РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. Бургас, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20252000500102 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
4942/12.08.24г. на ЯОС от ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул. “Симеоновско шосе“ № 67А,
представлявано от изпълнителните директори В. И. и В. М., чрез ю.к. З.Т.,
против решение № 106/10.07.24г., поправено с решение № 20/10.02.2025г. и
двете по гр.д.№ 20232300100271/2023г. на ЯОС, в частта, с която са
уважени предявените от М. Н. Н., ЕГН: ********** от с. Л., обл. Я., ул. “С.
п.“ № *, М. А. Н., ЕГН: ********** от с. У., обл. Х., ул. “И. В.“ № ** и С. А.
Н., ЕГН ********** от с. Л., обл. Я., ул. “Г.“ № **, искове с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ, вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и въззивното дружество е
осъдено да заплати на всяка от въззиваемите по тази въззивна жалба
обезщетение за неимуществени вреди в резултат от смъртта на тяхната майка
И. Я. Н., настъпила в резултат от ПТП на **.**.**** г. на Републикански път I-
7, км.271 + 213, при разклона за с. Тенево, обл. Ямбол, за размера над
80 000лв. за всяка от тях, до присъдения размер от 120 000лв. за всяка,
ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 18.12.2022год. до
1
окончателното изплащане и извършените по делото разноски. Заявява, че в
горните части решението не е правилно. Счита присъденото обезщетение за
прекомерно и несъобразено с принципа на справедливост. Излага подробни
аргументи в тази връзка. Оспорва размера на приетото от съда съпричиняване
и поддържа по-голям принос на пострадалото лице за претърпените
неимуществени вреди. Поради липса на поставен предпазен колан, релевира
причиняване на вредоносния резултат от саМ. пътничка и оспорва изцяло
дължимостта на обезщетение. Също така се позовава на събраните гласни
доказателства, ангажирани от самите въззиваеми, които сочат, че С. Н. и М. Н.
се били установили да живеят в чужбина, следователно между тях и
починалата не е съществувал този контакт, който се твърди в исковата молба.
Твърди и че отношенията между М. Н. и починалата били по-скоро
епизодични, понеже и двете работели помесечно в чужбина. Излага и други
аргументи за намаляване на определените от окръжния съд обезщетения.
Оспорва и присъждането на законна лихва върху обезщетенията. Заявява, че с
поканата до Застрахователя ищците не са уточнили механизма на ПТП и
причините за настъпилия летален изход за И. Н. Също така се позовава на
разпоредбата на чл. 380 КЗ. Моли за решение в горния смисъл. Претендира
присъждане на разноски.
По делото е депозирана и частна жалба вх.№ 7693/31.12.2024г. на
ЯОС от ЗК „Лев инс“ АД, против Определение № 671/27.11.2024г. по гр.д.
№ 271/2023г. на ЯОС, с което е отхвърлена молбата на дружеството за
изменение на постановеното решение по реда на чл.248 ГПК в частта по
разноските. Твърди, че присъденото на процесуалния представител на
въззиваемите адвокатско възнаграждение е прекомерно. Излага аргументи и
моли да бъде намалено.
По делото е депозиран отговор и насрещна въззивна жалба вх.№
4994/13.08.24г. на ЯОС от М. Н. Н., М. А. Н. и С. А. Н., чрез процесуалния
им представител адв. Н.Д., със служебен адрес: гр. С., пл. „П.“ № *, както и
отговор вх.№ 403/21.01.25г. на ЯОС на депозираната и описана по-горе
частна жалба на застрахователя против определението на ЯОС относно
изменение на постановеното решение в частта по разноските.
Постановеното решение № 106/10.07.24г., поправено с решение №
20/10.02.2025г. и двете по гр.д.№ 20232300100271/2023г. на ЯОС се обжалва
2
в частта, с която са отхвърлени предявените искове против ЗК „Лев инс“ АД,
за размера над присъдените обезщетения за неимуществени вреди от 120
000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.11.2022г.,
до окончателното изплащане на сумите, до размера от 150 000лв., ведно със
законните последици.
