№ 45
гр. Ямбол , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание
на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Галина Ив. Вълчанова
Люцканова
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело
№ 20212300500159 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С въззивната жалба и допълнението към нея от Н. М. Г. от гр.Ямбол,
чрез адвокат-пълномощник Т.А. С., се обжалва решение № 4 от 14.01.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 20202330102088/2020г. по описа на ЯРС. С
обжалваното решение ЯРС ОСЪЖДА, на основание чл.232, ал.2 ЗЗД, Н. М. Г.
с ЕГН ********** от гр.*****., ж.к."**********" № **. вх.*, ет.*, ап.* ДА
ЗАПЛАТИ на А.М.Г. с ЕГН ********** от с.*********, общ. ********,
обл.*****, ул.**** № * сумата от 1619,94 лева, представляваща сбор от
дължимите годишни наемни цени по договор за наем от 11.07.2013 год.
вписан в Службата по вписванията Ямбол с вх.рег.№ 6039/11.07.2013 год.,
том 9, стр.181, за стопанските 2016/2017 год.; 2017/2018 год. и 2018/2019 год.,
ведно със законната лихва върху сумата от 824,94 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба - 25.08.2020 год. до окончателното и изплащане;
ОСЪЖДА, на основание чл.233, ал.1 ЗЗД, Н. М. Г. с ЕГН ********** от
гр.*****., ж.к."**********" № **. вх.*, ет.*, ап.* ДА ВЪРНЕ на А.М.Г. с ЕГН
********** от с.*********, общ.********, обл.*****, ул.***** № *
предоставените му с договор за наем от 11.07.2013 год. вписан в Службата по
1
вписванията Ямбол с вх.рег.№ 6039/11.07.2013 год., том 9, стр.181 за
временно и възмездно ползване недвижими имоти - земеделски земи,
находящи се в землището на с.*******, община Тунджа, област Ямбол, а
именно: Поземлен имот, представляващ нива с площ 13,198 дка, в местността
„Кайряка", четвърта категория, съставляваща имот № 028019 по плана за
земеразделяне на селото, при граници: имоти №№ 000002, 028018, 028017,
000203, 028049 и 028057, а съгласно скица, издадена от СГКК гр.Ямбол -
поземлен имот с идентификатор 73657.28.19, с площ от 13.197 дка, в
местността „Кайряка", четвърта категория, с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, предходен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 02819, при съседи на имота с
идентификатори: 73657.28.57, 73657.28.48, 73657.28.49, 73657.28.203,
73657.28.17, 73657.10.72 и 73657.28.18; Поземлен имот, представляващ нива с
площ 10,000 дка, в местността „Ямболски път", четвърта категория,
съставляваща имот № 029001 по плана за земеразделяне на селото, при
граници: имоти №№ 000002, 000003, 029002 и 029007, а съгласно скица,
издадена от СГКК гр.Ямбол - поземлен имот с идентификатор 73657.29.1, с
площ от 9.999 дка, в местността „Ямболски път", четвърта категория, с
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, предходен идентификатор: няма, номер по предходен план:
029001, при съседи на имота с идентификатори: 73657.29.7, 73657.29.2,
73657.28.91 и 73657.30.119; Поземлен имот, представляващ нива с площ
21,800 дка, в местността „Друма", трета категория, съставляваща имот №
030030 по плана за земеразделяне на селото, при граници: имоти №№ 030031,
030022, 030023, 030098, 030099, 030100 и 000201, а съгласно скица, издадена
от СГКК гр.Ямбол - поземлен имот с идентификатор 73657.30.30, с площ от
21.797 дка, в местността „Друма", трета категория, с трайно предназначение
на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, предходен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 030030, при съседи на имота
с идентификатори: 73657.30.31, 73657.30.201, 73657.30.100, 73657.30.99,
73657.30.98, 73657.30.23 и 73657.30.22; Поземлен имот, представляващ
залесена горска територия с площ 9,000 дка, в местността „Сухата река",
съставляваща имот № 036044 по плана за земеразделяне, на селото, при
граници: имоти №№ 036045, 036033, 036043 и 036062, а съгласно скица,
издадена от СГКК гр.Ямбол - поземлен имот с идентификатор 73657.36.44, с
2
площ от 8.999 дка, в местността „Сухата река", с трайно предназначение на
територията: горска, начин на трайно ползване: друг вид
дървопроизводителна гора, предходен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 036044, при съседи на имота с идентификатори: 73657.36.45,
73657.36.62, 73657.36.43 и 73657.36.33; както и осъжда ответника да заплати
на ищеца сумата от 764,80 лева - разноски по делото. С въззивната жалба
първоначално се обжалва решението частично по отношение на иска по чл.
232, ал.2 от ЗЗД и изцяло относно иска по чл.233, ал.1 от ЗЗД. Въззивникът
излага, че ищецът е придобил в собственост с трети лица и притежава към
момента на завеждане на иска общо 8/20 идеални части от недвижимите
имоти, предмет на процесния наемен договор, и счита, че той е активно
легитимиран да предяви иск не за цялата наемна цена в размера и за периода
по ИМ, а само за 8/20 ид.части от нея. Оспорва извода на първата инстанция,
че ищецът има право да предяви иск за целия размер на наемната цена за срок
от три стопански години. Оспорва приетото от ЯРС, че исковата молба има
характер на предизвестие и излага съображения. Моли ЯОС да отмени
първоинстанционното решение изцяло по отношение иска по чл.233, ал.1 от
ЗЗД и постанови друго, с което отхвърли този иск, както и да отмени
решението в частта, с която съдът се е произнесъл по иска по чл.232, ал.2 от
ЗЗД за разликата над 647.98лв. до предявения размер 1619.94 лв. и постанови
друго, с което отхвърли иска за разликата над 647.98лв. до предявения размер
1619.94 лв.
В допълнението към възивната жалба се възразява, че районният съд е
приложил неправилно материалния закон като не съобразил, че процесният
договор за наем е сключен за 10 стопански години от ищеца като
пълномощник на наемодателя, с което предвид притежаваните от
наемодателя И.М. идеални части от съсобствените имоти, е извършил
действие на разпореждане спрямо съсобствените имоти, а не действие на
обикновеното им управление - аргумент от разпоредбата на чл.32, ал.2 от ЗС.
Излага, че с оглед разпоредбата на чл.229, ал.2 от ЗЗД, лицата, които могат да
вършат само действия по обикновено управление, не могат да сключват
договор за наем за повече от три години, а ако го направят сключеният от тях
договор има действие за три години (чл. 229, ал. 3 от ЗЗД). Смята, че
процесният период, за който се претендира заплащане на наем - стопанските
3
2016/2017 г., 2017/2018 г. и 2018/2019 г., попада в календарен период от
време, през който отношенията между страните вече не са се уреждали от
наемния договор, тъй като към този период неговият срок е бил редуциран по
силата на закона. По тази причина смята, че не облигационната връзка по
договора е правното основание за предявяване на двата обективно съединени
иска. Моли ЯОС да отмени изцяло обжалваното решение и постанови друго, с
което да отхвърли исковите претенции и присъди на въззивника направените
разноски в двете инстанции.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от
А.М.Г., с посочен съдебен адрес, в който се излага подробно становище за
неоснователност на жалбата, за преклузия на възражението за редуциране
срока на договора на основание чл.229, ал.2 ЗЗД. Счита, че решението е
правилно, законосъобразно и обосновано като излага подробни съображения.
Моли ЯОС да остави без уважение въззивната жалба и допълнението към нея
и потвърди обжалваното решение като правилно и му присъди направените
във въззивната инстанция разноски.
В с.з. въззивникът не се явява, представлява се от адв.Т.С., която
поддържа допълнението на въззивната жалба и моли първоинстанционното
решение да бъде отменено.
Въззиваемият не се явява, за него се явява адв.П.П., който моли
жалбата да бъде оставена без уважение.
Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на
първоинстанционното решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за
установено от фактическа страна следното:
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба от А.М.Г. с
ЕГН ********** от с.*********, общ.********, обл.*****, ул.***** № * -
сега въззиваем, против Н. М. Г. с ЕГН ********** от гр.*****.,
ж.к."**********" № **. вх.*, ет.*, ап.* като в исковата молба се твърди, че на
11.07.2013 г. ищецът действайки като пълномощник на наемодателя И.М.И.
