№ 164
гр. Свищов, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и трети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Никола П. Римпопов
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Никола П. Римпопов Гражданско дело №
20244150100979 по описа за 2024 година
Искове с правно основание чл. 422 ал.1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79
от ЗЗД и иск по чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Е” АД с ЕИК *, със седалище гр. **, представлявано от П.С.П,
И. А И.ов и Р.Й. И.ов, чрез юрисконсулт В.М, твърди, че ответницата Д. И. Т.
е клиент на ищцовото дружество, с клиентски номер кл.№: **********, във
връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление заведен с абонатен
номер аб. №:-, находящ се на адрес с.С 0,80. Тези облигационни отношения се
регламентирали от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Е" АД, които били приети на основание чл. 98а от
Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране(КЕВР към момента). Ищецът сочи, че съгласно чл. 17, т. 2
от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е"
АД /ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент, „потребителят се
задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа
енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия”. Сроковете
били регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично
било посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи
плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е
получил предварително писмено уведомление за размера на задължението.
При това положение потребителя изпадал в забава след настъпване на падежа
на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана
за заплащане на дължимите суми. Посочва, че съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ
„Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на
дължими към „Е” АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден". Излагат, че във връзка с горното и
на основание чл. 410 от ГПК и чл. 107 от Закона за енергетиката на 16.10.2024
1
в Районен съд - Свищов било подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответницата Т., в резултат на което било образувано ч.гр.д.
№779/2024г. по описа на СвРС. Ищецът твърди, че към момента на подаване
на заявлението ответницата имала неизпълнение задължения в размер на
2379,74 лева, за обект за потребление, заведен с абонатен номер № -, в която
сума били включени 2 224,45 лева главница, представляваща незаплатена ел.
енергия, 155,29 лева – мораторна лихва връху главницата, представляваща
сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до
16.10.2024 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл.
№********** към същата дата. В указания в заповедта срок, ответницата е
направила възражение, че не дължи изпълнение по издадената заповед за
изпълнение, поради което предявява настоящите искове. Моли съда да
признае за установено, че ответницата Д. И. Т. дължи гореописаните суми,
като се присъдят му и направените в исковото и заповедното производство
разноски. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. В писмена
молба процесуалния представител на ищеца ЮК В.М заявява, че
Поддържа изцяло исковата молба.
В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК
ответникът, чрез процесуалния си представител адв.И. Илиева от ВтАК е
подал писмен отговор, в който заявява, че предявените искове са допустими,
но неоснователни, тъй като претендираното заплащане на ел. енергия не е
доставено и не е потребено от нея в посочения имот. Сочи, че ищецът е
електроразпределително дружество, а тя краен потребител, като по общото
правило отношенията между тях възниквали по силата на Договори за
продажба (доставка) на електрическа енергия. Поради специфичния характер
на тези договори, правата и задълженията на страните се регламентирали с
разпоредби от Закона за енергетиката (ЗЕ) и от „Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Е” АД, действащи към
процесиите периоди, за които се претендира заплащане на ел.енергия. В този
случай дори да се приемело, че между тях макар и при липсата на договор,
била налице облигационни връзка, това не доказвало, че в периода от
29.02.2024 г. до 28.06.2024 г. в обекта с кл.№: ********** на адрес: село С,
количествата ел. енергия, посочени в издадените от ищеца 5 броя фактури
били реално потребени и съответно правилно отчетени. Те не можели да
служат като доказателство за удостоверените в тях обстоятелства, тъй като
първо били издадени и едностранно подписаните от ищеца и не обосновавали
по категоричен начин извършването на доставка на електрическа енергия в
твърдяното количество до процесния имот и второ, оспорвала верността им,
тъй като през процесния период имотът е бил необитаем, празен, не бил
обзаведен, в него нямало ел.уреди, консуматори на ел. енергия. Освен това
електромерът, който отчитал консумираната ел. енергия бил монтиран на
стълб в двора на къщата и бил недостъпен, вкл. и за инкасаторите, тъй като
вратата /портата/ на имота била заключена с катинар от ответницата, която
живеела от 15 години в Испания. Ответницата оспорва исковата претенция на
ищеца, като счита, че процесната сума е начислена от страна ищовото
дружество без правно основание. Оспорва твърденията ищецът да е доставил,
а тя да е получила и потребила посочените от него в процесиите фактури
количества електроенергия. Твърди, че реално потребление на начисленото от
2
ищеца количество ел. енергия в процесния период не е имало. Имотът бил
закупен от ответницата с инвестиционна цел и в него никой никога не е
живял, вкл. и в периода от 29.02.2024 г. до 28.06.2024 г. Имотът бил необитаем
от закупуването му през 2016 г. и до настоящия момент. В него нямало
обзавеждане и ел. уреди. Твърди, освен това, че такова потребление, каквото
било посочено в първата фактура, за периода 17.01.2024 до16.01.2024 г. от
6005 kW, било физически невъзможно, доколкото обекта не бил захранен с
мощност, която да позволи потребяването на такава енергия за период от 30
денонощия, колкото е отчетния период. На следващо място, дори да е
възможно доставянето на такава мощност до обекта, то вътрешната му ел.
инсталация не го позволявала, а отделно от това в имота нямало електроуреди,
които да потребяват такова количество енергия. Простата аритметична сметка
сочела, че за да бъде потребена тази енергия в сочения период е необходимо в
денонощие обектът да консумира 200 kW, т.е. 8,3 kW на час, което надвишава
максималния товар за едно жилище до 70 кв.м. на битови потребители от 8
kW, съгласно чл. 243 от Наредба № 3 от 09.06.2004 г. за устройството на
електрическите уредби и електропроводните линии. Твърди, че липсвали
данни и доказателства, че електрическата енергия в обекта на ответницата се е
измервала от сертифицирано по реда на Закона за измерванията и Правилата
за измерване средство за търговско измерване /СТИ/ - електромер с ф. №--,
както и в какво състояние е било това СТИ. Излага, че след като ответницата
узнала за начислената й с процесиите фасктури ел. енергия, през м. юни 2024
г. тя започнала комуникация по телефона с представители на ищцовото
дружество, в опит да установи причината за неправилно отчетената ел.
енергия в необитаемия й имот. На 14.06.2024 г. в отсъствие на ответницата
била извършена подмяна на съществуващия електромер с друг, като след
подмяната не била отчитана консумация на ел. енергия в имота от новото
СТИ. Твърди, че това означавало, че подмененият електромер с ф. №-- е
отчитал некоректно потребление в имота за процесния период. На 17.07.2024
г. депозирала жалба до ищеца с вх. № 6943833/17.07.2024 г., а на 09.08.2024 г.
получила отговор по електронен път, че е извършена проверка на издадените
фактури и не бил установен некоректен отчет. Информация за това дали е била
извършена проверка на СТИ в отговора не се съдържала. С оглед изложеното
счита, че не дължи процесните суми за които е издадена заповедта за
изпълнение, тъй като не е потребила фактурираните количества ел.енергия за
процесния период. Моли да бъде постановено решение, с което съдът да
отхвърли предявения иск за установяване дължимостта на сумите по
процесиите фактурите като неоснователен и недоказан, както и акцесорния
иск за установяване дължимостта на лихвите за забава върху тях, като й
присъди разноските по делото. В съдебно заседание чрез пълномощника адв.
И. Илева поддържа отговора на исковата молба. В писмено становище по
делото излага подробни съображения за отхвърляне на исковата претенция
като недоказана. Поддържа, че не се установило по безспорен и категоричен
начин по делото, че начислената във фактурите ел. енерия е била използвана.
Навежда, че процесното СТИ не било монтирано съгласно императивните
изисквания на Наредба № 6/24.02.2014г. за присъединяване на производители
и клиенти на електрическа енергия към преносната или разпределителна
електрическа мрежа, действала към момента сключване на договора между
страните. Сочи, че от заключението на ВЛ се установявало, че потребената ел.