Твърди се, че съдът необосновано и неправилно е постановил
отхвърлително решение в горните части. Считат определените обезщетения за
претърпени неимуществени вреди за несправедливи. Позовават се на
аргумент, че възрастта на починалото лице не може да представлява
самостоятелно основание за определяне на обезщетението. Излагат и други
защитни доводи.
В останалата част се поддържа правилност на постановеното решение
№ 106/10.07.24г., поправено с решение № 20/10.02.2025г. и двете по гр.д.№
20232300100271/2023г. на ЯОС, както и на обжалваното определение №
671/27.11.2024г. по гр.д.№ 271/2023г. на ЯОС. Претендират разноски.
Въззиваемото ЗК „Лев Инс“ АД оспорва насрещната въззивна жалба.
Моли за потвърждаване на решението в съответните им горните части.
Третото лице-помагач - Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.
София не ангажира становище по въззивните жалби.
Жалбите са подадени в срока по чл.259 и чл.263 ГПК от легитимирани
лица, против актове, подлежащи на въззивен контрол, пред функционално
компетентната инстанция и са допустими.
Предявените искове пред БОС са с правно основание чл. 432 ал. 1 от
КЗ, вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.
Пред настоящата инстанция не са допуснати нови доказателства.
Производството пред ЯОС е образувано по искова молба от М. Н. Н.,
М. А. Н. и С. А. Н., чрез адв. Н. Д. и адв. Ж. Т., против ЗК „Лев инс“ АД, с
искове за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди в
размер на по 200 000лв., предявени като частични от по 300 000лв., за всяка от
ищците, ведно със законната лихва върху трите обезщетения, считано от
датата на депозиране на извънсъдебната покана до Застрахователя -
18.11.2022г., до деня, следващ изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ - 12.12.2022г.,
3
както и лихва от 12.12.2022г. съгласно чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ до окончателното
изплащане на главниците. Разноски се претендират за адвокатско
възнаграждение от страна на процесуалния представител на въззивниците-
ищци по реда на чл.38 ЗА.
Твърди се, че на **.**.**** г., около 7.10ч. сутринта на Републикански
път I – 7 на 271 + 213км., при разклона на с. Тенево, обл. Ямбол, е извършено
ПТП. Водачът на л.а.“Опел“, модел „Астра“ с рег.№ У 5405 ВА, Н. И. Н., ЕГН
**********, управлявал МПС, застраховано към датата на събитието при
ответното дружество със задължителната застраховка „ГО“ на
автомобилистите. При нарушение на ЗДвП, возилото се движело със скорост,
несъобразена с пътната обстановка. Въпреки поставени забранителни знаци,
водачът навлязъл в лентата за насрещно движение и в затворен пътен участък.
Така самокатастрофирал, като се блъснал в натрупани инертни материали.
Безспорно е, че в лекия автомобил пътували неговият внук – на предна дясна
седалка до водача и съпругата му – И. Я. Н. – на задната седалка. В резултат от
катастрофата Н. получила травми, несъвместими с живота и починала на
място.
Трите ищци твърдят, че настъпилото ПТП е виновно и противоправно
причинено от водача на лекия автомобил. Твърдят, че като дъщери на И. Н.
претърпели нематериални вреди, изразяващи се в душевни страдания, мъка,
емоционални и психически травми, неудобства и притеснения. Считат
загубата на **-годишната си майка за едно от най-тежките събития в живота
си, свързано със загубата на родител, приятел, опора и съветник. Заявяват, че
била стожер на семейството, на когото винаги разчитали и поддържали много
близки отношения. Окачествяват починалата като изключителен човек,
жизнена, всеотдайна, грижовна, дейна, с чувство за хумор, със способност да
разреши с лекота всеки проблем в семейството.
Поддържат, че преди инцидента и трите били силни, борбени, активни
и се чувствали щастливи. След това се променили – станали уязвими,
неуверени, несигурни, затворили се в себе си, започнали да избягват контакти
с околните, с постоянни мисли дали семейството им някога ще успее да
преодолее загубата на своя „пътеводител в живота“. Твърдят, че ищцата С. Н.
