Р Е Ш
Е Н И Е
№1631/6.4.2015г.
гр.Варна, 06.04.2015год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ състав, в публично съдебно заседание,
проведено на шести март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Моника
ЖЕКОВА
при секретаря Х.Х., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 9789 по
описа за 2014г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявен от „К.Г.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление град *, представлявано
от П. Н. К., чрез процесуалният му представител юрисконсулт И.
Г. със съдебен адрес * срещу „Е.П.” АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление град *, представлявано от
членовете на управителния съвет Б. Г. М., Б. Д. П. , П. С. С., иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І–во ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД с искане
ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцовото сумата от 1385,30 лева (хиляда триста
осемдесет и пет лева и тридесет стотинки ) - претендирана като платена от
праводателя на ищцовото дружество М.О.М., ЕГН ********** - по договор за цесия, сключен с „К.Г.” ЕООД ЕИК * от 28.04.2014 год., при
първоначална липса на основание – за недоставена и непотребена електроенергия,
по фактура № *. и представляваща корекция на сметка за периода от 02.08.2012 г. до 28.01.2013 г.
общо за 180 (сто и осемдесет ) дни начислена
служебно по „констативен протокол „ за обект с абонатен № * , с клиентски № * , с адрес на потребление село * , ведно със законната лихва върху
исковата сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда 28.07.2014 г. окончателното изплащане на
вземането.
В депозираната пред
ВРС искова молба, ищцовата страна
твърди, че праводателят на ищеца –
М.О.М., ЕГН ********** е абонат на ответното дружество и ползва ел.енергия
на адреса на потребление село *, като
отчитането на ел.енергия се
извърша по партида на абоната, ползващ
абонатен № * , с клиентски № *.
Ищцовата страна
обуславя правния си интерес от водене на осъдителния иск с твърдението, че М.М. на * г. е сключил с ищцовата страна
надлежен договор за прехвърляне на вземания ( цесия ), по силата на който ищцовата страна
встъпва в правата на праводателя – кредитор на вземането. Сочи се,че исковата
сума е начислена с фактура № *.и представляваща представлява стойност на
едностранно извършена от ответното дружество служебна корекция на сметка за периода от 02.08.2012 г. до 28.01.2013 г.
общо за 180 (сто и осемдесет ) дни
Твърди се,че
потребителят не е манипулирал средството на търговско измерване , за което му била начислена исковата сума за периода от в размер от 1 385,30 лева . Ищцовото дружество „К.Г.
„ ЕООД възвежда твърдения в исковата молба , че сумата от 1 385,30
лева била заплатена от потребителя –
праводател на ищцовата страна по сметка на ответника с единствения мотив да не
бъде преустановено електрозахранването в обекта му ( чл.123 ЗЕ ) . Твърдяното
от ищцовата страна плащане на исковата сума , релевира ищецът в исковата молба, било извършено при първоначална липса на
основание, поради обстоятелството, че
била начислена неправомерно за
електроенергия, която абонатът не бил
потребил.
Поради
горните фактически твърдения
ищцовото ЕООД е оспорило в исковата молба верността на констатираното от
ответното дружество нарушение в точността
на измервателния уред, като се заявява, че потребителят на ел.енергия не бил разполагал с техническа възможност да
манипулира електромера. По същество в исковата молба се твърди, че извършената
корекция от ответното дружество била неправомерна, а съставеният протокол от
контролната проверка бил непротивопоставим на абоната –потребител; оспорен е и
начина и методиката, по които е била извършена корекцията на сметка ; фактът на
реалното доставяне на количеството ел.
енергия, предмет на корекцията, отчитането на това количество от електромера. В
исковата молба са наведени релевантните за спора твърдения, обуславящи активната
процесуално правна легитимация на ищеца : Сочи се,че се по силата на договор да
прехвърляне на вземания - цесия от * г. Ж.
С. била прехвърлила в полза на дружеството – ищец, вземането за недължимо
платеното на ответника, в размера на
исковата сума. Твърди се, че за цесията длъжникът бил уведомен от стария
кредитор с писмо, получено на 21.07.2014 г.
