Р Е Ш
Е Н И Е-11
В ИМЕТО НА НАРОДА
Гр.В.
23 март 2023 г.
Видинският
окръжен съд гражданско отделение в закрито
заседание
на първи март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател : Г. Й. при
секретаря и с
участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Г. Й. гр. дело №114 по
описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Делото е образувано по исковата молба
на М.В.К. с ЕГН ********** с
адрес: гр. В., действащ чрез процесуален представител адв. Я. Д.- САК със съдебен
адрес и адрес за връчване на книжа: гр. С. срещу ЗАД „Д. Б. Ж. и З. АД“, ЕИК.,със седалище
и адрес на управление: гр. С. по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във
връзка с чл. 45 ЗЗД .
В исковата молба се твърди ,че на 04.09.2020 г. около 18:50ч. в гр. В. се движил лек автомобил марка „Ленд Роувър“ с
рег. № ВН АК, управляван от Л. Н.Л. с
ЕГН **********. В района на кръстовището на бул. „П.“ и ул. „П.“ при извършване
на маневра завой наляво Л. Н. Л. станал
причина и реализирал ПТП, като не пропуснал правомерно насрещно движещия се
мотоциклет марка „Сузуки“, управляван от ищеца ми М.В.К. с ЕГН **********-
пострадал при процесния инцидент.
Твърди се ,че местопроизшествието било посетено от
дежурен ПТП при ОД на МВР В., който съставил Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 158, в който са описани обстоятелствата около инцидента. По
случая било образувано и водено ДП № 368 ЗМ 224/20 по описа на ОДМВР В., пр.пр.
№ 2281/20 г. описа на РП В..
Поддържа се ,че
процесното ПТП е настъпило изцяло поради противоправното и виновно
поведение на водача на лек автомобил марка „Ленд Роувър“ с рег. № ВНАК, който
не бил съобразил поведението си с конкретни правила, обективирани в чл. 37, ал. 1 ЗДвП: „При завиване
наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно
средство е длъжен
да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. От
същото правило помежду си се ръководят и водачите на релсовите пътни превозни
средства.“
Поддържа се ,че пострадалият бил откаран с екип на
ФСМП в МБАЛ „Св. П.“ АД- гр. В. в безсъзнателно, тежко увредено общо състояние,
неконтактен. Обективно състояние- открити фрактури на двете предмишници и
бедро, деформация на гръден кош и фрактура на стернум, обширна зона на белодробна
контузия, десностранен хемоторакс, фрактури на ребра. Предвид тежестта на
състоянието, ищецът К. бил транспортиран в УМБАЛСМ „Н.И.П.“. Настанен бил в
Противошокова зала в тежко увредено общо състояние след травматичен шок-
коматозно състояние, интубиран и седиран; с поставени транспортни имобилизации
на горни и долни крайници, деформирани ляво бедро, носна пирамида, зигоматична
кост; тежка ЧМТ, торакален дрен при пневмоторакс. След проведени консултации
със съответните специалисти и извършени диагностични изследвания била
установена политравма, изразяваща се в:
-Шок травм. кома- травматичен шок, кома;
-Фрактура феморис син.- фрактура на лява бедрена кост;
-Фрактура аперта пунктиформис антебрахии утр.-
фрактури на дясна улна и десен радиус, билокуларна фрактура на лява улна и
фрактура на ляв радиус- отворени фрактури на двете предмишници- фрактури на
десни лакътна и лъчева кости, фрактури на леви лакътна и лъчеви кости;
-Фрактура проц. трансверзи верт. Л2 ад Л4.- фрактура
на лумбални прешлени Л2-Л4;
-Фрактура пелвис- р.инфер.ос пубис дек.- фрактура на
таза;
-Тежка ЧМТ- хеморагия субарахноидалис мултиплиц.-
субарахноидален кръвоизлив;
-Лицева травма- фрактура ос. нази и фрактура ос.
зигоматици син- фрактура на носа и фрактура на лява зигоматична кост;
-Белодробна контузия, пневмоторакс дек- пневмоторакс
вдясно;
-Гръдна травма- fractura costae VIII, IX- dextra, fractura costae- фрактури на 8-мо и 9-то ребра вдясно и 9-то ребро в
ляво; фрактура на стернума (гръдна кост)- деформиран гръден кош- тежка форма на
pectus
excavatum- хлътнал гръден кош.
Предвид тежестта на травматичните увреди било
предприето поетапно оперативно лечение:
I.По повод пневмоторакса вдясно- торакоцентеза,
торакален дрен- изваден е предишният дрен и е поставен нов;
II.РСОМ клави интрамедулар.феморис синистра- остеосинтеза
по повод дислоцираната фрактура на лява бедрена кост;
III.
РСОМ плака № 2 ет
клави улне ет радии декстра:
1.
Репозиция и
фиксация с плака
и винтове на фрактурата на дяна
улна;
2.
Репозиция и
фиксация с плака
и винтове на фрактурата на десен
радиус;
IV.РСОМ плака № 2 ет клави улне ет радии син.:
1.Репозиция и фиксация е плака и винтове
на билокуларата фрактура на лява улна;
2.Репозиция и фиксация с плака и винтове
на фрактурата на ляв радиус.
По повод останалите фрактури и увреди,
след консултации със съответните специалисти било проведено консервативно
лечение, включващо медикаментозна терапия, рехабилитация- пасивно ЛФК,
перкуторен масаж, масаж на крайници. След дълъг болничен престой, обхващащ
периода 05.09.2020 г.- 21.10.2020 г., пострадалият е изписан от Института с
дадени указания за прием на лекарствени средства, режим на покой и провеждане
на рехабилитационна програма в съответния оздравителен период.
Поддържа се ,че
състоянието на К. е било изключително тежко- получените травматични увреди са били
животозастрашаващи, като леталният изход е предотвратен единствено поради
навременната лекарска намеса. Тежките травми са причинили болки и страдания,
които са били със значителен интензитет първите няколко месеца след ПТП, като
общият възстановителен период продължава към днешна дата.
Имайки предвид естеството и характера
на увредите, е било необходимо пострадалият да е под наблюдение и с
придружител. Същият е бил на легло без възможност да се самообслужва- тоалет,
хранене, обличане. Грижите за него били поети изцяло от родителите му, в
частност неговата майка, която била
неотлъчно до сина си денонощно. К. изпитвал непрестанни силни болки, усилващи
се и при най-леко движение- помръдване, дишане, хранене, трудно повлияващи се
от обезболяващи. Налице били силно главоболие, замаяност, причерняване и
чувство за дезориентираност. Проведените оперативни интервенции щели да оставят отпечатък върху тялото на ищеца
завинаги, изразяващ се в дълбоки оперативни белези, които щели да го връщат
мислено към претърпения тежък инцидент. ПТП се било отразило силно негативно и
на психическото състояние на пострадалия- станал напрегнат, тревожен, неспокоен, лесно
раздразним. Често сънувал кошмари, будел се през нощта и буйствал. Затворил се
е в себе си, изпитвал силен страх за своето бъдеще- дали, кога и доколко ще се
възстанови, ще може ли отново да посреща обикновени битови потребности
самостоятелно. Всичко това било довело до консултации със специалист, който предписал антидепресанти. Ищецът водил активен начин на живот, а последиците
от инцидента довели до насилствена
промяна в нормалното протичане ежедневието на млад човек, до ограничаване на
социалната и семейната ангажираност. Възвръщането към обичайната действителност
щяло да коства време, търпение, болки и продължително лечение, включващо
провеждане на активна рехабилитация в съответния оздравителен период. Що се
касаело до психологическите последици от инцидента- изживян стрес и душевни
страдания ,те щели да съпътстват пострадалото лице до края на живота му.