продължава да живее в семейния дом, където всички били отгледани и между
нея и починалата съществувала много силна връзка, която увеличава
4
интензитета на търпените болки и страдания. При така описаното молят
страданията им да бъдат възмездени, като бъдат присъдени посочените по-
горе обезщетения. Ангажират доказателства.
В приложения отговор срещу исковата молба, депозиран в срока и по
реда на чл.131 ГПК, ЗК „Лев инс“ АД оспорва исковете. Признава наличието
на застрахователно правоотношение към датата на инцидента за л.а.“Опел“,
модел „Астра“ с рег.№ У 5405 ВА, причинил ПТП-то. Въпреки това твърди, че
не е спазен редът по чл. 380 и сл. от КЗ, поради непредставяне на изискуемите
документи, на основание които Застрахователят може да изплати
обезщетение. На следващо място оспорва съществуването на толкова близка
връзка между ищците и починалата им майка, като въвежда множество
правозащитни възражения. Твърди, че ищците имат свои семейства и
низходящи и са живели свой собствен живот. Позовава се на съпричиняване от
страна на починалата, поради неспазване на вмененото й задължение да
пътува с поставен предпазен колен. Оспорва и размерите на претендираните
обезщетения, като прекомерни и несъобразени с икономическите условия в
страната към датата на събитието.
С отговора срещу исковата молба е въведено искане за конституиране
на трето лице – помагач на Застрахователя – Агенция „Пътна
Инфраструктура“ – София, което е удовлетворено от съда.
Страните не спорят, затова съдът приема за установено по реда на
чл.153 ГПК, че със застрахователна полица № ВG/22/121003421104, между
застрахователя и трето, неучастващо по делото лице, е сключен валиден и
действащ към датата на настъпване на събитието договор за застраховка „ГО
на МПС“ за л.а.“Опел“, модел „Астра“ с рег.№ У 5405 ВА.
Също така е безспорно, че на **.**.**** г., през есенния период около
07:10ч. сутринта, в тъмната част на денонощието, на Републикански път I - 7
на 271+213 км при разклона за с. Тенево, обл. Ямбол, при включени фарове,
застрахованият при ответника водач, управлявал л.а.“Опел“, модел „Астра“ с
рег.№ У 5405 ВА по прав участък от пътя, при суха пътна настилка, като
видимостта на автомобила се реализирала от зоната на осветеност на
фаровете. От механизма на ПТП-то вещото лице по назначената САТЕ е
направило заключение, че движението се осъществявало при включени къси
светлини на фаровете. При приближаване на кръстовището на път I - 7 с
5
разклона за с. Симеонов и с. Тенево, автомобилът навлязъл в ремонтиран
участък на пътя, надлежно сигнализиран, при спазване на всички нормативни
изисквания, на достатъчно голямо разстояние преди кръстовището. Съгласно
указанията на пътните знаци, навлизането по път I – 7 и продължаване на
движението направо след кръстовището било забранено. Въпреки това
водачът на л.а. „Опел“ модел „Астра“ с рег.№ У 5405 ВА продължил движение
по път I – 7 направо към гр. Ямбол, преминал зад бариера с поставени
забранителни знаци С3.1, С16 и В2, всеки от тях указващ забрана за навлизане
на пътното платно и преминаване и така, след рязко извиване на волана,
преминал през купчина фрезован асфалт, впоследствие през втора купчина
инертна маса. Всичко описано довело до преобръщане на автомобила, при
което пасажерката на задната седалка – И. Н. изпаднала от колата и получила
множество травми, довели до незабавната й смърт на местопроизшествието.
Горната фактическа обстановка е установена между страните.
Решението е влязло в сила в необжалваната от Застрахователя част, с която на
всяка от ищците е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат от смъртта на майка им в размер на по 80 000лв., ведно с
лихвата върху горните главници така, както е описано по решението. Ето защо
следва обоснован извод, че с оглед обема на въззивното обжалване, със сила
на присъдено нещо е установено ангажиране на отговорността на
Застрахователя по исковете по чл.432, ал.1 КЗ за обезщетяване на
причинените на ищците неимуществени вреди, в резултат от ПТП на
**.**.**** г. около 07.10ч. на Републикански път I - 7 на 271+213 км при
разклона за с. Тенево, обл. Ямбол, причинени от застрахован при
въззиваемото дружество водач на „Опел“ модел „Астра“ с рег.№ У 5405 ВА.
Още повече, че видно от приложеното на стр.249 по гр.д.№ 271/23г. ЯОС
писмо, по отношение на водача Наско Иванов Ненов е налице влязла в сила
присъда № 7/19.03.2024г. по НОХД № 25/2024г. по описа на ЯОС.
Спорни пред настоящата инстанция са размерите на справедливите
обезщетения, които биха компенсирали душевните болки и страдания на трите
дъщери на починалата И. Н., както е спорен и размерът на съпричиняване от
нейна страна за вредоносния резултат.
В тази връзка съдът взе предвид задължителните разяснения по
Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС, р.I, съгласно които
6
близките на починало лице, които са били издържани и са имали правото на
издръжка, търпят имуществени вреди поради лишаването им от такава
издръжка. Затова им се следва обезщетение както за имуществени вреди, така
и за неимуществени, за компенсиране на претърпените от тях страдания от
загубата на близък човек.
От събраните доказателства се установява, че децата на починалата И.
Н. са пълнолетни, на възраст от ** години за М. Н., ** години за М. Н. и **
години за С. Н.
От разпита на св. Р. Н. - съпруг на С. Н., се установява, че към датата
на инцидента семейството му – съпругата и дъщеря им, били на работа,
понеже от 2 години се били установили в чужбина и там работели. Върнали се
за погребението, след това отново заминали за около месец и пак се върнали в
България за около 2-3 месеца. Едва след това тръгнали за чужбина и в момента
били в Х.
Същото се отнася и за М. Н. От разпита на съпруга й св.И. И. става
ясно, че те също трайно се били установили в Г., там живеели и работели.
Когато научили за ПТП-то, се върнали в България за кратко, а после пак
заминали за Г., но М. Н. не успяла да преодолее загубата на майка си така
лесно и оттогава започнали, според свидетеля, женски болести. Това, наред с
факта, че не била здравно осигурявана в Г., я принудило да се върне в
България, макар и в друго населено място – с. У., Х о. и само съпругът й
заминал за Г.
От разпита на св. Т. И. - без родство с ищците, става ясно, че тримата,
заедно с починалата И. Н. и М. Н., са работили заедно в Ш. за известно време.
Според него, майката поддържала дъщерите си и им изпращала средства. И.
Н. били близка с дъщерите си и свидетелят виждал много често М. Н. да ходи
в дома на майка си, макар и да живеела в отделна къща в с. Л.
От описаното съдът заключава, че трите ищци, освен че са пълнолетни,
имат отделни семейства и домакинства. Към датата на инцидента семейството
на М. И. и С. Н. (Н.), били трайно установени в чужбина, където работели, а
самата М. Н. също била работила в чужбина.
Ето защо настоящият състав приема, че дори и И. Н. да е давала
средства на трите си дъщери, не може да се приеме, че ги е издържала така,
както родител издържа непълнолетните си деца. Затова приема, че им се
7
следват обезщетения за неимуществени вреди, както и се претендира, само за
преживените болки и страдания от загубата на майка им.
За да определи справедливия размер на дължимите от Застрахователя
обезщетения, при съобразяване с разясненията по ТР № 1/2021г. от
01.08.2022г. по т.д.№ 1/2021г. ОСГТК на ВКС, настоящият състав обсъди
семейното положение на ищците, факта, че всяка от тях живее отделно в
собствено семейство и домакинство от това на родителите си, като
семействата на две от тях са били установени в чужбина, макар и по делото да
е несъмнено, че са поддържали топла връзка с тях.
От разпита на св. Р. Н. и св. И. И. става ясно, че И. Н. била грижовна и
ангажирана не само с дъщерите си, но и с техните деца. Макар да няма данни
да ги е отглеждала изцяло, е помагала на другите баба и дядо, които ги
гледали, с личен труд. В съботите и неделите помагала на майката на св. И. И.
в домакинството и вземала детето. Доколкото можела, подпомагала дъщерите
си.
От събраните доказателства се установява, че внезапната й смърт
силно засегнала дъщерите й. При вестта за ПТП-то М. Н. припаднала, както се
случило и със сестра й М. Продължително време трите не можели да приемат,
че майка им е починала и към дата на съдебното заседание – година след
инцидента, все още трудно се справяли със загубата на майка си. Постоянно
си спомняли за нея и силно тъгували. Трите се затворили в себе си, вече не
били така весели, както преди, отслабнали, продължавали да поздравяват
съседи и познати, но вече не така сърдечно и усмихнато, а М., според съпруга
й, оттогава отключила медицински проблем.
За да определи размера на справедливото обезщетение, съдът
съобрази, че към датата на катастрофата И. Н. била на навършени ** години -
жена на средна възраст, в добро здравословно състояние, без данни за
обичайните хронични заболявания, свързани с напредване на възрастта и без
оплаквания от здравословен характер. Според разпитаните свидетели, била
активна, работела ***************************************************,
поддържала насажденията в двора, вършела цялата домакинска работа,
помагала на семействата на дъщерите си, на роднините по сватовство,
ангажирана била с внуците.
Ето защо, да загубят внезапно и неочаквано майка си, без да е
8
боледувала, за трите ищци е представлявало много голям шок. Поради
изненадващия характер на случилото се, съдът приема, че причинените
страдания са с висок интензитет, защото нищо не е давало повод да се мисли,
че майка им ще почине на такава възраст, нито по този ненадеен за всички и
жесток начин. Фактът, че научавайки за събитието, двете ищци М. Н. и М. Н.
припаднали, акцентира върху силните емоции, които изпитали всички
роднини на починалата.
Смъртта на тяхната майка несъмнено е трагично събитие, което всяка
ищца преживяла по свой собствен начин, макар и не аналогичен. Независимо
къде са живели към катастрофата, дали в пределите на Р. Б. или не,
установяването в различно населено място или различна държава не намалява
страданието за починалия близък човек. Безспорно е настъпилото засягане на
нематериалната им сфера и то се изразява в характера на увреждането, начина
на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените
морални страдания. При така описаната фактическа обстановка, съдът
приема, че събраните гласни доказателства сочат по достатъчно убедителен
начин, че ищците дълбоко скърбят и ежедневно преживяват загубата и
необратимото прекъсване на създадената силна и топла емоционална връзка с
майка си и това е оказало трайно въздействие върху психиката им. Доказано е
емоционалното отношение между всички членове на семейството,
привързаността и грижата на майката за дъщерите.
На основание събраните доказателства, настоящият състав приема, че
психическите преживявания на въззивниците-ищци следва да бъдат
компенсирани чрез заплащане на обезщетение, макар и парите да не могат да
репарират изцяло горните вреди, поради тяхното естество. Така, като съобрази
момента на ПТП-то, претърпените душевни болки, шока от преждевременната
кончина на майка им, приема, че претенциите за обезщетение за
неимуществени вреди за всяка от ищците в размер на по 120 000лв.
съответстват на интензитета на преживяното и силните страдания в резултат
от случилото се, съобразно икономическата обстановка в страната и фактът,
че за 2022 г. МРЗ е възлизала на 710 лв., за разлика от настоящия й размер и
бързите инфлационни процеси, които се развиха в страната през последните
две години.
За да приеме крайните размери на дължимите обезщетения, съдът взе
9
предвид въведеното от Застрахователя още с отговора против исковата молба
и с въззивната жалба оплакване, а именно - за приемане на съпричиняване на
вредите от страна на пострадалата.
При преценка на спора относно размера на съпричиняването,
Бургаският апелативен съд се съобрази с т. 7 от ППВС № 17/18.ХI.1963г.,
както и практиката на ВКС. Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД: „Ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали“.
Както става ясно, съпричиняването има обективен характер и не отразява
психическото отношение към деликта на пострадалото лице, а изследва обема
на отговорност, който ще понесе деликвентът.
В конкретния случай съдът взе предвид извършените САТЕ и СМЕ.
Както бе изложено по-горе, страните нямат спорове по фактическата
обстановка. В лекия автомобил, в който И. Н. пътувала на задна седалка като
пасажер, пътувал и **-годишният й внук, но на предната дясна седалка до
водача. От експертните заключения става ясно, че както водачът, така и внукът
на семейството, били с правилно поставени предпазни колани и двамата нямат
увреждания в резултат от катастрофата.
За разлика от тях, наследодателката Н. била без поставен предпазен
колан и така е нарушила разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и по-
конкретно - на задължението на пътника да пътува с поставен обезопасителен
колан.
За да се приеме наличието на съпричиняване следва да се прецени
дали с поведението си пострадалият е допринесъл за увреждането. В
конкретния случай и след като съобрази заключението на в.л. по приетата
СМЕ, съдът заключава, че отговорът на този въпрос е положителен. По
експертното мнение на вещото лице, заявено както писмено, така и в
проведеното о.с.з. на 09.10.2023г., по гр.д.№ 271/2023г. ЯОС, в случай, че
наследодателката бе с поставен предпазен колан, не би изхвърчала от возилото
при ротационните му движения и нямаше да бъде причинена смъртта й. В
подкрепа на извода е фактът, че останалите пътували в лекия автомобил –
както водачът, така и пътникът на предна дясна седалка, нямат физически
увреждания. За разлика от тях, при липса на колан, който да задържи тялото й
максимално неподвижно към съответната седалка, при удара на лекия
автомобил в купчината фрезовен асфалт, а после в друга с инертни материали,
10
последвани от плъзгане на автомобила на лявата страна, след това ротационно
движение и връщане на четирите му гуми, тя изпаднала от него и получила
политравма, довела до смъртта й. Според в.лице по СМЕ, ако се бе
съобразила с разпоредбата на ЗДвП да пътува с правилно поставен предпазен
колан, произшествието не би довело до изпадането й от автомобила.
При всичко изложено настоящият апелативен състав споделя извода на
Ямболски окръжен съд, че отговорността за случилото се следва да бъде
поделена между водача и пострадалата, понеже и двамата са нарушили
правилата по ЗДвП. Като справедлив размер на съпричиняване приема 30%,
понеже ПТП-то е в резултат предимно от виновните действия на водача.
Така като краен резултат дължимите от Застрахователя обезщетения за
причинени неимуществени вреди следва да бъдат определени на 84 000лв. за
всяка от трите ищци, след приспадане на размера на съпричиняване. Относно
началния момент на дължимост на законната лихва за забава върху дължимите
обезщетения, настоящият състав се позовава на Решение № 128 от 04.02.2020
г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК и приема, че началният момент, от
който следва да се начисляват лихви, е уведомяването на Застрахователя.
Щетата е образувана при Застрахователя на 18.11.2022г., следователно от тази
дата изпада в забава.
Налага се заключение за постановяване на решение в горния смисъл.
Относно разноските: настоящият състав се ръководи от решението по
дело C‑438/22 и приема, че с оглед фактическата и правна сложност на делото
и уважената част от исковете, адвокатското възнаграждение, дължимо от
Застрахователя за процесуално представителство на всяка една ищца пред
първата инстанция следва да бъде в размер на по 5 000лв. с ДДС.
Така се налага заключение, че депозираната от въззивника-ответник
частна жалба вх.№ 7693/31.12.2024г. на ЯОС от ЗК „Лев инс“ АД, против
Определение № 671/27.11.2024г. по гр.д.№ 271/2023г. на ЯОС е основателна и
следва да бъде уважена.
Разноските за първата инстанция, дължими от ищците, съдът
преизчисли, както следва: при уважена част за всяка от тях до размера на 84
000 лв. и отхвърлена до размера от 116 000лв., на Застрахователя се дължат
разноски в размер на 667лв. С първоинстанционното решение е присъдена
сума в размер на 460 лв. или с настоящото ще бъде присъден остатъкът от 207
11
лв. Разноските съдът изчисли по следния начин: (200 000– 84 000) х 3 х 1150
/3 х 200 000.
За настоящата инстанция Застрахователят претендира разноски в
размер на 4035 лв., от които платена д.т. 2415 лв. и по 540 лв. ю.к.
възнаграждение по НЗПП. Съдът, след като определя възнаграждение в
размер на по 200 лв. по реда на чл. 25 НЗПП, т.е. общо 600 лв. по трите иска,
изчисли разноските по тройното правило и съобразно изхода от спора пред
въззивната инстнация. Така определени (36 000 х 3015 / 40 000) те възлизат на
2 713.50лв. или 2 714 лв. кръгло за втората инстанция. Общо за двете
инстанции ищците дължат освен присъдената пред първата инстанция сума,
допълнително за разноски на Застрахователя и горната такава или общо сума
от 2 921 лв. за първата и втората инстанции.
За настоящата инстанция в полза на процесуалните представители на
въззивниците-ищци се следва адвокатско възнаграждение, което съдът
определя отново като се съобрази с решението по дело C‑438/22 в размер на
по 500 лв. с ДДС за тази инстанция за всяка от ищците.
Водим от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 106/10.07.24 г., поправено с решение №
20/10.02.2025 г. и двете по гр.д.№ 20232300100271/2023 г. на ЯОС, в частта,
с която ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от
изпълнителните директори В. И. и В. М. е осъдено да заплати на М. Н. Н.,
ЕГН: ********** от с. Л., обл. Я., ул. “С. п.“ № *, М. А. Н., ЕГН: **********
от с. У., обл. Х., ул. “И. В.“ № * и С. А. Н., ЕГН ********** от с. Л., обл. Я.,
ул. “Г.“ № **, обезщетение за неимуществени вреди в резултат от смъртта на
тяхната майка И. Я. Н., настъпила при ПТП на **.**.**** г. на Републикански
път I-7, км.271 + 213, при разклона за с. Тенево, обл. Ямбол, за размера над
84 000лв. за всяка от тях, до присъдения размер от 120 000лв. за всяка,
както и законна лихва върху отхвърлената част от главницата - 36 000 лв. за
всяка ищца, начиная от 18.11.2022год. до окончателното изплащане и вместо
него ПОСТАНОВИ:
12
ОТХВЪРЛЯ исковете на М. Н. Н., ЕГН: ********** от с. Л., обл. Я.,
ул. “С. п.“ № *, М. А. Н., ЕГН: ********** от с. У., обл. Х., ул. “И. В.“ № ** и
С. А. Н., ЕГН ********** от с. Л., обл. Я., ул. “Г.“ № ** против ЗК „Лев инс“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
“Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от изпълнителните директори В.
И. и В. М., в горните части.
ОТМЕНЯ решение № 106/10.07.24г., поправено с решение №
20/10.02.2025г. и двете по гр.д.№ 20232300100271/2023г. на ЯОС, в частта, с
която ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. “Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от
изпълнителните директори В. И. и В. М. е осъдено да заплати д.т. по с-ка на
ЯОС за размера над 10 080 лв. до размера от 14 400 лв.
ОТМЕНЯ Определение № 671/27.11.2024г. по гр.д.№ 271/2023г. на
ЯОС вместо него ПОСТАНОВИ:
НАМАЛЯВА присъдените в тежест на ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. “Симеоновско
шосе“ № 67А, представлявано от изпълнителните директори В. И. и В. М.
суми за адвокатско възнаграждение с основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в полза
на адв.Н. Н. Д., *АК, за процесуално представителство за трите ищци: М. Н.
Н., М. А. Н. и С. А. Н. пред първата инстанция до размера от 15 000лв. с ДДС
общо за трите.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул. “Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано
от изпълнителните директори В. И. и В. М. да заплати на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗА на адв. Н. Н. Д., *АК адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство за трите ищци: М. Н. Н., М. А. Н. и С. А. Н. пред
настоящата инстанция в общ размер от 1500лв. за трите с ДДС.
ОСЪЖДА М. Н. Н., ЕГН: ********** от с. Л., обл. Я., ул. “С. п.“ № *,
М. А. Н., ЕГН: ********** от с. У., обл. Х., ул. “И. В.“ № ** и С. А. Н., ЕГН
********** от с. Л., обл. Я., ул. “Г.“ № ** да заплатят на ЗК „ЛЕВ ИНС"
АД, ЕИК ********* разноски по делото в размер на 2 921 лв. допълнително за
първата и втората инстанции, освен присъдените с първоинстанционното
решение.
13
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14