Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
Гр. Велико Търново, 23.07.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Великотърновският
районен съд, първи състав, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов
при секретаря Анита Бижева и в присъствието на
прокурора . . . . . . ., като разгледа
докладваното от съдията Данаилов гр.дело № 1344 по описа за 2018г., за да се
произнесе, съдът взе предвид следното:
Делба
във фаза по извършването и по исканията за сметни претенции.
С влязло в сила съдебно Решение по делото, е допуснато да се извърши съдебна
делба между Ц.Х.Ц. и И.Х.Н., на следните на недвижими имоти, находящи се в
гр.В.Търново: 1. 1/2 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
10447.508.101 (десет хиляди четиристотин четиридесет и седем, точка, петстотин
и осем, точка, сто и едно) по кадастралната карта и кадастралните регистри на
град Велико Търново, одобрени със Заповед №РД-18-8б/19.09.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със Заповед КД-14-04-99/01.04.2013 г. на
началник на СГКК -Велико Търново, адрес на поземления имот - гр. Велико
Търново, п.к. 5000, ул. „Поборническа" №151-А, целият с площ 144 (сто
четиридесет и четири) кв.м, трайно предназначение на територията- урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план
5020576, квартал 275, съседи, съгласно Скица на поземлен имот
№15-224216-12.04.2018 г., изд. от СГКК - В. Търново: 10447.508.404,
10447.508.102, 10447.508.104, 10447.508.100, заедно с; 2. ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от
сградата, построена в гореописания поземлен имот, със самостоятелен вход от
западната страна, който етаж представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 10447.508.101.1.1 (десет хиляди четиристотин четиридесет и седем,
точка, петстотин и осем, точка, сто и едно, точка, едно, точка, едно), по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Велико Търново,
одобрени със Заповед
№РД-18-86/19.09.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със Заповед КД-14-04-327/11.09.2013 г. на
началник на СГКК - Велико Търново, с административен адрес - град Велико
Търново, п.к. 5000, ул. „Поборническа" №151-А, ет.2, който самостоятелен
обект се намира в сграда № 1 (едно), разположена в поземлен имот с
идентификатор 10447.508.101 (десет хиляди четиристотин четиридесет и седем,
точка, петстотин и осем, точка, сто и едно), с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта - едно, съседни самостоятелни
обекти в сградата, съгласно Схема № 15-224119-12.04.2018 г. на СГКК - Велико
Търново: на същия етаж - няма, под обекта - 10447.508.101.1.3,
10447.508.101.1.4, над обекта -10447.508.101.1.2, заедно с източната половина
от тавана на сградата и съответните на имота идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот, и 3. източния ГАРАЖ,
намиращ се на първия приземен етаж на сградата, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 10447.508.101.1.4 (десет хиляди четиристотин
четиридесет и седем, точка, петстотин и осем, точка, сто и едно, точка, едно,
точка, четири), по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Велико
Търново, одобрени със Заповед №РД-18-86/19.09.2008 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение със Заповед КД-14-04-327/11.09.2013 г. на началник
на СГКК - Велико Търново, с административен адрес - град Велико Търново, п.к.
5000, ул. „Поборническа" №151 А, ет.1, който самостоятелен обект се намира
в сграда №1 (едно), разположена в поземлен имот с идентификатор 10447.508.101
(десет хиляди четиристотин четиридесет и седем, точка, петстотин и осем, точка,
сто и едно), с предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой
нива на обекта - едно, съседни самостоятелни обекти в сградата, съгласно Схема
№ 15-224133-12.04.2018 г. на СГКК -Велико Търново: на същия етаж -
10447.508.101.1.3, под обекта - няма, над обекта - 10447.508.101.1.1, и
съответните на имота идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху поземления имот. Делбата на описаните недвижими имоти е допусната при права: за Ц.Х.Ц. – 1/2
ид.част и за И.Х.Н. – 1/2 ид. част.
Искане за възлагане на жилищния имот на
основание чл.349, ал.2 от ГПК са направили както ищецът Ц.Х.Ц., така и
ответницата И.Х.Н..
Ищецът Цветомил Х.Ц. предявява и сметни
претенции против ищцата, за сумата общо 8150
лв., представляваща 1/2 ид.ч. от стойността на извършените от него подобрения за
сумата общо 16300 лв. – преустройства в гаража, складовото помещение и стаята
над гаража, извършени със съгласието на ответницата.
Съдът, след като взе предвид становищата
на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбата
на чл.235 и сл. ГПК, приема за установено следното:
С добило законна сила
съдебно Решение е допуснато да се извърши съдебна делба на недвижимите имоти,
описани по-горе при същите права за страните.
Съобразно т.7 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на
ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК и за да определи кой от конкуриращите
съделители, в случай, че отговарят на условията на чл.349, ал.2 от ГПК,
предлага най-високата цена, съдът проведе тайно наддаване в нарочно определено
открито съдебно заседание, с представени по делото подписани от страната или
неин представител предложения в затворени пликове. След отварянето на пликовете
предложенията са вписани в съдебния протокол под диктовката на председателя и приложени
по делото.
С оглед
установяване поделяемостта на имотите и пазарната им стойност по делото е
допуснато и изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза. Според
заключението на експертизата жилищният имот - апартамент е неподеляем, като
пазарната му стойност е 50700 лв. Пазарната стойност на допусантия до делба
гараж е 20000 лв.
За доказване
на претенците на страните за възлагане на допуснатия до делба жилищен имот –
апартамент, страните ангажираха показанията на свидетели.
С цел
установяване на видовете СМР и стойността на извършените подобрения от ищеца в
допуснатия до делба гараж, по делото са допуснати свидетелски показания и
изслушани заключенията на две съдебно-технически експертизи.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По искането за възлагане на жилищния недвижим имот.
Съдът намира, че ответницата И.Х.Н. отговаря на предпоставките по
чл.349, ал.2 от ГПК и доказа изцяло
изискуемите факти, за да
се възложи процесния жилищен имот - апартамент в неин дял.
Допуснатият до делба апартамент е останал в наследство от Х.Ц.Н., б.ж. на гр.В.Търново, починал на 25.04.2005г. По делото безспорно се установи, че ответницата И.Х.Н. е живяла в имота при откриване на наследството и не притежава друго жилище, т.е. че са налице условията за възлагане на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК.
Анализирайки показанията на разпитаните
по делото свидетели, съдът приема, че единствено ответницата Н. е живяла трайно
в имота при откриване на наследството. За този си извод съдът е мотивиран от
показанията на св.С., която макар че е дъщеря на ответницата, показанията й се
подкрепят напълно от показанията на св.ххх, който е неин комшия. Св. С.
посочва, че с майка си са живели в апартамента заедно с дядо й. Пренесли се да
живеят там три години преди дядо й да почине. Вуйчо й – ищеца по делото, живеел
на село с вуйна й. Ответницата се обадила на брат си, че баща им е постъпил в
болница и така ищецът дошъл да живее в апартамента месец-два преди баща му Х.Ц.Н.
да почине. Показанията на св.С. напълно се подкрепят от тези на св.ххх, който
посочва, че през периода 2002-2005г. за бащата на страните се е грижела
единствено ответницата, като не е виждал брат й в жилището през този период. Освен
удостоверението за насотящ адрес и декларация, ищецът не е ангажирал други
доказателства, че е живял в процесното жилище, като едно трайно установено във
времето фактическо състояние. От свидетелите на ищеца единствено св.ххх заяви,
че към момента на смъртта на Х.Н. страните живеели в апартамента, заедно със
семействата си, но не посочва кой от тях и от кога е заживял в жилището. Поради
това и съдът приема, че единствено ответницата И.Н. доказа, че е живяла в имота
трайно при откриване на наследството.
Ответницата твърди, че не притежава
друго жилище. Налице е твърдение на отрицателен факт. Ако това твърдение е
невярно и ищецът оспорва този факт, той следваше да го докаже. Освен това, ответницата
И.Н. ангажирайки наказателната си отговорност по чл.313 от НК декларира, че не
притежава други жилищни имоти, освен идеалната част от процесния имот.
Тъй като предмет на настоящото дело е
ликвидиране съсобствеността върху недвижимия имот, на основание чл.349, ал.2,
изр.1 от ГПК, делът на ищецът следва да бъде уравнен с възлагането му на другия
допуснат до делба имот и с пари.
По отношение стойността на имотите съдът
възприема заключението на вещото лице. Съобразно тази пазарна оценка на апартамента
от 50700 лв., както и правата на страните върху имотите – по ½ ид.ч. за
всеки, за уравнение на дела на ищецът, следва да му се възложи в дял допуснатия до делба
недвижим имот – гараж с пазарна стойност 20000 лв., както и ответницата следва
да уравни ищеца със сумата 15350 лв. Сумата по уравнението следва да бъде
заплатена ведно със законната лихва в 6 месечен срок, считано от влизане в сила
на решението по възлагането.