Освен всички търпени от ищеца болки и страдания, следвало да се посочи, че
лечението му е свързано с множество разходи за заплащане на медицински
средства, консумативи и лекарства, чиято тежест той поемал изцяло с лични средства.
Към настоящата искова молба и като неразделна част от
нейното съдържание се представя Приложение 1 с подробен опис на всеки разход,
сторен от ищеца с описания и калкулация на счетоводните документи,
удостоверяващи разноските за лечение.
Съвкупният размер на медицинските разноски, направени
от пострадалия до този момент възлиза на сумата от 14 623,75 лева
/четиринадесет хиляди шестстотин двадесет и три лева и седемдесет и пет ст./,
като се твърди, че всяка отделно заплатена сума се явява пряка и непосредствена
последица от получената при процесното ПТП травма и че разноските за лечение и
възстановяване са адекватно сторени и в съгласие с добрата медицинска практика.
По отношение на лек автомобил марка „Ленд Роувър“ с
рег. № ВНАК се твърди ,че е налице сключена застраховка “Гражданска
отговорност” при ЗАД „Д. Б. Ж. и З.“ АД
със застрахователна полица със срок на действие от 15.06.2020 г. до
15.06.2021 г. На основание чл. 429 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска
отговорност” застрахователят се задължавал да покрие в границите на
определената в договора сума отговорността на застрахования за причинени на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
По повод пътния инцидент ответникът ЗАД „Д.Б. Ж. и З. АД бил сезиран с претенция
за изплащане на обезщетение вх. № 4328/02.12.20г. на основание чл.429, ал.1 КЗ,
образувани са щети № 0801-006030/2020-01 и 02. Към датата на завеждане на
исковата молба Застрахователят все още не бил взел отношение по предявената от
нас претенция.
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед
изтичане на законоустановения 3-месечен срок за произнасяне и липсата на такова
се поддържа,че за пострадалия е
възникнал правен интерес от завеждане на осъдителна искова претенция срещу ЗАД „Д.Б.
Ж. и З. АД по реда на чл.429 КЗ.
Иска се да бъде постановено решение, с което да се осъди ЗАД „Д.Б. Ж. и З.“ АД, ЕИК… да заплати
на М.В.К. с ЕГН **********
застрахователно обезщетение на основание чл.432, ал.1 КЗ, както следва:
- 250 000 /двеста и петдесет хиляди/ лева-
за претърпени неимуществени вреди под формата на болки и страдания, вследствие
на ПТП от 04.09.2020 г. причинено при управление на застрахован при ответника
лек автомобил марка „Ленд Роувър“ с рег. № ВНАК, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 02.03.21 г. (датата на изтичане на 3-месечния
срок), до окончателно изпълнение на задължението;
-14
623,75 лева /четиринадесет хиляди шестстотин двадесет и три лева и седемдесет и
пет ст./- за претърпени имуществени вреди под формата на разноски за лечение,
направени вследствие на ПТП от 04.09.2020г„ причинено при управление на
застрахован при ответника лек автомобил марка „Ленд Роувър“ с рег. № ВНАК,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.03.21г. (датата на
изтичане на 3-месечния срок), до окончателно изпълнение на задължението.
Претендират се направените в производството разноски ,в това
число и тези за адвокатска защита и съдействие.
Постъпил е отговор на
исковата молба от Застрахователно Акционерно Дружество “Д.Б.: Ж.
и З. АД, ЕИК . като ответник, със седалище и адрес на управление: гр. С.,представлявано от изпълнителните
директори Б. Г. И. и Ж. С. К. – заедно чрез пълномощника си
юрк. К. И., със служебен адрес: *** .
С отговора се оспорват предявените искове като неоснователни и
недоказани и се иска да бъде постановено съдебно решение, с което да се
отхвърлят изцяло, като на основание
чл.78 ГПК се иска да се присъдят разноските в настоящето производство, в това
число и за юрисконсултско възнаграждение.
В случай, че се намерят исковите претенции за основателни, то се иска
да се намали размерът на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, тъй като заявеното с исковата молба е
прекомерно завишено и не съответства ,от една страна на практиката на съдилищата по аналогични
случаи за процесния период с оглед релевантните критерии, запълващи със
съдържание понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД ,а от друга страна
на характера и степента на причинените
от процесното ПТП телесни увреждания, респективно на интензитета и
продължителността на търпените болки и страдания от ищеца.
Иска се да се намали размерът на претендираните обезщетения
и по съображения за съпричиняване на ПТП и вредоносните последици от него от
страна на пострадалия ищец, който с поведението си също бил станал причина за
настъпване на произшествието.
Поддържа се ,че предявената искова молба е изцяло
неоснователна, тъй като се твърди, че водачът на л. а. „Ленд Роувър” с рег. №
ВН АК Л.Н.Л. с ЕГН ********** нямал вина за настъпване на процесното ПТП, като
също така нямало влязла в сила присъда за установяването на такава. Твърди се,
че водачът на лекия автомобил е спазил всички законови изисквания за движение
по пътищата и че нямал абсолютно никаква вина за настъпване на ПТП. Поддържа се
,че изключителна и преимуществена вина
за настъпване на ПТП имал ищецът. Поради това се твърди наличието на виновно и противоправно поведение от страна на
ищеца и липса на такова от страна на водача на лекия автомобил, поради което и
исковите претенции на М.К. се явявали неоснователни.
Поддържа се ,че претендираното
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП
от 04.09.2020г. е прекомерно завишено и не представлява справедлив еквивалент
на понесените от него болки и страдания в резултат на причинените му телесни
наравнявания. В този смисъл и при условие, че предявеният иск бъде приет от
съда за основателен,се прави възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение като несъответстващо на реално претърпените от ищеца болки и
страдания, от една страна, а от друга страна, на практиката на съдилищата по
аналогични случаи за процесния период.
Претендираното обезщетение
също така не било съобразено и с приноса на пострадалия за настъпване на ПТП,
поради което се прави и възражение за съпричиняване на ПТП, изразяващо се в
редица нарушения на изискванията на Закона за движение по пътищата, а именно:
На първо място се твърди, че
ищецът се е движил с превишена или несъобразена с конкретните пътни условия
скорост, което е станало причина за настъпване на ПТП, респ. за по-тежките по вид
и степен телесни увреждания;
На второ място се твърди, че ищецът не е ползвал предпазна
каска и специално облекло (протектори, кори и т.н.), с което да предотврати или
минимизира телесните си увреждания;
На трето място се твърди, че
ищецът е бил неправоспособен да управлява мотоциклет „Сузуки“ (не е имал СУМПС,
валидно за съответната категория МПС, което е управлявал), респ. не е имал нужните практически умения и
квалификация да управлява такова двуколесно превозно средство поради придобиването на категория „А“ само две
седмици пред процесното ПТП, видно от представената справка за нарушител/водач.
На четвърто място се твърди,
че управляваното от него МПС не е било технически изправно, респ. че не е
преминало ГТП, който да удостовери техническата му годност и изправност;
На пето място се твърди, че
ищецът изобщо е нямал право да се намира на пътища, отворени за обществено
ползване, доколкото управляваното от него двуколесно МПС било без регистрация,
видно от представения с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали
лица (чл. 140 ЗДвП).
На шесто място се твърди, че
ищецът е бил под влиянието на алкохол и/или наркотични вещества към момента на ПТП в нарушение на
ЗДвП, както и че привеждайки се състояние на алкохолно и/или наркотично
опиянение, същият сам е поставил живота здравето си в опасност, управлявайки
двуколесно МПС в неадекватно, нетрезво и опиянено състояние.
Твърди се,че ищецът не е провел предписаното му лечение,
рехабилитация и физиотерапия, поради което е допринесъл за по-продължителния
оздравителен и възстановителен период.
Твърди се, че посочените
по-горе нарушения от страна на ищеца се намират в пряка причинно- следствена
връзка с настъпилото ПТП и вредоносните последици от него, поради което и при
евентуална доказаност на исковите му претенции, определеното от съда за справедлививо обезщетение следвало да бъде намалено поне наполовина
заради наличието на принос в изложените по-горе аспекти.
Твърди се , че ищецът се е
възстановил бързо и без усложнения от получените травми, както и че не е изпитал в
действителност твърдените психо-емоционални смущения, резултат на инцидента,
изразяващи се в сънуване на кошмари, будене през нощта, буйства,постоянен силен
страх за бъдещето му, както и че са му били предписани/ имало е нужда да му
бъдат предписани антидепресанти от специалист.
Относно фактите се признава за установено
съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП -
04.09.2020 г., по отношение собствеността и ползването на л. а. „Ленд Роувър“,
с рег. № ВН АК по силата на
Застрахователна полица № ВG/30/120001638622, сключена със
„ЗАД Д.Б.: Ж. и З.” АД.
Оспорват се следните обстоятелства:
1.Вината на водача на лек
автомобил л. а. „Ленд Роувър” с рег. № ВН АК- Л.Н.Л. с ЕГН ********** с оглед изложеното
по-горе твърдение за наличието на такава у ищеца;
2.В условията на
евентуалност и при доказване вината на застрахования в дружеството водач на лек
автомобил „Ленд Роувър” с рег. № ВН АК -
Л.Н.Л.,се оспорва изключителната вина на
същия, с оглед наведеното по-горе възражение за съпричиняване на ПТП и
вредоносните последици от него от страна пострадалия М.В.К., който с поведението си е допринесъл за настъпване на ПТП;
3.Твърдението, че
психологическите последици от инцидента- изживян стрес и душевни страдания ще съпътстват ищеца до края на живота му;
4.Твърдението, че травмите
са причинили болки и страдания с тежък интензитет, които са продължили първите
няколко месеца, както и твърдението, че общият възстановителен период
продължава и към днешна дата;
5.Твърдението, че вследствие
на травмите пострадалият е бил на легло без възможност да се самообслужва,
както и че родителите му изцяло са поели грижите за него;
6.Твърдението, че ищецът е
изпитвал непрестанни силни болки, усилващи се и при най-леко движение-
помръдване, хранене, дишане, и че тези болки не са се влияели от обезболяващи;
7.Твърдението, че вследствие
на оперативните интервенции ще останат белези върху тялото на пострадалия
завинаги.
Твърди се, че ищецът не е
провел предписаната му рехабилитация и/или физиолечение, с което е удължил
възстановителния процес.
Оспорва се и претенцията за имуществени вреди, като се твърди,
че направените разходи не са били необходими и относими за лечение на травмите
от ПТП. Оспорва се причинно-следствената връзка между направените разходи и
травмите от ПТП.
Сочи се ,че един елемент от
претендираните разходи е фактуриран с наименование „придружител“, като
въпросната услуга е таксувана 350,00 лв. без да става ясно каква е била точната
функция на въпросния „придружител“, в какво се е изразявала неговата помощ и
защо е имало нужда от подобен медицински разход.
Претендирало се и възстановяване на разходи за закупен
антидекубитален дюшек в размер на 150,00 лв. по фактура № ********** без да е
уточнено каква е нуждата/предписанието от закупуването на подобен дюшек и каква
е връзката му с травмите от ПТП. Също така, отново във фактура № ********** бил
описан заплатен медицински транспорт с линейка от гр. С. до гр. В. за сумата от
700,00 лв., но не било аргументирано според ответника защо е бил нужен този
спешен и скъпоструващ транспорт между двата града и защо ищецът не е бил
лекуван в С. имайки предвид, че той е бил в болки и че е било от значение да
бъде приет за лечение в най-скорошен момент.
Оспорва се размерът на
претенцията като прекомерно завишена по съображенията, подробно изложени в
настоящия отговор.
Оспорва се и твърдението, че застрахователят не се е
произнесъл в законоустановения срок. Налице е отказ от страна на ответника, обективиран в писмо с
изх. № 1111 от 02.03.2021 г., изпратен до ищеца и неговия адвокат, представен
като доказателство към настоящия отговор на искова молба.
След като взе предвид постъпилата искова молба
,становищата на страните и събраните по делото доказателства Съдът приема за
установено от фактическа страна следното :
На 04.09.2023 г.
мотоциклет марка „Сузуки“ с рег. № ВН В с водач М.В. К. се е движил в участъка на
ПТП-то по бул. „Панония“ в посока от магазин „Кауфланд“ към „Дунав мост 2“.
Движил се е в средната лента на дясното платно за движение на ППС на около 5,80
метра в ляво от десният ръб на платното за движение на ППС със скорост към
момента на реагиране на аварийно спиране от около 128 км/ч. при максимално
разрешени 50 км/час.
Участъкът от пътя, където е
станало ПТП-то на бул. „Панония“ е прав, хоризонтален с насоченост запад - изток,
в която посока е извършен огледа. Движението по булеварда се осъществява в
двете платна при двупосочна организация на движението при нормална видимост,
при ясно и топло време.
Движението по булеварда е с
двупосочна организация на движение, с по три пътни ленти във всяка посока.
Булевардът е разделен от
зелена разделителна ивица, ограничена с бордюри и метално оградно заграждение с
височина 1,20 м. в две еднопосочни платна за движение с ширина 10,5 метра,
всяко от тях разделено с единична прекъсната линия в 3 ленти с ширина 3,5
метра.
По същото време на същия
булевард, но в обратна посока - в лявата лента на насрещното платно, лекият
автомобил марка „Ленд Ровър”, модел „Ланд Ровър Фрилендър 2,0 Д” с рег. № ВН 7
АК, управляван от Л.Н.Л. , бил спрял в изчаквателна позиция в района на
„Т-образно“ кръстовище, с цел включване в движението по ул. „Преславска“,
пресичайки насрещното (дясното) платно, това по което се движи мотоциклетът
марка „Сузуки“ с рег. № ВН В.
Металните платна, монтирани
в разделителната ивица между двете пътни платна на бул. „Панония”, ограничават
видимостта между двете пътни платна в надлъжна посока на височина до 1,20
метра.
Релефната видимост между
мястото, където е бил установен лекия автомобил и насрещното платно за движение
е било около 120 м., а в момента на потегляне на автомобила, мотоциклетът е бил
на надлъжно разстояние от него на около 153 метра, т.е. не са имали директна
взаимна видимост.
В един момент, когато лекият
автомобил с предната си част е достигнал около 3 м. до мястото на удара,
водачът на мотоциклета, намирайки се на около 57 метра от мястото на удара,
видял и възприел като опасност от
ПТП насрещно движещият се лек автомобил,
който с маневра в кръстовището „Завой на ляво“ навлязъл в лентата му на
движение, реагирал с аварийно спиране за предотвратяване на удара, но поради
недостига на време и разстояние - попадане на мястото на удара в опасната му
зона на спиране с предна челна част мотоциклета, се ударил челно в средната дясна част на лекия
автомобил със скорост от около 117 км/час.
Под действието на породилите
се от високата скорост преносни инерционни сили, мотоциклетистът се отделил от
мотоциклета и осъществил полет над кърмата в предна посока, удряйки и чупейки с
главата си стъклото на дясната задна врата на лекия автомобил, след което се
установил в багажнато му отделение.
След удара мотоциклетът се
повърнал и завъртял по посока, обратна на часовниковата стрелка, което показва,
че водачът му е направил в последния момент несполучлив опит да избегне удара -
завой на ляво и че увлечен от лекия
автомобил, мотоциклетът паднал върху асфалта на лявата си част и плъзгайки се,
продължил движението си въртеливо и постъпателно в посока назад и на дясно,
като се установил в покой на място, отразено в протокола за оглед.
В следствие на удара, лекият
автомобил се завъртял частично в посока на часовниковата стрелка и напред, след
което водачът му продължил движението по ул. „Преславска“ и го установил в
покой на място ,отразено в протокола за оглед.
От техническа гледна точка,
причина за настъпилото ПТП е превишената скорост на движение от страна на
водача на мотоциклета и навлизане на лекия автомобил в лентата му за движение.
В случай, че водачът на
мотоциклета е предприел заобикаляне чрез навлизане в лявата лента, или е
управлявал с максимално разрешената за пътния участък скорост, произшествието
би се избегнало.
Причините за произшествието
според вещото лице Р.И. са както субективни, така и технически.Субективни са
превишената скорост на мотоциклетиста и навлизането на лекия автомобил в
лентата му за движение, а обективни са наличието на метална ограда, която е
ограничила видимостта между двамата участници.
Произшествието е настъпило в
зоната на кръстовището, образувано от пресичането на бул. „Панония” и ул.
„Преславска”.
Бул. „Панония” е с
двупосочна организация на движение, с по три пътни ленти във всяка посока,
разделени от прекъсната разделителна лента.
Вертикална пътна маркировка
в района на ПТП липсва - важат правилата за движение в населено място. Не са
намерени пътни знаци, които допълнително да ограничат скоростта.
Произшествието е настъпило в
средната пътна лента на дясното платно на бул. „Панония”, по което се е движил
мотоциклетистът. Мотоциклетът се е движил в права посока по бул. „Панония”,
като в кръстовището е имал намерение да продължи движението си също в права
посока.
Участващите в произшествието
превозни средства в момента на удара са били в движение, като водачът на лекия
автомобил е извършвал маневрата завиване наляво. В зоната на кръстовището
лекият автомобил е извършвал маневрата завиване наляво с цел навлизане в ул.
„Преславска”. За целта се е престроил в лявата пътна лента от трилентовото
пътно платно на бул. „Панония” с намерение да пресече бул. „Панония” и да продължи
движението си по ул. „Преславска”.
Булевардът е разделен от
зелена разделителна ивица, в средата на която са монтирани метални платна,
които ограничават видимостта на водача на лекия автомобил между двете пътни
платна в надлъжна посока (от която е идвал мотоциклетиста) на височина до 1,20
метра.
В.л.Р.И. дава заключение ,че
в момента ,когато водачът на лекият автомобил е започнал за завива наляво,
мотоциклетът се е намирал на 153 м. от мястото на удара .
Металното заграждение в
разделителната зелена ивица ограничава видимостта между двете платна за
движение на височина до 1,20 м. в надлъжна посока, а релефна видимост от
мястото на завиване към лентата на движение на мотоциклета е максимум около 120
м. ,което е по-малко от отстоянието на мотоциклета от мястото на удара - 153
м., от което може да се направи извода, че в момента на потегляне на автомобила
мотоциклетистът не е бил видим за водача
на автомобила.
В момента на навлизане на
автомобила в лявата лента на дясното платно за движение по бул. „Панония“,
отстоянието му от мястото на удара е било 9,0 м. - съгласно мащабната скица.
Според вещото лице в момента, когато на лекият автомобил е
започнал за да навлиза в дясното платно, мотоциклетът се е намирал на 86 м. от
мястото на удара, което е повече от разстоянието на видимост и в този момент не
е бил видим за водача на автомобила.
Скоростта на движение на
мотоциклетиста „Сузуки“ в момента на удара с лекия автомобил е била около 117 км/ч.
Скоростта на движение на
мотоциклетиста „Сузуки“ преди употребата на спирачки е била около 128 км/ч.
Според вещото лице водачът
на мотоциклета е имал възможност да предотврати произшествието със спиране в
случай, че при идентични условия на произшествието и действия на водача, се е
движил със скорост до 68 км/час.
Могъл е да заобиколи
автомобил чрез преминаване в лявата лента за движение. Могъл е да пропусне
автомобила да премине пред него в случай, че е задействал спирачната система на
мотоциклета 0,30 сек. по -рано, за което е разполагал с възможност.
В момента на удара лекият
автомобил се е движил със скорост от около 27 км/ч.
Началният и единствен удар е
бил в дясната странична част на автомобила в областта на колоната между двете
врати.
Произшествието е настъпило в
средната пътна лента на дясното платно за движение на бул. „Панония“ в източна
посока - към Дунав мост 2.
Дължината на опасната зона
за спиране на мотоциклет марка „Сузуки“ с рег. № ВН В при движение с определената скорост от 128
км/ч в условията на произшествието е 142 м.
Времето за реакция в
конкретната пътно транспортна обстановка по таблични данни се приема за около 1
секунда.
Мотоциклетистът е имал техническа възможност най-рано да
възприеме автомобила на около 73 м. пред себе си. При своевременна реакция на
водача и идентична пътно-транспортни обстановка, за това разстояние
достигнатата скорост на мотоциклета би била около 58 км/час.
Мотоциклетът марка „Сузуки“
УШ 18ЮШ7А000503710, модел „ОЗР“ с рег. № ВН В е оставил спирачна следа върху платното за
движение с дължина 7,10 метра..
При движение на мотоциклета
„Сузуки” със скорост от 68 км/ч водачът му е имал техническа възможност да спре
преди мястото на удара, като предприеме аварийно спиране.
Травматичните увреждания на
мотоциклетиста и материалните щети по мотоциклета са в причинна връзка със
скоростта и при по-ниска скорост, безспорно те биха били по-благоприятни.
Максимално разрешената
скорост за движение в района на произшествието е била 50 км/час. В участъка на
произшествието не са намерени пътни знаци, които допълнително да ограничат
скоростта под тази.
В участъка на произшествието
асфалтовата настилка е намерена от едрозърнест асфалт със запазен горен слой,
суха, без неравности, дупки и пропадания, прав пътен участък. Времето е било
ясно, топло и сухо.
Произшествието е настъпило
през светлата част на денонощието при дневна светлина, слънчево време, отлична
видимост и без валежи. Интензивността на движението е била нормална.
Участвалият в произшествието
мотоциклет е бил оборудван с бензинов четирицилиндров двигател с работен обем
от 1157 кубични сантиметра.
Съдейки по отложената плътна
спирачна следа, може да се предположи, че спирачната му система е била
изправна.
Мотоциклетът към дата на
произшествието не е притежавал валиден стикер за преминал успешно ГТП.
Съдейки по свидетелските
показания, характера и степента на травматичните увреждания водачът е ползвал
задължителната за управление на мотоциклет предпазна каска.
По делото е изготвена
съдебномедицинска експертиза от вещото лице д-р А.И. ,която дава заключение
,че на М.В.К. е причинено: съчетана травма ,контузия на главата с хематом около
лява орбита,счупване на носните кости, счупване на лява зигоматична
кост,кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,счупване
на напречните израстъци на Л2 -до Л 4,многофрагментно счупване на костите
на двете предмишници/ отворено /,счупване на ляво бедро,счупване на долния клон
на дясна срамна кост, хемопневмоторакс в дясно с контузия на белия
дроб,счупване на 8-мо и 9-то ребра в дясно и 9-то ребро в ляво.
Непосредствено след ПТП -то
приет по спешност в МБАЛ В. в коматозно състояние,картина на травматичен шок ,с
множествени травми.
След консултация с проф.Б.
от УМБАЛСП „Н.И.П"е транспортиран в
Първа клиника по Ортопедия и травматология-„Пирогов „С..
Приет в коматозно
състояние-тежко увредено състояние.
В клиниката са извършени 4
оперативни интервенции от 5.09.20 г до 14.09.20 г/описани по -горе /
Проведени са консултации,терапия,рехабилитация
и на 21.Х.20 г. изписан с подобрение.
Описаните травматични увреждания
по многообразие и характер добре отговарят да са причинени при ПТП-блъскане на
мотоциклетист от лек автомобил.
Черепно-мозъчната травма ,с
излив на кръв под меките мозъчни обвивки е довела до състояние на разстройство
на здравето,временно опасно за живота.
Счупването на лява ябълчна
кост/зигоматична / с деформация се преценява като довело до трайно затруднение
на говора и дъвченето.
Счупването на носните кости
води до временно разстройство на здравето,неопасно за живота.
Раздробяващото счупване на
костите на двете педмишници е наложило оперативни интервенции.Счупването на
лъчевата кост на дясна предмишница води до трайно затруднение движението на
дясна ръка.
Счупването на лакетната кост
на дясна предмишница води до трайно затруднение движението на дясната ръка.
Счупването на лъчевата кост
на лява предмишница и довело до трайно затруднение движението на лявата ръка.
Счупването на лъкетната кост
на лява предмишница води до трайно затруднение движението на лявата ръка.
Счупването на ляво бедро в
диафизарната част е с деформация,наложило се е репозиция и оперативна
интервенция -метална остеосинтеза.Причинено е трайно затруднение движението на
левия долен крайник.
Счупването на долния клон на
дясна срамна кост е довело до трайно затруднение движението на десния долен
крайник.
Счупването на напречните
израстъци на 3 поясни прешлена /Л 2 -Л 4 / е довело до трайно затруднение
движението на снагата.
Контузията на гръдния кош с
хемо-пневмоторакс в дясна гръдна половина е довело до състояние на разстройство
на здравето,временно опасно за живота.
Счупването на 8-мо и 9-то
ребра в дясно и 9-то ребро в ляво са оформили гръден капак и са проникнали в
белодробния паренхим ;с последващ хемо-пневмоторакс.
Двустранното счупване на
ребра води до трайно затруднение движението на снагата.
Картината на травматичен шок
е състояние на разстройство на здравето,временно опасно за живота.
Многобройните травматични
увреждания са съпроводени със силни болки и страдания за дълго време.
Липсват данни за резултата
от лечението и степента на възстановяване на здравословното състояние.
Възможно е последиците от
тежките увреждания да дават отражение дълго /и до живот / на общото
здравословно състояние.
Описаните трвматични
увреждания са в пряка причинно - следствена връзка с претърпяното ПТП.
По време на лечението се е
наложило заплащане на медицински изделия,лекарствени
средства,ЯМР,транспорт,антидекубитален дюшек и др.,с обща стойност 14 623лв,75
ст. / 30 стр от делото/.
Всички тези пособия и
медикаменти според вещото лице са били жизнено необходими за лечебния процес и
са в причинна връзка с получените травми.
По делото е депозирана и
приета СЪДЕБНА АВТОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА,изготвена от вещото лице инж. О.С.В.
(л.162-171 от делото).
Вещото лице дава заключение
,че процесното произшествие е настъпило в населено място. Допустимата скорост
за движение в населено място е 50 км/ч. В участъка на произшествието не са
намерени пътни знаци, които допълнително до ограничават скоростта на движение
от нормативно въведената от 50 км/ч (участвалият в произшествието лек автомобил
е от категория „В”„ а мотоциклетът е категория „А”).
Произшествието е настъпило в
светлата част на денонощието, суха пътна настилка и добра видимост.
Булевард „Панония” е
изграден от две еднопосочни платна за движение, които са разделени от затревен
остров с ширина 3,00 м и височина на бордюра 10 см. Еднопосочните платна за
движение се състоят от по три броя пътни ленти за движение. Ширината на всяко
платно за движение е 10,50 м, а всяка пътна лента за движение е с ширина по
3,50 м. Пътните ленти са разделени с прекъсната осова линия (бяла лента с
ширина 15 см, пътна маркировка МЗ („Единична прекъсната
линия”).
В затревения остров са
изградени метални платна, всяко от които е с дължина 2,00 м и височина около
1,20 м (металните платна са високи 1,20 м спрямо затревената площ или спрямо
пътната настилка височината на горния крой на металните платна спрямо пътната
настилка е 1,20 м + 0,10 м височина на бордюра, 1,20 + 0,10 = 1,30 м, горният
край на металните платна спрямо нивото на асфалтовата настилка е на височина
1,30 м).
В условията на
произшествието лекият автомобил се е движил със скорост 27 км/ч (7,42 м/с), а
мотоциклетистът е управлявал със скорост 128 км/ч (35,57 м/с).
Мястото на удара между лекия
автомобил и мотоциклета е намерено в продължението на средната пътна лента на
дясното платно на булеварда (на разстояние 5,80 м вляво от десния ръб на
булеварда).
В условията на
произшествието от лекия автомобил не са намерени отложени спирачни следи от
гумите върху пътната настилка.
Видно от материалите по
делото в условията на произшествието от мотоциклета е намерена спирачна следа с
дължина 7,10 м.
Лекият автомобил се е движил
по бул. „Панония”, като на кръстовището с ул. „Преславска” водачът му е имал
намерение да извърши маневрата завиване наляво и да продължи движението си по
ул. „Преславска” в посока кв. „Акджамия”.
Преди да започне да извършва
маневрата завиване наляво (от лявото платно на булеварда) водачът е бил спрял
лекия автомобил с цел даване на предимство на насрещно движещи се автомобили по
дясното платно на булеварда.
От мястото за даване на
предимство (преди да започне извършването на маневрата завиване наляво)
релефната видимост на водача на лекия автомобил гледано в посока на платното за движение ,е
около 120 м.
При потегляне на лекия
автомобил от лявото платно на булеварда, когато релефната видимост на водача му
в посока към насрещното платно е била 120 метра, мотоциклетът е бил на
разстояние от 153 метра от мястото на удара, следва, че водачът на л.а. и мотоциклетистът
не са имали директна взаимна видимост.
Металният предпазен парапет
с височина 1,30 м над нивото на пътната настилка ограничава видимостта между
двете платна за движение, а релефната видимост от мястото на извършване на
маневрата завиване наляво е около 120 м. ,което е по-малко от отстоянието на
мотоциклета до мястото на удара, което е 153 м.,от което в.л.прави извода, че в момента на потегляне на лекия
автомобил от лявото платно за извършване на маневрата завиване наляво
мотоциклетистът не е бил видим за водача на лекия автомобил.
В момента на навлизане на
предната част на лекия автомобил в дясното платно за движение по бул. „Панония“
( по посока на огледа), водачът му не е възприел мотоциклетиста, защото е бил
извън линията му на видимост, която е измерена на около 73 метра и е предприел
извършване на маневрата завиване наляво в кръстовището с цел да продължи
движението си към кв. „Агджамия”, навлизайки в ул. „Преславска”.
При потегляне на лекия
автомобил от зоната между двете платна, когато релефната видимост на водача му
в посока към насрещното платно е била 73 метра, мотоциклетът се е намирал на
разстояние от 86 метра от мястото на удара и от това следва, че водачът на л.а. и мотоциклетист не
са имали директна взаимна видимост.
Металният предпазен парапет
с височина 1,30 м над нивото на пътната настилка ограничава видимостта между
двете платна за движение, а релефната видимост от мястото на извършване на
маневрата завиване наляво от зоната между двете платна е около 73 м, което е
по- малко от отстоянието на мотоциклета до мястото на удара, което е 86 м и
следва да се направи извода, че в момента на потегляне на лекия автомобил за
извършване на маневрата завиване наляво от зоната между двете платна,
мотоциклетистът не е бил видим за водача на лекия автомобил.
Видно от техническите
характеристики на мотоциклета, височината на седалката на мотоциклета е 835 мм
(83,5 см).
При управление на
мотоциклета в условията на произшествието със скорост 128 км/ч (35,57 м/с) е
логично мотоциклетистът да е бил приведен (снишен) в посока напред, поради
наличието на големи съпротивителни сили.
В делото няма данни относно
ръста на мотоциклетиста (височината му), но височината на погледа му не би била
по-голяма от 1,30 м. Височината над пътното платно на мотоциклетиста е
съизмерима с височината на поставената предпазна ограда.
Височината на групата
мотоциклет-мотоциклетист е съизмерима с височината на поставената предпазна
ограда.
След предварително
договаряне вещото лице провело среща с водача на лекия автомобил, участващ в
процесното произшествие и направило снимки на височината на погледа на водача,
седящ в същия автомобил.За да отговори на въпроса в.л. измерило височината на
линията на погледа на водача на лекия автомобил при седнало положение на водача
на шофьорската седалка в участващия в произшествието лек автомобил спрямо
пътната настилка, която е 144 см.и прави извод,че от височината на погледа на
водача на лекия автомобил към насрещното пътно платно водачът не е имал
видимост към приближаващия с висока скорост мотоциклет.
В.л.дава заключение,че височината на линията на погледа на водача на
л.а. „Ленд Роувър” с рег. № ВН АК, седящ е автомобила е 144 см. над пътната
настилка, височината на горния край на предпазния парапет е 130 см. и че същият
възпрепятства видимостта му по дължина към съседното платно преди предприетата
маневра за завиване наляво.
Според
в.л. отстоянието на лекия автомобил до мястото на удара е 16 метра при
потеглянето му от лявото платно на булеварда,а отстоянието на мотоциклета до
мястото на удара е 153 метра.
Двете платна за движение на
бул. „Панония” са разделени от разделителен остров от затревена площ, ограден с
бордюри, чиято ширина е 3,00 м.
Видно от техническите
характеристики на лекия автомобил дължината му е 4368 мм (4 м и 368 мм).
Видно е, че ширината на
разделителния остров, която е 3,00 м, е по-малка от дължината на автомобила,
така, че автомобилът не е възможно там да се установи косо или напречно, без да
навлиза в насрещното платно на булеварда.
До мястото на удара от
зоната между двете платна на булеварда лекият автомобил според вещото лице е
отстоял до мястото на удара на разстояние 9 метра.
До мястото на удара от
зоната между двете платна на булеварда до мястото на удара според вещото лице мотоциклетът
е отстоял на разстояние 86 метра.
Измереното разстояние на
видимост между водача на лекия автомобил и мотоциклетиста в момента на
навлизане на лекия автомобил в дясното платно на булеварда (зоната между двете
плътна) е 73 м.
В.л.прави заключение, че в момента, когато лекият автомобил
е започнал да навлиза в дясното платно на булеварда от зоната между двете
платна, мотоциклетът се е намирал на разстояние 86 метра от мястото на удара,
което е по-голямо от разстоянието на видимост от 73 метра, и в този момент
мотоциклетистът не е бил видим за водача на лекия автомобил.
При потегляне от зоната
между двете платна на булеварда до мястото на удара лекият автомобил е изминал
разстоянието от 9 метра.
Скоростта на движение на
лекия автомобил до мястото на удара от зоната между двете платна на булеварда е
била 27 км/ч (7,42 м/с).
Опасната зона за спиране
реално представлява минимално необходимото разстояние (пълен спирачен път),
изминато от МПС, което е необходимо на водача му да преустанови движението от
момента на възприемане на сигнала за опасност до окончателното му спиране
(привеждането му в покой) в резултата на използване на спирачната система с
максимална ефективност без да настъпи удар).
Опасната
зона за спиране при движение на лекия автомобил със скорост 27 км/ч ( 7,42 м/с) в условията на произшествието е 15
м.
Дава
се заключение ,че при управление на лекия автомобил със скорост 27 км/ч водачът
му не е имал техническата възможност да предотврати удара чрез аварийно спиране
или друга спасителна маневра. При тази ситуация ударът ще бъде неизбежен.
Мотоциклетът е навлязъл в опасната зона за спиране на лекия автомобил.
При така установената фактическа обстановка Видинският
окръжен съд прие за установено следното
от правна страна :
Производството по делото е
образувано по искове, квалифицирани по чл. 432, ал. 1 от КЗ. Законовата
разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва
допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно
уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по
задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с
действащия към датата на събитието КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на
съдебните производства по този вид спорове.
По делото е установено, че
преди подаване на ИМ ищецът е отправил писмена
претенция по реда на чл. 380 КЗ
към застрахователя,но застрахователят не е изплатил никакво обезщетение.Не се спори
,че по повод пътния инцидент ответникът
ЗАД „Д.Б. Ж. и З. АД бил сезиран с претенция за изплащане на обезщетение
вх. № 4328/02.12.20г. на основание чл.429, ал.1 КЗ, образувани са щети №
0801-006030/2020-01 и 02. Към датата на завеждане на исковата молба застрахователят
все още не бил взел отношение по предявената от нас претенция.
Доколкото уреденото в КЗ
производство по искане за плащане на застрахователно обезщетение пред
застрахователя е изчерпано като възможност за извънсъдебно уреждане на спора в
срока по чл. 498 КЗ, съдът намира, че за
ищеца се е открила възможността да предяви всичките си претенции пред съда.
Съобразно разпоредбата на
чл. 429, ал. 1 КЗ със сключването на договор за застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят поема задължението да покрие отговорността
на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени
вреди. Същевременно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ предвижда, че обект
на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства. Предявеният иск черпи правното си основание от
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ. Искът
е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу застрахователното дружество, с
което причинителят на вредата се намира в облигационно правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност".
Основателността на прекия
иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат
на застрахователно събитие вреди предполага установяването при условията на
пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно
правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск
по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, настъпилите вреди,
резултат от поведението на застрахования водач, включително обосноваване на
техния вид и размер.
Както бе посочено в приетата
фактическа установеност фактът, че лекият автомобил ,в който се е движел ищецът
, е бил застрахован при ответното дружество по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите“
, като наличието и и валидността ѝ
към датата на произшествието също не са предмет на спор между страните по
делото, поради което застрахователят е материалноправно легитимирана страна по
прекия иск.
Не е налице влязла
в сила присъда, обвързваща гражданския съд относно това дали е извършено
деянието,неговата противоправност и
виновността на дееца поради това ,че наказателното производство не е било
образувано .В ОД на МВР –В. е образувано досъдебно производство №ЗМ-24/2020
г.по описа на дирекцията ,прокурорска преписка вх.№0228/2020 г. по описа на
РП-В. ,образувано на 04.09.2020 г. от разследващ орган ,за престъпление по
Чл.343 ,ал.1 б“б“ във вр.с Чл.342 ал.1 НК .По досъдебното производство в
качеството на обвиняем е привлечен ищецът М.В.К. за извършени престъпления по
Чл.345 ал.1 НК и по Чл.345 ал.2 във вр. с ал.1 НК.
Съгласно Чл.432 ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Налице е
основанието по чл. 432 , ал. 1 от КЗ за ангажиране отговорността на
ответника за причинените на ищеца неимуществени вреди, свързани с претърпените
от него болки , страдания и негативни
изживявания, последица от причинените телесни увреждания. Функционалната връзка
между деликтната отговорност и отговорността на застрахователя предпоставя
пораждането на задължението на последния по горецитираната правна норма, при
реализиране на визираните в нея предпоставки. На първо място, това е
установяване на застраховане на гражданска отговорност на виновния за ПТП водач
при ответника - застраховател по време на настъпването на застрахователното
събитие и на второ - осъществяването на елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане. Ответникът, по силата на застрахователното правоотношение,
е поел задължение да обезщети вредите, причинени на трети лица от водача на
застрахованото превозно средство.
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 6.06.2012 г. на
ВКС по т. д. № 1/2010 г., ОСТК, докладчик съдията В. А. уредено в
действащото законодателство като притезателно
имуществено право, в съотношение на алтернативност с деликтното право на
третото лице срещу носителя на гражданската отговорност, прякото право не може
да се породи, ако увреденият няма право на обезщетение от деликт. Това определя
както вторичния му спрямо деликтното право характер, чието особено проявление е
при определяне на размера му - застрахователят никога не може да дължи повече
от дължимото от прекия причинител на непозволеното увреждане, така и наличието
на процесуална възможност в производството по предявения пряк иск, основан
на чл. 407, ал. 1 ТЗ (отм.), съответно
чл. 226, ал. 1 КЗ застрахователят да въвежда всички възражения, свързани и с
деликтната отговорност на застрахования делинквент.
В настоящия случай се установява по
безспорен начин ,че Л.Н.Л. ,управлявал
лекия автомобил марка „Ленд Ровър”, модел „Ланд Ровър Фрилендър 2,0 Д” с рег. №
ВН . АК няма вина за настъпилите увреждания на ищеца.От заключенията на двете
съдебноавтотехнически експертизи се установява по несъмнен начин ,че :
- в един момент, когато лекият автомобил с предната
си част е достигнал около 3 м. до мястото на удара, водачът на мотоциклета,
намирайки се на около 57 метра от мястото на удара, видял и възприел като опасност от ПТП насрещно движещият се лек автомобил, който с
маневра в кръстовището „Завой на ляво“ навлиза в лентата му на движение,
реагирал с аварийно спиране за предотвратяване на удара, но поради недостига на
време и разстояние - попадане на мястото на удара в опасната му зона на спиране
с предна челна част мотоциклета се ударил
челно в средната дясна част на лекия автомобил със скорост от около 117
км/час;
-под действието на породилите се от високата скорост
преносни инерционни сили, мотоциклетистът се отделил от мотоциклета и
осъществил полет над кърмата в предна посока, удряйки и чупейки с главата си
стъклото на дясната задна врата на лекия автомобил, след което се установил
в багажнато му отделение.
-след удара мотоциклетът се повърнал и завъртял по посока,
обратна на часовниковата стрелка, което показва, че водачът му е направил в
последния момент несполучлив опит да избегне удара ;
-от техническа гледна точка причина за настъпилото
ПТП е превишената скорост на движение от страна на водача на мотоциклета и
навлизане на лекия автомобил в лентата му за движение;
-в случай, че водачът на мотоциклета е предприел
заобикаляне чрез навлизане в лявата лента, или е управлявал с максимално
разрешената за пътния участък скорост, произшествието би се избегнало;
-причините за произшествието са както субективни,
така и технически.Субективни са превишената скорост на мотоциклетиста и
навлизането на лекия автомобил в лентата му за движение, а обективни са
наличието на метална ограда, която е ограничила видимостта между двамата
участници.
-металното заграждение в
разделителната зелена ивица ограничава видимостта между двете платна за
движение на височина до 1,20 м. в надлъжна посока, а релефна видимост от
мястото на завиване към лентата на движение на мотоциклета е максимум около 120
м. ,което е по-малко от отстоянието на мотоциклета от мястото на удара - 153
м., от което може да се направи извода, че в момента на потегляне на автомобила
мотоциклетистът не е бил видим за водача на автомобила;
- в момента,
когато на лекият автомобил е започнал за да навлиза в дясното платно,
мотоциклетът се е намирал на 86 м. от мястото на удара, което е повече от
разстоянието на видимост и в този момент не е бил видим за водача на
автомобила;
-скоростта на движение на мотоциклетиста „Сузуки“ в
момента на удара с лекия автомобил е
била около 117 км/ч.;
-скоростта на движение на мотоциклетиста „Сузуки“
преди употребата на спирачки е била
около 128 км/ч.
- водачът на мотоциклета е имал възможност да
предотврати произшествието със спиране в случай, че при идентични условия на
произшествието и действия на водача, се е движил със скорост до 68 км/час;
- водачът на мотоциклета е могъл да заобиколи автомобил чрез преминаване в
лявата лента за движение и е могъл да
пропусне автомобилът да премине пред него в случай, че е задействал спирачната
система на мотоциклета 0,30 сек. по -рано, за което е разполагал с възможност;
-дължината на опасната зона за спиране на мотоциклет
марка „Сузуки“ с рег. № ВН В при
движение с определената скорост от 128 км/ч в условията на произшествието е 142
м.;
-мотоциклетистът
е имал техническа възможност най-рано да възприеме автомобила на около
73 м. пред себе си. При своевременна реакция на водача и идентична
пътно-транспортни обстановка, за това разстояние достигнатата скорост на
мотоциклета би била около 58 км/час.
-при движение на мотоциклета „Сузуки” със скорост от
68 км/ч водачът му е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара,
като предприеме аварийно спиране;
-максимално разрешената скорост за движение в района
на произшествието е била 50 км/час. В участъка на произшествието не са намерени
пътни знаци, които допълнително да ограничат скоростта под тази.
В.л.О.В.
е категорично ,че при управление на
лекия автомобил със скорост 27 км/ч водачът му не е имал техническата
възможност да предотврати удара чрез аварийно спиране или друга спасителна
маневра,че при тази ситуация ударът ще бъде неизбежен и че мотоциклетът е
навлязъл в опасната зона за спиране на лекия автомобил.
С оглед на гореизложеното предявените искове следва да бъдат
отхвърлени изцяло като неоснователни.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото М.В.К. с ЕГН ********** с адрес: гр. В.,
действащ чрез процесуален представител адв. Я. Д.- САК със съдебен адрес и адрес за връчване на книжа:
гр. С. следва да бъде осъден да заплати на
ЗАД „Д. Б. Ж. и З. АД“, ЕИК..,със седалище и адрес на управление: гр. С.
направените по делото разноски,включващи 150 лв.за възнаграждение на вещото
лице,изготвило съдебномедицинската експертиза,300 лв.за възнаграждение на
вещото лице,изготвило съдебноавтотехническата експертиза , 400 лв.за юрисконсултско
възнаграждение и 50 лв.депозит за разпит на свидетел.
Водим от горното Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска на М.В.К. с ЕГН ********** с адрес: гр. В., действащ чрез процесуален
представител адв. Я. Д.- САК със съдебен
адрес и адрес за връчване на книжа: гр. С. срещу ЗАД „Д. Б. Ж. и
З. АД“, ЕИК:..,със седалище и адрес на управление: гр. С. за заплащане на застрахователно
обезщетение на основание чл.432, ал.1 КЗ в размер на 250 000 /двеста и петдесет
хиляди/ лева за претърпени неимуществени
вреди под формата на болки и страдания, вследствие на ПТП от 04.09.2020 г. ,причинено
при управление на застрахован при ответника лек автомобил марка „Ленд Роувър“ с
рег. № ВНАК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.03.2021
г. (датата на изтичане на 3-месечния срок), до окончателно изпълнение на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска на
М.В.К. с ЕГН ********** с адрес: ***,
действащ чрез процесуален представител адв. Я. Д.- САК със съдебен адрес и адрес за връчване на книжа:
гр. С. срещу ЗАД „Д. Б. Ж. и З. АД“, ЕИК: .,със седалище и адрес на управление:
гр. С. за заплащане на застрахователно
обезщетение на основание чл.432, ал.1 КЗ в размер на 14 623,75 лева
/четиринадесет хиляди шестстотин двадесет и три лева и седемдесет и пет ст./ за
претърпени имуществени вреди под формата на разноски за лечение, направени
вследствие на ПТП от 04.09.2020 г., причинено при управление на застрахован при
ответника лек автомобил марка „Ленд Роувър“ с рег. № ВН.АК, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 02.03.21г. (датата на изтичане на 3-месечния
срок), до окончателно изпълнение на задължението.
ОСЪЖДА М.В.К. с ЕГН ********** с адрес: ***,
действащ чрез процесуален представител адв. Я. Д.- САК със Съдебен адрес и адрес за връчване на книжа:
гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Д. Б. Ж. и З.
АД“, ЕИК: ..,със седалище и адрес на управление: гр. С. направените по делото
разноски,включващи 150 лв.за възнаграждение на вещото лице,изготвило съдебномедицинската
експертиза,400 лв.за възнаграждение на вещото лице,изготвило
съдебноавтотехническата експертиза , 300
лв.за юрисконсултсто възнаграждение и 50 лв.депозит за разпит на свидетел .
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-С. в
двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :