Решение по дело №124/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по глава XII АПК вр.чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Т. И. Ч. чрез пълномощника му адв. Ф. срещу Решене № 40 от 27.10.2023г. по АНД №83/23г. на РС-[община], с което е потвърдено НП от 21.02.2023г. на ВПД Началник на РУ- [община]. С посоченото НП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение по чл. 174 ал.3 пр.2 ЗДвП. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. В молба-уточнение с вх.№ 181/24.01.2024г. /л.9/ жалбоподателят уточнява, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като не се е произнесъл по наведените от него възражения за неспазена процедура при съставяне на акта, както и че съдът е нарушил материалния закон, тъй като е приел, че е извършено нарушение преди да е изтекъл срока за химико-токсилогичното изследване. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща представител. Депозирано е писмено становище с вх.№ 444/20.02.2024г. от пълномощника му, с което се поддържа жалбата и се излагат подробни съображения по същество. Акцентира се на това, че в акта е отразено, че водачът отказва да изпълни предписание за химико-токсилогично изследване, което към момента на съставяне на акта не е вярно, тъй като не е бил изтекъл срока по талона за явяване в ЦСМП.

Твърди се, че няма доказателства за това кога и как актосъставителят е извършил проверката в лечебното заведение, от която да е установил, че водача не се явил в медицинското заведение. По съображения, че към момента на съставяне на акта не е изтекъл срока за лабораторното изследване, се иска отмяна на НП и отмяна на съдебния акт.

Ответникът по касация, ВПД началник на РУ-Ч. чрез пълномощника си оспорва жалбата. Излага съображения за законосъобразност и правилност на атакувания съдебен акт и пледира за оставянето му в сила. Претендира за присъждане на разноски. В писмени белижки се развиват подробни доводи и съображения.

Прокурорът от ОП-[област] заема становище за неоснователност на касационната жалба. Излагат се доводи за правилност и законосъобразност на атакуваното съдебно решение и се иска оставянето му в сила.

С атакувания съдебен акт, РС-Ч. е потвърдил НП по чл.174 ал.3 пр.2 ЗДвП по съображения, че нарушението е доказано от обективна и субективна страна, и при издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Предметът на настоящата касационната проверка обхваща служебен контрол на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, както и обсъждане на посочените в жалбата доводи - чл.218 АПК. При анализа на доказателствата и след проверка правилността на решението, Административен съд -[област] установи следното:

Административно-наказателното производство срещу Т. Ч. започва със съставяне на АУАН за нарушение по чл. 174 ал.3 пр.2 ЗДвП, а именно за това, че на 29.01.2023г. в 19,20ч. в к.к.П. управлява личния си автомобил и допуска следното нарушение: водачът отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо срество Д. Т. 5000 с фабричен номер ARLK-0026, калиброван със срок на валидност до месец 06.2023г. В акта е посочено, че отказът е констатиран в присъствие на двама свидетели. Издаден е талон за изследане, връчен на водача, в който е посочено, че той отказва проверка с техническо средство и желае да бъде изследнан чрез медицинско и химическо изследване, за което му е даден срок за явяване в ЦСМП-Ч. в рамките на 120 мин. Талонът е връчен в 20,55ч. на 29.01.2023г. Описаната в акта фактическа обстановка е пренесена в атакуваното НП от фактическа и правна страна, като на осн.чл. 174 ал.3 пр.2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000лв. и ЛПУМПС за срок от 24 м. В описателната част на двата процесуални документа е посочено, че водачът отказва проверка с тест и не изпълнява предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване. Отказът е установен по делото от свидетелските показания, а неявяването на водача в ЦСПМ се установява от докладна записка от 30.01.2023г. Липсата на химико-токсилогично изследване е отрицателен факт и не подлежи на доказване.

Задължението на водачите да се изпробват за употреба на наркотици е свързано с живота и здравето на участниците в движението, като жалбоподателят е возил пътници, за живота и здравето на които е бил отговорен. Структурата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдържа и трите елемента на правната норма - хипотеза, диспозиция и санкция. В нормата са уредени няколко отделни хипотези на отказ от посочените в нея лица, притежаващи качеството "водач", свързани със задължението им да бъдат проверени за наркотични вещества/аналози. Нормата предвижда две форми на изпълнителното деяние – отказ за проверка с тест и неизпълнение на предписание. Отказът на водача да се изпробва с техническо срество е напушетие на просто, формално извършване и се явява довършено с настъпване на самия факт на обективиране на отказа. Проверката на АУАН и НП в аспекта на изложеното, сочи на извод за ясно посочване на фактическите обстоятелства относими към съставомерните елементи на нарушението по чл. 174, ал. 3 пр. 2 от ЗДвП, а обратната теза на касатора е неоснователна. Изложените в акта и в НП факти са ясни и безпротиворечиви относно съставомерното поведение на водача по отказа му за бъде изпробван с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, което отговаря на дадената правна квалификация по чл. 174, ал. 3 пр. 2 от ЗДвП. Описаното в акта и в НП нарушение съдържа съставомерения за отговорността отказ от проверка с тест, т. е. първата форма на изпълнителното деяние. Вписаното допълнение в АУАН и в НП относно неизпълнение на предписание за лабораторно изследване не се намира в кумулативна връзка с отказа за изпробване с тест по смисъла на приложената санкционна норма. Освен това, АНО не е отразил факти, респ. не е направил фактически констатации за поведение на водача във връзка с издадения му талон за медицинско изследване. Напротив, отказът на нарушителя да бъде изпробван с тест е надлежно описан и квалифициран като административно нарушение по чл. 174, ал. 3 пр. 2 от ЗДвП, поради което липсва неяснота относно предявеното административно обвинение, като изводите на въззивния съд в изложения смисъл са правилни.

По отношение доводите на касатора, че актът е издаден преди да изтече срока за изследване, съдът съобрази, че в случая са спазени изискванията на Наредба №1/2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. При неявяване на водача в определения срок в ЦСМП, при отказ да получи талона и при отказ да се изследва, употребата се установява от показанията на теста – в този см. чл. 6 ал.10 от Наредбата. В случая, водачът е отказал да направи тест с техническо средство ня мяста и не се е явил в дадения му срок в ЦСМП –Ч. за изследване, поради което с НП правилно е санкциониран за отказа му да бъде тестван за наркотични вещества с техническо средство. Нормата на чл. 174 ал.3 ЗДвП дава възможност на всеки водач да избере дали да се подложи на проверка с тест или да изпълни предписание за медицинско изследване. Законът изисква след отказа на водача да бъде изпробван с тест да му бъде дадено предписание за медицинско изследване. От волята на водача зависи дали ще получи талона, както и дали ще се подложи на такова изследване, като от поведението му ще се изведат основанията за носене на административно наказателната отговорност. Ако се приеме тълкуване в насоката, която навежда касатора, че предписаното лабораторно изследване, следващо отказа за проверка с тест, няма отношение към понасянето на административно наказателна отговорност за самия отказ за проверка с тест, би се стигнало до нелогичната ситуация при отказ за проверка с тест и изпълнено от водача медицинско предписание, при което пробата за наркотици е положителна, на водача да бъдат съставени два акта и да бъде санкциониран два пъти - един път за първоначалния отказ за проверка с тест и втори път за управление след употреба на наркотици, установено с медицинското изследване. Не това има предвид законодателната уредба и не това е тълкуването, което следва да се възприеме при прочита на чл. 174 ал.3 ПР.2 ЗДвП. Основната цел да се запрети отказа е да липсва възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на наркотици или упойващи вещества. Законодателната преценка е, че не следва да се стимулира такъв отказ и за това е наказуем по-строго, отколкото нарушението по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай от показанията на свидетелите, от талона и от докладната записка се установява безспорно, че въпреки че е бил поканен жалбоподателят е отказал да бъде тестван с техническо средство за наркотици, както и въпреки че е получил талона не е дал проба за лабораторен анализ. Съдът намира, че както в АУАН, така и в НП нарушението е индивидуализирано в степен позволяваща на водача да разбере срещу какво се защитава, като поведението му обективно покрива признаците на вмененото му нарушение.

Като има предвид изложеното съдът счита, че решението на РС-Ч. следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и предвид своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, такива следва да се присъдят за юрисконсулт в размер на 100лв.

Водим от горното Административен съд -[област]

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 40/27.10.2023г. по АНД № 83/2023г. по описа на РС-[община].

ОСЪЖДА Т. И. Ч., [ЕГН], [населено място] [улица]да заплати на ОД МВР-[област] разноски за юрисконсулт за касационната инстанция в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.