Решение по дело №61/2023 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: 69
Дата: 28 юни 2023 г.
Съдия: Юлита Николова Георгиева-Трифонова
Дело: 20231610200061
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Берковица, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. Г.-ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. Г.
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. Г.-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20231610200061 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Предмет на съдебен контрол е Наказателно постановление № 1037/
15.12.2022 г., издадено от Директора на РДГ Берковица, с което на Й. В. П., с
ЕГН ********** от град Враца, ул.“ ........... на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от
Закона за горите, във връзка с чл. 52, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011
г. за сечите в горите и чл. 50, ал. 15, т. 4 от същата наредба е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300,00 лева.
Жалбоподателят в жалбата атакува наказателното постановление с
искане за неговата отмяна като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, постановено в противоречие с административно
наказателните правила. В съдебно заседание редовно призован, не се явява.
Същият се представлява от упълномощен адвокат, който доразвива доводите,
изложени в жалбата и моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Димитров, който
моли НП, издадено от Директора на РДГ Берковица да бъде изцяло
потвърдено.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е ОСНОВАТЕЛНА.
1
От фактическа страна съдът установи следното:
На жалбоподателя е съставен АУАН от свидетеля П. Н. Д.- главен специалист
горски инспектор при РДГ Берковица, в присъствието на свидетеля Т. Е. Т. за
това, че като лице, издало позволително за сеч с № 0690876 от 07.10.2022 г. и
одобрил карнет- опис от 07.10.2022 г., удостоверяващ, че насаждението е
маркирано за предвидената сеч върху цялата площ, а в действителност не е
извършено маркиране върху цялата площ. Нарушението е извършено и открито на
07.10.2022 г. на територията на РДГ Берковица, град Враца, общ. Враца, обл.
Враца.
Актосъставителят е приел, че установеното представлява нарушение на
257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, във връзка с чл. 52, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8 от
05.08.2011 г. за сечите в горите и чл. 50, ал. 15, т. 4 от същата наредба, за което е
съставен АУАН на27.10.2022 год. против Й. Василев П. от град Враца
Съставеният АУАН е надлежно връчен и подписан от нарушителя, жалбоподател,
като същият е вписал възражение: „В имота има още един отдел, който не е
маркиран. Може би от тук идва и разликата в маркирането на имота.“.
Въз основа съставения АУАН е издадено Наказателно постановление от
Директора на РДГ Берковица против Й. Василев П., с което на основание
разпоредбата на чл. 257 ал.1 т. 2 от ЗГ му е наложена глоба в размер на 300 лева.
Съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение /АУАН/ и при издаване на обжалваното НП са допуснати
материалноправни и процесуалноправни закононарушения при установяване на
административното нарушение и налагане на санкцията, водещи до неправилност
на НП, като процесуалноправните нарушения са довели до ограничаване правото
на защита на жалбоподателя.
Настоящият състав счита, че има нарушение на процедурата по
съставяне на АУАН. В разпоредбите на чл.40, ал.1-4 от ЗАНН се предвижда
в присъствието на кои лица се съставя акта за установяване на
административно нарушение. Освен нарушителят и/или негов представител,
следва да присъстват към момента на съставяне на акта и свидетелите
присъствали при извършване или установяване на нарушението, което е
първата хипотеза и тя предвижда присъствие на повече от едно лице, като
свидетел или свидетели-очевидци, било на извършване на административното
нарушение, било на констатирането му от актосъставителя. В чл.40 ал.3 от
ЗАНН е предвидено, когато отсъстват такива свидетели или няма възможност
акта да се състави с тяхно участие, той се изготвя в присъствието на други
двама свидетели, като това изрично се отбелязва в документа. Видно от
данните по делото нарушението е констатирано от актосъставителя. В
настоящия случай, за да бъде спазено изискването на чл.40 ал.1 от ЗАНН
следва да бъдат посочени две лица за свидетели /законодателят е посочил
свидетелите в множествено число, т.е следва да са повече от един/. Вместо
това обаче, актосъставителят е решил да състави акт в присъствието на едно
лице, като не е посочил това лице свидетел на извършването или
установяването на нарушението ли е или е свидетел при съставяне на акта.
Дори да е имало причина, която е въпрепятствала актосъставителя да състави
2
акта в присъствие на свидетели-очевидци на установяване на нарушението, то
в този случай той е следвало да спази разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН.
При това положение в конкретния казус е налице издадено наказателно
постановление, въз основа на порочно съставен акт за нарушение. Не е
налице съставен акт в присъствието на необходимия брой свидетели,
присъствали при констатиране на твърдяното нарушение. Допуснатото
нарушение на правилата за съставяне на АУАН освен, че е процесуално
недопустимо, е довело и до ограничаване на правото на защита на
санкционираното лице. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, акта
за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в
присъствието на свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а
именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи
от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най
голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната
фактическа обстановка. Втората категория са - свидетели, присъствали при
установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и
обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които
съответният контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението
или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат
ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно
обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта,
а именно това са лица както от посочените по-горе две групи, така и лица,
които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито
условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата,
свързани с реда на изготвяне на акта. Прибягването до последната група
свидетели е винаги по изключение, поради което законодателят е предвидил
императивно да са двама. Последното именно дава гаранция на уличеното
лице за законосъобразност на започналото административнонаказателно
производство и за да не възникнат съмнения в обективността и
безпристрастността на актосъставителя. Когато липсват такива свидетели -
очевидци, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама
свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал. 3 от
ЗАНН, се отразява изрично в самия акт.
В случая актосъставителят е присъствл по време на проверката, а за
свидетеля Т. Т. не става ясно дали е присъствал по време на проверката, при
констатиране на нарушението или при съставяне на АУАН.
При това положение в конкретния казус е налице издадено наказателно
постановление, въз основа на порочно съставен акт за нарушение. Не е
налице съставен акт в присъствието на необходимия брой свидетели.
Допуснатото нарушение на правилата за съставяне на АУАН освен, че е
процесуално недопустимо, е довело и до ограничаване на правото на защита
на санкционираното лице. За жалбоподателя като санкционирано лице не
съществува възможност да се защити като се позове на показанията на
свидетел, който не е присъствал при констатиране на нарушението, в
извършването на което е обвинен.
На следващо място в НП и АУАН жалбоподателят е квалифициран
3
като „лице, издало позволително за сеч“, което не е легитимен термин по
смисъла на закона.
АУАН не съдържа точно описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е било извършено, съобразно разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН.
Описаното като нарушение не представлява такова по чл. 257, ал. 1, т.
2 от Закона за горите. Разпоредбата не съдържа предписание на дължимо
поведение, а е само санкционна такава и установява административно
наказание, налагано при неизпълнение на конкретни правомощия, установени
в конкретен нормативен акт.
Разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8/2011 г. визира
условията за провеждане на сечите и в частност наличието на одобрен карнет-
опис за маркиране на насаждението, какъвто е налице и в случая няма общо с
описаното като нарушение- липса на маркиране на имот върху цялата площ.
Видно от цитираното позволително за сеч, в процесния имот площното
сечище е от 4,600 хектара.
Разпоредбата на чл. 50, ал. 15, т. 4 от Наредба № 8/2011 г. урежда
правомощията на визираната категория лица за одобряване на карнет- описа,
в обхвата на която попада въззивника и също няма общо с описаното като
нарушение.
На следващо място настоящият състав констатира, че в АУАН липсват
каквито и да било данни за имота, по отношение на който се твърди да е
извършено нарушението.
АУАН не съдържа място на извършване, което е нарушение на
разпоредбата на чл. 42, т. 3 от ЗАНН. В случая е посочен целия район на РДГ
Берковица, град Враца, общ. Враца, обл. Враца.
Посочените нарушения се явяват съществени, понеже ограничават и
засягат правото на защита на жалбоподателя, който има право да узнае какво
точно нарушение е извършил и доказателствата, въз основа на които е
констатирано. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до
порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално
нарушение. Административнонаказващият орган следва да спази всички
императивни изисквания на нормите на ЗАНН, като неспазването на тези
изисквания води до незаконосъобразност на наказателното постановление по
отношение на нарушението и същото следва да бъде отменено само на
процесуално основание, без да се разглежда спора по същество.
По разноските:
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби
на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане
на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
4
административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат
възложени върху това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, а това е РДГ-Берковица.
Жалбоподателят е направил изрично искане за присъждане на разноски в
размер на 300 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. По
делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния
претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие,
приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в
брой. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.


Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районен
съд – Берковица

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1037/ 15.12.2022 г., издадено
от Директора на РДГ Берковица, с което на Й. В. П., с ЕГН ********** от
град Враца, ул. ........... на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, във
връзка с чл. 52, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите и
чл. 50, ал. 15, т. 4 от същата наредба е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 300,00 лева КАТО НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА РДГ-Берковица да заплати на Й. В. П., с ЕГН ********** от
град Враца, ул. ........... сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски
по делото.

Решението подлежи на обжалване пред АС – Монтана в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
5