3
енергия, записана и остойностена във фактура № **********/29.02.2024г. за
период на отчет 17.01.2024г.-16.02.2024г. на стойност 1620,12 лева, реално
била за периода 30.06.2023г.-16.02.2024г., а не бил посочен в нея едномесечния
период. Моли съда да отхвърли предевяните искове, като неоснователни и
недоказани. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, намери за
установено следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.дело № 779/2024г. по описа
на Районен съд-Свищов, ищецът в настоящото производство "Е” АД с ЕИК *,
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу ответницата Д. И. Т. с ЕГН **********, с настоящ адрес с. *** за
дължимите суми. Въз основа на същото е била издадени Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК
№ 422 от 28.10.2024 г.в полза на ищеца за сумите: 2 224,45 лева (две хиляди
двеста двадесет и четири лева и 45 ст.)-главница, представляваща незаплатена
ел. енергия, 155,29 лева (сто петдесет и пет лева и 29 ст.)– мораторна лихва за
периода от 25.03.2024г. 16.10.2024 г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 24.10.2024г. до изплащане на сумата, както и
сумата 97,60 лв. (деветдесет и седем лева и 60 ст.) разноски по делото, от
които 47,60 лева за ДТ и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законоуставения срок
е подал възражение, поради което в срока по чл.415 от ГПК заявителят е
предявил настоящия положителен установителен иск.
Приложено по делото е извлечение за фактури и плащания за период
към 21.11.2024г., за абонат № -, кл. № **********, в която са посочени 16 на
брой фактури, от които се претендира по делото сумите по фактури
ФП********** от 29.02.2024г. на стойност 1 620,12 лева с падеж 25.03.2024г.,
ФП0348872698 от 31.03.2024г. на стойност 146,51 лева с падеж 24.04.2024г.,
ФП ********** от 30.04.2024г. на стойност 67,45 лева с падеж 27.05.2024г.,
ФП ********** от 31.05.2024г. на стойност 266,28 лева с падеж 24.06.2024г.,
ФП ********** от 28.06.2024г. на стойност 124,09 лева с падеж 24.07.2024г.
Описаните в извлечението фактури с посочените стойности фигурират и в
справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към дата
26.11.2024г. за клиент – ответника. Приложени са по делото и описаните
фактури.
Приложени по делото са Общи условия за продажба на електрическа
енергия на „Е“АД, където в чл. 17 т. 2 е уредено, че клиентът се задължава да
заплаща стойността на фактурираната електрическа енергия в сроковете и по
начина, определени в ОУ. Съгласно чл. 38 от ОУ, в случай на забавено
плащане, клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху
дължимите суми за всеки ден забава. Приложено по делото е Решение № ОУ-
06/7.11.2007г. на ДКЕВР, с което Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Е“АД са одобрени. Приложени са и доказателства за
публикуването им във вестник Репортер и вестник Дневник на 30 ноември
2007г.
Приложен е по делото нотариален акт за покупко- продажба на
4
недвижим имот №118, том V, рег.№ 4589, дело 414/2016г. от 09.09.2016г. на
И.ка А –Нотариус в района на Свищовския районен съд, рег. № 295 на НК,
видно от който ответницата и Н.А. И.ов са закупили недвижим имот в с. С,
жилищна сграда от 63 кв.м., Гараж от 20 кв.м., стопанска сграда от 45 кв.м.,
построени чрез отстъпено право на строеж в държавно дворно място от 900
кв.м., в кв.15-ти по регулационния план на с. С.
Приложена е жалба на ответницата до „Е” АД, в която Т. излага, че
оспорва начислените суми от последните фактури, тъй като имота в с. С+ е
необитаем, заключен и няма реално потребление в него, тъй като същата
живее от дължи години в Испания. В отговор на жалбата ищцовото
дружество уведомява с писмо изх.№ 6943833/09.08.2024г. ответницата, че
при извършена проверка от страна „Е--“ АД не било констатирано неточен
отчет или некоректно въведени данни за оспорения от ответницата период,
както и че не били налице основания за корекция на фактурите.
Приложен е и констативен протокол № 2339673-1 от 14.06.2024г. за
подмяна на електромер за клиент Д. Т., за абонат № -, кл. № **********.
Представена е справка от имотния регистър към агенция по вписванията
видно от която имота обект на потребление е съсобственост между
ответницата и Н.А. И.ов.
Ответницата е подала заявление на 29.06.2023г. за продажба на
електрическа евнергия от Е+ АД при Общи условия, като посочила като
документ за собственост Нотариален акт № 118, том V, рег.№ 4589, дело №
414 от 2016г., както и заявление за достъп и пренос на електрическа енергия
през електроразпределителните мрежи на Е-- АД при Общи условия от
29.06.2023г.
Приложен е и констативен протокол от метрологична експертиза на
електромер № 63/04.07.2024г. за абонат № -, кл. № **********, извършена от
БИМ Русе, видно от който процесното СТИ съответства на изискванията за
точност при измерване на електрическа енергия.
Видно от заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, електромера, отчитащ ел. енергията в обект на потребление с
абонатен аб. №- за периода от 14.01.2024г. до 14.06.2024г. е трифазния
статичен електромер тип АМВ В2Е №1127 0322 0056 3695. Трифазният
статичен електромер за активно измерване на енергия с LCD дисплей
вътрешен часовник тип АМВ В2Е №1127 0322 0056 3695 е произведен
„Applied Meters Словакия през 2022г. и е със знак за съответствие СЕ/М22
1781. СТИ тип АМВ В2Е №1127 0322 0056 3695 е в метрологична годност до
края на 2026г. Същият е монтиран за измерване на потребената
електроенергия в обекта на абоната с аб. №- на 08.03.2023г.05.2019г. и
демонтиран на 14.06.2024г. След демонтажа СТИ тип АМВ В2Е №1127 0322
0056 3695 е предаден на БИМ за проверка на неговата техническа изправност.
В точка 5 на съставения констативен протокол №63/04.07.2024 от
метрологична експертиза на електромер е записано, че същия съответства на
изискванията за точност при измерване на електрическа енергия. Вещото лице
М. е заключил, че номиналната пропускателна способност присъединителните
съоръжения/проводници; предпазители и средство за техническо измерване/
захранващи абоната с електроенергия за 1 ден при 24 часово дневно ползване
5
е 792 квтч., както и че е възможно количествата електроенергия, отразени в
Справката за консумирана електроенергия да бъдат потребени в обект с аб. №-
за съответния отчетен период. Според заключението на вещото лице
киловатите електроенергия, отразени в Справката за консумирана
електроенергия за обект на потребление с аб. №- съответстват на
фактурираните, като същите са начислени по редовен отчет, както и че с
електромер №1127 0322 0056 3695 е възможно да бъдат отчетени
количествата ел. енергия, посочени в Справките за консумирана
електроенергия. ВЛ е дал заключение, че количествата ел. енергия, записани в
процесиите фактури са правилно остойностени, съобразно утвърдените от
КЕВР за съответните период цени. Електромерното табло в което са били
монтирани електромерите тип /АМВ В2Е №1127 0322 0056 3695 и АМВ В2Е
№1127 0318 0035 0398/ отчитащи потребената електроенергия в имота на
абоната с аб. №- и титуляр Т. Д. И. е монтирано на електрически стълб
намиращ се в имота на абоната. При огледа се констатирала, че в таблото няма
електромер Фиг.1/. Според ВЛ имота на абоната с аб. №-, находящ се в село С+
бил видимо запустял и не се обитава от хора, оградата на места липсвала. При
визуално проследяване на захранващия имота кабел ВЛ установило, че същия
излиза от електромерното табло и влиза /захранва/ жилищната сграда на
абоната /Фиг.2/. ВЛ счита, че при условие, че не е осигурен достъп до имота
визуалното отчитане на този електромер е невъзможно, поради
обстоятелството че електромерното табло се намира в имота на абоната на
разстояние около един метър от оградата. При разпита на вещото лице М.,
същият заяви, че поддържа заключението. Посочи, че от електронния картон
на абоната е взел данни за СТИ, относно процесния период. Посетил и обекта
на място заедно с кметицата на селото и с представители на ЕРП С, където
визуализирано проследил кабелът, който излизал от електромерното табло и
влизал в имота на абоната. ВЛ заяви, че установил на място, че електромерът
бил монтиран на стълб, който се намирал в имота на абоната на разстояние
около един метър от оградата на абоната. До таблото, в което следвало да бъде
монтиран електромерът нямало достъп освен ако не се отворила вратата на
абоната, на селскостопанската част и да се отиде до самото електромерно
табло, за да се снеме отчета по тарифи. Стълбът се намира вътре в самия двор.
ВЛ посочи, че по нормативни изисквания електромерът трябвало да се
монтира на границата на собственост, което е задължение на дружеството.
Таблото, както е монтирано на електрическия стълб не можело да се прочетат
показанията по тарифи от инкасатор. ВЛ посочи, че електрическите
проводници, с които се захранвал абонатът били стандартни, те отговаряли на
всички технически изисквания за присъединяване на абоната към
електроразпределителната мрежа на електроразпределителното дружество.
Това, което бил изчислил в експертизата е какво максимално количество ток
може да премине през тях без те да се увредят, но това не означавало, че това
количество ток е преминавало през тях.
Разпитан по делото е свидетелят Б.Б., която заяви, че ответницата е
негова племенница. Той живеел в с. С+, а тя от 20 години в Испания. Имотът
на ответницата в С+ се намирал на 50 метра от неговата къща. Той
представлявал едноетажна къща с двор. Откакто била закупена от нея, преди
8-9 години, е необитаема. Прибирайки се в България, ответницата отсядала в
къщата на баща му, защото нейната къща е празна, нямало нищо вътре. Св. Б
6
изнесе, че преди две – три години са правили малък ремонт в къщата, имало
майстори и монтиран хладилник, но сметките за ток през тези месеци лично
той ги заплатил. Сметката за ток била 50 – 60 лева. След това вече, фактурите
отивали при тяхната пощаджийка, от която разбрал, че ответницата имала да
плаща 500 – 600 лева ток. Това станало през февруари месец. Той се обадил на
племенницата и тя му казала, че ще свърже с Енергото. От дружеството ищец
и обещали да спрат тока. Ответницата обяснила, че те не живеят там. Св. Б
заяви, че преди тази голямата сума не са идвали инкасатори на проверка.
Къщата била заключена, а ключовете са в него. От Енергото не са го търсили
за съдействие, да сменят електромера, никой не бил пускал вътре. Предполага,
че когато вече спрели да идват сметки за потребление, тогава са спрели и тока.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи: Предявен е иск по чл. 422 от ГПК, който представлява
специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване,
че вземането на кредитора съществува т.е. че присъдената със заповедта за
изпълнение сума се дължи. За основателност на иска в тежест на ищеца е да
установи: факта на облигационната връзка между страните, по силата на която
ответника се явява потребител на ел. енергия и клиент на дружеството ищец,
за посочения обект на потребление в с. С+, общ.Свищов за процесния период;
че ответницата за процесния период е консумирала посоченото във фактурите
количество ел. енергия, която не е заплатила; основание за начисляване на
лихва за забава и размера на същата. В тежест на ответника и при доказване на
посочените обстоятелства е да докаже факта на плащането, непълно и
насрещно доказване за оборване на твърденията доказателствената тежест за
установяването на които се носи от ищеца.
Предявеният иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК за
съществуване на претендираното от ищеца вземане за доставена и неплатена
електрическа енергия е процесуално допустим, доколкото е налице правен
интерес у ищеца от предявяването му.
Разгледан по същество се явява неоснователен.
Не се спори между страните, че между тях е налице облигационна
връзка по силата на която ответницата Т. се явява потребител на ел. енергия и
клиент на дружеството ищец, за обект на потребление в с. С+, общ.Свищов,
абонатен № -, кл. № ********** за процесния период. Същото се доказва и от
представените по делото писмени доказателства – заявления 29.06.2023г. за
продажба на електрическа енергия от Е+ АД при Общи условия, справка от
имотния регистър и общите условия. Видно от справката от имотния регистър
и представения нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот
№118, том V, рег.№ 4589, дело 414/2016г. от 09.09.2016г. на И.ка А –Нотариус
в района на Свищовския районен съд, рег. № 295 на НК, ответницата е
закупила недвижимия имот в с. С, през 2016г. Наведени са твърдения от
ответницата, че от този момент имота не се ползва, не се живее в него и е
необитаем, тъй като тя е установена трайно в Испания от 20 години. Съгласно
представеното извлечение за фактури и плащания за период, считано от
31.07.2023г. до 29.02.2024г. няма отчетена и потребена ел. енергия за обекта.
Такава бива начислена в 5 фактури за периода 29.02.2024г. – 28.06.2024г.,
който е период се претендира от ищцовото дружество.
Спорен въпрос по делото е дали ел. енергия през процесния период е
7
реално доставена в обекта и използвана от ответницата. Съгласно чл. 17, т. 2
от ОУДПЕЕЕ потребителят се задължава да заплаща стойността на
използваната в имота ел.енергия в сроковете и по начина, определени в тези
Общи условия. В този смисъл в тежест на ищеца бе да ангажира доказателства
за факта на доставката на посоченото в представената по делото фактури №
ФП********** от 29.02.2024г., ФП0348872698 от 31.03.2024г. ФП
********** от 30.04.2024г., ФП ********** от 31.05.2024г., ФП ********** от
28.06.2024г. количество електрическа енергия, доколкото ответната страна я
оспори. В случая издадените фактури в общ размер на 2224,45 лева е
твърдение за консумирана от ответницата ел. енергия в процесния обект. Но
не се доказа по делото по безспорен начин, че количеството ел. енергия, чиято
стойност е посочената в процесните фактури, е реално доставена от ищеца на
ответницата като битов потребител и съответно – потребена от нея.
Установяването на това обстоятелство е необходимо, защото електрическата
енергия е движима вещ, поради което нейната продажба се подчинява на
общите правила на договора за продажба и купувачът дължи заплащане на
продажната цена винаги за реално доставена стока. /Решение №
108/07.02.2008 г. по т.д. № 657/2007 г. на ВКС на РБ/. Ищецът обосновава
твърденията си единствено с представените едностранно съставените
документи – справки и фактури, които са оспорени от ответницата. Видно от
свидетелските показания на св. Б, които съдът кредитира, като съответстващи
на събраните по делото доказателства, имотът в с. С+, от закупуването през
2016г. до настоящия момент е необитаем, не е пригоден за ползване, тъй като
е празен, необзаведен, без уреди в него. За кратко през предходните години е
имало майстори за около месец-два, през лятото, и малък хладилник, за които
месеци лично той е заплатил изразходената електрическа енергия. При
отпуските си в летните месеци ответницата не отсяда в къщата тъй като няма
условия за живеене там. ВЛ лице заяви, че от извършена проверка в
електронната информационна система на ЕРП „С“ се установило, че
последния визуализиран отчет на СТИ тип АММВ В2Е №-- била извършена
на 30 юни 2023г. След тази дата до 16.02.2024г. обекта бил посещаван от
инкасатор, но не бил отчитан поради липса на достъп. Достъп имало едва на
16.02.2024г., когато било извършено визуализирано отчитане на процесното
СЦИ. В резултат на което потребената електроенергия, записана във фактура
**********/29.02.2024г. за период на отчет 17.01.2024г. – 16.02.2024г. на
стойност 1620,12 лева била реално потребената електроенергия за периода от
30.06.2023г. /последен визуализиран отчет за 2023г. до 16.02.2024г./първи
визуализиран отчет за 2024г./, видно от заключението на ВЛ. Следователно
начислената в тази фактура електроенергия не е за реално потребена такава
през отчетния период 17.01.2024г. – 16.02.2024г., както твърди ищцовото
дружество, а за извършена корекция на сметката на абоната, за период, който е
извън процесния , а именно 30.06.2023г. 16.02.2024г. ВЛ също в съдебно
заседание заяви, че при проверката на място в имота, се установило, че
електромерът е монтиран на стълб, който се намира в имота на абоната на
разстояние около един метър от оградата на абоната. До таблото, в което
следва да бъде монтиран електромерът нямало достъп, освен ако не се отвори
вратата на абоната, на селскостопанската част и да се отиде до самото
електромерно табло, за да се снеме отчета по тарифи. Не се установи, достъп
да е осигуряван нито от ответницата, нито от св. Б, който единствен
8
разполагал с ключ от имота. Съгласно чл. 29, ал.5 от действащата към момента
на сключване на договора между страните Наредба № 6/24.02.2014г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или разпределителна електрическа мрежа „Електромерните табла
се монтират до или на границата на имота на клиента на място,определено от
оператора на разпределителната мрежа“. Следователно електромерът, както и
електромерното табло са собственост на съответното електроразпределително
дружество и те имат ангажимент да монтират електромера на границата на
собственост, което се установи че в настоящия случай не е направено от
ищеца и с което са нарушение императивните разпоредби на действаща към
момента Наредба. ВЛ заяви също, че от таблото, така както е монтирано в
процесния имот, на електрическия стълб, не могат да се прочетат показанията
по тарифи от инкасатор, без да е осигурен достъп, а такъв не е осигуряван
видно от показанията на св. Б. Въз основа на изложеното съдът намира, че
ищецът не доказа по безспорен, че ел. енергия през процесния период реално е
доставено в обекта и е използвана, потребена от ответницата. Неизпълнението
на това задължение води до настъпване на неблагоприятни последици за
ищеца, а именно отхвърляне на претенцията. По искане на ищеца е назначена
съдебно техническа експертиза, но с изслушаната на която не се доказа реална
доставка на ел- енергия, а принципната възможност фактурираното
количество електроенергия да бъде консумирано. По изричните уточнения на
вещото лице в откритото съдебно заседание на 23.09.2025 година,
заключението се базира на оспорената документация на ищеца. Предвид на
това претенцията за заплащане от ответницата на претендираната сума в
размер на 2224,45 лева за консумирана ел. енергия за периода от 29.02.2024г.
до 28.06.2024г. не бе доказана.
С оглед неуважаване на претенцията за главно вземане, то неоснователна
се явява и претенцията по акцесорното вземане за мораторна лихва в размер
на 155,29 лева представляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура за
електрическа енергия от падежа и до 16.10.2024г.
При това положение съдът намира, че исковата претенция е изцяло
неоснователна и недоказана, поради което следва да се отхвърли.
При този изход на делото право на разноски има ответника, на който на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК му се дължат от ищеца разноски в размер на
400,00 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Е” АД с ЕИК *,
със седалище гр.***, представлявано от П.С.П, И. А И.ов и Р.Й. И.ов, чрез
юрисконсулт В.М против Д. И. Т. с ЕГН **********, от с. ***, за приемане за
установено, че Д. И. Т. дължи на „Е“ АД, ЕИК * сумата а 2 224,45 лева (две
хиляди двеста двадесет и четири лева и 45 ст.)-главница, представляваща
9
незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода 29.02.2024 г. до
28.06.2024 г. за обект с абонатен номер и адрес: Аб. № -, с. С+, клиентски
номер **********; 155,29 лева (сто петдесет и пет лева и 29 ст.)– мораторна
лихва за периода от 25.03.2024г. 16.10.2024 г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението в съда – 24.10.2024г. до изплащане на
сумата, за което е издадена заповед за изпълнение № 422 от 28.10.2024 г по ч.
гр. д. № 779/2024г. на СвРС, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА "Е” АД с ЕИК *, със седалище гр.***, представлявано от
П.С.П, И. А И.ов и Р.Й. И.ов, чрез юрисконсулт В.М да заплати на Д. И. Т. с
ЕГН **********, от с. ***, направените по делото разноски в размер на
400,00 лева/четиристотин лева/ за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико
Търново, в двуседмичен срок, от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
10