Разпореждане по дело №569/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 217
Дата: 8 април 2021 г. (в сила от 8 април 2021 г.)
Съдия: Антония Атанасова Атанасова-Алексова
Дело: 20201700100569
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2020 г.

Съдържание на акта


РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 217
гр. Перник , 08.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на осми април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-

АЛЕКСОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Гражданско дело № 20201700100569 по описа за 2020 година
Производството е образувано искова молба по подадена
ОТ: „НОВО ФИНАНС“ ООД ЕИК:***, със седалище и адрес па управление ***
управлявано и представлявано от Б. П.
ЧРЕЗ: Адв.Д. М. Т. Член на ВАК тел. за връзка***
със съдебен адрес: ****
СРЕЩУ: М. С. М., ЕГН:**********, адрес: ***
С искане да бъде да бъде признато за установено спрямо ответника М. С. М., че дължи
на Ново Финанс ООД сума в общ размер на 72 683.83 лв. (седемдесет и две хиляди
шестстотин и осемдесет и три лева и осемдесет и три стотинки), както и да бъде осъден
ответника да заплати на „Ново Финанс“ ООД, сума в общ размер на 72 683.83лв (седемдесет
и две хиляди шестстотин и осемдесет и три лева и осемдесет и три стотинки),
представляваща неизплатени задължения по два договора за заем, както следва:
1) Неплатена главница, представляваща главница съгласно чл.1.1. договор за заем
№197-ПК-13.07.2018г. от 13.07.2018г. в размер на 39 000.00лв (тридесет и девет хиляди
лева),
2) Лихва /ГПР/ по договор за заем №***. от 13.07.2018г. в размер на 2 166.67лв. (две
хиляди сто шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки) съгласно чл.2.2. б. „ж” и
б.”з” от договора;
3) Наказателна лихва в размер на 4 420.00лв. (четири хиляди четиристотин и двадесет
лева) съгласно текстовете на чл. 2.6. и чл.2.8. от договор за заем №*** от 13.07.2018г.;
4) Договорна неустойка в размер на 23 400.00лв. (двадесет и три хиляди и
четиристотин лева), съгласно текстовете на чл. 2.7. от договор за заем **** от 13.07.2018г.;
5) Претендираме и законната лихва по договор за заем №****. от 13.07.2018г., върху
главницата от 39 000.00лв от датата на прекратяване на договора 22.10.2019г. до датата на
1
подаване на Заявлението по чл.417 ГПК в размер на 151.67лв. (сто петдесет и един лева и
шестдесет и седем стотинки);
6) Неплатена главница, представляваща главница по чл.1.1. договор за заем *** от
12.07.2018г. в размер на 2 000.00лв. (две хиляди лева); 7) Лихва /ГПР/ съгласно текстовете
на чл.2.2. б. „ж” и б.”з" от договор за заем ***-*** от 12.07.2018г. в размер на 111.11лв. (сто
и единадесет лева и единадесет стотинки);
8) Наказателна лихва в размер на 226.67лв. (двеста двадесет и шест лева и шестдесет и
седем стотинки) съгласно текстовете на чл. 2.6. и чл.2.8. от договор за заем №194-ПК-
12.07.2018г. от 12.07.2018г.;
9) Договорена неустойка: 1 200.00лв (хиляда и двеста лева), съгласно текстовете на чл.
2.7. от договора за заем *** от 12.07.20181.;
10) законната лихва по договор за заем №194-ПК-12.07.2018г. от 12.07.2018г., върху
главницата от 2 000.00лв, считано от датата на прекратяване на договора 22.10.2019г. до
датата на подаване на заявлението по чл.- 417 ГПК в размер на 7.78лв. (седем лева и
седемдесет и осем стотинки);
- в едно със законната лихва върху главниците по двата договора за заем от датата на
подаване на заявлението но чл.417 ГПК до окончателно погасяване на задълженията.
- както и да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство, както и направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски
и адвокатско възнаграждение.
С разпореждане от 21.01.2021г. при извършване на проверка съгласно чл.129, ал.1 от
ГПК, СЪДЪТ констатира нередовности на подадената искова молба по смисъла на чл.127,
ал.1, т. 3 и 5, ал. 4 от ГПК, а именно наличието на противоречие между обстоятелствената
част и петитума на искова молба, като неотстраняването на същото, би довело до
постановяване на недопустим съдебен акт. / В този смисъл и Решение № 32/ 24.04.2012 г. по
т .д. № 100 / 2011г. на I т.о. на ВКС/. Поради което е дал възможност ищеца в
едноседмичен срок от получаване на разпореждането с указания, с писмена молба с препис
за ответната страна да отстрани констатираните нередовности, като приведе петитума на
исковата молба в съответствие с обстоятелствената час и уточни кое от двете искания – за
установяване дължимостта на вземане за което е издадена заповед за незабавно изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК ли претендира или за осъждане на ответника да
заплати на ищеца неплатени задължения по сключения договор за заеме от страните отправя
до съда.
В указания от съда срок с молба вх. № 705/16.02.2021г. е посочил, че тъй като с
Определение № 260402/23.09.2020г. на Пернишки районен съд е обезсилена Заповед № 5887
от 03.12.2019г, за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
ГПК, издадена по ч.гр.дело № 06773/2019г. по описа на Пернишкия районен съд,
Гражданско отделение, III състав, в полза на „НОВО ФИНАНС“ ООД срещу М. С. М. от
гр.Перник и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 03.12.2019г., за ищеца
възникнал правен интерес от предявяване на иска като осъдителен. Ето защо за дружество–
ищец се породил правен интерес да предяви настоящия осъдителен иск, с който иск, да бъде
отсъден ответника, че задълженията от страна на ответника М.М. са изискуеми, както за
реалното изпълнение и осъждане на ответника да заплати на дружеството ни сумата от общо
72 683.83 лв. (седемдесет и две хиляди шестстотин и осемдесет и три лева и осемдесет и три
стотинки), представляващи неизплатени задължения по договори за наем, ведно със
дължимите по договорите неустойки, договорни неустойки, наказателни обезщетения, както
и законната лихва върху главниците до датата на образуване на заповедното производство,
2
както и законната такава, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до
пълното изплащане на задълженията. Поради което се иска да бъде признато за установено,
че ответника М. С. М. ЕГН:**********, дължи на Ново Финанс ООД сума в общ размер на
72 683.83лв. (седемдесет и две хиляди шестстотин и осемдесет и три лева и осемдесет и три
стотинки), както и да ОСЪДИТЕ ответника да заплати на Ново Финанс ООД, сума в общ
размер на 72 683.83лв (седемдесет и две хиляди шестстотин и осемдесет и три лева и
осемдесет и три стотинки), представляваща непратени задължения по два договора за заем
както следва: 1) Неплатена главница, представляваща главница съгласно чл.1.1. договор за
заем***. от 13.07.2018г. в размер на 39 000.00лв (тридесет и девет хиляди лева), 2) Лихва
/ГПР/ по договор за заем №197-ПК-13.07.2018г. от 13.07.2018г. в размер на 2 166.67лв. (две
хиляди сто шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки) съгласно чл.2.2. б. „ж” и
б.”з” от договора; 3) Наказателна лихва в размер на 4 420.00лв. (четири хиляди
четиристотин и двадесет лева) съгласно текстовете на чл. 2.6. и чл.2.8. от договор за заем
***. от 13.07.2018г.;4) Договорна неустойка в размер на 23 400.00лв. (двадесет и три хиляди
и четиристотин лева), съгласно текстовете на чл. 2.7. от договор за заем №197-ПК-
13.07.2018г. от 13.07.2018г.; 5) Претендираме и законната лихва по договор за заем №***от
13.07.2018г., върху главницата от 39 000.00лв от датата на прекратяване на договора
22.10.2019г. до датата на подаване на Заявлението по чл.417 ГПК в размер на 151.67лв. (сто
петдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки); 6) Неплатена главница,
представляваща главница по чл.1.1. договор за заем ***2.07.2018г. от 12.07.2018г. в размер
на 2 000.00лв. (две хиляди лева); 7) Лихва /ГПР/ съгласно текстовете на чл.2.2. б. „ж” и б.”з”
от договор за заем №**12.07.2018г. от 12.07.2018г. в размер на 111.11лв. (сто и единадесет
лева и единадесет стотинки); 8) Наказателна лихва в размер на 226.67лв. (двеста двадесет и
шест лева и шестдесет и седем стотинки) съгласно текстовете на чл. 2.6. и чл.2.8. от договор
за заем №***-12.07.2018г. от 12.07.2018г.; 9) Договорена неустойка: 1 200.00лв (хиляда и
двеста лева), съгласно текстовете на чл. 2.7. от договора за заем №****-12.07.2018г. от
12.07.2018г.; 10) Претендираме и законната лихва по договор за заем №194- ПК-12.07.2018г.
от 12.07.2018г., върху главницата от 2 000.00лв, считано от датата на прекратяване на
договора 22.10.2019г. до датата на подаване на заявлението по чл.-417 ГПК в размер на
7.78лв. (седем лева и седемдесет и осем стотинки);
Претендира се и законната лихва върху главниците по двата договора за заем от датата
на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателно погасяване на задълженията.
Моли се да бъдат присъдени сторените в заповедното производство съдебно-деловодни
разноски по в размер на 1 453.68лв. (хиляда четиристотин петдесет и три лева и шестдесет и
осем стотинки) - ДТ и адвокатско възнаграждение в размер на 2 500.00лв. (две хиляди и
петстотин лева), както и направените по настоящото производство съдебно- деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение, както и съдебно деловодни разноски по настоящото
производство.
Съдът, след като взе предвид всичко изложено от ищеца отново констатира, че ищеца е
отправил два обективно съединени иска – за установяване дължимостта на вземане за което
е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и за
осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатени задължения по сключения договор за
заеме от страните. В поредица решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК се
приема, че по реда на чл.422 ГПК може да се предявява само установителен, но не и
осъдителен иск / Решение № 41/08.04.2015 г. по т.д. №653/14 г. II т.о. и Решение по т.д. №
521/2009 г., I т.о./. От друга страна, пак в задължителната практика на ВКС се застъпва
становището, че при отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение по реда на чл.419
ГПК и обезсилване на изпълнителния лист, издаден въз основа на него, последното
обстоятелство не рефлектира върху правния интерес и допустимостта на специалния
установителен иск, уреден в чл. 422 ал.1 ГПК / напр. Решение №168/01.10.2013 г. по т.д. №
1332/13на Второ т.о., Решение №88/27.05.2011 и посочените в този акт множество
решения по чл.290 ГПК/.Съгласно т.11б от ТР № 4 от 18. 06. 2014г. по тълк. д. № 4 / 2013г.
на ОСГТК на ВКС и мотивите към тази точка, може да се предяви осъдителен иск за същото
3
вземане, предмет на заповедното производство, в исковото установително производство, но
само като евентуален такъв – т.е. ако главния установителен иск по чл. 415, вр. с чл. 422,
ал.1 от ГПК бъде отхвърлен на предявеното основание, то да бъде предявен осъдителен иск
за същата сума, но на друго основание. В случая обаче са предявени две взаимно
изключващи се искови претенции, което затруднява съда да разбере с какъв иск е сезиран.
С оглед изложеното съдът следва да даде нова възможност на ищеца да уточни коя от
двете искови претенции предявява, с предупреждение, че като ако не стори това
производството по делото следва да бъде прекратено като процесуално недопустимо.
Водим от изложеното СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото
разпореждане да УТОЧНИ кой от двата иска предявява
– за установяване дължимостта на вземане за което е издадена заповед за незабавно
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
или
за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатени задължения по сключения
договор за заем.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при не отстраняване на констатираните нередовност в
срок, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото ще бъде прекратено
ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца препис от настоящото разпореждане.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4