№ 1181
гр. София, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110111489 по описа за 2024 година
Предявени са от /ФИРМА/ срещу К. Р. Д., като
наследник на Р. Д. Р., при условията на обективно
кумулативно съединяване осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 275,04 лв. – главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна
енергия през периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., за
топлоснабден имот, находящ се в
**************************, аб.№ *******, ведно със
законна лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 29.02.2024г. до окончателното плащане, за
сумата в размер на 50,89 лева, представляваща мораторна
лихва, за периода от 15.09.2021г. до 15.02.2024г. и за сумата в
размер на 0,14 лева, представляваща лихва, начислена
1
върху главницата за дялово разпределение, за периода от
15.09.2021г. до 15.02.2024г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Въз
основа на сключен договор от ищцовото дружество
разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало
по системата за дялово разпределение, което било
възложено на /ФИРМА/, поради което последното се иска да
бъде привлечено в производството като трето лице –
помагач, предвид евентуално предявяване на регресни
претенции срещу него при отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, с който исковете не се оспорват.
Ответникът посочва, че е заплатил процесното задължение,
в която връзка представя доказателства. Моли за
отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт Т., който
поддържа исковата молба, като посочва, че процесните
2
задължения са заплатени и моли съда да се произнесе с
решение, съобразно плащането. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът К. Р. Д., редовно
призован, не се явява, не се представлява.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса на основание чл.154,
ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича вземането му. В тежест на
ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва
да доказва, че ответника има качеството „потребител“ на
топлинна енергия съгласно цитираните от него правни
разпоредби в рамките на процесния период, ползването на
топлинна енергия през процесния период в количество,
съответно на начислените суми формиращи начислената
главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за
3
забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на
спорното право, както и положителният факт на
плащането.
По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата на вещно или по силата на облигационно право на
ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между
битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни Общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. По
смисъла на Закона за енергетиката потребител на топлинна
енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения
имот по силата на вещно или по силата на облигационно
право на ползване. Съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за
енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия за продажба на
топлинна енергия, коментирани по-горе, които се изготвят
от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя.
Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален
и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от
страна на топлопреносното дружество и ползването и от
4
потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето,
което получава топлинна енергия и я използва за собствени
нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на
вещно или по силата на облигационно право на ползване.
Ето защо облигационната връзка по договора за доставка
на топлинна енергия възниква от момента на възникване
на вещното или облигационно право на ползване. В
контекста на гореизложеното собственикът на
топлофицирания недвижим имот е длъжник към
топлопреносното предприятие за доставената в имота
топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките
три елемента от правото си на собственост - право да
владее, да ползва и да се разпорежда с вещта.
Съобразявайки изложеното дотук, съдът приема, че
ответникът К. Р. Д., като наследник на Р. Д. Р., последният
починал на 09.10.2022г. е бил страна по възникналото
облигационно правоотношение с /ФИРМА/, произтичащо
от доставка на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, а именно апартамент , находящ се в
*****************, за процесния период от време - от
01.10.2020г. до 30.04.2022г., като това обстоятелство не се
оспорва и от ответника.
С отговора на исковата молба не се оспорва
доставеното количество топлинна енергия в имота и
размера на нейната цена, поради което съдът не е допуснал
изслушване на СТЕ и ССчЕ с оглед неутежняване на
5
производството с разноски и приема тези факти и
обстоятелства за безспорни между страните. Видно от
приетия по делото фискален бон /л.54 от досието по делото/,
ответникът е заплатил процесното задължение, налице са
доказателства за заплащане в хода на процеса на сумата в
размер на 388,60 лева, с което е заплатена главницата,
претендираната мораторна лихва, разноските за държавна
такса и законната лихва, за периода от предявяване на
исковата молба в съда до датата на заплащане на
главницата. На основание чл. 235, ал.3 от ГПК, съдът при
решаване на делото взема предвид и фактите, настъпили
след предявяване на иска, които са от значение за спорното
право.
По изложеното съдът следва да зачете така
извършеното в хода на процеса плащане на процесните
суми, поради което исковите претенции следва да бъдат
отхвърлени.
Ищецът е сезирал съда с искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Това искане следва да
бъде уважено, доколкото исковите претенции се отхвърлят
не поради неоснователност, а поради заплащането им в хода
на производството, което обосновава извод, че ответникът е
дал повод за образуване на делото. Така на ищеца на
основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва
да му се присъди и юрисконсултско възнаграждение в
6
минимален размер от 100,00 лева.
Така мотивиран, Съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК
************** срещу К. Р. Д., ЕГН **********, като
наследник на Р. Д. Р. обективно кумулативно съединяване
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата в
размер на 275,04 лв. – главница, представляваща неплатена
цена на доставена топлинна енергия през периода от
01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., за топлоснабден имот, находящ
се в **************************, аб.№ *******, ведно със
законна лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 29.02.2024г. до окончателното плащане, за
сумата в размер на 50,89 лева, представляваща мораторна
лихва, за периода от 15.09.2021г. до 15.02.2024г. и за сумата в
размер на 0,14 лева, представляваща лихва, начислена
върху главницата за дялово разпределение, за периода от
15.09.2021г. до 15.02.2024г., поради плащане извършено в
хода на настоящото производство.
ОСЪЖДА К. Р. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК **************,
сумата в размер на 100,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
7
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/, в качеството му на трето лице-
помагач, конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8