пълномощника-
адвокат Б.Б., срещу решение № 649/ 12.02.2020г. по гр.д.№ 10597/ 2019г. на
Районен съд-Варна, в частта, в която е отхвърлена исковата претенция по чл.150
от СК, за разликата над присъдената
издръжка от 200лв. до поискания размер от 300лв. Оспорва решението като
неправилно , постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила и
материалния закон, необосновано. Счита,
че не са изследвани в достатъчна степен възможностите на задълженият с
издръжката и нуждите на детето от присъждането й в по-голям размер.Поддържа
искане за отмяна на решението в частта на отхвърления иск и постановяване на
друго, с което да бъде уважен изцяло.
Въззиваемата страна- М.П.Й., чрез
адвокат Т.И., изразява становище за неоснователност на жалбата, а по същество
на искането за издържка в по-висок размер. Счита, че присъдената е адекватна на
възрастта и нуждите на детето.
Дирекция „Социално подпомагане“-Варна, не
изразява становище.
Съдът, съобразно
доказателствата към делото и становищата на страните, на основание чл. 269 ГПК
и чл. 235,ал. 2 и 3 ГПК , констатира :
Районният съд е сезиран с иск за изменение на
присъдената с решение № 2280/ 19.05.2015г. по гр.д.№ 295/ 2015г. на Районен
съд-Варна, издръжка в полза на детето Г.М.Й., чрез неговата майка и законен
представител Р.С.И., от 150лв. на 300лв., считано от датата на исковата молба,
на основание чл.150 от СК.
С решението по гр.д.№ гр.д.№ 10597/
2019г ВРС искът е уважен частично и
издръжката е увеличена от 150лв. на 200лв., с начална дата- 04.07.2019г., до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, и
отхвърлен в останалата част, до претендирания размер от 300лв. Решението по
присъдения размер на издръжката е влязло в законна сила.
Разглеждащият състав се произнася по
възраженията на жалбоподателя, с оглед на следните факти и обстоятелства:
Страните са родители на детето Г.М.Й.,
родено на ***г.
При определяне на издръжката в
производство по гр.д.№ 295/ 2015г.ВРС са
взети предвид потребностите на нуждаещия се от издръжка и от друга
възможностите на бащата , който към този период е с доход около 250лв., трудово
ангажиран на половин работен ден , но с перспектива да осигури допълнителна
трудова заетост, без алиментни задължения към други свои низходящи.
Въз основа на събраните
доказателства съдът приема, че по отношение на детето е настъпила съществена
промяна в неговите потребности, съответни на възрастта , нивото на обучение и
извънкласни занимания. При завеждане на иска е ученичка в шести клас на ОУ „
Св.Патриарх Евтимий“, гр.Варна. Предполагаеми са всички обичайни разходи за
базови нужди-храна, облекло, спортни и културни мероприятия, транспорт, здравна
профилактика, необходими за осигуряване на нормален жизнен стандарт.Не са
твърдят специфични потребности и специални нужди на детето. По писмени данни
детето е посещавало школа по модерен балет от 02.02.2018г. до 31.07.2018г.,с
месечна такса от 30лв. До приключване на делото не се установяват разходи за
уроци по математика, английски език, модерни и народни танци, посочени в исковата
молба.
Относно възможностите на бащата следва
да се има предвид, че за период от една година / юли 2018г.-юни 2019г./ е получил нетно възнаграждение е 5494.05лв., при
БТВ- 7080 лв., съгласно удостоверение изх.№ 60/ 30.07.2019г. на фирма „ Джорджи
Георги Мижев“ ЕООД. По ТД № 096/ 13.01.2017г. е назначен на длъжността „Работник.Товаро-разтоварна
дейност“ , на пълно работно време с
основно ТВ. Считано от 01.10.2019г. е в размер на 700лв. Според удостоверение
изх.№ 85/ 19.06.2020г. Полученото нетно възнаграждение за периода от юни 2019г.
до май 2020г. е в размер на 6295.40лв., при брутен доход – 8112.80лв. Не се
установяват доходи от друга трудова дейност
и на друго правно основание. На негово име са регистрирани два леки
автомобила – „ВАЗ 2103/, първа
регистрация 1980г., и „Тойота корола“ , първа регистрация 2005г., върху който е
наложен запор по изп.д. № 517/ 2015г. СИС при ВРС.
В съдебно заседание на 20.07.2020г.
са допуснати като свидетели- Ж.К.Ж., майка на Р.И., и В.Г.И., без родство. Показанията
на двамата свидетели са общи и
неубедителни за спорен факт. Свидетелката Ж. има трайни впечатления от
съвместния живот на родителите и твърди, че той / М./ винаги е работил допълнително в строителството.
Не знае какви доходи е получавал, но водел „охолен живот“- купувал алкохол и
ходел по заведения. И двамата свидетели нямат конкретна представа за трудова
ангажираност и доходите на ответника. Предполагат, че има допълнителна работа в
строителството.
Майката Р.И. е социален асистент в „БГ
ГРИЖА“ ООД и получава минимално възнаграждение. За период от една година / март
2018г.- февруари 2019г. / има общ брутен доход от 6128.68лв., нетен доход-
4747.93лв. ; за период от шест месеца / януари- юни 2020г./, той е съответно -2989.18лв., и 2319.56лв., след удръжки за осигуровки и
данък.
Родителите нямат задължения към
други непълнолетни лица.
Искът е
доказан по основание и частично по размер:
На основание чл.142, ал.1 СК издръжката
следва да отговаря на доказано по-големите потребности на нуждаещият се от
издръжката и необходимите за тяхното обезпечаване разходи, и да бъде разпределена между задължените лица според
техните възможности.
С решението от 2015г. издръжката е определена
на 150лв., над нормативния минимален размер, изчислен върху размера на минималната
работна заплата за всяка календарна година. Всяко следващо увеличение на
минималната работна заплата във времето е промяна в границата на задължителния
минимум на издръжката, на основание чл. 142,ал.2 от СК. Към предявяването на
иска по чл.150 СК този размер е 140лв. / ¼ от определената за
2019г.минимална работна заплата-560лв., на основание ПМС № 320/ 20.12.2018г.,и
152.50лв. при минимална работна заплата от 610лв., считано от 01.01.2020г.,на
основание ПМС № 350/ 19.12.2019г./, което се приема за достатъчно условие да бъде допусната промяна
с увеличаване на издръжката по размер.
Задължението за издръжка на непълнолетно дете
е безусловно и от първи ред.
Следва да се изпълнява независимо дали
родителите са работоспособни и могат да се издържат от имуществото си, защото
техен дълг е да осигурят такива условия на живот, които са необходими за
неговото развитие- чл.143, ал.1 и 2 СК, чл..141 СК. Затова при оценката на
спорни факти и обстоятелства интересите на детето имат приоритет пред тези на
задължените лица. Според постановките на
ППВС № 5 от 16.11.1970г. нуждата е основание за възникване на правото на
издръжка. Определя се от обикновените условия на живот, които лицето има, като
се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства от значение
за случая.
Въз основа на всички установени факти и
обстоятелства приема, че за потребностите на детето към конкретния момент е
необходима обща издръжка около 350лв., която основно е предназначена да
отговори на базови нужди на детето / храна , облекло, обучение, здравна
профилактика, спорт и култура/, и няма да изпълни тази функция по отношение на
допълнителни разходи за извънкласни занимания. От този размер бащата може и
следва да осигурява по 200лв. месечно, доколкото неговият доход е доказано под
средния за страната при нетно трудово възнаграждение около 600лв. Останалата
част, ведно с грижите по отглеждането и възпитанието остават в тежест на
майката.
Присъдената издръжка не поставя ограничения
пред родителя, задължен с нея, и той по собствена инициатива може да участва в
осигуряването на средства, необходими за образователни и културни потребности
на детето като подпомогне неговото израстване и професионална реализация.
По изложените съображения решението
в обжалваната част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
На основание чл.271 от
ГПК и чл. 280, ал.2 ГПК , съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 649/
12.02.2020г. по гр.д.№ 10597/ 2019г. на Районен съд-Варна, в частта, в която е
отхвърлена иска на Р.С.И., като майка и законен представител на детето Г.М.Й.,
за разликата над присъдения размер от 200лв. до поискания размер от 300лв., на
основание чл. 150 СК.
РЕШЕНИЕТО в необжалваната част е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.