Решение по дело №19618/2019 на Районен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

/неприсъствено/

 

         № 2053                    22.06.2020 г.                    Гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                                     

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА

 

при участието на секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19618 по описа на ПРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:  

Предявени са обективно кумулативно съединени искове при условията на евентуалност с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 415 ГПК вр. с член 79, ал. 1 ЗЗД и член 79, ал. 1 ЗЗД.

       Ищецът е предявил против ответника М. К. Д. ЕГН ********** иск за признаване за установено по отоншение на ответника, че дължи на  „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ********* следните суми, присъдени с издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.      гр. д, № 5340/2019 г, на Районен съд- Пловдив, а именно: 1959,66 лв. /хиляда и деветстотин петдесет и девет лева и 66 стотинки/, представляващи главница за периода от 05.08.2017 г. до 05.05.2019 г.; 332,24 лв. /триста тридесет и два лева и 24 стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 05.12.2017 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 05.05.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска); 330,72 лв. /триста и тридесет лева и 72 стотинки/, представляваща лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 06.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателно погасяване на дълга, а при условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове, да постанови решение, с което да осъди М.К.Д., ЕГН **********,***, като кредитополучател по договор за за кредит за покупка на стоки или услуги *** от 20.10.2016 г да плати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ********* следните неизплатени по процесния договор суми, а именно: 1959,66 лв. /хиляда и деветстотин петдесет и девет лева и 66 стотинки/, представляващи главница за периода от 05.08.2017 г. до 05.05.2019 г.; 332,24 лв. /триста тридесет и два лева и 24 стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 05.12.2017 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 05.05.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска); 428,94 лв. /четиристотин двадесет и осем лева и 94 стотинки/, представляваща лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 06.09.2017 г. до датата на подаване на настоящия иск в съда; законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящия иск

Претендират се разноски.

    

            Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника на 13.01.2020 година, лично, като от същия писмен отговор в срок не е постъпил. Ответникът е бил редовно призован за първото заседание на 26.05.2020 година, като в изпратеното до същия съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

В първото съдебно заседание ответникът не е изпратил представител, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Препис от определението, с което е насрочено делото, е редовно връчен на страните, като със същото на всяка от тях отново са разяснени последиците по чл. 238, ал. 1 и сл. от ГПК.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.

                 Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства – Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № *** от 20.10.2016 г. с погасителен план към него; Сертификат № *** фактура № *** и фактура № *** Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 27.07.2017 г.; Потвърждение за извършена цесия; Извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия, от което се удостоверява, че вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД спрямо ответника е предмет на договора за цесия; Уведомително писмо за извършена цесия и известие за доставяне с Изх. № *** от 13.11.2019 г., може да се направи извода за вероятната основателност на предявените обективно съединени положителни установителни искове. 

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло.

Ищецът претендира направените по делото разноски за адв. възнаграждение, за които представя списък.  Същите, видно от договора за правна защита и съдействие, възлизат на 52,45 лева държавна такса по заповедното производство и 50 лева юрк. възнаграждение, както и 89,19 лева държавна такса по исковото производство и 150 лева юрк. възнаграждение по исковото производство.

С оглед изхода на спора същите следва да се възложат в тежест на ответника.

Така мотивиран, съдът 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

                  ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. К. Д. ЕГН ********** ***, съществуването на парично вземане към Агенция за събиране на вземания ЕАД с ЕИК *********,  произтичащо от договор за кредит за покупка на стоки или услуги № *** от 20.10.2016г., сключен между  „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като Кредитор, и М.К.Д., като Кредитополучател,  за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 5340/2019г. на РС Пловдив, ІІІ гр. с., а именно: 1959,66 лв. /хиляда и деветстотин петдесет и девет лева и 66 стотинки/, представляващи главница за периода от 05.08.2017 г. до 05.05.2019 г.; 332,24 лв. /триста тридесет и два лева и 24 стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 05.12.2017 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 05.05.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска), 330,72 лв. /триста и тридесет лева и 72 стотинки/, представляваща лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 06.09.2017 г. до 03.04.2019г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение – 04.04.2019г. до окончателно погасяване на дълга.

ОСЪЖДА М. К. Д. ЕГН ********** *** да заплати на Агенция за събиране на вземания ЕАД с ЕИК *********,  разноски от 52,45 лева държавна такса по заповедното производство и 50 лева юрк. възнаграждение по заповедното производство, както и 89,19 лева държавна такса по исковото производство и 150 лева юрк. възнаграждение по исковото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /п/ АНЕТА ТРАЙКОВА

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

В.С.