Съобразно чл.97 от ЗЗД, ако задължението
е да се предаде нещо и кредиторът е в забава, длъжникът може да се освободи,
като предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено от районния съд
по местоизпълнението, като пари могат да се оставят за пазене в банка по
местоизпъленнието и без разрешение на съда.
Според т.7 от Тълкувателно решение № 1
от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК, когато няколко съделители,
отговарящи на изискванията на чл. 349, ал.
2 от ГПК, предявяват претенция за поставяне на имота в дял,
предпочита се онзи, който предложи по-висока цена. Нормата на чл. 349, ал. 4 ГПК определя, че при възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК имотът се оценява по
действителната му стойност. Тъй като по делото се установи, че единствано
ответницата И.Н. отговаря на условията на чл.349, ал.2 от ГПК и на нея следва
да бъде възложен апартаментът, стойността на същия следва да бъде отределена на
база оценката на вещото лице, а не въз основа на наддавателните предложения, направени
от страните.
Съдът не споделя развитите от
ответницата чрез пълномощниците й доводи, че с извършения ремонт на гаража
същия е станал жилище. Съгласно §5, т.30 от ДР на ЗУТ жилище е съвкупност от
помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и
пространствено в едно цяло за за доволяване на жилищни нужди. Според чл.
108, ал.1 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и норми за устройство на
територията, жилището се проектира като група от функционално и
пространствено обединени помещения и отворени покрити и открити пространства,
които трябва да задоволяват жилищните нужди на определен брой обитатели. В ал.2
на същия текст е посочено какво се предвижда в жилищата. По делото лепсват
доказателства за това след преустройството на гаража да са изпълнени всички
изисквания и предвиждания на горните разпоредби, както и на тези на раздел ІІІ
„Жилища” от посочената по-горе Наредба.
Съгласно § 5, т. 39 от
ДР ЗУТ "обект" е самостоятелен строеж или реална част от
строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално
предназначение и идентификатор по ЗКИР. В случая, допуснатия до делба гараж
няма легализирано ново самостоятелно наименование и идентификатор като жилище.
Същия не отговаря изцяло на действащите нормативи за самостоятелни жилищни
обекти. Според чл. 40, ал.1 ЗУТ и чл. 110, ал.1
от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони, всяко жилище следва
да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или
кухненски бокс, баня-тоалетна и складово помещение, във или извън него. Цитираната по-горе разпоредба на Наредба № 7
дава конкретни примери за вида на минимално необходимите помещения и
пространства, като според б."г" от същата норма, складовите помещения
могат да бъдат дрешници, килери и други, за каквито няма категорични
доказателства по делото.
По
отношение делбата на поземления имот
В т.1, б.”е” от ППВС №2/1982г. е прието,
че е недопустима делба на съсобствен парцел, в който има сграда, в която етажи
или части от етажи заедно с придадените към тях помещения на тавана или зимника
принадлежат на различни собстветици /когато е образувана етажна собственост/.
Има се предвод хипотезата, при която всички собственици на дворното място
притежават отделни обекти на собственост в сградата, какъвто е и настоящия
случай. В тези случаи дворът е обща част, съгласно чл.38, ал.1 от ЗС и не
подлежи на делба. Недопустима е делба на
съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са
изключени от съсобствеността и принадлежат на различни съсобственици, както и
на съсобствен парцел, в който има сграда в режим на етажна собственост. В тези
случаи теренът загубва своята самостоятелност и се превръща в обща част,
обслужваща обособените обекти, поради което делбата му е недопустима както
предвид неговото предназначение, така и поради изричната разпоредба на чл. 38, ал. 3
от ЗС.
Допустимостта на съдебната делба на
застроено съсобствено дворно място се преценява с оглед състоянието на имота
към момента на приключване на съдебното дирене в първата фаза на
производството. Във втората фаза на делбата следва да се извърши делба и
ликвидира съсобствеността на допуснатите до делба имоти. Ако възникне
съсобственост на сгради в поземления имот в резултат на делбата, и т.нар.
„хоризонтална съсобственост“, тоест обособяването на етажната собственост се
реализира във втората фаза на делбата, в резултат на извършване делбата на
самостоятелните обекти чрез различни способи - какъвто е и настоящия случай, то
по правило делбата следва да се приеме за недопустима, тъй като дворното място
има за предназначение да обслужва всички построени в него сгради и тъй като се
създава положение, сходно с етажната собственост, при която дворното място се
явява обща част по смисъла на чл.38,
ал.1 от ЗС.
Поради това и съдът приема, че ½
ид.ч. от поземления имот с идентификатор 10447.508.101 по КККР на гр. В.Търново,
целия с площ 144 кв.м., върху който са построени допуснатите до делба
апартамент и гараж – възложени в дял на всяка от страните по делото, е обща
част на основание чл.38, ал.1 от ЗС, обслужваща горните обекти. Поземленият имот, в който
процесната сграда се намира представлява обща част към сградата, съгласно чл.38
ЗС, поради което към дяловете следва да се постави и съответната идеална част
от него.
По искането за сметни претенции от страна на
ищеца.
В първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата ищецът,
чрез процесуалния си представител е поискал за сумата от общо 8150 лв.,
представляваща 1/2 ид.ч. от стойността на извършените от ищеца подобрения от
общо 16300 лв. – в гаража, складовото помещение и стаята над гаража.
С оглед събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания,
съдът намира сметните претенции на ищеца за доказани. От показанията на разпитаните
по делото свидетели са установява, че подобренията са извършени от ищеца със знанието на
ответницата и със съгласието й, поради което и правоотношенията между
съсобствениците се ураждат по реда на чл.30, ал.3 от ЗС. Стойността на
извършените преустройства в гаража,
складовото помещение и стаята над гаража, е общо 16600 лв. По отношение на тази оценка съдът
кредитира заключението на повторната съдебно-техническа експертиза, изготвено
от вещото лице Р.Г., като пълно, подробно, точно и задълбочено, както и
добросъвестно дадено. Тъй като това е общата стойност на извършените
подобрения, ответницата дължи на ищеца 1/2 ид. част от претендираната от ищеца сума
от общо 16300 лв. за подобрения на гаража. Или, ответницата следва да заплати
на ищеца сумата 8150 лв.
С оглед изхода
на делото по сметната претенция на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответницата му дължи разноски за адвокат и вещи лица в размер на 870 лв.,
съобразно представения за това списък.
При този изход
на делото, ответницата И.Н. дължи държавна такса от 326 лв., върху размера на
уважената сметна претенция.
Страните
следва да заплатят по сметката на ВТРС и държавна такса, определена съгласно
стойността на дяловете им. Или, Ц.Х.Ц. следва да заплати държавна такса от 1414 лв., както и И.
Хирстова Н. следва да заплати държавна такса от 1414 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ВЪЗЛАГА на
основание чл.349, ал.2 от ГПК в дял и изключителна собственост на И.Х.Н.
с ЕГН ********** *** А, следния недвижим имот: ПЪРВИ
ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от сградата,
със самостоятелен вход от западната страна, който етаж представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 10447.508.101.1.1 (десет
хиляди четиристотин четиридесет и седем, точка, петстотин и осем, точка, сто и
едно, точка, едно, точка, едно), по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Велико Търново, одобрени
със Заповед №РД-18-86/19.09.2008 г.
на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение със Заповед КД-14-04-327/11.09.2013 г. на началник на
СГКК - Велико Търново, с административен адрес - град Велико Търново, п.к.
5000, ул. „Поборническа" №151-А, ет.2, който самостоятелен обект се намира
в сграда № 1 (едно), разположена в поземлен имот с идентификатор 10447.508.101
(десет хиляди четиристотин четиридесет и седем, точка, петстотин и осем, точка,
сто и едно), с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой
нива на обекта - едно, съседни самостоятелни обекти в сградата, съгласно Схема
№ 15-224119-12.04.2018 г. на СГКК - Велико Търново: на същия етаж - няма, под
обекта - 10447.508.101.1.3, 10447.508.101.1.4, над обекта -10447.508.101.1.2,
заедно с източната половина от тавана на сградата и съответните на имота
идеални части от общите части на сградата и ведно със съответната на
застроената идеална част от 1/2 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10447.508.101
(десет хиляди четиристотин четиридесет и седем, точка, петстотин и осем, точка,
сто и едно) по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Велико
Търново, одобрени със Заповед №РД-18-8б/19.09.2008 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение със Заповед КД-14-04-99/01.04.2013 г. на началник
на СГКК -Велико Търново, адрес на поземления имот - гр. Велико Търново, п.к.