Ищцовата страна въз
основа на горните фактически твърдения прави извода, че ответникът дължи
връщане на получената, при първоначална липса на основание сума, поради което
моли за постановяване на положително Решение по предявения иск, респективно с
оглед на изхода по спора по предявения иск желае и присъждане на законната
лихва върху главницата, считано от датата на сезиране на съда с исковата молба
, както и сторените по делото съдебно деловодни разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран по реда
и в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е оспорил изцяло предявения срещу него
осъдителен иск.
Оспорена е била в
срока по чл.131 ГПК активната материалноправна легитимация на ищеца, основана на
твърдения, че ищцовата страна не се легитимирала като носител на вземането за
исковата сума, доколкото договорът за цесия от 28.04.2014 г. бил нищожен съгласно чл.26, ал.2 ЗЗД -поради липса на
предмет. Твърди се от ответната страна, че прехвърленото вземане, не е било съществувало
в патримониума на цедента - нито към
датата на сключване на цесионния договор, нито преди това, поради което договорът
за прехвърляне на вземане не бил произвел правен ефект.
В условията на
евентуалност, ответната страна е навела доводи за недействителност на договора
за цесия, като сключен от представител на цедента без представителна власт.
Оспорена е и валидността на уведомяването за цесията, доколкото уведомлението
било изпратено чрез пълномощник, неразполагащ с представителна власт. Ответната
страна е оспорила в отговора елементите от фактическия състав на
неоснователното обогатяване с твърденията, че исковата сума била дължимо
платена от потребителя, на основание валидно обвързващо го договорно
правоотношение за продажба на ел. енергия при ОУ.
Сочи се от
ответната страна, че на 28.1.2013 г. служители на „Е.-П. М.” АД „ били
извършили техническа проверка на СТИ ( средство за търговско измерване ),
обслужващо обекта на потребление на цедента, резултатите от която, били обективирани в съставен констативен протокол.Ответната
страна релевира, че при проверката на СТИ е било констатирано наличие на неправомерно присъединен проводник тип
ПВВМ 4 мм2 към главната линия ,като същият бил включен към схемата на измерване преди електромера на
захранващата линия ., като към другия му край бил прикачен мнооптичен проводник 3 х
Ответното дружество,
в срока по чл.131 ГПК се е позовало на
действащата към датата на проверката
разпоредба на чл. 61 от ОУ като сочи, че никъде в текста на нормата не е
предвидено изискване за присъствие на ползвателя при извършване на
проверката на СТИ . Ответникът сочи в
писмения отговор, че съгласно чл.16 от ОУ
ползвателят на ел.енергия е длъжен да
не променя схемата на свързване на електрическите съоръжения , да не преустройва,
ремонтира или заменя елементите на средствата за търговско измерване, да не снема
самоволно или поврежда СТИ, знак, пломба
или друго контролно приспособление ,
поставено от лица, на които Е.-П. М.
АД е възложило дадената дейност или
овластен държавен орган, както и да не използва ел.енергия , без тя да се
отчита от СТИ, монтирани и пломбирани съгласно установения ред .Позовавайки се на
визираните правни норми, ответникът прави извода,че при наличието на правните основания регламентирани
в чл.38, ал. 3 т.3 от ОУ , Е.-П. М.
АД е изготвило и Справката с номер 26382/1.2.2013 г., с която е начислило общото
количество ел.енергия 6494.4 кВтч за доплащане .
В писмения отговор
на исковата молба, ответното дружество твърди се ,че в съответствие с разпоредбите на ЗЕ и чл. 8 от
Правилата за измерване на
електрическа енергия, приети с Решение № П – 1 от
10.4.2007 г. издадени от Председателя
на ДКЕВР , обн. в ДВ бр. 38 от 11.5.2007г., неотчитането на потребената от праводателя на ищеца
ел.енергия е било в резултат на неправомерно въздействие върху монтираното от „Е.- П. М.”АД техническо средство , поради което и издаването
на дебитното известие било правомерно.
Поради изложените
съображения, ответното дружество в отговора си е застъпило становище за
неоснователност на предявения иск.
