№ 4871
гр. В........, 23.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В........, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Цвета Б. Борисова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20253100502255 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава XX oт ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 68971/06.08.2025г. по регистратурата на ВРС
подадена от „Д....................“ ЕАД, чрез процесуалния си представител срещу решение №
2658/14.07.2025г. постановено по гр.дело № 2787/2024г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА по
обратния иск, с която жалбоподателят е ОСЪДЕН да заплати на А. К. И., ЕГН ................
законната лихва върху главницата от 5050 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди - физически и психически болки и страдания,
настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 05.12.2023г. около 16,30 часа в гр.В........, на
пешеходна пътека на кръстовището на бул.“С.........“ и бул.“С.........“, причинено по вина на
А. К. И., управлявал лек автомобил Ф....... Ф........ с рег. № В .........В, считано от 05.12.2023г.
до окончателното изплащане на сумата, ПРИ УСЛОВИЕ, че А. К. И. заплати на Е. К.
присъдената сума по предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, на основание чл. 435
от КЗ
Въззивникът „Д....................“ ЕАД, чрез процесуалния си представител оспорва
първоинстанционното решение в обжалваната му част с твърдения за неправилност и
незаконосъобразност. Посочва, че заедно с ответника по главния иск – А. И. са направили
признание на предявения иск за обезвреда, като последният го е признал в цялост, а
жалбоподателят е признал неговия размер, но валидно е останало заявеното в отговора на
обратния иск възражение за началния момент, от който се претендира присъждане на
законна лихва. Твърди, че спрямо него е неприложима общата хипотеза на чл.84, ал.3 от ЗЗД
за изпадане в забава считаното датата на увреждането, а такава съгласно чл.497 от КЗ се
дължи считано от датата на предявяване на претенцията, което в случая се приравнява на
момента, в който е получил исковата молба по обратния иск. На това основание моли
1
постановеното решение в обжалваната му част по отношение началната дата, от която се
дължи законна лихва върху главницата присъдена по обратния иск да бъде отменено и
такава да се присъди считано от датата на връчване на обратния иск до окончателното
изплащане на сумата.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт Е. К.,
чрез процесуалния си представител. Заявеното становище е за допустимост, но
неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.
Излага, че изявлението за признаване на предявения иск касае цялата претенция в нейния
обем, включително касателно присъдената законна лихва. Доколкото признанието е
неоттегляемо , не е налице основание за уважаване на депозираната жалба. Моли същата да
бъде оставена без уважение както и да бъдат присъдени сторените във въззивното
производство съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна А. К. И..
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на
процесуалния представител на жалбоподателя. Жалбата съдържат изискуемите по чл.260 от
ГПК реквизити и приложенията по чл.261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата
авансово държавна такса за разглеждането е внесена.
Страните във въззивното производство са въззивникът „Д....................“ ЕАД и
въззиваема страна - А. К. И., доколкото предмет на обжалване е първоинстанционното
решение само в частта досежно обратния иск. Същите се представляват от пълномощници с
права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по
обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка
на подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо и следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да бъдат призовани страните -
„Д....................“ ЕАД в качеството на въззивник и въззиваема страна - А. К. И..
С въззивната жалба и отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени
искания.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 68971/06.08.2025г. по
регистратурата на ВРС подадена от „Д....................“ ЕАД, чрез процесуалния си
представител срещу решение № 2658/14.07.2025г. постановено по гр.дело № 2787/2024г. по
описа на ВРС.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 2255/2025г. за разглеждане в открито
2
съдебно заседание на 05.11.2025г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните -
„Д....................“ ЕАД в качеството на въззивник и А. К. И. в качеството на въззиваема
страна, чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3