№ 9988
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б. Д. В.
при участието на секретаря С. Н. В.
като разгледа докладваното от Б. Д. В. Гражданско дело № 20241110128748
по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
К. С. Д. е предявила кумулативно съединени искове с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД,
вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, с които се иска
признаването за установено в отношенията между страните К. С. Д. и „К. Г." ЕООД, че
сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство от месец юни 2020 г., с
който се обезпечава договор за к. № .., сключен през месец юни 2020 г. с „К...“ ЕАД, е
нищожен и осъждането на „К. Г." ЕООД да заплати на К. С. Д. сумата в размер на 475, 94
лв. като платена сума без основание (съгласно допуснатото в откритото съдебно
заседание на 11.12.2024 г. изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК).
Ищцата твърди, че през месец юни 2020 г. е сключила договор за паричен заем № .. с
„К..." ЕАД, като страните са се договорили отпуснатия заем да бъде в размер на 1200 лева,
видът на вноската месечна, броят на погасителните вноски 12, като бил посочен лихвен
процент в размер на 36% и ГПР в размер на 50%. В чл. 1 ал. 2 от процесния договор било
уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две
физически лица, поръчители или банкова г. в полза на институцията, отпуснала к.а.
Поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка
от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото
възнаграждение да е в размер на минимум 1500 лв., да работи по безсрочен трудов договор,
да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране
задължението с дружеството. Сочи, че на датата на сключване на договора, между „К..."
ЕАД, него и ответното дружество са сключили договор за предоставяне на поръчителство,
по силата на който „К. Г." ЕООД, е поело задълженията да обезпечи пред „К..." ЕАД
задълженията му. Обезпечението се изразявало в „да отговаря солидарно за всички
задължения на Клиента при условията и за срока на договора за потребителски к. № .. от
06.2020 г. Въз основа на сключения договор за поръчителство се е задължила да заплати на
гарантиращото дружество сумата в размер на 977,40 лева, която била разсрочена за
изплащане, заедно с месечната вноска по договора за к.. Сочи, че сключения договор между
нея и „К..." ЕАД има характер на договор за потребителски к.. Счита, че договорът за
поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски к., поради което
действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното
1
правоотношение. Твърди, че клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договора представлява неотменимо
изискване за получаване на к.но финансиране и на практика не предоставя избор за
потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то, тъй като
изискванията били много трудно изпълними. Твърди, че поставяйки неосъществими
изискваният к.орът целял да „насочи“ длъжника- обезпечение от одобрено от заемодателя
„К..." ЕАД дружество. Посочва, че дружеството поръчител е свързано лице с к.одателя.
Твърди, че к.орът не включил възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР,
като стремежът му бил по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочва,
че съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски к. е
недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума,
дължима от потребителя. Твърди, че доколкото възнаграждението за поръчителство
представлява сигурен доход, същото е следвало да бъде включено към ГПР, като поради
невключването му потребителят е възпрепятстван да направи информиран избор. Твърди, че
самият Договор за предоставяне на поръчителство е изначално лишен от основание, тъй
като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя
услуга. Обезпечението било единствено и само в полза на к.ора „К..." ЕАД, за което цялото
възнаграждение било поето от потребителя. Следователно, срещу заплащането на
възнаграждението по договора за поръчителство, ищцата не е получила каквато и да било
услуга, просто задължението от едното дружество да бъде прехвърлено към другото, като и
двете дружества били свързани. Твърди, че съгласно чл. 138 ЗЗД договорът за поръчителство
следвало да се сключи между к.ора и поръчителя, а не както в случая между поръчителя и
главния длъжник. Посочва, че както в договора за к., така и в договора за поръчителство е
била посочена една и съща банкова сметка, а именно, че възнаграждението се заплаща по
сметка на к.ора - .... Твърди, че търговецът - к.ор е обвързал по-слабата икономически страна
с допълнително възнаграждение, което се дължи от момента на сключване на договора за
заем, без значение дали заемателят е изправна страна по същия. Счита, че освен това
договорът за поръчителство е нищожен и поради противоречие с добрите нрави. Счита, че
договорът за потребителски к. е нищожен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК. Освен
това твърди, че клаузата на чл. 1.2 от договор за предоставяне на потребителски к. № .. е
нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща
разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК. С оглед гореизложеното моли
за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск
като недопустим и неоснователен. Счита, че искът е предявен срещу ненадлежна страна,
поради което същият се явявал недопустим, тъй като били наведени твърдения единствено
твърдения за недействителност на договора за к., но не и за договора за поръчителство. Не
оспорва, че на 26.06.2020 г. между ищцата и ответника е сключен договор за възлагане на
поръчителство, а на 01.07.2020 г. договор за поръчителство между „К. г.“ ЕООД и „К...“
ЕАД. Твърди, че сключеният между ищцата договор и „К. г.“ ЕООД не е договор за
поръчителство, а споразумение, по силата на което ищецът е възложил на юридическо лице
да се задължи солидарно с него по сключен договор за к., като сключи договор за
поръчителство. Оспорва да е налице свързаност между него и к.ора по сключения договор за
к.. Оспорва договорът да противоречи на добрите нрави. Твърди, че по отношение на
договора за възлагане на поръчителство не следва да се прилагат правилата на ЗПК. С оглед
гореизложеното моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените
по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По предявените искове по чл. 26, ал. 1, пр. 2, пр. 3 и ал. 2, пр. 4 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4
ЗПК, вр. чл. 22 и чл. 23 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже, че договорът, сключен с
ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания, а именно поради
2
накърняване на добрите нрави, т.е. че накърнява принципите на справедливостта,
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за
предотвратяване на несправедливото обогатяване, че със същия договор, като сключен за
обезпечаване на задълженията на к.ополучателя по договор за к. от същата дата се заобикаля
изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, че договорът е сключен при изначална липса на основание,
като в тежест на ищеца е да обори презумпцията на чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД.