В проведеното по
делото на 06.03.2015 г. открито съдебно
заседание ищцовата страна, представлявана от юрисконсулт Д., застъпва становище
за доказаност и основателност на исковата претенция, поради което желае
постановяване на Решение в положителен смисъл за ищеца,с присъждане на
сторените разноски.
В същото съдебно
заседание, ответната страна, представлявана от адв. К. изразява становище за неоснователност и
недоказаност на исковата претенция,поради което желае отхвърляне на иска с
присъждане на разноските по делото.Ответната страна е направила и възражение за
прекомерност на хонорара за процесуално представителство на ищцовата страна по чл.78,ал. ГПК.
Двете страни по
спора в предоставения им от съда срока,
са представили подробни писмени защити, по
същество на спора, с позоваване на
съдебна практика, като ответната страна е приложила и част от съдебна практика
, включително и по реда на чл.290 ГПК .
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представения по
делото (л.22 ) в заверено за вярност с оригинала копие на Констативен протокол № * от дата * г. се установява, че длъжностни лица на „Е.-П.
М. „ АД са извършили техническа проверка
на електромер с №* ,находящ се на
стената на етаж втори н къщата в с.*, на
обекта на адреса на потребление на ел.енергия. Видно от отразеното в т.11 е установено , че има наличие на ПВВМ кабел със сечение от 4 мм2 , който проведник е бил премахнат .
Протоколът от проверка е вписано ,че е съставен в присъствие на абоната като
носи подпис за
потребител ,без да е ясно
кое лице се е подписало за свидетел ( л. 23).
Въз основа на КП
от 28.1.2013 г. от „Е.-П. М. „АД са съставили
Справка с номер * от * за корекция
при неточно измерване на електрическа енергия, съставена на основание
чл. 38, ал.3, т.3 от ОУ на ДПЕЕМ . Справката е съставена на
основание за общо 180 дни за периода до
28.1.2013 г. , като са начислени на абоната служебно 6494.4. киловатчаса
електроенергия ( л.24 от делото )
Въз основа на
описаните по – горе КП и Справка за
корекция на сметка от страна на ответното дружество е било издадено дебитно
известие № * от дата * г., адресирано до абоната М.М. с посочено основание за издаване на ДИ
КП * ( л.25 )
От отразеното в
дебитното известие се установява ,че на
абоната за периода от 2.8.2012 до 28.1.2013 г. са начислено служебно 6494 квтч ел.енергия на
обща стойност 1 385,30 лева с вкл.
ДДС и срок за плащане 21.2.2013 г.
По повод описаната
в дебитното известие сума, се констатира
от ангажираните от ответната страна писмени доказателства, че абонатът е подал Възражение до ответника , на
което е отговорено писмено от 1.2.2013 г., че сумата е дължима ( л.28 ) .
За пълното
изясняване на фактическата страна на спора по делото е проведена, изслушана и
приобщена съдебно-техническа експертиза,изготвена от в.л.Б.. От заключението на
вещото лице по СТЕ, Л.Б. ( л.50 - 56 от делото ) се установява, че при проверката, извършена от служители на Е.-П.
М. АД отразена в КП * /* г. е било
констатирано, че абонатът бил прекъснат поради неплатени задължения. Установено
било, че при светване на осветлението има напрежение, но светодиода на СТИ постоянно свети. При демонтиране на таблото,
служителите на Е. П. М. АД установили, че има неправомерно присъединен проводник
ПВВМ 4 мм2 към главната захранваща линия
, преди СТИ а към другия
край ,към неправомерно монтирания
проводник бил присъединен многожичен проводник 3 х 2,5 мм2 и завършващ
с разклонител, към който била включена ел. инсталацията на къщата .При проверката бил иззет и
проводника с посоченото сечене и дължина от метър и половина.
Видно от раздел V
т.5.1. на заключението на вещото лице по
СТЕ в периода от 2.8 2012 до 28.1.2013
г. за 180 дни доставеното и потребено количество ел.енергия в обекта са абонатен номер * не е
възможно да бъде измерено и отчетено,
тъй като потребената електроенергия не е преминала през
електромера . От точка 5.4. на
СТЕ става ясно , че сумата от 1 385, 33 лева е
математически точно изчислена при
условията на чл. 38, ал.3 , т.2 от
ОУ на ДПЕЕЕМ ( л. 55)
По делото страните не спорят , че ответната страна е
получила исковата сума , поради което с
определение по чл.146, ал.1 т.4 ГПК съдът е
приел този факт за безспорен и ненуждаещ се от доказване ( л.59 –ти от делото ) .
С оглед установяване на фактическия състав на чл. 55 ЗЗД и активната легитимация на ищцовата страна са ангажирани следните писмени
доказателства – договор за цесия, пълномощно и уведомление.
С пълномощно ( без
посочена дата ), приложено в оригинал на л.71 от делото М.М.О., ЕГН ********** *** Воевода е
УПЪЛНОМОЩИЛ адвокат К. Д. Т. от АК Варна със съдебен адрес гр.*, * да завежда и
води дело, включително с правата по чл.34, ал.2 и 3 ГПК... да сключва
помирения, договор за цесия, да подава, получава и подписва документи, искания
, заявления, възражения , жалби и т.н. , да го представлява пред „Е.-П.” В.,
ЕООД, Е.П. АД Е. М. АД
, Е.-П. Е. у. ЕООД от негово и
ме и за негова сметка, като е включена клауза ,че пълномощното следва да се
тълкува разширителна в полза на упълномощения адвокат.В последния абзац на
пълномощното е изписано с ръкописен текст, че процесуалният представител може
да се разпорежда с всички вземания на упълномощителя , при условия каквито
намери за добре, включително, но не само да уведомява от негово име длъжника.
Представеното от
ищцовата страна пълномощно бе оспорено от ответното дружество своевременно и по
реда на чл.193 ГПК.
По делото бе
представено последващо пълномощно от към адв. Тодоров с надлежна заверка на
подписа от 16.01.2015 г., извършена от нотариус К.И.,нотариус с рег.№ * по
описа на НК ( л.92 ).От отразеното във визираното пълномощно се
установява и изяснява безспорно по делото, че упълномощителят М.М. изрично е заявил, че сключеният договор за прехвърляне на вземания от дата 28.04.2014 г. между него и К.Г. ЕООД , с ЕИК *2 , с предмет вземане за сумата от 1385,30 лева
а също и извършеното
уведомление до „Е.П.„ АД с входящ номер *г..във връзка с този договор за
извършени с изричното негово знание и
съгласие. Видно от точка 2-ра на цитираното пълномощно, изречение последно упълномощителят е заявил,
че в случай на съмнения или оспорване на
настоящото изрично заявява, че на основание чл.42,ал.2 ЗЗД потвърждава
всички извършени действия на адвокат К. Т., извършени от негово име и за негова сметка .
Както бе посочено
по-горе представеното в оригинал пълномощно от М.М. бе оспорено своевременно от
ответната страна, поради което и открито производство по оспорване истинността
на документ по чл.193 ГПК .
С оглед откритото
производство по оспорване на автентичността на подписа по делото е проведена
съдебно почеркова експертиза, заключението по която е приобщено на лист 88 и
сл. от делото. От неоспореното заключение по допуснатата съдебно почеркова
експертиза, изготвено от в.л.Ц.Ц. безспорно се установява, че пълномощното издадено
от М.М. е автентичен и истински документ, тъй като подписът за упълномощител е
положен от лицето . ( лист 90 от делото
). В същата насока са и събраните гласни
доказателства по делото чрез покаданията на св. М. М. ( л.143 и 144 от делото ) .Разпитан в
качество на свидетел М. ясно заявява , че е подписвал пълномощно към адв.Т. и по-точно две
пълномощни .
По делото, със
сезиращата искова молба са представени писмени доказателства относно цедиране
на вземането и уведомяване на ответната страна за извършеното прехвърляне .
С договор за
прехвърляне на вземания от * г. сключен в град Варна М.М. *** , в качеството му на цедент, действащ
чрез процесуалният си представител адв.Кр.Т. е прехвърлил на „К.Г. „ ЕООД в
качеството му на цесионер
визираното в чл.1 от договора вземане а
именно вземанията си от длъжника Е. П. П. АД в размер на сумата от 1 385,30
лева, представляваща платена без
основание стойност на коригирана потребена ел.енергия за периода от 2.8.2012 до 28.1.2013 г., за
обект с абонатен номер * и кл.№ *, за
което е издадена фактура № * г., на основание чл. 55,ал.1 предл. 1 от ЗЗД за цена от 1285,30 лв. Съгласно точка 4 от договора за
цесия ЦЕДЕНТЪТ се е задължил в
тримесечен срок, считано от подписване на договора да съобщи писмено на
длъжника за прехвърлянето на описаните в
точка 1 вземания и да предостави на
цесионера документите, доказващи получаването на съобщението от длъжника (л. 9
от делото).
Чрез писмено
уведомление, входирано на 21.07.2014 г. при
ответника , М.О.М., чрез пълномощника си
адв.Кр.Т. е уведомил ответната страна за прехвърлянето на вземането, съгласно
договора за цесия от 28.04.2014 г. (л.10
).
В хода на
производството по делото вземането, предмет на исковата претенция е било
повторно цедирано.
С последващо
писмено уведомление изготвеното от ищцовата страна „К.Г.” ЕООД адресирано до
ответника „Е.П.” АД, последният е бил надлежно уведомен, че с договор за цесия от 23.10.2014г. ищцовото дружество е прехвърлило
на „И.” ЕООД, ЕИК * вземанията си по общо 198 договора за цесия подробно
посочени по номера, суми и страни, сред които и вземането, предмет на настоящото
исково производство (л. 93 и сл. ).
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал.1 предложение
1-во от ЗЗД ведно с акцесорната претенция, квалифицирана по чл. 86 ,ал.1 ЗЗД.
С предявеният иск
ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест
е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже, на какво
основание е получил даването. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице когато
ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него
основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което е получил
даденото, но ищецът докаже с репликата си, че това основание е нищожно – и в
двата случая даденото е без основание /
така Решение № 239/ 16.07.2013 г. на
ВКС по гр.дело № 1050/2012 г. на ІV Г.О. ГК, докладчик съдията Марио Първанов
/.Настоящият съдебен състав намира за доказано плащането на исковата сума, тъй
като този факт не е спорен между страните , приет е и за безспорен и ненуждаещ
се от доказване на осн. чл. 146, ал.1 т.4 ГПК - т.е. първата предпоставка на нормата на чл.55, ал.1 предложение 1-во от ЗЗД е установена, поради което следва
да се изясни фактическата и правна страна на спора по отношение на втората
предпоставка – основанието на което е дадена исковата сума.
Причината за
заплащане на исковата сума, според ищцовата страна е опасността праводателят на
ищеца при незаплащане на претендираната от ответника сума да остане без
електрозахранване .Според ответната страна заплащането на сумата било сторено
въз основа на извършената проверка и едностранно коригиране на сумата при
спазване на ОУ на ДПЕЕМ .
Спорът между страните
е дали исковата сума е платена на правно основание, действително ли е то.
Спорът между страните е и дали служебно начислената електроенергия е реално
доставена на адреса на потребление, следвало ли да бъде заплатена, налице ли е било правно основание на което същата се
дължи, респективно спазени ли са били всички законови изисквания относно годността на СТИ, извършването на
проверка на СТИ от дружество „Е.ОН Мрежи” АД и правилно ли е била осъществена
цялата корекционна процедура на сметката на абоната – праводател на К.Г. ЕООД,
респективно платена ли е на правно основание.
Настоящият състав
приема, че въз основа на всички събрани по делото доказателства и техния
съвкупен анализ следва правния извод за основателност и доказаност на иска.
Регламентацията на
договорните отношения между абоната- праводател на „К.Г.” ЕООД и ответното
дружество, за релевантния период, се съдържа в Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Е.О. Б. П.” АД, издадени на основание чл.
98а от ЗЕ и одобрени от ДКЕВР с решение от 06.04.2009г., в сила от 17.05.2009
г., действащи към датата на извършване на проверката на СТИ. Съгласно
цитираната разпоредба от ЗЕ публикуваните общи условия влизат в сила за
потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без
изрично писмено приемане. Посочената специална норма дерогира общото правило на
чл. 298, ал.1, т.1 от ТЗ. Съобразно предвиденото в чл. 24 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.О. Б. П.” АД, ответникът
по делото е оправомощен да извършва изчисляване и коригиране на сметките за
използвана от потребителите ел. енергия за изминал период. Тези действия на
ответника се извършват въз основа на представени от “Е. О. Б. М.” АД
констативни протоколи и справки за начислена енергия. Следователно единственото
основание за корекцията и за фактурирането на процесната сума представлява
цитираният протокол от проведената проверка. С решение № 165/19.11.2009 г.,
постановено по т.д. № 103/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 104/5.07.2010 г.,
постановено по гр.д. № 885/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 26/04.04.2011 г.,
постановено по т.д. № 427/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 189/11.04.2011
г., постановено по т.д. № 39/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., постановени по реда на
чл. 290 от ГПК и съставляващи според разясненията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010
г. на ОСГТК на ВКС, задължителна практика е обосновано категорично становището,
че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и
ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергия е
лишена от законово основание - както за времето на действие на отменените Закон
за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната
и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и
при сега действащата нормативно уредба на тези отношения. С решение №
189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. е отречена и възможността доставчикът
да обосновава правото си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в
приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия, като е
мотивирано разрешение, че поради неравноправния им характер по смисъла на чл.
143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП, подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1
от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на
интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Задължителната
практика застъпва разбирането, че е недопустимо ако не е доказано виновно
поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на доставката на
електрическа енергия да се коригират сметките за вече доставена такава само въз
основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставката.
Правото си да претендира процесната сума, ответникът обосновава с извършената
проверка, при която е установено неточно измерване на консумираната ел. енергия
в имота на ищеца. Настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че
единствено протоколът от извършената проверка не е в състояние да обоснове
правото на ответника да получи сумата, тъй като в действащото обективно право
не съществува законова норма, признаваща възможност за последваща промяна на сметките
на потребителите, ползващи електроенергия. Правомерността на корекцията не
произтича и от клаузата на чл. 38 от Общи условия на договорите за пренос, с
която ответното дружество е обосновало правото да извърши корекцията и да
начисли и претендира за плащане искова та
сума . Поради неравноправния й характер по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от
ЗЗП подобна клауза е нищожна по силата на чл.146, ал.1 от ЗЗД и чл.26, ал.1 от ЗЗД и не поражда правни последици. Последния извод съдът основава на предвидената
в чл. 38 от ОУ за пренос на ел. енергия възможност за санкциониране на
потребителя, без да се изисква виновно поведение от негова страна. Възможността
за приложение на подобна обективна отговорност следва да е изрично предвидена
законодателно, което в конкретния случай не е налице и е недопустимо да се
въвежда с общи условия, задължителни за потребителя.
По изложените
съображения, съдът намира, че ответникът не установи по несъмнен начин, че
изчислената вследствие на корекцията, сума му се е следвала и в търсения размер, поради което и абонатът- потребител
не дължи нейното заплащане. Или от гореизложеното следва извода, че
корекционната процедура възведена от ответника като основание за плащане не е
годно правно основание, въз основа на което да се претендира от праводателя на ищеца
исковата сума, липсва правно основание на което същата е платена.
В условията на евентуалност,
дори да се приеме, че на основание чл. 38, ал.3 т.3 от ОУ ДПЕЕ е извършена корекцията на сметката на
абоната, който безспорно не е присъствал при проверката и не обвързан от констатациите в Констативния
протокол, настоящият съдебен състав прави извода отново за недоказаност на
основанието на което се претендира исковата сума.
За да обоснове този
извод съдът кредитира напълно заключението по допусната СТЕ на в.л.Б. , от
която се изяснява, че пресмятането на
дължимата за заплащане ел.енергия за исковия период макар и да е извършено математически точно не
води до извода, че именно количеството ел. енергия начислена служебно от
ответника е било доставено за релеватния период на абоната .
Ето защо съдът
счита, че след като ответната страна не е установила при условията на пълно и главно доказване ,че
абонатът-праводател на ищцовото дружество е потребил точно количеството ел.енергия,
за което служебно му е била начислена исковата сума, получената от ответната
страна сума е получена без правно основание .
Съдът дължи
произнасяне и по наведените от ответната страна Възражения относно активна
материално правна легитимация на ищеца, поради пороци в договора за цесия .
За да даде правилен
отговор по възведените от ответната страна възражения, съдът съобрази действащата
материално правна база, регламентираща отношенията цедент - цесионер и длъжник. В раздел ІV Обща част на
Закона за задълженията и договорите член
99 – чл.102 е уреден правния институт на прехвърлянето на вземания и
задължения а именно договорът за цесия. Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал.1 ЗЗД Кредиторът
може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството
на вземането не допускат това. По силата на алинея втора на същата правна норма
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително и с изтеклите лихви , ако не е уговорено друго. Императивна е разпоредбата на ал.3 на
чл.99 ЗЗД, че за действителността на цесията предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у
него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
ставалото прехвърляне .
Съобразявайки
цитираните правни норми и трайната съдебна практика, съдът прави извода,че в конкретния
казус ищецът установи и доказа активната си материално и процесуално правна
легитимация, въз основа на надлежно сключен с потребителя на ел.енергия договор
за прехвърляне на вземане от дата * год.(л.9)
Неоснователни са
възведените от ответната страна възражения за порочност на цесионния договор поради
липса на предмет, съгласие, неспазване на разпоредбата на чл.99,ал.3 ЗЗД.
Неоснователно е възражението
на „Е.П.” АД за липса на предмет на договора
от * г. Както бе посочено нормата на чл. 99 ЗЗД дава отговор на въпроса
кои вземания могат да бъдат предмет на договора
за цесия. Вземането, прехвърлено от абоната - потребител на ел.енергия към
ищцовото дружество е ясно и точно определено ( не е определяемо),
индивидуализирано и по основание и по размер в самия договор за цесия , поради
което договорът за цесия не страда от твърдяния от ответната страна порок , тъй
като вземането е съществувало в полза на цедента към датата на сключване на
цесията, респективно е могло да бъде прехвърлено. Неоснователно е и второто възражение
на ответната страна за нищожност на договора, поради липса на съгласие.
Безспорно бе установено от всички по делото писмени доказателства, включително
и посредством допълнително представеното пълномощно със заверка на подписа на
М.М., съдебно почерковата експертиза и свидетелските показания на цедента , че
абонатът - цедент е подписал пълномощно към адв.Тодоров, което пълномощно е
подписано от цедента при наличие на съгласие и воля затова. Останалите възражения на ответното дружество кой и кога
е бил изписал (дописал ) ръкописния текст в пълномощното са ирелевантни към същността на
правната сделка упълномощаване . На
трето и последно място съдът намира за неоснователно и недоказано възражението
на” Е.П.” АД, че цесията не била надлежно съобщена на ответника. Съгласно чл.
99 ал.3 и 4 ЗЗД прехвърлянето на вземанията посредством цесия поражда правно
действие спрямо длъжника и третите лица
от деня в който то бъде
съобщено на длъжника от предишния кредитор. Видно е от писмените
доказателства по делото, че с надлежно писмено уведомление от 21.07.2014 г.,
входирано при ответника, старият
кредитор М.М., действащ чрез пълномощника си и процесуален представител
адв.Кр.Т. е уведомил „Е.П.” АД за цесията от 28.04.2014 г.( л.10 ).
При всичко
гореизложено, съдът прави извода, че искът заведен срещу ответното дружество е
основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълнота ,ведно с акцесорната
претенция за присъждане на законната лихва върху исковата сума , считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане
на вземането .
За пълнота на
мотивите, настоящия съдебен състав намира за необходимо да посочи, че в хода на
производството събраните писмени доказателства за поредно цедиране на вземането
не рефлектират върху очертания с исковата молба спор между страните, тъй като
нормата на чл.226,ал.1 ГПК е ясна : „
Ако в течение на производството спорното
право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между
първоначалните страни „. Съгласно алинея 3-та, на същата правна норма, постановеното
Решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобрететаля , с изключение на действията на вписването, когато се
отнася за недвижими имот.
Според настоящия състав, тъй като по делото не е налице встъпване на
неучастващото в спора лице „И.” ЕООД, по реда на чл. 226, ал.2 ГПК, в
диспозитива на решението не следва да се вписва
прехвърлянето на спорното право .
При този изход на
спора и направеното искане, на основание чл. 78 ал.1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски .
Съгласно
представения по делото списък по чл. 80 ГПК ищцовата страна претендира
заплащане на следните суми: 100 лева допълнително възнаграждение за процесуално
представителство поради защита по делото с повече от две съдебни заседания; 400
лева юрисконсултско възнаграждение ; 55,42 лева държавна такса за образуване на
исковото производство и 200 лева общо за допуснатите две експертизи = ОБЩО
755.42 лева .( л.138)
Съдът намира, че
при уважаване на иска на основание чл.78,ал.1 ГПК следва да присъди в полза на
ищеца реално сторените разноски за заплатени държавни такси и разноски
общо в размер на 255.42 лева.
По отношение на
размера на юрисконсултското възнаграждение съдът следва да се произнесе по
направеното възражение на ответната страна по реда на чл.78, ал.5 ГПК.Възражението на ответната страна е сторено своевременно и по надлежния ред, поради което съдът следва да го
разгледа по същество .
Съгласно посочения
в исковата молба материален интерес от 1385,30 лева и разпоредбата на чл.
7,ал.2 , т.2 от Наредба № 1 /2004 г. дължимото
се минимално възнаграждение за процесуално представителство е равно на 300 лева + 7 % за горницата над 1000 лева
, т.е. 326, 97 лева за процесуално представителство.Позовавайки се на
Тълкувателно решение № 6 /6.11.2013 г. на ВКС
ОСГТК , по тълкувателно дело № 6/2012 г., точка 3 –та съдът приема , че не е обвързан от
разпоредбата на § 2 на Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и тъй като производството по
делото не се отличава с изключителна фактическа и или правна сложност, определя
размера на юрисконсултското възнаграждение съгласно нормата на чл.7, ал.2 , т.2
от Наредба №1/2004 г., като намира възражението на ответната страна по чл. 78,
ал.5 ГПК за основателно.Поради изложеното по-горе съдът присъжда в полза на
ищцовата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 326,97 лева.
При така изложеното
на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът присъжда в полза на ищцовата страна
сторените разноски от общо 582,39 лева (
петстотин и осемдесет и два лева и
тридесет и девет стотинки ).
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление град *, представлявано от членовете на управителния съвет Б.
Г. М., Б. Д. П. , П. С. С. ДА ЗАПЛАТИ на
„К.Г.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление град *, представлявано от П. Н. К., чрез процесуалният му
представител юрисконсулт И. Г., със съдебен адрес * СУМАТА от 1385,30 лева (хиляда триста осемдесет и пет лева и
тридесет стотинки ) - претендирана като платена от праводателя на ищцовото
дружество М.О.М., ЕГН ********** - по договор за цесия, сключен с „К.Г.” ЕООД ЕИК * от 28.04.2014 год., при
първоначална липса на основание – за недоставена и непотребена електроенергия,
по фактура № *. и представляваща корекция на сметка за периода от 02.08.2012 г. до 28.01.2013 г.
общо за 180 (сто и осемдесет ) дни начислена
служебно по „констативен протокол „ за обект с абонатен № * , с клиентски № * , с адрес на потребление село * , ведно със законната лихва върху
исковата сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда 28.07.2014 г. окончателното изплащане на
вземането, на основание чл. 55, ал. 1, пр. І–во ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление град * ДА ЗАПЛАТИ на
„К.Г.”
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление град *, представлявано от П.
Н. К., чрез процесуалният му представител юрисконсулт И. Г. , със съдебен адрес
* СУМАТА от 582,39 лева ( петстотин
и осемдесет и два лева и тридесет и
девет стотинки ).- сторените от ищцовата страна съдебно –деловодни разноски
пред настоящата инстанция в общ размер за заплатени държавни такси, депозити и
юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен Съд Варна в двуседмичен срок,
считано от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис
от съдебния акт.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните по
делото ,чрез процесуалните им представители .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: