Определение по дело №432/2020 на Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260132

гр. Варна,09.11.2020г.

Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

         МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 432/20г., намира следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Л.Р.П. от гр. Варна, представляван от адв. И.Н. *** срещу решение № 516/14.04.2020г., постановено по гражданско дело № 767 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Варна, както и по частна жалба, подадена от адв. И.Н. ***; процесуален представител на Л.Р.П. от гр. Варна, насочена срещу определение № 260097/07.07.20г., с което е изменено на осн. чл. 248 от ГПК решение № 516/14.04.2020г. в частта му за разноските.

Въззивната жалба е насочена против решението в частта му, с която е бил отхвърлен иска на жалбоподателя за разликата над уважената част от 3 000 лв. до предявения размер от 50 000 лв., претендирано като обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение в извършването на престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, наказателното производство по което е завършило с оправдателна присъда № 121/07.04.14г. по НОХД № 6394/13г. по описа на ВРС, влязла в сила на 23.04.14г., както и в частта му, с която е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от 23.04.14г. до 22.04.19г. Счита се, че решението в тези части е неправилно и незаконосъобразно като са изложени подробни доводи и съображения, основани на събрания пред първата инстанция доказателствен материал. Оспорени са констатациите и изводите на съда като се изтъква, че ищецът е бил задържан в ареста за срок от 72 часа, след което и за още 7 дни и накрая е била постановена мярка за неотклонение „Домашен арест“, продължила 12 месеца, от което също са претърпени неимуществени вреди. Освен това неправилно е било прието, че ищецът към процесния период е страдал от синдром на наркотична зависимост, тъй като от заключението на СПсЕ е установено, че същият е имал вредна употреба на ПАВ, която към настоящия момент се е превърнала в зависимост. Счита се, че именно незаконното задържане и наложената мярка за неотклонение са допринесли за установяване на наркотичната зависимост при ищеца. Поради това се поддържа, че съдът неправилно е преценил вида, интензитета и характера на неимуществените вреди, претърпени от ищеца, вследствие на незаконното обвинение, което е рефлектиро и в изключително занижения размер на присъденото обезщетение, което не удовлетворява изискването за справедливост съгл. чл. 52 от ЗЗД. Не е бил съобразен и стандарта на живот в страната при определянето на размера на дължимото на ищеца обезщетение. Претендира се отмяна на решението в обжалваните му части и осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лв. като обезщетение за неимуществените му вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на непозволеното увреждане – 23.04.14г. /датата на влизане в сила на оправдателаната присъда/ до окончателното ѝ изплащане, както и направените по делото разноски и адвокатски възнаграждения за двете инстанции.

В предвидения срок не е депозиран отговор на въззивната жалба от Прокуратурата на Република България.

Частната жалба е насочена против определение № 260097/07.07.20г., с което е изменено на осн. чл. 248 от ГПК решение № 516/14.04.2020г. по първоинстанционното дело в частта му за разноските чрез намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на адв. Стелян Любославов от АК-Варна от 440 лв. на 121.80 лв. Наведени са оплаквания за незаконосъобразност на определението и се претендира неговата отмяна. 

В предвидения срок не е депозиран отговор на частната жалба от Прокуратурата на Република България.

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес да обжалва обжалваем съдебен акт в посочената му част, редовна е и са налице доказателства за надлежна представителна власт. Въззивникът не е направил доказателствени искания, а от друга страна не е налице хипотеза за служебно събиране на доказателства, поради което и делото, образувано по въззивната жалба, следва да се внесе за разглеждане в открито с.з.

Частната жалба обаче се явява недопустима, тъй като не е подадена от надлежно процесуално легитимирана страна, която може да обжалва посоченото определение. Със същото е изменено решението по делото в частта му за разноските като е намален размера на присъденото на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в полза на адв. Стелян Любославов адвокатско възнаграждение. От това следва, че единствено адв. Любославов е надлежно процесуално легитимиран да обжалва този съдебен акт, а не и ищеца по делото, нито пък адв. И.Н., който е процесуален представител на ищеца въз основа на преупълномощителната сделка, овластяваща го с правата, дадени от ищеца на адв. Любославов по делото /л. 67 от първианстанционното дело/. След като адв. Н. не е представител на адв. Любославов, то и не може да се приеме, че е извършено действие от името на адв. Любославов, но без представителна власт, за да се отстраняват нередовности на частната жалба. Както се посочи, последната е подадена от адв. И.Н. ***; процесуален представител на Л.Р.П..

Поради горното, въззивното производство, образувано по подадената частна жалба, следва да се прекрати като недопустимо.

            Воден от горното, съдът                      

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 432/20г. на ВАпС, образувано по частна жалба, подадена от адв. И.Н. ***; процесуален представител на Л.Р.П. от гр. Варна, насочена срещу определение № 260097/07.07.20г., с което е изменено на осн. чл. 248 от ГПК решение № 516/14.04.2020г. в частта му за разноските, постановени по гр.д. № 767/19г. на ВОС.

НАСРОЧВА производството по в.гр.д. № 432/20г. на ВАпС, образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от Л.Р.П. от гр. Варна, представляван от адв. И.Н. *** срещу решение № 516/14.04.2020г., постановено по гражданско дело № 767 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Варна, в открито с.з. на 02.12.20г. от 9.00 ч., за която дата и час да се призоват страните – въззивникът чрез адв. Н., а въззиваемата страна – чрез Апелативна прокуратура – Варна.

Определението само в прекратителната му част подлежи на обжалване с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страните, пред ВКС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: