Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260505 / 09,04,2021 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари 2021 в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА
ДИМОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова въззивно гражданско дело
№ 2688/2020 г. и прие следното:
Производство
по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С
решение № 280241/02,09,2020 г., постановено по гр. д. № 6998/2020 г. на РС
Пловдив, 17 гр. състав, са наложени
мерки за защита на И.С.А. с ЕГН **********; от акт на домашно насилие,
изразяващо се в притискане за врата и ревера на горната дреха и употреба на
заплашителни думи и изрази, извършен на 16,06,20320 г. от Т.И.А. с ЕГН
**********; както следва: Т.А. е задължена
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо майка си И.А.; отстранена е от съвместно обитаваното с
пострадалата жилище – втори жилище етаж на къща, находяща
се в с. с. *** за срок от 6 / шест/ месеца считано от влизане в сила на
решението; забранено й е да приближава
пострадалата, обитаваното от последната жилище – втори жилище етаж на къща, находяща се в с. с. ***, както и местата ѝ за социални
контакти и отдих, за срок от шест месеца, считано от влизането в сила на
решението; и е осъдена да заплати ГЛОБА
в размер на 200 лева по сметка на Районен съд- Пловдив, в полза на бюджета на
съдебната власт. Със същото решение е отхвърлена
предявената от Т.И.А. с ЕГН **********; насрещна
молба за защита от актове на домашно насилие, изразяващи се в употреба на
обидни думи и изрази, извършени от И.С.А. с ЕГН **********; на 03,06,2020 г. и
на 16,06,2020 г.
Срещу
решението са постъпили въззивни жалби от двете
страни:
Жалбоподателят
И.С.А. с ЕГН **********; обжалва решението на РС в частта относно определения с
него шестмесечен срок за мерките по чл. 5, т. 2 и 3 от ЗЗДН (отстраняване от
съвместно обитаваното жилище и забрана за приближаване на пострадалата,
жилището й и местата за социални контакти и отдих). С оплакване за
незаконосъобразност на решението в тази част поради необоснованост и
противоречие със закона, жалбоподателят иска определяне на максималния
предвиден от закона срок на действие на мерките – осемнадесет месеца.
Жалбоподателят
Т.И.А. с ЕГН **********; обжалва решението изцяло като незаконосъобразно поради
необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати при
постановяването му съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с
обсъждането и преценката на събраните доказателства. Претендира отмяна на първоинстанционното решение и вместо това – отхвърляне на
предявената от И.А. молба за защита, а заедно с това уважаване на предявената
от Т.А. насрещна молба за защита от домашно насилие.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът приема следното:
Производството
е по реда на ЗЗДН.
Образувано по молба от И.С.А. с ЕГН
**********; против Т.И.А. с ЕГН **********. Ищцата твърди, че на 16,06,2020 г. ответницата (нейна дъщеря) извършила спрямо
нея актове на домашно насилие като употребила груби, обидни и заплашителни
изрази (ще ти изкъртя металокерамиката, ще ти стъжня
живота), както и я хванала за врата и за яката на елека и я притиснала към
дивана. Иска да бъдат наложени мерки за защита, като изрично заявява, че не
желае ответницата да бъде отстранявана от обитаваната от двете къща, а само от
жилището на майката, находящо се на втория жилищен
етаж.
Ответницата
оспорва твърденията, Признава, че между страните е възникнала свада като
твърди, че е предизвикана от първоначалния молител И.А. (нейна майка), която от
своя страна извършила спрямо дъщеря си Т. домашно насилие, изразяващо се в
употреба на груби, обидни и заплашителни думи и изрази (боклук, ще те изселя
оттук, ще познаеш коя си, в тази къща си никоя). Въз връзка с това ответникът
предявява насрещна молба за защита от домашно насилие и иска от съда да наложи
необходимите мерки за защита.
С
решението РС е приел за основателна първоначалната молба за защита, като е
задължил Т. Б. да се въздържа от домашно насилие спрямо своята майка И.А.,
както и е наложил мерките по чл. 5, т. 2 и 3 от ЗЗДН за срок от шест месеца,
считано от влизане на решението в сила. Насрещната молба за защита РС е приел
за неоснователна и е отхвърлил.
