Мотиви на присъда №131/17.07.2014г. по НОХД №555/2014г. по описа на Окръжен
съд гр. Бургас.
Производството по делото е
образувано по повод внесен обвинителен акт от прокурор при Окръжна прокуратура
гр. Бургас, с който срещу подсъдимите А.В.В., ЕГН ********** и Г.К.Б.,
ЕГН ********** са повдигнати следните обвинения:
-
по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал.
1, б. „а“ и б. „б“ от НК - за подсъдимия А.В.В.;
- по чл.
198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК – за подсъдимия Г.К.Б..
Съдът разгледа делото по реда на
съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК, като с протоколно определение
от 17.07.2014г., на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимите, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В хода на съдебните прения,
прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така както е
формулирано с обвинителния акт. Пледира с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 2
от НПК, наказанията на подсъдимите да се определят, както следва: - за
подсъдимия А.В. - шест години лишаване от свобода, като същото на основание
чл. 58а, ал. 1 от НК да се
намали с една трета, до размер на четири години лишаване от свобода, което
наказание да се изтърпи в затвор, при първоначален строг режим; - за подсъдимия
Г.Б. – три години лишаване от свобода, като същото на основание чл. 58а, ал. 1 от НК да се
намали с една трета, до размер на две години лишаване от свобода, което
наказание да се изтърпи в поправителен дом, при първоначален общ режим.
Служебният защитник на подсъдимия
А.В., в лицето на адв. Р.Н. ***, по време на съдебните прения, пледира
наказанието на подзащитния й да се определи в размер на пет години лишаване
от свобода, като същото се намали с една трета на основание чл. 58а, ал. 1 от НК.
Служебният защитник на подсъдимия
Г.Б., в лицето на адв. А.Ж. ***, по време на съдебните прения, пледира
наказанието на подзащитния му да се определи в размер на две години
лишаване от свобода, което след редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК да се намали с
една трета.
Подсъдимите А.В.В.и Г.К.Б. признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, и заявяват, че не желаят да се събират доказателства за тези факти. В
защитните си речи, по време на съдебните прения, изразяват съжаление за
постъпката си и молят за по-ниски наказания.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, след като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, и с оглед разпоредбата на чл.
373, ал. 3 НПК, приема за установена следната фактическа обстановка:
Пострадалата
П.М. работила в транспортна фирма „Д. Д.“, като на 17.08.2013г. била на работа
до 18.30ч. Около 20.00 часа М. отишла в к.к. „Слънчев бряг“, където имала среща
със своя приятелка. След приключване на срещата, около 23.00ч. св. М. се качила
на автобус № 1 от хотел „Свежест“ и слязла на спирка „Стадиона“. Целта й била
да отиде в дома на св. С. Д., който живеел в кв. Ч. м. на гр. Н., обл. Б.. След
като пресякла улицата, св. М. забелязала на ъгъла на главния път и улицата,
която води към кв. Ч. м. три лица от ромски произход, които си говорили помежду
си. Това били подсъдимите В.и Б., както и свидетеля Н. А..
Междувременно
тримата – подсъдимите В.и Б., както и св. Н. А. се били събрали по-рано в к.к. Слънчев
бряг, където се разхождали и употребявали алкохол. Около 22.30-23.00ч. тримата
тръгнали за палатковия лагер в близост до гробищен парк-Несебър, където живеели
и работили. И тримата забелязали пострадалата М., както и, че носи в ръцете си
бяла дамска чанта с дълги дръжки. Тримата започнали да я наблюдават, като подс.
В. предложил, след като ги подминала, да й вземат чантата.
Когато
пострадалата М. минала покрай тримата, забелязала, че я наблюдават. М. извадила
единия от мобилните си телефони, марка „Самсунг“ и позвънила на св. Д., като
при разговора същата му споделила, че я е страх от трите лица и ще държи
линията отворена, за да не я нападнат или наранят. След като изминала около
20-30 метра, св. М. усетила присъствие зад себе си. Същата се обърнала и видяла
и трите лица зад себе си, които я обградили. В този момент подс. Б. хванал
чантата на пострадалата, дръпнал я рязко и успял да я отскубне от ръката на М..
Пострадалата изтървала мобилния си телефон Самсунг, който държала в другата
ръка и посредством който разговаряла със св. Д., като телефона паднал на
асфалта на няколко метра от нея. Тогава подс. В. блъснал силно постр. М., която
паднала на земята. Подсъдимият В. хванал пострадалата за врата и започнал да й
опипва врата за наличие на накит, но не намерил и я пуснал. Тримата – подсъдимите
В.и Б., както и св. А. побягнали веднага. Пострадалата М. започнала да вика
„Върнете ми документите“, „Помощ, помощ“, „Върнете ми чантата“, но тримата
избягали. Виковете на пострадалата били чути и от св. Д., която стоял на
телефонната слушалка. Последният веднага се облякъл и тръгнал да търси св. М..