от гр.В. е сключил от негово име с Н. М. Г. като наемател, договор за наем, с
който му били предоставени за временно възмездно ползване четири
недвижими имота - общо 53,998 дка земеделски земи, находящи се в
4
землището на с.*******, общ.Тунджа, обл.Ямбол, подробно описани и
индивидуализирани с исковата молба, за срок от 10 стопански години, с
уговорена годишна наемна цена в размер на по 10 лв. за декар годишно, или
годишна наемна цена в размер на 539.98лв., вписан в Службата по вписвания
в гр.Ямбол с вх. рег. № 6039/11.07.2013 г., том 9, стр. 181. Ищецът твърди, че
на 30.08.2013 г. чрез дарение, обективирано в нотариален акт е придобил
собствените на И.М.И. идеални части от подробно описаните в молбата
недвижими имоти, предмет на договора за наем. Признава, че не е изпълнил
задължението си по чл.19 от договора за наем да уведоми за това
обстоятелство наемателя по договора за наем, но твърди, че съгласно чл. 20
от договора неизпълнението на това задължение има за последици
единствено лишаването му от възможността да иска от наемателя да изпълни
към него задължение, което той вече е изпълнил към предишния наемодател
до получаване на съобщението на заместване. Твърди, че ответникът не е
заплатил дължимата наемна цена за стопанските 2016/2017 г., 2017/2018 г. и
2018/2019 г. в уговорения срок до 31.10 на всяка стопанска година, съгласно
уговореното в договора за наем. Задълженията не били изпълнени и към
датата на подаване на исковата молба и поради неизпълнение на поетите от
ответника задължения за заплащане на договорената наемна цена и във вр. с
чл. 21 от договора за наем, с подаването на исковата молба сключеният
между страните договор за наем следва да се счита за прекратен. Предвид
прекратените наемни отношения между страните, ищецът претендира
ответникът да върне наетите с договор за наем от 11.07.2013 г., недвижими
имоти, находящи се в землището на с. Търнава, общ. Тунджа, обл. Ямбол,
както и да заплати на ищеца дължими годишни наемни цени по договор за
наем от 11.07.2013 г. за стопанската 2016/2017 г., 2017/2018 г. и 2018/2019 г.
в общ размер на 1619.94 лв. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
С отговора на исковата молба от ответника се излага, че в резултат на
общо 4 сделки, изповядани по нотариален ред за времето 30.08.2013 г. до
13.01.2015 г., вкл., ищецът е придобил в собственост с трети лица и
притежава към момента на завеждане на иска общо 8/20 ид. части от
недвижимите имоти, предмет на процесния договор за наем. В тази връзка се
5
поддържа, че претенцията му да бъде присъден изцяло търсения наем за
посочения в исковата молба период е неоснователна, т.к. ищецът е започнал
производството само лично от свое име, а не за себе си и като пълномощник
на останалите лица от съсобствеността. Сочи се, че в най-добрия случай,
ищецът би могъл да претендира не за целия наем, а само за 8/20 от него и то
не за целия период, претендиран в исковата молба. В тази връзка, ответникът
прави възражение за погасяване по давност претенцията на ищеца за
заплащане на наемна цена за периода 2016-2017 г., с кратката погасителна 3-
годишна давност. В обобщение се поддържа, че макар искът да е допустим,
същият е неоснователен и недоказан за разликата над 8/20 от наема за
2017/2018 г. и 2018/2019 г., т. е. за сумата над 431.99 лв. На следващо място
се поддържа и че ищецът със своите 8/20 ид. части от съсобствеността не е в
състояние да прекрати договора за наем сам, без другите съсобственици и да
иска връщане на наетите земи.
Видно от договор за наем от 11.07.2013 год., ищецът-въззиваем
А.М.Г. като пълномощник на наемодателя И.М.И. е сключил договора с Н. М.
Г. - наемател, за предоставяне за временно и възмездно ползване следните
недвижими имоти-земеделски земи, находящи се в землището на с.*******,
общ.Тунджа, обл.Ямбол, а именно:1. поземлен имот, представляващ нива с
площ 13.198 дка, находяща се в местността „Кайряка", четвърта категория,
съставляваща имот 028019 по плана за земеразделяне, при граници на
поземления имот: ПИ 000002, 028018, 028017, 000203, 028049, 028048 и
028057; 2. поземлени имот, представляващ нива с площ 10.000 дка, находящ
се в местността „Ямболски път", четвърта категория, съставляваща имот
029001 по плана за земеразделяне, при граници на поземления имот: ПИ
000002, 000003, 029002 и 029007; 3. поземлени имот, представляващ нива с
площ 21.800 дка, находящ се в местността „Друма", трета категория,
съставляваща имот 030030 по плана за земеразделяне, при граници на
поземления имот: ПИ 030031, 030022, 030023, 030098, 030099, 030100 и
000201; 4. поземлени имот, представляващ залесена горска територия с площ
9.000 дка, находящ се в местността „Сухата река", съставляваща имот 036044
по плана за земеразделяне, при граници на поземления имот: ПИ 036045,
036033, 036043 и 036062.
В чл.2 от Договора страните са постигнали съгласие, че наемодателят
6
запазва собствеността си върху обекта на договора, а именно отдадените под
наем имоти, а наемателят става собственик на добивите от същите от момента
на отделянето им. В чл.4 от Договора страните са уговорили годишна наемна
цена, платима от наемателя на наемодателя, в размер на 10 лева на декар, в
срок до 31.10. на съответната година (чл.5 от Договора). Договорът е сключен
за десет стопански години - чл.6. В чл.21 абзац втори от Договора, страните
са уговорили, че договорът за наем се прекратява при неиздължаване от
страна на наемателя на годишната наемна цена повече от 60 дни след
съответните договорени срокове. С чл.22 от Договора, страните са
постигнали съгласие, че при наличие на виновно поведение от една от
страните, водещо да прекратяване на договора, същият се счита прекратен от
датата на получаване на писменото предизвестие от виновната страна.
Видно от представените по делото скици, поземления имот в
местността „Каяряка" е с идентификатор 73657.28.19; поземления имот в
местността „Ямболски път" с идентификатор 73657.29.1, поземления имот в
местността „Друма" с идентификатор 73657.30.30, а поземления имот в
местността „Сухата река" с идентификатор 73657.36.44. От представените
скици е видно, че ищецът е съсобственик с трето лице - Диньо Стоилов
Трифонов.
Видно от представения по делото нотариален акт за дарение на
идеални части от недвижими имоти с № 150, том IV, рег.№ 4204, дело №
557/30.08.2013 год. на нотариус Д.Л. рег.№ 322 с район на действие ЯРС,
ищецът-въззиваем е придобил по дарение 1/100 от притежаваните от
дарителите общо 3/20 ид.ч. от процесните недвижими имоти. С нотариален
акт за покупко продажба на идеални части от недвижими имоти с № 152, том
IV, рег.№ 4209, дело № 558/30.08.2013 год. на нотариус Д.Л. рег.№ 322 с
район на действие ЯРС, ищецът-въззиваем е придобил 99/100 от
притежаваните от продавачите общо 3/20 ид.ч. от процесните недвижими
имоти.
Няма спор, а и това се установява от представените по делото
нотариални актове: за покупко-продажба на идеална част от недвижими
имоти №10, том I, рег. № 130, дело №8 от 2015 г., на нотариус Д.Л. с рег. №
322, с район на действие, съдебен район на ЯРС и за покупко-продажба на
7
идеална част от недвижими имоти №11, том I, рег. № 137, дело №9 от 2015 г.,
на нотариус Д.Л. с рег. № 322 с район на действие, съдебен район на ЯРС, че
ищецът притежава 8/20 ид.ч. от процесните имоти.
Общият размер на наетата земя е 53,998 дка и дължимата годишна
наемна цена е в размер на 539,98 лева (53,998 дка х 10 лв./дка). За трите
стопански години - 2016/2017 г., 2017/2018 г. и 2018/2019 г., дължимата сума
за наем е 1619.94лв.
Ответникът не твърди и не представя доказателства да е заплатил
наемната цена за стопанските 2016/2017 г., 2017/2018 г. и 2018/2019 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, ЯОС прави
следните правни изводи:
Въззивната жалба с допълнението към нея е допустима, тъй като е
подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен
двуседмичен срок. Преценена по същество, въззивната жалба с допълнение е
неоснователна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира
първоинстанционното решение за валидно и допустимо.
Предявени са иск по чл.232, ал.2 от ЗЗД за заплащане на дължим наем
и иск по чл.233, ал.1 от ЗЗД за връщане от наемателя на отдадени под наем
земеделски земи.
Съгласно чл.232, ал.2 от ЗЗД, наемателят е длъжен да плаща наемната
цена. Съгласно чл.233, ал.1 от ЗЗД, наемателят е длъжен да върне наетата
вещ.
По делото е установено, че въззивникът-ответник е наемател по
договор за наем от 11.07.2013г. с наемодател И.М.И., с който на наемателя са
предоставени за срок от 10 стопански години четири недвижими имота -
общо 53,998 дка земеделски земи, находящи се в землището на с.*******,
общ.Тунджа, обл.Ямбол, с уговорена годишна наемна цена в размер на по 10
лв. за декар годишно, или годишна наемна цена в размер на 539.98лв., който
договор е вписан в Службата по вписвания в гр.Ямбол с вх. рег. №
8
6039/11.07.2013 г., том 9, стр. 181. Страна по договора като наемодател е
И.М.И., тъй като чрез упълномощен представител само той е сключил
договора за наем. След сключването и вписването на договора за наем, през
периода от 30.08.2013г. до 13.01.2015г., ищецът-въззиваем е придобил общо
8/20 ид.части от отдадените под наем земеделски земи, чрез дарение и
покупко-продажба, извършени с приетите по делото нотариални актове.
Съгласно чл.237, ал.1 от ЗЗД, при прехвърляне на недвижим имот
договорът за наем остава в сила спрямо приобретателя, ако е бил вписан в
имотния регистър. В случая договорът за наем е вписан на 11.07.2013г. в СВ-
Ямбол. По делото съдът намира, че ищецът като приобретател на
притежаваните от наемодателя И.М. ид.части чрез дарение, последвано от
покупко-продажба, обективирани в нотариални актове, встъпва в наемното
правоотношение на мястото на наемодателя. Правата и задълженията на
наемодателя преминават върху приобретателя, включително и правото да
получава наема. Прехвърлянето на собствеността не поражда автоматично
задължение за наемателя да заплаща наема на приобретателя вместо на
бившия наемодател. За да възникне това задължение, е необходимо
приобретателят да уведоми наемателя за прехвърлянето на собствеността
върху имота. С исковата молба ищецът уведомява ответника-наемател за
настъпилото правоприемство на наемодателя и от момента на получаване на
исковата молба от ответника-наемател на 14.09.2020 год. (стр.9 от
първоинстанционното дело) наемателят е длъжен да плати дължимия
претендиран наем по договора за наем на приобретателя-ищеца. Съгласно
процесния договор за наем, наемателят дължи на наемодателя уговорената
наемна цена в срок до тридесет и първи октомври на съответната стопанска
година. Падежът на наема за стопанските 2016/2017г., 2017/2018г. и
2018/2019г. е настъпил съответно на 31.10.2017г., 31.10.2018г. и на
31.10.2019г., като с оглед датата на предявяване на иска - 25.08.2020г. не е
изтекла тригодишната погасителна давност за вземането за наем по чл.111,
б."в" от ЗЗД. Ответникът-наемател дължи на ищеца от момента на получаване
на писменото уведомление за настъпилото правоприемство наема за
посочените стопански години. По делото няма данни и не се доказва
наемателят да е платил на бившия наемодател или на ищеца наемната цена за
стопанските 2016/2017 г., 2017/2018 г. и 2018/2019 г., която дължима сума за
9
наем е 1619.94лв. (53.998 дка х 10лв.) х 3 год. Ето защо, предявеният иск по
чл.232, ал.2 е основателен и доказан. Неоснователно е възражението, че
наемателят следва да заплати на ищеца само 8/20 от претендирания наем, тъй
като той е собственик на 8/20 ид. ч. от наетите земи. Наемателят дължи на
ищеца, цялата наемна цена, а отношенията между съсобствениците на
имотите ще се уреждат по чл.30, ал.3 от ЗС.
В договора за наем е уговорено в чл.22, че договорът за наем се
прекратява при неиздължаване от страна на наемателя на годишната наемна
цена повече от 60 дни след съответните договорени срокове. Няма спор, че
наемите за стопанските 2016/2017г., 2017/2018г. и 2018/2019г. не са платени -
наемателят-ответник няма такива твърдения и не е представил доказателства
за плащане. По делото се установи, че са настъпили условията по чл.21, втори
абзац на договора за наем от 11.07.2013г. за прекратяването му, тъй като
наемателят повече от 60 дни след договорения срок за плащане не е платил на
наемодателя годишната наемна цена за стопанските 2016/2017 г., 2017/2018 г.
и 2018/2019 г.. Исковата молба има характер и на писмено предизвестие за
прекратяване на договора по чл.22 от същия и след като е получена от
ответника-наемател на 14.09.2020 год. (стр.9 от първоинстанционното дело)
договорът следва да се счита прекратен от тази дата съгласно чл.22 от
договора, и предвид установеното по делото виновно поведение на наемателя,
изразяващо се в неизпълнение на основното му задължение да плаща
наемната цена за процесните стопански години повече от 60 дни съгласно
договора. Тъй като договорът за наем е прекратен на основание чл.21 от
същия, искът по чл.233, ал.1 от ЗЗД за връщане на наетите по него земеделски
земи е основателен и доказан. Ответникът-наемател следва да бъде осъден да
върне на ищеца предоставените му с договора за наем недвижими имоти -
земеделски земи, находящи се в землището на с.*******, община Тунджа,
област Ямбол, а именно: Поземлен имот, представляващ нива с площ 13,198
дка, в местността „Кайряка", четвърта категория, съставляваща имот №
028019 по плана за земеразделяне на селото, при граници: имоти №№ 000002,
028018, 028017, 000203, 028049 и 028057, а съгласно скица, издадена от
СГКК гр.Ямбол - поземлен имот с идентификатор 73657.28.19, с площ от
13.197 дка, в местността „Кайряка", четвърта категория, с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
10
предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: 02819, при съседи
на имота с идентификатори: 73657.28.57, 73657.28.48, 73657.28.49,
73657.28.203, 73657.28.17, 73657.10.72 и 73657.28.18; Поземлен имот,
представляващ нива с площ 10,000 дка, в местността „Ямболски път",
четвърта категория, съставляваща имот № 029001 по плана за земеразделяне
на селото, при граници: имоти №№ 000002, 000003, 029002 и 029007, а
съгласно скица, издадена от СГКК гр.Ямбол - поземлен имот с
идентификатор 73657.29.1, с площ от 9.999 дка, в местността „Ямболски път",
четвърта категория, с трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: нива, предходен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 029001, при съседи на имота с идентификатори: 73657.29.7,
73657.29.2, 73657.28.91 и 73657.30.119; Поземлен имот, представляващ нива с
площ 21,800 дка, в местността „Друма", трета категория, съставляваща имот
№ 030030 по плана за земеразделяне на селото, при граници: имоти №№
030031, 030022, 030023, 030098, 030099, 030100 и 000201, а съгласно скица,
издадена от СГКК гр.Ямбол - поземлен имот с идентификатор 73657.30.30, с
площ от 21.797 дка, в местността „Друма", трета категория, с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: 030030, при
съседи на имота с идентификатори: 73657.30.31, 73657.30.201, 73657.30.100,
73657.30.99, 73657.30.98, 73657.30.23 и 73657.30.22; Поземлен имот,
представляващ залесена горска територия с площ 9,000 дка, в местността
„Сухата река", съставляваща имот № 036044 по плана за земеразделяне, на
селото, при граници: имоти №№ 036045, 036033, 036043 и 036062, а съгласно
скица, издадена от СГКК гр.Ямбол - поземлен имот с идентификатор
73657.36.44, с площ от 8.999 дка, в местността „Сухата река", с трайно
предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване: друг вид
дървопроизводителна гора, предходен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 036044, при съседи на имота с идентификатори: 73657.36.45,
73657.36.62, 73657.36.43 и 73657.36.33.
Възражението на въззивника-ответник, основано на чл.229, ал.2 от
ЗЗД с оглед притежаваните от наемодателя И.М. идеални части от наетите
земи, е направено за пръв път пред въззивния съд и е преклудирано, поради
което не следва да се обсъжда.
11
Въз основа на изложеното, ЯОС следва да потвърди обжалваното
първоинстанционно решение.
При този изход на делото, на въззиваемата страна следва да се
присъдят разноски за тази инстанция, но предвид че няма доказателства за
направени такива, съдът не присъжда разноски.
На основание горното, ЯОС
РЕШИ:
Потвърждава решение № 4 от 14.01.2021 г. на ЯРС, постановено по
гр.д.№ 20202330102088/2020г. по описа на ЯРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12