О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
гр. София, 16.03.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, VII въззивен състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети
март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Углярова в.н.ч.д. № 962 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
двадесет и втора от НПК.
Инициирано е с частна жалба, депозирана от подсъдимия С.П.С., посредством защитника му адв. И. – САК, срещу протоколно определение от 01.03.2021 г. по н.о.х.д. № 672/2021г. по описа на Софийски районен съд, НО, 100 състав, с което направеното от защитника искане за изменение в по-лека на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „задържане под стража“ е оставено без уважение.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност и неправилност на атакуваното определение, във връзка с
което се поддържа, че подсъдимият желае да сключи споразумение с прокуратурата
за размера на наказанието, доколкото се касае за опит за кражба и липсват щети
от престъплението, които да бъдат възстановени, поради което и няма да рискува
да не се яви в насроченото съдебно заседание по делото. Отделно от това се
сочи, че подсъдимият може да бъде призован от адрес, на който се намира
неговата дъщеря, както и чрез назначения му от съда служебен защитник. Според
жалбоподателя, прилаганата спрямо С.С. мярка за неотклонение не се явява
пропорционална спрямо преследваните цели, респективно към настоящия момент
създава за подсъдимото лице органичаване на правата му в степен, по – голяма от
нужната. Въз основа на изложените аргументи
е и отправеното искане към въззивната съдебна инстанция за отмяна на
контролирания съдебен акт и изменение на наложената на подсъдимия мярката за
неотклонение „задържане под стажа“ в по – лека такава.
Софийски градски съд, като взе предвид
доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по
делото и закона, приема за установено следното:
С обвинителен акт, внесен в Софийски
районен съд на 14.01.2021г., Софийска районна прокуратура е повдигнала на
подсъдимия С.П.С., с ЕГН **********, обвинение за извършено престъпление с
правна квалификация по чл. 196, ал. 1, т.2, вр. чл. 195, ал. 1, т.3, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“А“ и
б.“Б“ от НК.
Със същия обвинителен акт за извършено
престъпление по чл. 195, ал. 1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК е предаден на съд и Г.С.Ф..
Въз основа на внесения обвинителен акт е
образувано НОХД № 672 по описа за 2021 година на Софийски районен съд, НО, 100
състав.
В първото по делото открито съдебно
заседание на 01.03.2021г., първоинстанционният съд е разгледал искане по реда
на чл.270, ал.1 от НПК за изменение наложената мярка за неотклонение на
подсъдимия С. „задържане под стража“, като е приел, че към момента не са налице
основания за изменение визираната мярка за неотклонение в по – лева такава. Видно
от мотивната част на обжалвания съдебен акт Софийският районен съд е счел, че и
към момента е налице опасност от извършване на престъпление от страна на
подсъдимото лице, като обстоятелството, че същият е осъждан многократно, като
производствата касаят престъпления против собствеността, определя С. като лице
със завишена степен на лична обществена опасност, правейки опасността от
извършване на престъпление реална, а не хипотетична. Относно опасността от
укриване районната съдебна инстанция е намерила, че към настоящия момент такава
не може да бъде изведена, но само по себе си посочването на адрес, на който
подсъдимият ще пребивава, не е достатъчно за изменение на мярката за
неотклонение.
При така установеното от фактическа
страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че
искането, с което е сезиран, е подадено от процесуално легитимирана страна в
надлежна форма, направено е в законоустановения 7-дневен срок, съгласно
разпоредбата на чл. 342, ал. 1 НПК, като разгледано по същество същото е
неоснователно. Съображенията за това са следните:
Въпросът за изменение на мярката за
неотклонение на подсъдимия може да се поставя по всяко време на съдебното
производство, но съгласно чл. 270, ал. 1 от НПК това искане е основателно при
промяна на обстоятелствата, която промяна обосновава извод за отпадане на
опасностите от укриване или извършване на престъпление, послужили за вземане на
най-тежката мярка за неотклонение или при наличие на други, нови обстоятелства,
обуславящи нейното изменение.
Настоящият въззивен съдебен състав
споделя изводите на първоинстанционния съд, че към момента е налице обосновано
предположение, че подсъдимият има отношение към инкриминираното деяние, който
извод на този етап се подкрепя от събраните в производство доказателствени
източници, годността на които подлежи на преценка единствено от съда,
разглеждащ делото по същество и не може да бъде обсъждана в настоящото частно
производство. При произнасянето си по реда на чл.270, ал.1 от НПК,
първостепенният съд законосъобразно не е взел отношение по въпроса за вината,
което е осигурило както минималния стандарт на чл. 5, пар. 4 от ЕКЗПЧОС, така и
обезпечаване на правото на подсъдимия по чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за
разглеждане на делото от безпристрастен съд, доколкото съдът не се е произнесъл
с оценка за годността на събрания доказателствен материал и неговата
достатъчност.
По отношение на втората предпоставка
съдът намира, че същата е налице, защото и към настоящия момент не е настъпила
промяна в интензитета на опасността подсъдимият да извърши престъпление, който
извод се обосновава от обстоятелството, че твърдяното в обвинителния акт деяние
се явява обективирано в условията на опасен рецидив, след като подсъдимият е
бил осъден с влязла в сила присъда, наказанието по която е изтърпяно ефективно.
Следва да бъде отбелязано, че времето,
през което подсъдимият вече е бил задържан, подлежи на съобразяване -
осъществяването на държавна принуда, откъсването от условията и средата,
допринесли за извършване на едно престъпление, са от същество да минимизират
риска от извършване на ново такова или от укриване. Поради това съдът
контролира разумността на срока на всяка наложена мярка за неотклонение предвид
нейната тежест. Въззивният съдебен състав, взимайки под внимание релевираните
доводи в молбата, с която е сезиран, намира за необходимо да посочи, че следва
да се отчита не абсолютната времева продължителност на мярката, а същата да се
съотнася към тежестта на деянието, за извършването на което лицето е предадено
на съд. Настоящият състав е на мнение, че изминалите около 5 месеца, през които
лицето е било задържано, все още не са могли да имат такова въздействие, което
да прави продължаващото задържане под стража неоправдано. Опасността от
извършване на ново престъпление остава реална и висока.
Същевременно, в настоящото производство
съдът следва да установи дали са налице новонастъпили обстоятелства, които
водят до отпадане на опасностите от укриване или извършване на престъпление,
обусловили вземане на най-тежката мярка за неотклонение, или други нови
обстоятелства, налагащи нейното изменение.
Въззивният съд се солидаризира с изводите
на първостепенния такъв, че към настоящия момент не е налице доказана промяна в
интензитета на опасността подсъдимият да извърши престъпление, поради което и
не се обосновават предпоставки за изменение на наложената на подсъдимия мярка
за неотклонение „задържане под стража“.
Правилно и законосъобразно първата
съдебна инстанция е приела, че е налице реална опасност подсъдимият С.П.С. да
извърши престъпление, в случай че му бъде определена по-лека мярка за
неотклонение. Опасността от извършване на престъпление настоящият състав, както
и първоинстанционният такъв, извежда от квалификацията на деянието, за което
лицето е предадено на съд - тежко умишлено престъпление, извършено в условията
на опасен рецидив. Твърдяното престъпление, за което е образувано
производството пред първата инстанция, е извършено след изпълнението на
наказание "лишаване от свобода" по влязла в сила присъда. С оглед
изложеното се налага извод, че у подсъдимия са изградени трайни престъпни
наклонности, като дори и ограниченията, произтичащи от наложеното му наказание
"лишаване от свобода", не са изпълнили своята корективна и
превъзпитателна роля и не са го приучили към спазване на наказателноправните
запрети.
Не следва да бъде споделян имплицитно
въведеният довод на защитата, че целта на мерките за неотклонение се свежда до
обезпечаване законосъобразното развитие на наказателното производство и
своевременното му приключване. Безспорно, това е една от визираните в чл. 57 от НПК цели, но всяка мярка за неотклонение следва да изпълни и друго
предназначение – а именно да предпази обществото от престъпни прояви на лицето,
чиято наказателна отговорност е ангажирана. Освен това не е необходимо
опасността от извършване на престъпление да е свързана единствено с извършване
на престъпление против правосъдието, което би препятствало провеждането на
наказателния процес, а е релевантна опасност от извършване на каквото и да е
престъпление. В настоящия случай събраните по делото доказателствени материали
сочат на опасността от извършване на престъпление, която с оглед характеристичните
данни за подсъдимото лице е напълно реална, а не хипотетична. Характерът на
престъплението, за чието извършване подсъдимият е предаден на съд, ценено
съвкупно с данните за миналата му съдимост сочат, че същите не са инцидентни
прояви в живота на подсъдимия, а са израз на трайни престъпни навици, което
сочи и на завишена степен на лична обществена опасност на подсъдимото лице,
която на собствено основание и с оглед разпоредбата на чл. 56, ал.3 предл. 3 от НПК, също следва да бъде взето под внимание при преценката за най-адекватната
мярка за неотклонение.
Контролиращият съд следва да отбележи,
че от момента на вземане на мярка за неотклонение на подсъдимия С. - 12.10.2020
г. до датата на постановяване на обжалваното определение - 01.03.2021г., както
и съотнесено към датата, за която е насрочено следващото заседание по делото - 08.04.2021
г., е изтекъл срок, който не се явява неразумен.
По гореизложените причини въззивният съд
намира, че към момента не са налице предпоставки за изменение на взетата спрямо
подсъдимия мярка за неотклонение в по-лека, тъй като „задържането под стража“
се явява законосъобразна и пропорционална намеса в правата му.
По посочените мотиви, въззивният съд
намира подадената частна жалба за неоснователна, а определението на районния
съд, с което направеното от защитника на подсъдимия С. искане за изменение на
мярката за неотклонение е оставено без уважение – за правилно и
законосъобразно. Ето защо обжалваният понастоящем съдебен акт следва да бъде
потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 345,
вр. чл. 341, ал. 2 вр. чл. 270, ал. 4 НПК, Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 01.03.2021 г. по н.о.х.д. № 672/2021г. по описа на Софийски
районен съд, НО, 100 състав, с което направеното от защитника искане за
изменение в по-лека на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение
„задържане под стража“ е оставено без уважение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.