В тежест на ищеца по иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да установи заплащането на
сума в размер на 5 лв., а в тежест на ответника е да установи наличието на основание за
задържане на полученото плащане.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството съдът е отделил
следните обстоятелства: че на 26.06.2020 г. между ищцата и ответника е сключен договор за
възлагане на поръчителство, с който ищцата се е задължила да заплати на ответника
възнаграждение срещу поетото задължение дружеството да отговаря солидарно за
задълженията на к.ополучателя по договора за к..
От фактическа страна:
По делото е приет договор за потребителски к. тип к.на линия № ../26.06.2020 г.,
сключен между ищцата като к.ополучател, „К...“ ЕАД като к.одател и „Кеш к.“ ЕАД като
к.ен посредник. В договора е посочен к.ен лимит от 2000 лв., минимална сума за усвояване
200 лв. и лихвен процент от 36 %. Като обезпечения са посочени поръчителство от две
физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно трудово
възнаграждение за всеки в размер на 1500 лв. или неотменима и безусловна банкова г. от
одобрена от к.одателя банка или поръчителство от одобрено от к.одателя дружество, като
съгласно чл. 1, ал. 2 от договора обезпечението следва да бъде осигурено в петдневен срок
от одобряване на искането за усвояване на всяка сума в рамките на к.ния лимит. Представен
е и погасителен план към договора за к. с 6 месечни вноски от по 221, 52 лв. всяка, в който в
посочено, че размерът на усвоената сума е 1200 лв.
Въпреки че с определение от 14.10.2024 г. съдът изрично е задължил ответника да
представи препис от процесния договор за поръчителство, сключен между него и ищеца,
ответникът не е представил такъв препис. С определението съдът е указал, че
непредставянето на договора ще бъде преценявано по реда на чл. 161 ГПК. С молба от
09.12.2024 г. (л. 56) ответникът е признал, че е получил от ищеца плащания по договора а
поръчителство в общ размер от 475, 94 лв. на следните дати: 02.12.2020 г.; 16.11.2020 г.;
06.10.2020 г.; 10.09.2020 г.; 26.08.2020 г. и 06.08.2020 г.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-счетоводна експертиза, което
след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде к.ирано. То е обективно, пълно и точно
изготвено и кореспондира с приетите по делото писмени доказателства. Вещото лице е
установило, че ищцата е заплатила по договора за заем сума в общ размер от 1324, 04 лв., с
която са били погасени 1200 лв. главница и 124, 04 лв. възнаградителна лихва. Посочило е
още, че при включване на възнаградителната лихва и на възнаграждението на поръчителя в
размер на 977, 40 лв. се получава годишен процент на разходите в размер на 117, 45 %.
От правна страна:
Предвид датата на сключване на процесния договор за к. приложение намира Законът
за потребителския к., обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем е неформален,
реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение е необходимо да
се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с което за последния
възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер. По делото не се
спори между страните, че на ищцата е била предоставена сума в размер на 1200 лв. по
процесния договор за к..
Според чл. 19, ал. 4 ЗПК /ред. ДВ бр. 35 от 2014 г. в сила от 23.07.2014 г. /, който е бил
в сила към момента на сключване на договора, годишният процент на разходите, който
включва и законната лихва, не може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в съответната валута на к.а, определена с ПМС. Според чл.
3
19 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по к.а за потребителя,
настоящи или бъдещи като лихви, други преки или косвени разходи, комисионни и
възнаграждения, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения к.. В
ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията по к.а. Стойността на ГПР съответства и онагледява разходите, които
потребителят следва да заплати при нормално развитие на правоотношението и точно
изпълнение на задълженията от негова страна.
Според § 1, т. 1. ДР ЗПК "Общ разход по к.а за потребителя" са всички разходи по к.а,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за к.ни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски к., които са известни на к.ора и
които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за к., и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на к.а, или в
случаите, когато предоставянето на к.а е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по к.а за потребителя не включва нотариалните такси.
Съдът намира, че с оглед цитираните по-горе разпоредби, възнаграждението на
поръчителя по договора за поръчителство безспорно се явява разход по к.а, който следва да
бъде включен в годишния процент на разходите по договора за заем. Това е разход, дължим
от потребителя винаги дори при точно изпълнение на задълженията му по договора за
потребителски к., наред със сумата за главница. Макар договорът за к. и договора за
поръчителство да съставляват отделни договори, то дългът по к.а и по договора за г. следва
да се разглеждат като едно цяло и са част от общите разходи по к.а за потребителя, които
несъмнено са били известни на к.ора и които потребителят трябва да заплати.
В този смисъл е и решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС, според което за да
осигури по-голяма защита на потребителите законодателят на Съюза е възприел широко
определение на понятието "общи разходи по к.а за потребителя" /§ 40/. Разходите за
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски к. и дават на
закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане
на к. и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се
отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в
обхвата на понятието "общи разходи по к.а за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а
оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3,
буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването
на съответния к. или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този к.. Когато в договор за потребителски к. не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.
Потребителски к., в който не е посочен ГПР, е нищожен според чл. 22 ЗПК. В случая в
приложените по делото документи, включително представения договор за к. изобщо не е
посочен цифров размер на годишния процент на разходите, като в т. I.7. е посочено
единствено, че той е отразен в Приложение № 1 към договора, което не е представено по
делото. Годишен процент на разходите не е посочен и в приетия по делото погасителен
план. Същевременно, съгласно заключението на вещото лице при включване на
възнаградителната лихва и възнаграждението на поръчителя се получава размер на
годишния процент на разходите, който надвишава максимално допустимия размер по чл. 19,
ал. 4 ЗПК, а именно 117, 45 %. Договорът за заем следователно е нищожен поради липса на
негов съществен реквизит съгл. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността
на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части, които хипотези в случая не са налице.
Следователно и договорът за поръчителство, който е сключен от ищеца на основание клауза
4
от договор за потребителски к., която противоречи на горепосочената императивна законова
норма, се явява нищожен – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ето защо, предявеният иск за нищожност на договора за поръчителство е основателен
и следва да бъде уважен. Ответникът е признал, че е получил по договора за поръчителство
възнаграждение в общ размер от 475, 94 лв., която се явява заплатена без основание по
нищожен договор, поради което и предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД следва
да бъде уважен в пълния предявен размер.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да
бъдат присъдени направените разноски за държавна такса и депозит за експертиза в общ
размер от 400 лв.
В полза на Еднолично адвокатско дружество, „Д. М.“, следва на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в
размер на 480 лв. с вкл. ДДС.
Съдът намира, че на процесуалния представител на ищцата се дължи този размер на
възнаграждението за осъщественото безплатно процесуално представителство по следните
съображения. С Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни
тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в
светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е посочено, че член 14 от Директива 2004/48
прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и
пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен
ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е
посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея
мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв
начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от
Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено
на "разумни" съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния
характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като
предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото
страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални
обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата
делото страна действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която
допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на
съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по
изключение от този режим. В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-
428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния
размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната практика на
СЕС, която има превес над националната такава, като в полза на процесуалния представител
бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адв. възнаграждение.
При определяне на размера им съдът намира, че следва да съобрази наличните обективни
фактори, че делото не се отличава с процесуални усложнения, както и реално извършените
действия от процесуалния представител. Производството по делото се е развило в
минимални рамки. Не без значение е обстоятелството, че делото касае потребителски спор
по т. н. масови дела във връзка с нищожност на клаузи от договори за потребителски к.и и
извършените по тях плащания. Тоест, делото не се отличава с никаква фактическа и правна
5
сложност. Отделно от това макар и да са налице две претенции същите имат един общ
правопораждащ юридически факт, а именно договора за заем. В конкретния случай от
страна на адвоката не се изисква специфична защита, която да е обусловена от обективното
съединяване на искове, следваща му отделно възнаграждение за всеки иск, доколкото същите
произтичат от един интерес, поради което съдът намира, че не му се дължи отделно
възнаграждение по всеки от предявените искове.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от К. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк
„В..“, бл. .., вх. Б, ет. 3, ап.. срещу „К. г.“ ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ал. С.. №... ет. 3, ап. 7, иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с
чл.11, чл. 19 ЗПК, нищожността на сключения между страните договор за предоставяне на
поръчителство от 26.06.2020 г., с който се обезпечава договор за к. № .., сключен на
26.06.2020 г. с „К...“ ЕАД.
ОСЪЖДА „К. г.“ ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ал. С.. №... ет. 3, ап. 7, да заплати на К. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк
„В..“, бл. .., вх. Б, ет. 3, ап.. на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД сума в размер на 475,
94 лв. като платена сума без основание (съгласно допуснатото в откритото съдебно
заседание на 11.12.2024 г. изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК) по нищожен договор за
предоставяне на поръчителство от 26.06.2020 г., с който се обезпечава договор за к. № ..,
сключен на 26.06.2020 г. с „К...“ ЕАД.
ОСЪЖДА „К. г.“ ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ал. С.. №... ет. 3, ап. 7, да заплати на К. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк
„В..“, бл. .., вх. Б, ет. 3, ап.. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 400 лв., представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА „К. г.“ ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ал. С.. №... ет. 3, ап. 7, да заплати на Еднолично адвокатско дружество, „Д. М.“, БУЛСТАТ
.., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна
правна помощ в полза на ищеца в размер на 480 лв. с вкл. ДДС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6