№ 151
гр. Габрово, 28.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на девети август
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
при участието на секретаря Росица М. Ненова
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно
наказателно дело № 20234210200501 по описа за 2023 година
Жалбоподателя К. В. от град Габрово е обжалвала Наказателно постановление №
**********, издадено на 22.12.2021 година от Директор на РДГ – Велико Търново, чрез
което за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредба №
1/30.01.2002 г. за контрол и опазване на горските територии същата е била санкционирана с
“Глоба” в размер на сумата от 300 лева, наложена въз основа на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ. По
съображения, изложени в жалбата и подробно развити в съдебното производство по делото
чрез процесуален представител – адвокат от АК Габрово, който е упълномощила по
предвидения за това ред, жалбоподателката е приела издаденото наказателно постановление
за незаконосъобразно и го е обжалвала като такова с искания за неговата цялостна отмяна,
заедно с всички законни последици, които произтичат от това. Последните включват и
разноски, заплатени на този процесуален представител, чието присъждане се иска въз основа
на предвиденото в ЗАНН.
Ответната по жалба страна чрез процесуален представител, който също е
упълномощен по надлежния ред, оспорва подадената жалба, като застъпва становище за
нейното оставяне без уважение, и за потвърждаване на атакуваното чрез същата наказателно
постановление като правилно и законосъобразно. От тази страна също се поддържа искане
за присъждане на разноски за осъществено процесуално представителство според указаното
в ЗАНН. Заедно с това искане процесуалния представител на ответната по жалба страна е
направил и искане за намаляване (поради прекомерност) на заплатения адвокатски хонорар
от жалбоподателката в случай, че той надвишава минималния размер, предвиден в
действащата нормативна база по отношение на него.
След като съпостави събраните в рамките на производството както писмени, така и
гласни доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено
1
следното:
Свидетелите С. Х. и Т. Г. са служители на РДГ – гр. Велико Търново.
На 27.10.2021 година посочените свидетели осъществили проверка в гр. Габрово във
връзка с установяване на конкретно физическо лице – Р.С., с адрес на бул. „**********” №
65 в същото населено място, посочено като получател на дървесина в превозен билет №
*********, издаден на 07.10.2021 година от жалбоподателката К. В.. При проведени беседи
с живущи в близост до адреса лица такова лице не е било установено. На мястото двамата
служители на РДГ – Велико Търново намерили заграден имот, в който се виждали само
основите на разрушена сграда, без дървесина за горене или следи от нея. Във връзка с
изложеното е съставен констативен протокол Серия В, бланков № 008022 от 27.10.2021
година, приложен на л. 8 от делото.
На 28.10.2021 година свид. Т. Г. и С. Х. извършили втора проверка във връзка с
описания превозен билет в присъствието на жалбоподателката, при която установили, че той
е бил издаден от нея в качеството й на лесовъд на частна практика. Въз основа на това,
както и на отразеното в съставения констативен протокол с бл. № 008022/27.10.2021 г., те са
приели, че при издаването на този билет тя е вписала адрес, който не е бил точен и не е
позволявал да се определи точното местоположение на доставката. Във връзка с изложеното
е бил съставен и втори констативен протокол - Серия В, № 008024 (приложен на л. 9), при
чието съставяне е присъствала и самата жалбоподателка.
Въз основа на данните, отразени в двата констативнии протокола, на 28.10.2021
година в присъствието на жалбоподателката бил съставен акт за установяване на
административно нарушение от свидетеля С. Х. – гл. горски инспектор при РДГ – град
Велико Търново, който е приел, че след като на 07.10.2021 година, в гр. Габрово, при
издаване на описания превозен билет № *********, е посочила неточен адрес, който не е
позволил да се определи точното местоположение на доставката и лицето, получател на
дървесина по него, жалбоподателката е нарушила чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ във вр. с чл. 15, ал.
1, т. 2 от Наредба № 1/30.01.2002 г. за контрол и опазване на горските територии. Актът е
бил предявен на жалбоподателката на същата дата, след неговото съставяне. При
предявяването е подписан от нея и тя се е запознала с отразените в него констатации. По-
късно, въз основа на акта и останалите приложени материали по административно-
наказателната преписка е издадено и посоченото по-горе наказателно постановление, което
се явява предмет на обжалване по настоящето дело, след като първоначално постановеното
във връзка с него Решение № 73 от 27.05.2022 г. по НАХД № 33/2022 г. на РС Габрово е
било обезсилено от касационната инстанция (Административен съд Габрово) чрез Решение
№ 87 от 09.06.2023 г. по КАНД № 143/2022 г., а делото е върнато за ново разглеждане от
друг съдебен състав на Районен съд – Габрово.
При изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
От данните, които се съдържат в приложените на л. 15 от НАХД № 33/2022 г. на РС
Габрово писмени материали, е видно, че обжалваното наказателно постановление №
2
**********/22.12.2021 година е получено от жалбоподателката на 29.12.2021 г. Жалбата
против него (молба и копие от разписка на „Еконт” АД, приложени на л. 5-6 от същото дело)
е изпратена по пощата на 04.01.2022 година. Според вписаните в нея входящ номер и дата тя
е постъпила при наказващия орган на следващия ден – 05.01.2022 година, или в рамките на
предвидения с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН четиринадесет дневен срок за обжалване, започнал
(съобразно указаното в чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ
този за получаване на самото постановление. Поради изложеното и с оглед на това, че е
подадена от правоимащо лице, същата следва да се приеме за процесуално допустима, но
разгледана по същество – за неоснователна по отношение на искането за неговата отмяна.
Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление се предпоставя преди
всичко от тази на акта за установяване на самото нарушение, което се санкционира чрез
него. Той трябва да бъде съобразен с определени изисквания и следва да бъде съставен
преди изтичането на конкретни срокове, посочени в нормата на чл. 34, ал. 1, б. ”В” от
ЗАНН. В настоящия случай всяко едно от установените чрез тази норма изисквания е
спазено, тъй като актът е съставен на 28.10.2021 година – преди края на тримесечния срок,
започнал да тече от деня за открИ.е на нарушителя (който съвпада с 28.10.2021 г. – датата на
проверката, за която е съставен втория посочен по-горе констативен протокол), както и
преди изтичане на една година от конкретния ден (07.10.2021 г.) за издаване на съответния
превозен билет, на който е прието, че е било извършено и самото нарушение. Предвидения в
чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН срок за издаване на обжалваното постановление също е спазен,
тъй като то е издадено на 22.12.2021 г., т.е. преди края на съответния шестмесечен период,
започнал да тече от датата за съставяне на акта за установяване на извършеното нарушение
и изтичащ на 28.04.2021 година.
Като се базира на приложените по делото писмени материали, както и на
показанията на разпитаните по него лица, съдът намери, че нарушението следва да се счита
не само за извършено, но и за доказано по надлежния ред. За резултатите от проведената
проверка контролните органи са изготвили два констативни протокола, които съдържат ясно
описание на установените при нея резултати, имащи пряко отношение към състава на
нарушението от обективна страна, както и на съответните обстоятелства, при които то е
било извършено от жалбоподателката. Тя е присъствала при съставянето на втория от тях.
Била е запозната с отразените в него констатации, а въз основа на посочените факти не може
да се приеме, че обстоятелствата, които са ангажирали административно-наказателната й
отговорност, не са били доведени до нейно знание и че това е ограничило възможността за
реализация на правото й на защита. Самите констатации в последствие са пренесени в
обстоятелствената част на съставения акт и в тази на издаденото въз основа на него НП.
След като това е така, а основателността на същите се подкрепя от приложените писмени
материали, въз основа на които наказващия орган е формирал извод за наличието на самото
нарушение, обжалваното постановление не е съставено в нарушение на закона, още повече
при логично доказания съобразно тези материали факт, че (заради вписаните в превозния
билет име, адрес на получател и количество на дървесината) съдържащите се в него данни
3
са довели до невъзможност за тяхното установяване, в разрез с предвидената забрана в чл.
15, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2002 г. за контрол и опазване на горските територии,
издадена (според &6 от нейните ПЗР въз основа на чл. 148, ал. 11, чл. 196, ал. 3, чл. 198, ал.
3, чл. 200, ал. 10, чл. 203, ал. 3, чл. 204 и чл. 208 ЗГ) от министрите на земеделието и храните
и вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 11 от 07.02.2012 г., в сила от 07.02.2012 г., изм. и доп.,
бр. 79 от 13.10.2015 г., бр. 66/23.08.2016 г., бр. 89 от 12.11.2019 г.). Поддържаните в насока
на обратното доводи не могат да бъдат споделени и то не само защото съответния
констативен протокол (Серия В, № 007915 от 01.07.2021 г., съставен от св. Т. Г. във връзка с
поправка на допуснати от същия технически грешки в КП Серия В, № 006812 от месец
януари 2020 г., чрез който е било устновено наличие на извършена незаконна сеч в имот №
43, попадащ в отдел 56, подотдел „к” в землище Габрово - частна горска територия) не е
съдържал информация за: превозното средство, чрез което ще се транспортира дървесината,
мястото за доставка и срока за нея, т.е. данни, липсата на които (според изложеното в
Решение № 1832 от 17.02.2023 година по адм. дело № 4002/2022 г. на ВАС) е определила
като незаконосъобразно издаването както на първоначалния (№ 432), така и на процесния
последващ превозен билет № *********, който е бил съставен от жалбоподателката К. В.
въз основа на първоначалния, вече след преработката на свързания с последния дървен
материал, но и защото установените по делото противоречия между показанията, дадени от
служителите на РДГ – В. Търново, от една страна, и тези на св. М. П. М. – от друга, лишават
последните от сигурна доказателствена основа, която би могла да послужи за изграждане на
обосновани изводи въз основа на тях. По тази причина заявеното от това физическо лице не
може да бъде кредитирано с необходимото доверие, още повече че най-общо изложените от
същото данни относно количеството на дървесината, момента за нейната доставка и
невъзможността за посочване на фамилното име на нейния получател, също се явяват
причина за него. Нарушението е документирано според предвидения в ЗАНН ред – чрез акт,
съставен от компетентен за тази цел орган, който и наказателното постановление съдържат
всички реквизити, предвидени като задължителни в чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Наказателното постановление, чрез което нарушението е санкционирано, също е издадено от
компетентен орган, след като изрично направеното позоваване в него и посочената Заповед
№ РД 49-1999 от 16.05.2011 година, издадена от Министъра на земеделието и храните, водят
до заключение, че Директора на Регионална дирекция – Велико Търново очевидно е
представлявал компетентно по смисъла на чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ лице.
Освен за определено правилно по вид и по основание с оглед на личността на
нарушителя и самото осъществено нарушение, съдът намира наложеното за последното
наказание за законосъобразно и по отношение на неговия размер. Според изложените
констатации в НП неизпълнението на посочените задължения е довело до пречки във връзка
с възможността за упражняване на превантивен контрол върху законосъобразността на
извършваните дейности във връзка със законосъобразното стопанисване и използване на
горските територии, а това (безспорно по своя характер) обстоятелство, съпоставено заедно
с липсата на доказани обективни причини, които да дават обяснение за неизпълнените
задължения от страна на жалбоподателката във връзка с тях, в никакъв случай не може да се
4
счита, че е обосновало (или че би могло да доведе) до предпоставки, позволяващи
приложението на чл.28 б.”А” от ЗАНН. Ето защо и като е санкционирал жалбоподателката
К. Х. В., вместо да приложи посочената норма и да я предупреди писмено или устно, че при
повторен случай ще я накаже, наказващият орган е издал едно напълно законосъобразно (в
т.ч. и с оглед на указаните в чл. 12 от ЗАНН цели на превенцията) наказателно
постановление, определяйки с него наложената за нарушението глоба в лицето на
минималния съгласно чл. 257 ал. 1, т. 1 от ЗГ размер, под който същата (с оглед на
съдържаща се забрана в чл. 27, ал. 5 от ЗАНН) не би могла да се наложи. Въз основа на тези
съображения съдът намира, че няма основания, които да водят до изменяване или до отмяна
на издаденото постановление, и счита, че като правилно, обосновано и законосъобразно то
следва да се потвърди.
Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени. С оглед на тях, след като отчете направеното искане в
това отношение и съдържанието на самото осъществено процесуално представителство от
съответния юрисконсулт, което не се характеризира с обективни затруднения, възникнали за
извършената от него дейност заради фактическата или правна сложност на настоящото дело,
намери, че въз основа на установеното в действащата нормативна база (чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ в редакцията на същата по ДВ бр. 74/2021 г., в сила от
01.10.2021 г.) жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответната по жалба страна
минималното възнаграждение за него, възлизащо на сумата от 80 лева.
Мотивиран от горното, и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № **********, издадено на
22.12.2021 година от Директор на РДГ – Велико Търново, чрез което за нарушение по чл.
257, ал. 1, т. 2 от ЗГ във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2002 година за
контрола и опазването на горските територии, на К. Х. В., с адрес гр. Габрово, ул. „*******”
№ 33, и ЕГН **********, е наложена ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 300 (триста) лева –
на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА К. Х. В., с адрес град Габрово, улица „*******” № 33, и ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция по горите към Министерство на земеделието
София, с адрес гр. София, бул. „Христо Ботев” № 55, сума в размер на 80 (осемдесет)
лева, представляваща възнаграждение за осъществено процесуално представителство
по делото, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – гр.
Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за
получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.
5
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6