Намерил я на улицата на мястото, където била ограбена, като забелязал, че
цялата треперела, плачела, а на лактите и ръцете си имала ожулвания. Пострадалата
му разказала какво й се е случило, като двамата тръгнали да търсят чантата и
вещите из района, но не намерили нищо, а само изтървания от постр. М. мобилен
телефон Самсунг. В дамската си чанта, отнета от подсъдимите В.и Б., пострадалата
имала мобилен телефон марка „Нокия“, модел „6230i“, лична карта, свидетелство
за управление на МПС, портфейл, сума от 32.00 лева, дамски портфейл, 2 секретни
ключа за жилище, ключ за пощенска кутия и ключ за лек автомобил „Мазда 323“.
Същевременно,
след като успели да избягат, тримата – подсъдимите Б.и В.и св. А., се събрали,
като подс. Б. отворил чантата и установил, че в нея има мобилен телефон „Нокия“,
дамски портфейл, сума от 32.00 лева, документи и ключове. Подсъдимият Б. взел
за себе си сумата от 10.00 лева, а останалите пари, чантата и мобилния телефон
дал на подс. В., като му казал да изхвърли чантата с документите. Подсъдимият В.
изхвърлил чантата с документите и ключовете в храсти покрай пътя, дал на св. А.
сумата от 10.00 лева, а останалите пари и мобилния телефон задържал за себе си.
Впоследствие, през месец август 2013г., мобилният телефон „Нокия“, отнет от
пострадалата М., бил даден за ползване от подс. В. на св. В. К., пребиваваща в
същия палатков лагер. Свидетелката К. ползвала мобилния телефон, като
провеждала разговори. През месец ноември 2013г., в резултат на пожар в
бараката, където живеела св. К., мобилният телефон изгорял.
Видно
от заключението на вещото лице по извършената по делото оценъчна експертиза (л.
64 – 65 от ДП), стойността на отнетите вещи възлиза на следните суми, както
следва: дамска чанта - 5.00 лв.; мобилен телефон марка „НОКИЯ“ модел 6230 i -
50.00 лв.; черен портфейл от естествена кожа - 10.00 лв.; секретен ключ за
входна врата - 10.00 лв.; секретен ключ за входна врата - 7.00 лв.; ключ за
пощенска кутия - 4.00 лв.; ключ за лек автомобил марка „Мазда 323“ - 12.00 лв. Общата
стойност на отнетите вещи възлиза на сумата от 98.00 лева, а заедно с отнетата
сума от 32.00 лв., нанесените на пострадалата М. щети възлизат на обща стойност
130.00 /сто и тридесет/ лева.
Изложената фактическа обстановка
се установява по несъмнен начин от направеното от подсъдимите самопризнание и
от доказателствата, събрани в досъдебното производство, които изцяло го
подкрепят, инкорпорирани в гласните доказателствени средства – показанията на
свидетелите П.М., С. Д. и Н. А.; в писмените доказателства – справки от мобилни
оператори и справки за съдимост на подсъдимите; както и в експертното заключение
по извършената по делото оценъчна експертиза. Съдът счита, че посочените
доказателствени източници установяват по несъмнен начин фактите, очертани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимите.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна, че подсъдимите А.В.В.и Г.К.Б. са осъществили от обективна и субективна страна съставите на
следните престъпления: - подсъдимият А.В.В. –
престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, а подсъдимият Г.К.Б.
– престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т.
3 от НК, тъй като на 17.08.2013г., около 23.00
часа, в гр. Несебър, кв. „Черно море - 1“ №73, в съучастие, като съизвършители,
в условията на опасен рецидив – за подс. А.В., отнели чужди движими вещи:
дамска чанта на стойност 5,00 /пет/ лева, мобилен телефон марка „Нокия“ модел 6230 i на стойност 50,00 /петдесет/ лева,
черен портфейл от естествена кожа на стойност 10,00 /десет/ лева, секретен ключ
за входна врата на стойност 10,00 /десет/ лева, секретен ключ за входна врата
на стойност 7,00 /седем/ лева, ключ за пощенска кутия на стойност 4,00 /четири/
лева, ключ за лек автомобил марка „Мазда 323“ на
стойност 12,00 /дванадесет/ лева и сумата от 32,00 /тридесет и два/ лева,
всичко на обща стойност 130,00 /сто и тридесет/ лева от владението на П.С.М. ***,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили
за това сила – подс. В. бутнал с ръка в гърба М.и я съборил на земята, а подс. Б.
дръпнал дамската чанта от ръката на М., като при извършване на деянието подс. Б.
е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си.
От обективна страна е налице
деяние извършено против обществените отношения, свързани със собствеността на
гражданите, осъществено от
двамата подсъдими в съучастие, като съизвършители, чрез действие –
противозаконно отнемане на вещите, предмет на престъплението, като употребили
за това сила, и се квалифицира като грабеж по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2
от НК.
На следващо място от обективна страна само по отношение на подсъдимия А.В.,
извършения грабеж
следва да се квалифицира по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК, като извършен при условията
на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК. Наличието
на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК се обосновава с определеното
по реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, по НОХД № 121/2012 г. по описа
на Районен съд - гр. Котел ефективно общо наказание лишаване от свобода на
подсъдимия В. по НОХД №№ 186/2011г., 120/2011г., 251/2011г.,
154/2011г., 256/2011г., 247/2011г., 283/2011г., 469/2011г., 1563/2011г.,
173/2012г. и 121/2012г., в размер на една година и шест месеца лишаване от
свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо
общежитие от закрит тип; както и с приведеното в изпълнение, на основание чл.
68, ал. 1 НК, наказание три месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД № 73/2009г.
на РС-Малко Търново. Посочените две наказания – приведеното в изпълнение наказание
три месеца лишаване от свобода и наложеното общо най-тежко наказание от една година и шест
месеца лишаване от свобода са били изтърпени от подс. В., както следва: първото –
за времето от 30.08.2011г. до 30.11.2011г., а второто - за времето от
30.11.2011г. до 30.05.2013г. (л. 35 от съдебното производство), в срока по чл.
30, ал. 1 от НК.
Към
датата на извършване на деянието подс. Б. е бил непълнолетен, но е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
От субективна страна, престъплението е извършено от двамата подсъдими с
пряк умисъл, тъй като са съзнавали общественоопасния характер на деянието,
предвиждали са общественоопасните му последици и са искали настъпването им.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
С оглед
на това, че делото се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.
373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, при определяне вида и размера на
наказанието с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК,
наказанието следва да се определи при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл.
58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна
присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване
от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и
намалява така определеното наказание с една трета.
Настоящият състав отчита като
смекчаващи вината обстоятелства младата възраст на подсъдимите, тежкото им
икономическо и социално положение, както и изразеното съжаление за извършеното.
Същевременно съдът намира, че процесуалното поведение на подсъдимите в хода на
досъдебното производство, може да бъде оценено като такова, спомогнало за
своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител, поради което
и го третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство. Като
съществено отегчаващо отговорността обстоятелство по отношение и на двамата подсъдими
се отчита обремененото им съдебно минало, което ги очертава като дейци с вече
утвърдени престъпни навици. Подсъдимият В. е изтърпявал вече наказания лишаване
от свобода, но предходните му осъждания очевидно не са оказали превъзпитателно
въздействие върху него. В случая не са налице предпоставките за
индивидуализиране на наказанието спрямо подсъдимите при условията на чл. 55 от НК, тъй като изброените смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито
многобройни, нито изключителни, а и при наличието на отегчаващо такова, не
могат да обосноват несъразмерност между извършеното престъпление и най-лекото
предвидено в закона наказание.
При тези данни и съобразно
изискванията на чл. 54 от НК, съдът прие, че наказанието по отношение на
подсъдимия А.В., за извършеното от него престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.
29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК, следва да се определи при
превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, поради
което и определи наказание към минималния размер на предвиденото в чл. 199, ал.
1 от НК наказание лишаване от свобода, а именно лишаване от свобода за срок от
шест години. С оглед разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, предвид
обстоятелството, че делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно
следствие по чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, така определеното
наказание лишаване от свобода за срок от шест години следва да се намали с една
трета (в случая с две години), при което окончателния размер на наказанието се
определя на лишаване от свобода за срок от четири години.
С оглед на това, че преди
извършване на престъплението, предмет на разглеждане по настоящото дело, подс. В.
е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, същият
следва да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода за срок
от четири години в затвор при първоначален „строг” режим, съгласно чл. 61, т.
2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС.
Относно подсъдимия Г.Б., съдът
като взе предвид, че към момента на извършване на деянието този подсъдим е бил
непълнолетен – на 17 години, преди да определи наказанието за същия, извърши
редукцията, предвидена в чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, съобразно която предвиденото
от закона наказание за извършеното от подсъдимия Б. престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК
се заменя с лишаване от свобода до три години, в които предели именно съдът
следва да определи и съответното наказание за извършеното от подсъдимия Б. престъпление.
Съдът определи като справедливо наказание за извършеното от подсъдимия Б.
престъпление лишаване от свобода за срок от две години. С оглед разпоредбата на
чл. 58а, ал. 1 от НК, предвид обстоятелството, че делото е разгледано по реда
на съкратеното съдебно следствие по чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, така определеното наказание лишаване от свобода за срок от две години
следва да се намали с една трета (в случая с осем месеца), при което
окончателния размер на наказанието се определя на лишаване от свобода за срок
от една година и четири месеца.
Съдът прие, че за превъзпитанието
на подсъдимия Б. е необходимо същият да изтърпи ефективно наложеното му
наказание, поради което и постанови наказанието лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца да се
изтърпи в Поправителен дом - Бойчиновци при първоначален общ режим, съгласно
чл. 58, ал. 2 и чл. 191, ал. 2 от ЗИНЗС.
На следващо място съдът констатира, че престъплението, предмет на разглеждане по настоящото дело,
е било извършено от подсъдимия В. в условията на реална съвкупност с
престъплението по НОХД № 235/2014 г. на Окръжен съд - гр. Бургас. Предвид на
това и в
съответствие с материалноправните предпоставки по чл. 25 ал. 1, вр. чл. 23, ал.
1 от НК, съдът определи общо наказание на подсъдимия А.В.
измежду наказанията,
наложени по настоящото дело и по НОХД № 235/2014 г. на Окръжен съд - гр.
Бургас, като му наложи най – тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за
срок от четири години.
Настоящият съдебен състав счита,
че така определеното за изтърпяване общо най-тежко наказание - лишаване от
свобода за срок от четири години е достатъчно да осъществи своето поправително
и превъзпитателно въздействие, поради което и прие, че за нуждите на
генералната и лична превенция не е необходимо да увеличава същото на основание
чл. 24 от НК.
На основание чл. 61, т. 2, вр.
чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС съдът постанови така наложеното на подс. В. общо
най-тежко наказание да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
На основание чл. 25, ал. 2 НК,
съдът приспадна при изпълнението на определеното общо най-тежко наказание по
настоящото дело и по НОХД № 235/2014 г. на Окръжен съд - гр. Бургас – лишаване
от свобода за срок от четири години, времето, през което подсъдимият А.В.В. е изтърпявал наказание лишаване от свобода по НОХД № 235/2014 г. на
Окръжен съд - гр. Бургас, считано от 23.04.2014г. (съгласно представената по
делото справка от Затвора – Бургас - л. 35 от съдебното производство).
На следващо място съдът констатира, че престъплението, предмет на разглеждане по настоящото дело,
е било извършено от подсъдимия Б. в условията на реална съвкупност с
престъплението по НОХД № 118/2014 г. на Районен съд - гр. Гълъбово. Предвид на
това и в съответствие с материалноправните предпоставки по чл. 25 ал. 1, вр.
чл. 23, ал. 1 от НК, съдът определи общо наказание на подсъдимия Г.Б.
измежду наказанията,
наложени по настоящото дело и по НОХД № 118/2014 г. на Районен съд - гр.
Гълъбово, като му наложи най – тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за
срок от една година и четири месеца.
Съдът прие, че така определеното
за изтърпяване общо най-тежко наказание - лишаване от свобода за срок от една
година и четири месеца е достатъчно да осъществи своето превъзпитателно
въздействие, поради което и счете, че не е необходимо да увеличава същото на
основание чл. 24 от НК.
На основание чл. 58, ал. 2 и чл.
191, ал. 2 от ЗИНЗС, съдът постанови така наложеното на подс. Б. общо най-тежко
наказание да се изтърпи в Поправителен дом - Бойчиновци при първоначален общ
режим.
На основание чл. 25, ал. 2 НК,
съдът приспадна при изпълнението на определеното общо най-тежко наказание по
настоящото дело и по НОХД № 118/2014 г. на Районен съд - гр. Гълъбово -
лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, времето, през което
подсъдимият Г.К.Б. е изтърпявал наказание лишаване от свобода по НОХД № 118/2014 г. на
Районен съд - гр. Гълъбово, а на основание чл. 59, ал. 1 от НК приспада и
времето, през което подс. Б. е бил задържан, считано от 01.04.2014г.
С оглед
виновността на подсъдимите, съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК ги осъди да заплатят
в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР – гр. Бургас, всеки един от тях
сума в размер на 20 (двадесет) лева, представляваща направени по делото
разноски (общо в размер на 40 лева).
Мотивиран от изложените
съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: