№ ***82
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря М.Р.И
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20241110154778 по
описа за 2024 година
Производството е по делото е образувано по искова молба, подадена от "фирма"
ЕАД срещу М. С. П. и А. П. Г.-П..
Ищецът „фирма“ ЕАД твърди, че на 08.04.2024 г г. е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против А. П. П. и М. С. П. за
следните суми: сумата от 10388,84 лева, представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва за период от 08.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 1173,38
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2022 г. до 26.03.2024 г., сумата от 75,45 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021
г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 08.04.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 15,51 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
услугата за дялово разпределение за период от 16.07.2021 г. до 26.06.2024 г., както и за
разноски, като е претендирал сумите от ответниците при условията на разделна
отговорност по ½ част от всяка от ответниците.
В тази връзка било образувано ч. гр. д. № 20966/2024 год. по описа на СРС, 35
състав, като била издадена исканата заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение
била редовно връчена на ответниците, като същите подали възражения по чл. 414
ГПК, с коитооспорили дължимостта на вземанията по същата, поради което на ищеца
било указано да предяви искове относно вземанията си, което указание се изпълнявало
с депозирането на настоящата искова молба.
Ищецът сочи, че ответниците, в качеството си на собственици на процесния
топлоснабден имот бил клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за него били приложими всички нормативни актове в
областта на енергетиката. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Тези
Общи условия влизали в сила в едномесечен срок от публикуването им в един
1
централен и един местен ежедневник и имали силата на договор. За процесния период
били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„фирма“ ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, в
сила от 10.07.2016 г. Съгласно чл. 33 от Общите условия от 2016 г. бил определен 45-
дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който
започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответникът
използвал доставената му топлинна енергия през исковия период до следния
топлоснабден имот, а именно: апартамент № ***, находящ се на адрес ***, с абонатен
№ *****, но не заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в
сграда в режим на етажна собственост, за която на основание чл. 139 ЗЕ бил сключен
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
„фирма“ ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни
месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което
означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в него. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
уважи изцяло предявените искове – главници и лихви, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 08.04.2024 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК) до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответниците А. П. П. и М. С. П. в срока за отговор депозират отговори на
исковата молба, които са с идентично съдържание. Оспорват наличието на
облигационно правоотношение с ищеца. Релевират възражение за изтекла погасителна
давност за част от процесните вземания. Неоснователна била и претенцията за
заплащане на лихва за забава върху сумите за топлинна енергия, доколкото
ответниците не били изпаднали в забава. Общите условия на ищеца не установявали и
падеж на задължението за плащане на услугата за дялово разпределение, поради което
претенциите за лихва върху тази главница също били неоснователни. Не оспорват, че
ищецът е доставил до процесния имот топлинна енергия в твърдените от него
количества, поради което молят съда да не допуска поисканата от ищеца съдебно-
техническа експертиза. Претендират разноски.
Третото лице - помагач на ищеца „фирма” ЕООД в депозираното становище по
делото излага съображения, че дяловото разпределение в процесния имот е
извършвано в съответствие с действащите през процесния период нормативни актове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая
това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника
топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на
спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично
задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на
2
законната лихва възлиза на спорната сума.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно,
купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния
имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право
на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето,
на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Не следва нищо по-различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от
17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1 от ТР
№ 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, "собствениците, респективно титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й".
Следователно законът е предпоставил възникването на качеството потребител на
ТЕ от пълното и главно доказване от ищеца на обстоятелството, че ответникът е
собственик, вещен ползвател или лице, което е поискало откриване на партида на свое
име при доставчика.
Като доказателство по делото е представен нотариален акт за собственост на
жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по
Закона за териториално и селищно устройство №125, том I от 21.01.1985 г., с който М.
С. П. и А. П. П. са признати за собственици на ап. апартамент № ** с адрес***
Представен е и протокол от общо събрание на етажната собственост, находяща се
на адрес ***, проведено на 16.09.2002 г., като в приложения списък на етажните
собственици като собственик на ап. 103 се е подписала М. П..
С оглед така изложените съображения и като взема предвид представените по
делото доказателства, съдът намира, че по делото се доказва наличието на
облигационно правоотношение между ищеца и ответниците за доставка на топлинна
енергия за процесния имот, като всяка от ответниците отговаря за по ½ част от
дължимите суми за топлинна енергия. Това е така, доколкото с нотариалния акт от
1985 г. е констатирано, че процесният топлоснабден имот е даден на ответниците като
обезщетение за отчужден техен имот и доколкото в нотариалния акт не са посочени
квоти, при които е придобита собствеността, действа презумпцията, че всяка от
ответниците е придобила по ½ идеална част от правото на собственост върху имота.
Във връзка с наведени от ответницата А. П. Г.-П., че е възникнало облигационно
правоотношение единствено с ответницата М. П. въз основа на подадена от
последната молба-декларация, съдът е задължил ищеца да представи по делото
3
посочената декларация. С молба от 11.04.2025 г. ищецът е уточнил, че М. П. е вписана
като титуляр на партидата единствено въз основа на представения по делото списък за
броя на етажните собственици по апартаменти в сграда: блок 376, вх. Г и Д в ж.к.
Вълчо Иванов (стар)/ж.к. Света Троица (нов).
С оглед на горното, съдът намира, че по делото не се доказва наличието на
договорно правоотношение по сключен индивидуален договор за доставка на
топлинна енергия единствено с ответницата М. П., доколкото не е представено
заявление-декларация от последната. Откриването на партида при ищеца само на
името на ответницата М. П. не е основание за приемане на обратното, доколкото от
представения по делото документ за собственост се установява друго.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. В
случая етажните собственици на сградата, в която се намира процесния апартамент, са
взели решение през 2002 год. за сключването на договор за извършване на услугата
„дялово разпределение“ с „фирма“ ЕООД /видно от представения по делото протокол/.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл.
148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Обстоятелството, че в процесния имот за процесния период ищецът е доставил
до процесния имот топлинна енергия в количество и на стойност, претендирани с
исковата молба, е отделено за безспорно с приетия по делото доклад.
По изложените съображения, съдът намира, че предявените от ищеца искова с
правно основание чл. 415, ал. ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ се явяват основателни за сумите от
по 5194,42 лева – цена на доставена до процесния имот топлинна енергия за периода
м.05.2021 г. – м. 04.2023 г. срещу всяка от ответниците, поради което следва да бъдат
уважени.
Установява се от представените от „фирма“ ЕООД документи за годишен отчет и
за дялово разпределение на топлинната енергия за периодите м.05.2021 г. - м.04.2022 г.
и м.05.2022 г. - м.04.2023 г., че именно посоченото дружество е извършвало услугата
„дялово разпределение“ за сградата в режим на етажна собственост, в която е
разположен собствения на ответницата топлоснабден имот, поради което ответницата
дължи заплащането на цената за извършената услуга.
Размерът на вземането за дялово разпределение се установява от приложената
към исковата молба извлечение от сметка за задълженията за процесния имот за
процесния период, от която сума ответниците дължат всяка по ½ част.
По исковете по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За задълженията за главници за исковия период, ответникът дължи обезщетение
за забавено изпълнение на паричните задължения в размер на законната лихва на
основание чл. 86 ЗЗД. Исковият период на претендираната главница е от м. 05.2021 г.
до м.04.2022 г. Към посочения период са действали Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „фирма“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-
4
1/27.06.2016 г. на КЕВР. Според чл. 32, ал. 2 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г., месечната дължима сума
за доставената топлинна енерегия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз
основа на определеното за него реално количество топлинна енерегия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно
чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В клаузите на
чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия е предвидено правото на продавача да начисли и
получи обезщетение за забава в размер на законната лихва за задълженията по чл. 32,
ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2, от деня на забавата до момента на
заплащане на дължимата сума за топлинна енергия. С оглед изложеното се налага
извод, че поставянето на потребителя в забава не е обусловено от публикуване на
фактурата на интернет-страницата на дружеството. Задължението за заплащане на
стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно,
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от
публикуване на фактурите на интернет-страницата на ищцовото дружество.
Предвид гореизложеното, доколкото ищецът се легитимира като кредитор на
главни вземания в размер на претендираната сума от по 5194,42 лева от всяка от
ответниците, то акцесорната претенция се явяват установени в своето основание за
периода от 15.09.2022 г. до 26.03.2024 г. възлиза в общ размер на 1164,81 лева
изчислен на основание чл. 162 ГПК, като всяка от ответниците дължи по ½ част от
посочената сума, т.е. сумата от по 582,40 лева. Доколкото ищецът претендира
установяване на вземане в размер на 586,69 лева предявените искове с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени за
разликата над 582,40 лева.
По отношение на задължението за заплащане на услугата дялово разпределение
следва да бъде посочено, че страните по правоотношението не са определили срок за
изпълнение на това задължение, поради което следва да се приеме, че длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В
разглеждания случай по делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, че
ответницата е била поставена в забава по отношение на задълженията за заплащане на
цена на услуга дялово разпределение, поради което и при приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест СРС приема, че релевираната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху сумата за
дялово разпределение в размер на 7,75 лева от всяка от ответниците се явява
неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски за исковото производство, както следва: сумата в
размер на 285,52 лева – държавна такса, както и присъждането на юрисконсултско
възнаграждение. Съдът намира, че с оглед неголямата правна и фактическа сложност
на делото, справедливият размер на юрисконсултското възнаграждение, което следва
5
да бъде възложено в тежест на ответницата, е в размер на 100 лева. Предвид уважената
част от исковете ответниците следва да бъдат осъдени да заплати на ищеца сумата в
размер на 384,72 лева, от която сума всяка от ответниците дължи по ½ част или сумата
от 192,36 лева.
За заповедното производство ищецът претендира сумата в размер от 233,06 лева –
държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, като съобразно уважената
част от иска на ищеца се дължи сумата в размер на 232,58 лева за държавна такса и
сумата от 49,90 лева за юрисконсултско възнаграждение или общо сумата от 282,96
лева, от които всяка от ответниците следва да бъде осъдена да заплати сумата в размер
на 141,48 лева.
Адв. В. Т. и адв. Р. Р. – процесуални представители на ответниците М. П. и А. П.,
претендират присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена
в полза на ответниците безплатна правна помощ по чл. 38 от Закона за адвокатурата в
рамките на заповедното и исковото производство. Представени са договори за правна
защита и за двете производства, в които е уговорено предоставената правна помощ да
е безплатна. Съдът намира, че справедливият размер на възнаграждението за
осъществената в полза на ответниците правна помощ за заповедното производство е в
размер на по 50 лева за всеки от адвокатите, а за исковото производство – сумата в
размер на 300 лева, с оглед броя на заседанията и реално осъществената от адвокатите
защита правата на ответниците. Съобразно отхвърлената част от исковете на адв. Т. и
на адв. Р. следва да бъдат присъдени разноски от по 0,72 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „фирма“ ЕАД, ЕИК:
******** срещу М. Славов П., ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата
дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 1) сумата в размер на 5184,42
лева – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 08.04.2024 г. до
окончателното плащане на вземането; 2) сумата в размер на 582,40 лева – мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2022 г. до
26.03.2024 г., 3) сумата в размер на 37,72 лева – главница, представляваща дължима
сума за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законната лихва от 08.04.2024 г. до окончателното плащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №20966/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, 35 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 582,40 лева до
6
пълния претендиран размер от 586,69 лева – мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2022 г. до 26.03.2024 г., както и за
сумата от 7,75 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.07.2021 г. – 26.03.2024 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „фирма“ ЕАД, ЕИК:
******** срещу А. П. Г.-П., ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на
ищцовото дружество сумите, както следва: 1) сумата в размер на 5184,42 лева –
главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 08.04.2024 г. до
окончателното плащане на вземането; 2) сумата в размер на 582,40 лева – мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2022 г. до
26.03.2024 г., 3) сумата в размер на 37,73 лева – главница, представляваща дължима
сума за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законната лихва от 08.04.2024 г. до окончателното плащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №20966/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, 35 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 582,40 лева до
пълния претендиран размер от 586,69 лева – мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2022 г. до 26.03.2024 г., както и за
сумата от 7,75 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.07.2021 г. – 26.03.2024 г.
ОСЪЖДА М. С. П., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати
на „фирма“ ЕАД, ЕИК: ******** сумата в размер на 192,36 лева – разноски в исковото
производство, както и сумата от 141,48 лева – разноски за производството по ч.гр.д.
№20966/2024 г.
ОСЪЖДА А. П. Г.-П., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на „фирма“ ЕАД, ЕИК: ******** сумата в размер на 192,36 лева – разноски в
исковото производство, както и сумата от 141,48 лева – разноски за производството по
ч.гр.д. №20966/2024 г. по описа на СРС, 35 състав.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕАД, ЕИК: ******** да заплати на адв. Р. Р. на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв. Сумата в размер на 0,72 лева – адвокатско възнаграждение за
осъществена в полза на ответницата А. Г.-П. безплатна правна помощ в настоящото
производство и в произвоството по ч.гр.д. №20966/2024 г. по описа на СРС, 35 състав.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕАД, ЕИК: ******** да заплати на адв. В. Т. на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Сумата в размер на 0,72 лева – адвокатско възнаграждение за
осъществена в полза на ответницата М. П. безплатна правна помощ в настоящото
производство и в произвоството по ч.гр.д. №20966/2024 г. по описа на СРС, 35 състав.
7
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „фирма” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8