Не
се спори, че първоначалният молител И. БА. е майка на ответника по молбата й –
Т.А.. Не се спори също, че те обитават една и съща жилищна сграда, находяща се в с. Р. К.. Според гласните доказателства,
събрани пред РС, майката живее на втория етаж, а дъщерята, заедно с партньора
си (А.) – на първия етаж.
От
събраните по делото доказателства – декларации по чл. 8 от ЗЗДН, както и
писмени и гласни доказателства, се установява, че отношенията между страните са
влошени отдавна, помежду им често възниквали разпри и скандали. На 16,06,2020г.
страните се скарали и в поредния скандал помежду им всяка от тях употребила
спрямо другата груби и обидни думи. Майката влязла в къщата – на обитавания от
нея втори етаж, дъщерята я последвала, разпрата между тях продължила и
ответницата хванала майка си за врата и за яката на горната дреха и я
притиснала към дивана, като я заплашила, че „ще й изкърти металокерамиката“.
Изложеното
безспорно представлява акт на домашно насилие и правилно РС е приел
първоначалната молба за основателна, като е наложил мерките по чл. 5, т. 2 и 3
от ЗЗДН за срок от шест месеца. Тези мерки и посоченият срок съдът приема за
съответстващи на тежестта и обществената опасност на деянието, както и на
целите на защитата, още повече, че извън срока на посочените мерки (определен
от влизане на решението в сила), между страните действа и издадената в полза на
молителя заповед за незабавна защита от м. юни 2020 г.
Незаконосъобразен
и в противоречие със събраните доказателства обаче е изводът на РС за
неоснователност на предявената от ответника насрещна молба за защита. Същата е
подкрепена както от представената с нея декларация по чл. 8 от ЗЗДН, ползваща
се с доказателствена стойност, така и от показанията
на ангажирани от Т.А. свидетел. От същите се установява, че майката И.А. на
свой ред е употребявала груби, обидни и заплашителни изрази спрямо дъщеря си:
„боклук“, „ще те изселя оттук“, „ще познаеш коя си“, „в тази къща си никоя“.
Несъмнено и тази проява представлява акт на домашно насилие, поради което е
необходимо налагане на мерки за защита и
на Т.А.. С оглед обстоятелството, че извършеното насилие е словесно и срещите
между страните вече са ограничени от предприетите мерки по заповедта за
незабавна защита, в случая следва да се наложи мярката по чл. 5, т. 1 от ЗЗДН,
като И.А. бъде задължена да се въздържа от прояви на домашно насилие спрямо
дъщеря си Т.А., както и на И.А. следва да бъде наложена глоба в минимален
размер - 200 лв.
С
оглед изложеното решението на РС следва да бъде отменено в частта, с която е
отхвърлена предявената от Т.А. молба за защита, и вместо това да се постанови
решение, с което да бъдат наложени посочените по-горе мерки за защита, като на
основание чл. 15 ал. 2 от ЗЗДН, следва да се издаде заповед за защита, в която
да се отразят последиците от неизпълнението й, съобразно чл. 21 ал. 2 от ЗЗДН.
В останалата част обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 280241/02,09,2020 г.,
постановено по гр. д. № 6998/2020 г. на РС Пловдив, 17 гр. състав; В ЧАСТТА с
която е отхвърлена предявената от Т.И.А. с ЕГН **********; против И.С.А. с ЕГН
********** насрещна молба за защита от актове на домашно насилие, изразяващи се
в употреба на обидни думи и изрази, извършени на 16,06,2020 г.; и КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ЗАДЪЛЖАВА
И.С.А. с ЕГН **********; да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
Т.И.А. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА
И.С.А. с ЕГН **********; да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Окръжен съд гр. Пловдив, ГЛОБА в размер на 200 лв. (двеста лева).
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за защита с посочване
последиците от неизпълнението й, съобразно с разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗЗДН, която да се връчи на Т.И.А., а заверен препис от същата да се изпрати на
РУ Хисар към ОД на МВР Пловдив.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 280241/02,09,2020 г.,
постановено по гр. д. № 6998/2020 г. на РС Пловдив, 17 гр. състав В ОСТАНАЛАТА
МУ ЧАСТ.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: