№ 14576
гр. София, 03.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20241110100814 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на В. С. М. ЕГН-********** от .., ..., чрез
адв. Е. Й., със съд. адрес гр. ...., срещу „Еос Матрикс" ЕООД с ЕИК-..., със
седалище и адрес на управление гр. София, район „...", ул. "..." № ...
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК
за прогласяване на нищожността на съдебно решение от 02.07.2021 г. на СРС,
І ГО, 175 с-в постановено по гр.д. № 63052/2019 г., с което е отхвърлен
отрицателен установителен иск на В. С. М. срещу Еос Матрикс" ЕООД с
правно основание чл. 439 ГПК за недължимост на сумата от 5628,82 лева,
представляваща главница по Договор за земеделски кредит № ..../27.07.2009г.,
сключен с „Прокредит Банк България“ АД, сумата от 63,51 лева- просрочена
лихва за 25.05.2010г. до 24.06.2010г., 3872,68 лева- наказателна лихва за
периода от 25.06.2010г. до 30.01.2012г., ведно със законната лихва от
25.10.2012г. до изплащане на вземането, както и направените разноски в
размер на 703,64 лева, от които 191,30 лева за държавна такса и 512,34 лева
адвокатско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от
30.10.2012г. по ч.гр. дело № 2268/2012г. по описа на КРС и е образувано изп.
дело № 2018...0400628 по описа на ...., рег. № ... с район на действие ОС- гр.
Кюстендил, като на ответника са присъдени и разноски в размер на 100 лв.
В исковата молба са налице твърдения, че в доктрината и съдебната
практика е прието, че съдебно решение е нищожно, когато то е неразбираемо
и смисълът му не може да се извлече при поправка или тълкуване. В
съдебното решение мотивите са разбираеми и не си противоречат, и за това
1
волята на съда - да отхвърли иска остава неясна. В чл. 236 ал.2 от ГПК е
възпроизведено изискването на чл.121 ал.4 от КРБ съдебното решение да
бъде мотивирано. Решението на съда и мотивите са неразривно свързани
помежду си. Въпреки, че мотивите не са част от съдебно решение, а само
изясняват логическите и правните съображения на съда за постановяването на
неговия акт, но при установени пороци, засягащи тях и диспозитива, водят
нищожност на последния. Предвид това, че от процесния съдебен акт,
разгледан в своята цялост като единство от мотиви и диспозитив, не става
ясна действителната воля на съда, относно предмета на производството, чрез
който се очертават обективните предели на сила на пресъдено нещо, трябва
да се обяви неговата нищожност. В подкрепа на този извод е и приетото в
правната теория и съдебната практика, че нищожно е това решение, което не
дава възможност то да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради
липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато
решението е абсолютно неразбираемо и неговия смисъл не би могъл да се
извлече дори при поправка или тълкуване.
В процесното по настоящия иск съдебно решение мотивите на съда са
разбираеми и не си противоречат, и за това волята на съда - да отхвърли иска
остава неясна. Предвид това, че от процесния съдебен акт, разгледан в своята
цялост като единство от мотиви и диспозитив, не става ясна действителната
воля на съда, относно предмета на производството, чрез който се очертават
обективните предели на сила на пресъдено нещо, трябва да се обяви неговата
нищожност. Нищожно е процесното решение, което не дава възможност то да
бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно
волеизявление, а именно: решението е абсолютно неразбираемо и неговия
смисъл не би могъл да се извлече дори при поправка или тълкуване. Съдът в
него приема от ЕДНА СТРАНА, че последното изпълнително действие по
изпълнителното дело датира на 24.03.2014г., от която дата е започнала да тече
погасителната давност на вземането, като считано от него двугодишният
преклузивен срок е изтекъл на 24.03.2016г., на която дата изпълнителното
дело е ПРЕКРАТЕНО, въпреки по-късното постановено постановление от
ЧСИ за прекратяване на същото - 22.11.2017г., а от ДРУГА СТРАНА приема,
че изпълнителното дело е ВИСЯЩО, респ. НЕ Е ПРЕКРАТЕНО и
постановките на ТР №2/26.06.2015г. по ТД №2/2013г. на ОСГТК на ВКС се
прилагат за него, защото последното е постановено, преди прекратяване на
2
изпълнителното дело, но ВЪПРЕКИ ТОВА, продължава да приема в своите
мотиви, че давностният срок за вземането изтича на 24.03.2019Г., респ. пет
години след последното изпълнително действие по изпълнителното дело на
24.03.2014г., в противоречие с вече приетите от съда постановки на ТР
№2/26.06.2015г. по ТД №2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в
срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявения иск и моли
същия да бъде отхвърлен. Твърди, че оспореното съдебно решение е валиден
съдебен акт, които отговаря на всички изисквания за валидност – постановен
е в писмена форма, от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, подписано е и изразява
волята на съда по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.
Намира, че съдът след като правилно е възприел установените по делото
факти е приложел правилно и процесуалния закон, а и постановките на ТР
№2/26.06.2015г. по ТД №2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
На следващо място ответникът твърди, че съдебният акт, чиято
нищожност се иска е преминал през инстанционен контрол пред въззивен съд
и пред касационен съд, които служебно не са установили неговата нищожност
или недопустимост.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване твърдените от него правопораждащи
факти, а именно че процесното решение не дава възможност то да бъде
припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно
волеизявление, т.е. че решението е абсолютно неразбираемо и неговия
смисъл не би могъл да се извлече дори при поправка или тълкуване, а
ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията
му.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за
редовна по смисъла на чл.127 и чл.128 от ГПК.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Основателни са исканията на страните за приемане на представените от тях
писмени доказателства, като относими към предмета на делото, както и
3
направеното с исковата молба и отговора на исковата молба искане за
изискване на гр.д. № 63052/2019 г. на СРС, І ГО, 175 с-в.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
документите, приложени под опис към исковата молба и отговора.
ДА СЕ ИЗИСКА гр.д. № 63052/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 175 с-в.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на
ищеца да се връчи и препис от писмения отговор.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
19.06.2024 г. от 10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4