№ 2612
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20221110123933 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че Л. П. Й., с ЕГН: **********, дължи на „С.В.“ АД, с
ЕИК: ********* сумата от 2 407,55 лева, представляваща главница за потребена вода от
длъжника, за периода от 17.08.2018 г. до 17.07.2021 г., за имот, находящ се на адрес: гр.
София, кв. „Христо Ботев“, бл.511 № 24, клиентски № **********, както и сумата от 33,59
лева, представляваща мораторна лихва, за периода от 17.09.2018 г. до 17.07.2021 г. ведно със
законна лихва за период от 26.11.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д.№67919/2021 г. на СРС, 53
състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника са налице трайно установени фактически
отношения, свързани с предоставянето на ВиК услуги. Твърди, че са налице облигационни
отношения, които се уреждат от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите на ВиК оператор „С.В.“ АД.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника, именуван
възражение, с който заявява, че е заплатил на ищеца сумата от 2 000 лева, като ще заплати и
остатъка.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите е да установи по
делото при условията на пълно и главно доказване, че ответникът има качеството
потребител на В и К услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение,
че за процесния период ищецът да е доставил В и К услуги в претендираните количества в
посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираните суми. По иска по чл. 86, ал. 1
ЗЗД ищецът носи тежестта да докаже наличието на основното задължение и настъпването на
забава и размера на обезщетението за забава.
1
С оглед релевираното възражение за погасителна давност, в тежест на ищеца е да
установи и спиране и/или прекъсване на давността.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже погасяването на
дълга.
От представените писмени доказателства по делото, се уставновява по безспорен
начин страните са налице трайно установени облигационни отношения по предоставянето
на ВиК услуги за имот, находящ се на адрес: гр. София, кв. „Христо Ботев“, бл.511 № 24,
клиентски № **********,.
Това е видно, тъй като ответникът сам е сочила, че е потребител на вода в процесния
имот с контролните листове, подписвани пред служители на ищеца. При това основателно
следва да се приеме, че ответника има качеството потребител и ползвател на реално
доставена услуга, която следва и да заплати. Извършената услуга реално е доставена и
отчетена по надлежен ред с проверка извършена в присъствието и със съгласието на
ответника. Подписа положен под този документ съставлява признание, което се ползва с
висока доказателствена стойност защото удостоверява неизгоден за ответника факт, че е
потребител и че е потребил реално определено количество вода, което е и реално измерено.
Редовно водените счетоводни документи имат доказателствана сила, която съдът се
взе предвид и другите писмени доказателства изходящи от ответницата които потвърждават,
че между страните им облигационно отношение. По въпроса за доказателствената сила на
вписванията в счетоводните книги е постановена последователна съдебна практика /ТР 39-2
от 05.03.1954 ОСГК на ВС, реш. № 413/16.08.2005 г. по т. д. № 964/2004 г. на ТК, реш. №
423 от 01.06.2006 г. по т. д. № 9/2006 г. на ТК, реш. № 155 от 13.03.2007 г. на ТК/,
разрешенията на която са споделени в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение №
2/20.01.2011 г. по гр. д. № 478/2010 г. на ВКС, III г. о., споделяно и от настоящия състав.
Вписванията в счетоводните /търговските/ книги са частни свидетелстващи документи,
чиято доказателствена сила не е равнозначна на материална доказателствена сила на
официални свидетелстващи документи, независимо от разпоредбите на чл. 182 ГПК, респ.
чл. 55 ТЗ. Като производна, основана на доказателствената сила на първични счетоводни
документи, тази доказателствена сила не се презюмира и при оспорване подлежи на
доказване, а по начало - на преценка, с оглед всички обстоятелства по делото - / чл. 182,
ал. 1 ГПК/, които доказателства също потвърждават извода, че ответникът е потребител. В
този смисъл Решение № 187 от 24.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 436/2012 г., II т. о. По делото
се установи, че има първични документи които обосновават вторичните записвания в
счетоводните книги на ответника, както и се установи, че счетоводството на ответника е
водено редовно, поради което съдът изгражда изводите си на база на счетоводните
записвания. Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., услугите В и К се
заплащат от потребителите въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко
водопроводно отклонение като отчитането се извършва от длъжностни лица на оператора на
водоснабдителната система или от лица, на които това е възложено от оператора въз основа
на договор - ал. 8. За установяване на реалните количества изразходвана вода и ВиК услуги
по делото са приети писмени доказателства – копие от Талон за пломбиране, копия от
Карнети за отчет, както и от извършени самоотчети. Прието е и заключение на съдебна
експертиза по което вещото лице, след справка с цитираните документи свързани с отчета на
реално потребената вода в имота, е дало заключение.Съгласно приложимите действащи през
процесния период Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК
оператор „С.В.“ АД операторът е длъжен да отчита показанията на средствата за измерване
при определените условия и срокове и да издава фактури за дължимите суми. Съгласно чл.
31 ал.2 от Общите условия потребителят е длъжен да заплаща дължимите суми за
ползваните услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. По трайно установените
облигационни отношения между страните по предоставяне на ВиК услуги ответникът има
задължение за плащане на дължимите суми за ползваните услуги в 30-дневен срок след
датата на издаване на фактура от ответника.
По делото се установява наличие на облигационно отношение между страните и
изпълнение от страна на ищеца за реглан доставено количество вода до имота на ответника.
2
Ответникът не е доказал, че е платил конкретните задължения, доколкото
представените от него доказателства касаят задължения в последващ период.
С оглед, което и исковете са основателни и следва да се уважат.
По разноските по делото:
Съгласно 78 ал.1 ГПК на ищеца се дължат 200 лв. разноски по делото в
заповедното и исковото производство, съразмерно с уважената част.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. П. Й., с ЕГН: **********, дължи на „С.В.“
АД, с ЕИК: ********* сумата от 2 407,55 лева, представляваща главница за потребена вода
от длъжника, за периода от 17.08.2018 г. до 17.07.2021 г., за имот, находящ се на адрес: гр.
София, кв. „Христо Ботев“, бл.511 № 24, клиентски № **********, както и сумата от 33,59
лева, представляваща мораторна лихва, за периода от 17.09.2018 г. до 17.07.2021 г. ведно със
законна лихва за период от 26.11.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д.№67919/2021 г. на СРС, 53
състав.
ОСЪЖДА Л. П. Й., с ЕГН: **********да заплати на С.В.“ АД с ЕИК *********
сумата от 200 лева – разноски за исковото и заповедното производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3