5000, ул. „Поборническа" №151-А, целият с площ 144 (сто четиридесет и
четири) кв.м, трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план 5020576,
квартал 275, съседи, съгласно Скица на поземлен имот №15-224216-12.04.2018 г.,
изд. от СГКК - В. Търново: 10447.508.404, 10447.508.102, 10447.508.104,
10447.508.100, като обща
част на основание чл.38, ал.1 от ЗС, който недвижим имот е с пазарна
стойност 50700 лв. /петдесет
хиляди и седемстотин лева/.
Възлага в дял
и изключителна собственост на Ц.Х.Ц. с
ЕГН ********** ***, следния недвижим имот: източния ГАРАЖ, намиращ се на първия
приземен етаж на сградата, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 10447.508.101.1.4 (десет хиляди четиристотин четиридесет и
седем, точка, петстотин и осем, точка, сто и едно, точка, едно, точка, четири),
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Велико Търново,
одобрени със Заповед №РД-18-86/19.09.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със Заповед КД-14-04-327/11.09.2013 г. на началник на СГКК -
Велико Търново, с административен адрес - град Велико Търново, п.к. 5000, ул.
„Поборническа" №151 А, ет.1, който самостоятелен обект се намира в сграда
№1 (едно), разположена в поземлен имот с идентификатор 10447.508.101 (десет
хиляди четиристотин четиридесет и седем, точка, петстотин и осем, точка, сто и
едно), с предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на
обекта - едно, съседни самостоятелни обекти в сградата, съгласно Схема №
15-224133-12.04.2018 г. на СГКК -Велико Търново: на същия етаж - 10447.508.101.1.3,
под обекта - няма, над обекта - 10447.508.101.1.1, и съответните на имота
идеални части от общите части на сградата и ведно със съответната на
застроената идеална част от 1/2 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10447.508.101
(десет хиляди четиристотин четиридесет и седем, точка, петстотин и осем, точка,
сто и едно) по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Велико
Търново, одобрени със Заповед №РД-18-8б/19.09.2008 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение със Заповед КД-14-04-99/01.04.2013 г. на началник
на СГКК -Велико Търново, адрес на поземления имот - гр. Велико Търново, п.к.
5000, ул. „Поборническа" №151-А, целият с площ 144 (сто четиридесет и
четири) кв.м, трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план 5020576,
квартал 275, съседи, съгласно Скица на поземлен имот №15-224216-12.04.2018 г.,
изд. от СГКК - В. Търново: 10447.508.404, 10447.508.102, 10447.508.104,
10447.508.100, като обща част на
основание чл.38, ал.1 от ЗС, който недвижим имот е с пазарна стойност 20000 лв. /двадесет хиляди лева/.
ОСЪЖДА И.Х.Н.
с ЕГН ********** *** А, да заплати на Ц.Х.Ц. с ЕГН **********
*** за
уравнение на дела му, сумата 15350 лв. /петнадесет хиляди триста и петдесет
лева/, ведно
със законната лихва и в шестмесечен срок, считано от влизане в сила на
решението по възлагане.
ОСЪЖДА на основание чл.346 от ГПК И.Х.Н. с ЕГН ********** ***
А, да заплати на Ц.Х.Ц. с ЕГН **********
***, сумата 8150 лв. /осем хиляди
сто и петдесет лева/ по сметни претенции.
ОСЪЖДА И.Х.Н. с ЕГН ********** *** А, да заплати на Ц.Х.Ц. с ЕГН ********** ***, сумата 870 лв. /осемстотин и седемдесет лева/
разноски за уважената сметна претенция.
ОСЪЖДА И.Х.Н.
с ЕГН ********** *** А, да заплати по сметка на ВТРС държавна такса от 1414 лв. /хиляда четиристотин и четиринадесет лева/ върху
стойността на дела й, сумата 326 лв. /триста
двадесет и шест лева/ върху
уважената сметна претенция, както и 5.00 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Ц.Х.Ц. с ЕГН ********** ***, да заплати по сметката на
ВТРС държавна такса от 1414 лв. /хиляда
четиристотин и четиринадесет лева/ върху стойността на дела му, както и 5.00 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на
въззивно обжалване, пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: