О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Бургас № 688/ 03.05.2022г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.БУРГАС, в закрито заседание на трети май две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа адм.д.№ 522 по описа на
Административен съд – Бургас за 2022г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по жалба на Н.Й. – гражданин на Република Турция, роден на ***г. в
гр. Гедиз, Турция, чрез адвокат Г.П., против писмо на Териториална дирекция
„Миграции“ Бургас, с рег. № 32-81916/11.09.2022г. интерпретирано като отказ на
административния орган във връзка с искане за приложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН
по отношение на наказателно постановление № 1803/2019г., издадено от Агенция
„Митници“ – ТД „Южна морска“.
В жалбата се твърди,
че на жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № 1848/15.08.2019г. от длъжностно лице в ТД „Южна морска“ във връзка
с нарушение на чл.18, ал.10 от Валутния закон (ВЗ), тъй като жалбоподателят не
е декларирал пренасяните от него през държавната граница на ценни метали. Въз
основа на АУАН е било издадено наказателно постановление № 1803/2019г., което
влязло в сила на 27.02.2020г. С наказателното постановление от жалбоподателя са
били отнети в полза на държавата златни изделия. През 2021г. жалбоподателят е
обжалвал наказателното постановление, но Районен съд Свиленград с определение №
77/17.06.2021г. по АНД №461/2021г. прекратил производството. Въпреки това
жалбоподателят счита, че е налице хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като с
изменение на Валутния закон, публикувано в Държавен вестник, бр.14 от
18.02.2020г., в сила от 22.02.2020г., се отменя чл.20, приложен в неговия
случай, затова счита, че наложената санкция, представляваща отнемане на златни
изделия в полза на държавата, се явява по-неблагоприятна санкция. На
09.03.2022г. жалбоподателят е поискал от Агенция „Митници“ да се произнесе с
нарочен административен акт, с който да му укаже правния и фактически начин за
приложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН по отношение на наказателно постановление №
1803/2019г. С обжалваното писмо заместник-директорът на ТД „Митница“ Бургас,
според жалбоподателя, е отказал да приложи нормата на чл.3, ал.2 от ЗАНН.
Затова жалбоподателят иска от съда да отмени този отказ като незаконосъобразен
и да задължи агенцията да се произнесе с индивидуален административен акт, като
му укаже начина на приложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН.
Според писмено
становище на Ж.С.– процесуален представител на ТД „Митница“ Бургас, жалбата е
недопустима, тъй като обжалваното писмо не е индивидуален административен акт.
Освен това твърди, че наказателно постановление № 1803/2019г. е издадено на
10.02.2020г., т.е. преди обнародване и влизане в сила на законодателните
промени във Валутния закон.
С оспореното писмо
рег. № 32-81316/11.03.2022г. (погрешно интерпретирано от жалбоподателя като
писмо № 32-81916/11.09.2022г.) е даден отговор на молба вх. №
32-77638/09.03.2022г. подадена от жалбоподателя. В писмото е посочено, че във
връзка със заведената молба е извършена проверка и не са установени нови факти
и обстоятелства, които касаят административно-наказателното производство,
водено срещу Н.Й.. Освен това е напомнено на жалбоподателя, че с друго писмо
рег. № 32-12857/13.01.2022г. е бил уведомен за хода на производството, както и
за факта, че влезлите в сила актове са задължителни за всички учреждения,
юридически лица, длъжностни лица и граждани и подлежат единствено на
изпълнение.
Съдът счита, че
жалбата е недопустима, тъй като е подадена срещу акт, който няма белезите на
административен акт. Обжалваното писмо не съдържа волеизявление на
административен орган, с което да се засягат правата на жалбоподателя, нито такова,
с което да му се създават задължения или да се засягат негови права, свободи и
законни интереси.
По делото не е
спорно, че с наказателно постановление № 1803/2019г., издадено на 10.02.2020г.
от заместник-директор на ТД „Южна морска“, на жалбоподателя е наложена глоба, в
размер на 1000 лв. за нарушение на чл.14а, ал.1 от ВЗ. Със същото наказателно
постановление в полза на държавата на основание чл.20, ал.1 от ВЗ са били
отнети златни накити, в размер общо на 341,20 гр., на обща стойност
26 344,80 лв. Според отбелязването, извършено от административно-наказващия
орган, наказателното постановление е влязло в сила на 27.02.2020г. Образуваното
една година по-късно административно-наказателно дело № 461/2021г. в Районен
съд Свиленград е било прекратено поради просрочване на жалбата. Определението
на Районен съд Свиленград е било оставено в сила с определение № 214/2021г. по
КАНД № 753/2021г. по описа на Административен съд Хасково. По този начин
въпросът със стабилитета на наказателното постановление е решен окончателно.
Хипотезата на чл.3,
ал.2 от ЗАНН е приложима само при наличие на висящо производство по оспорване
на наказателното постановление, каквото в случая няма. В този смисъл е
ирелевантно обстоятелството, че наказателното постановление е влязло в сила след
изменението на Валутния закон, тъй като чл.3, ал.2 от ЗАНН не може да се
приложи, след постановяване на наказателното постановление, от друг орган,освен
от съда. До издаване на наказателното постановление нормата може да се приложи
и от административно-наказващият орган, но конкретното наказателно
постановление е издадено на 10.02.2020г., а по-благоприятния закон е в сила от
22.02.2020г.
В процесния случай
наказателното постановление е влязло в сила, не е обжалвано в рамките на
предвидения в закона срок и подлежи на изпълнение такова, каквото е. В този
смисъл отговорът на заместник-директора на ТД „Митница“ Бургас във връзка с
отправено искане за възможностите за приложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН по
отношение на нарушението, за което е съставено наказателното постановление №
1803/2019г., каквото и съдържание да имаше, не би бил административен акт, тъй
като отговорът на въпроса, зададен от жалбоподателя, на първо място не е в
правомощията на този орган, и на второ място би имал само разяснителен характер
по отношение на приложението на въпросната норма.
По изложените
съображения жалбата на Н.Й. следва да бъде оставен без разглеждане като
подадена срещу акт, който не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното
и на основание чл.159, т.1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на Н.Й. – гражданин на Република Турция, роден на ***г. в гр.
Гедиз, Турция, подадена чрез адвокат Г.П., против писмо на Териториална
дирекция „Миграции“ Бургас, с рег. № 32-81916/11.09.2022г.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.д. №522/2022г. по описа на Административен съд гр.Бургас.
Определението, може
да се обжалва с частна жалба пред ВАС на РБългария в 7-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: