Р Е Ш Е Н И Е
№ 13
гр. Русе, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в открито заседание на 18 януари през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря Наталия
Георгиева и с участието на
прокурора Емилиян Грънчаров, като
разгледа докладваното от съдия Дякова КАНД № 389 по описа на съда за 2022 г.,
за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е касационно по чл. 63в от ЗАНН, във
вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе против Решение № 157 от 11.02.2022 г., постановено
по АНД № 1832/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменено Наказателно
постановление (НП) № 18-001733 от 06.08.2021 г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ и на основание същата разпоредба, на Производствено производителна кооперация
(ППК) „Надежда-Ряхово“, със седалище: с. Ряхово, обл. Русе, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева.
Като касационни основания се сочат допуснати от
въззивната инстанция съществени процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон. Касаторът поддържа, че районният съд е извършил недопустим
косвен съдебен контрол за законосъобразност на един влязъл в сила индивидуален
административен акт, какъвто са дадените на работодателя задължителни
предписания. Поддържа, че въззивната инстанция неправилно е тълкувала и
приложила разпоредбите на чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ и чл. 245, ал. 1 от КТ,
както и правилата относно доказването на факта на неизпълнение на дадените предписания.
Иска се отмяната на въззивното решение и постановяване
вместо него на друго, с което наказателното постановление да бъде потвърдено.
Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение и за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – ППК
„Надежда-Ряхово“ не взема становище по жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата
на страните, събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от
надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на
разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да отмени оспореното пред него наказателно
постановление районният съд е приел на първо място, че разпоредбите на КТ не
оправомощават контролните органи на ДИТ – Русе да дават такъв вид задължителни
предписания, а на следващо място, в случая се явява и недоказано неизпълнението
им.
Решението на първата съдебна инстанция е правилно като
краен резултат. Оспореното пред РС – Русе наказателно постановление се явява
незаконосъобразно, но по съображения, различни от изложените в контролирания
съдебен акт.
Въз основа на събраните във въззивното производство
доказателства, районният съд е приел от фактическа страна, че в резултат на
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от служители на ДИТ
- Русе на ППК „Надежда-Ряхово“ на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ били дадени общо 191 бр. предписания,
185 от които за заплащане в пълен размер на трудови възнаграждения за всеки
един от месеците от януари 2020 г. до октомври 2020 г. по отношение на всеки
един зает по трудов договор, в това число и такова по т. 73, касаещо пълно
изплащане трудовото възнаграждение за м. август 2020 г. на работника Петко
Петков, освен аванса от 500 лева. Бил даден срок до 04.02.2021 г. предписанието
да бъде изпълнено, който срок по-късно по искане на работодателя вх. № 21005051
от 21.01.2021 г., бил удължен до 25.02.2021 г.
Между страните не се спори, че ПАМ не е обжалвана по
административен или съдебен ред, поради което е влязла в сила с изтичане на 14-дневния
срок по чл. 84, ал. 1 от АПК, съответно чл. 149, ал. 1 от АПК, т.е. считано от
03.02.2021 г., съгласно правилото за броене на сроковете по чл. 60, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
Установява се още, че на 24.02.2021 г., с молба вх. №
21015750, адресирана до Дирекция “Инспекция по труда“ - Русе, ответникът по
касация поискал срокът за изпълнение да бъде продължен с още един месец.
Искането е обосновано със следните съображения: „Въпреки удължаването на срока
за изпълнение, към настоящия момент не съм в състояние да изпълня издадените
предписания, поради техния характер, влошената метеорологична обстановка и
усложнената епидемиологична обстановка в страната, свързана с COVID-19“. С
писмо изх. № 21009990/26.02.2021 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе,
това искане не било уважено.
Доколкото дадените задължителни предписания
(ПАМ по см. на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ), вкл. и това по т. 73 били влезли в
сила, като необжалвани, и подлежащи на предварително изпълнение, считано от
датата на връчването им съгласно чл. 405 от КТ, и независимо от
молбата-уведомление от 24.02.2021 г., на 18.03.2021 г., е извършено устно уведомяване на
представляващия ППК „Надежда-Ряхово“ за започване на нова проверка, като е и
връчена призовка по чл. 45 АПК за представяне до 24.03.2021 г. на документи,
доказващи изпълнението на предписанията от 19.01.2021 г. или писмени обяснения
при неизпълнение, както и за представяне на документи, доказващи изплащане на
трудови възнаграждения за месеците 11,12.2020 и м.01,02.2021 г.
На 05.04.2021 г. представляващият кооперацията
депозирал писмени обяснения, обясняващи лошото финансово състояние и опитите да
получи външно кредитиране. На 09.06.2021 г. са изискани отново писмени
обяснения за причините за неизпълнение на предписанията по Протокол изх. №
ПР2034429/19.01.2021 г. (т. 1 - т. 191 включително) и на същата дата е връчена
покана за съставяне на АУАН за неизпълнение на посочените предписания. Съставен
е и Протокол изх. № 2109233/16.06.2021 г., с които са дадени нови предписания,
касаещи констатации извън формирания спор, връчени на 12.07.2021 г.
В съставения АУАН № 18-001733 от 16.06.2021 г.
и последвалото НП е посочено, че даденото предписание в т. 73 от Протокол изх. № ПР2034429/19.01.2021
г. не е изпълнено, което било установено на 05.04.2021г., като нарушението е
осъществено на 26.02.2021 г. Липсват данни АУАН да е връчен. Налице са такива
за връчване на 20 бр. НП чрез пощенски оператор на 21.09.2021 г., вкл. и
оспореното.
На първо място контролиращата инстанция намира за
необходимо да посочи, че изцяло споделя тезата на касатора, съответстваща и на
константната съдебна практика, че в настоящото производство е недопустим
инцидентен контрол за законосъобразност, включително за валидност на влезлия в
сила индивидуален административен акт, за чието неизпълнение е наложена
санкцията по чл. 415, ал. 1 от КТ, като следва само да се добави, че същият
подлежи и на предварително изпълнение, независимо от това, че АНО е обвързал
неизпълнението с даден срок и именно този срок е установено, че не е спазен.
Настоящият съдебен състав обаче счита за основателни
възраженията за неспазен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, наведени още във
въззивната жалба, на които обаче РС - Русе не е дал отговор, с уточнението, че съгласно
разрешението, дадено с Постановление № 10/28.09.1973 г. на Пленума на ВС,
Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981 г. по тълкувателно дело № 48/1981г. на
ОСНК и Тълкувателно постановление № 1/2015 г. на ОСС на НК на ВКС и втора
колегия на ВАС, че посочените в нормата на чл. 34 от ЗАНН срокове са давностни и с тяхното изтичане се погасява
възможността да бъдат реализирани правомощията на АНО, за които съдът има
задължение служебно да следи.
Според чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, срокът за съставяне на АУАН е
3-месечен и започва да тече от откриване на нарушителя. В мотивите на
Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г. е
дефиниран изразът „откриване на нарушителя“: „откриване има, когато
компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи
нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е момента, в който
необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната
администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност
овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото
на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна
страна по определен състав“. Прието е и че по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН
откриване на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на
физическото, респ. на юридическото лице, което е отговорно за противоправното
деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, а не съществуването
на възможност това да бъде сторено по-късно или фактическото намиране на лицето
или осъществяването на контакт между нарушителя и актосъставителя (съответно
-административнонаказващия орган) или произнасянето на горестоящ или контролен
орган, дали е осъществен състав на административно нарушение и кой е правният
субект, отговорен за деянието.
Всъщност идеята на законодателя с въвеждането на
давностни срокове за образуване на административнонаказателни производства, е
да се стимулира активността на наказващия орган, като за всяко едно
административно нарушение бъде наложено съответно наказание и то в разумен от
извършването му срок. В цитираната норма на чл. 34 от ЗАНН са предвидени два
срока, тъй като установяването на нарушението може да е както при неговото
извършване, така и в един последващ момент. След като нарушителят бъде открит,
административнонаказателното производство следва да бъде образувано със
съставянето на акт за установяване на административно нарушение в тримесечен
срок от откриване на извършителя. Двете хипотези на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не
предоставят на административния орган възможност да избира в рамките на кой от
двата срока да извърши процесуалното действие - съставяне на акт за
установяване на административно нарушение. След като нарушителят е известен, то
акт за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в
продължение на три месеца от откриването му, съгласно дефинирането на израза в
Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г.
Приложимостта на втората хипотеза, а именно -
едногодишен или двугодишен срок от извършване на нарушението в зависимост от
вида му, е предоставена само когато липсват данни за нарушителя. В случай че
нарушителят е установен /открит/, от този момент след изтичане на предвидения в
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тримесечен срок се погасява правото на наказващия
орган да ангажира отговорността му. Както и е посочено в Тълкувателно решение №
48 от 28.12.1981 г. по тълкувателно дело № 48/1981г. на ОСНК на Върховния съд
този тримесечен срок започва да тече от деня, в който органът, овластен по
закон да състави акта, е узнал за нарушението, нещо повече посочено е, че „с
отриването на нарушителя от който и да е контролен орган възниква
административнонаказателното правоотношение“. При ангажиране на обективна
отговорност срещу работодател, какъвто е и случая, не са приложими разпоредбите
на чл. 43, ал.3 ЗАНН /установяване на самоличността на нарушителя от общинската
администрация или МВР/. Независимо от същността на срока по чл. 34, ал. 1, изр.
2 от ЗАНН, началото му е явно посочено с цитираните ТР на ВАС, ОСНК на ВС и на
смесените състави на ВАС и ВКС и то определено зависи от откриване на
нарушителя и при изясняване на вида и характера на нарушението.
В контекста на задължителната за прилагане съдебна
практика и при приложените писмени доказателства, следва да се даде отговор на
съществения за случая въпрос - от кой момент нарушителят, с оглед на конкретния
казус и доказателствата по него, е известен, установен и открит и дали 3-месечният срок не е изтекъл, а това предполага
изясняването на характера на вмененото нарушение и момента на узнаване /откриване/
на нарушителя и нарушението.
Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на
трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по
изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване
на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция
по труда“ към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 16, ал. 2,
т. 1 и чл. 23 от Устройствения правилник на ИА ГИТ, дирекциите ИТ осъществяват
дейността си на територията на съответната област, като упражняват цялостен
контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности;
като инспекторите са контролен орган с правомощия по КТ и другите посочени
закони, които възлагат контрол на Агенцията,
могат да издават ПАМ и да съставят АУАН - вж. чл. 416 от КТ. В КТ не е
предвиден специален ред за установяване на административните нарушения, като е
налице препращане към реда на ЗАНН.
Съставът на нарушението по чл. 415, ал.
1 от КТ, за което на касатора е наложено административно наказание, се изразява
в неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена от контролен
орган за спазване на трудовото законодателство. Предписанието в случая, с оглед
формулирането му, е за действие, нарушението е формално, на просто извършване,
тъй като съставът му не включва настъпването на определени общественоопасни
последици, а е достатъчно самото извършване на деянието, с което се постига и
целеният резултат. Ясно е също, че изпълнителното деяние се осъществява чрез
бездействие – неизпълнение на задължение, произтичащо от индивидуален
административен акт - задължително предписание с придадено от законодателя и
предварително изпълнение, но и с указан краен срок за изпълнение, до изтичането
на срока. Работодателят е задължен за действие от връчването на ПАМ до изтичане
на срока на предписанието, т.е. от 19.01.2021 г. до 25.02.2021 г.
В случая самият касатор сочи, че
нарушението е извършено на 26.02.2021г., тъй като извършеното описание на обстоятелствата по
вмененото нарушение касаят неизпълнение на предписание в определения срок с
оглед на разпореденото от органа дължимо действие с краен срок на изпълнение.
Съгласно съдържанието на Протокол изх. № ПР2034429 от 19.01.2021
г. (вж. заключителната част на протокола и ПАМ) работодателят е бил уведомен,
че е длъжен да уведоми ДИТ - Русе за изпълнение на предписанията, естествено и
поради заявеното от законодателя - чл. 405 от КТ и в самите предписания
„предварително изпълнение“, т.е за изпълнение на дължимото поведение, считано
от датата на връчване на предписанията (обжалването не спира изпълнението, освен
ако съд не постанови друго) до указания краен срок.
Вмененото нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ не е
продължено и бездействието на работодателя не създава едно
трайно, непрекъснато противоправно състояние, чието начало да се слага от деня,
следващ изтичането на предписания с административния акт срок за неговото
изпълнение и да продължава до неговото прекратяване чрез изпълнение на така
приложената принудителна административна мярка, за да се изчисляват давностните
срокове по аргумент на чл. 80, ал. 3 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, който би се явил приложим само във втората
хипотеза на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН – „или от извършване на нарушението“ и при
съвсем други хипотези на закона.
Самият касационен жалбоподател е приел, с оглед на
описание на нарушението, че срокът за изпълнение на принудителната
административна мярка е елемент от обективната страна на състава на нарушението
по чл. 415, ал. 1 от КТ, визирайки датата на нарушението - 26.02.2021 г. и
датата на дължимото изпълнение до 25.02.2021 г. в отрицателния отговор на
молбата за удължаване срока на ПАМ.
Фиксирането на срок, в който деецът следва да извърши
предписано действие, в наказателноправен аспект означава, че след пропускането
на срока деянието е довършено. От този момент тече и давността по чл. 80, ал. 3
от НК и тази по чл. 34, ал. 1, изр. 2, предл. 2 от ЗАНН, касаеща „извършване на
нарушението“. Т.е. описаното в НП административно нарушение не е продължено, а
е формално и на просто извършване /вж. аналогия с чл. 227б от НК хипотеза,
визираща срок на дължимо поведение в указан срок и в тази връзка последователно
Решение № 566 от 13.10.2004 г. на ВКС по н. д. № 173/2004 г., I н. о., Решение
№ 312 от 16.05.2003 г. на ВКС по н. д. № 88/2003г., II н. о., Решение № 217 от
9.05.2003 г. на ВКС по д. № 841/2002 г., II н. о. ВКС категорично сочи, че при
дължимо действие в указан срок /законен или определен/, в случая неизпълнението
на предписаното действие в срока, посочен в ПАМ, обуславя съставомерност
на бездействието на работодателя и се явява довършено на 26.02.2021 г.
Т.е. считано от уведомлението от 24.02.2021 г., че
предписанията /визират се всички/ не са изпълнени и безспорно установеното като
дата на нарушението и дължимото поведение за действие от връчването на ПАМ до
определения срок - 25.02.2021 г., считано от 26.02.2021 г., когато е отговорът
на молбата, че срокът не може да бъде продължен, при вече коментираните
обстоятелства, на администрацията на органа са били известни нарушителя, вкл. и
нарушението. ЗАНН за разлика от НК и НПК, които следват т.нар. “обективна
теория“ с оглед факта на деянието, а не субекта му, изисква това при определяне
на давностните срокове по чл. 34, ал. 1, с неговите съставомерни признаци. Т.е.
нищо не е обуславяло извода, че нарушението, вкл. и нарушителя са били
установени на по-късна дата, напр. на 05.04.2021 г. /което всъщност с оглед и
на доказателствата не е сторено на посочената дата/. Срокът по чл. 34, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН не следва да се брои от някоя дата на последваща проверка, тъй
като предписанията са дадени към работодателя Производствено потребителна кооперация
„Надежда – Ряхово“, в случая наказаното лице, който именно е отговорен за
изпълнението им. Т.е. изначално е известен субектът на нарушение. На 24.02.2021
г. с писмено уведомление вх. № 21015750 по описа на ДИТ - Русе, касационният
ответник е извършил такова дължимо от предписанията от 19.01.2021 г., в което
изрично е посочил, че не е в състояние да изпълни предписанията /т.е. не ги е
изпълнил/ и поискал удължаване на срока. Молбата-уведомление е адресирано до ДИТ
– Русе - администрацията на контролния орган. На 26.02.2021 г., когато е
довършено твърдяното неизпълнение, наказващият орган е отговорил отрицателно на
молбата, като и изрично е посочил, че срокът на изпълнение е до 25.02.2021 г.,
както и че ПАМ е влязла в сила. Независимо че АНО не
се е позовал на писменото уведомление от 24.02.2021 г., то е приложено като
част от доказателствата и следва да бъде преценено с оглед на съдържанието му. АНО
се позовава на писмените обяснения от работодателя от 05.04.2021 г., с оглед на
които твърди, че доказва както нарушението, така и откриването на нарушителя.
За разлика от уведомлението от 24.02.2021 г. тези обяснения не съдържат изрично
изявление за неизпълнение, а по-скоро изясняват причини за неизвършено в срок
плащане. Последното обаче е категорично заявено на 24.02.2021 г.,
администрацията на органа го е узнала, видно от отговора му на 26.02.2021 г., а
обясненията от 05.04.2021 г. само доизясняват причините.
Изявлението на касационния ответник като
адресат на предписанията и задължен за тяхното изпълнение от 24.02.2021 г.
съдържа признание за неизгодни за него факти и то отрицателни, които не
подлежат на доказване или доказването на отрицателни фактически твърдения може
да се извърши чрез съвкупност от положителни факти /индиции/, ако се и твърдят,
които са основа за доказателствени изводи относно отрицателния факт, а такива
не са заявявани, за да подлежат на проверка. Изпълнението на предписанията е
негова доказателствена тежест, както и му е указано от контролния орган.
Касационният ответник не е длъжен да доказва, че не е изпълнил предписанията,
след като е заявил това неизгодно за него обстоятелство, съдържащо признание на
факти. Безспорно, обстоятелството, заявено на 24.02.2021 г. и на 05.04.2021 г.,
че е изпитвал финансови затруднения и не е изпълнил предписанията, не го
освобождава от отговорност – арг. от чл. 245, ал. 2 от КТ и чл. 81, ал. 2 от ЗЗД и чл. 415 от КТ, но фактът за невъзможността за изпълнение на предписанията
са станали известни още с отговора от 26.02.2021 г. Действително по смисъла на
чл. 116, ал. 1 от НПК самопризнанията не могат да бъдат единственото
доказателствено средство, а в случая на приобщаването им, нищо осъдително не
може да почива на тях, и те следва да се преценяват съвкупно с целия
доказателствен материал. В случая обаче самият АНО се е позовал на такива
признания, което и е единственото доказателствено средство станало известно още
на 26.02.2021 г., т.е. други доказателства не са събирани, не са били
установявани нови факти, които да са отразени от контролните органи при
съставяне на АУАН и издаване на НП.
В допълнение от данните по делото не
съществува спор, че документи, доказващи изпълнение на ПАМ, дължими по повод предписанията
в указания срок и по-късно не са представяни /изискани са на 18.03.2021 г. с
призовката по чл. 45 от АПК и с писмо изх. № 21046322/09.06.2021 г. по описа на
ДИТ - Русе допълнителни обяснения за непредставянето им, които само
потвърждават факта на вече узнато неизпълнение/. Това обстоятелство сочи, че
към 26.02.2021 г., с оглед и отговора на ДИТ - Русе по молбата от 24.02.2021 г.,
контролните органи са разполагали с категорична информация за неизпълнение на
предписанията по протокол изх. № ПР 2034429/19.01.2021 г. в указания срок. АУАН
е съставен на 16.06.2021 г., в деня на съставянето на нов протокол, деклариращ
факта на неизпълнение и при дадени нови предписания /извън предмета на спора, с
оглед на обема и предмета на проверката от 18.03.2021г./, който определено не
би могъл да послужи за дата на установяване на нарушението и нарушителя, а и
това не се твърди от АНО. Обосновката на контролния орган и АНО, че нарушителят
/а и нарушението/ са открити на 05.04.2021 г. е неиздържана, с оглед на
характера и съдържанието на обясненията и най-вече дефинирания по закон адресат
на предписанията. След 26.02.2021 г. административнонаказващият и контролен
орган не е извършвал процесуални действия извън призовката от 18.03.2021 г.,
касаеща уведомлението за нова проверка и не е събирал други доказателства, а и
не е узнавал нищо съществено относно субекта на предписанията, респ. на
вмененото нарушение.
Обобщено, всички обстоятелства от значение
за ангажиране на отговорността на нарушителя, са станали известни на контролния
орган от деня, в който в ДИТ - Русе е постъпило писмото вх. № 21015750 от
24.02.2021г. и последвалият отговор на 26.02.2021 г., т.е. тогава компетентният орган вече е
разполагал с данните, въз основа на които да установи нарушението и да
идентифицира извършителя му, последният известен като адресат на предписанията
и задължен, съгласно чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ писмено да уведоми за
изпълнението на ПАМ до 25.02.2021 г. Т.е. налице са били всички предпоставки,
които да позволят да се направи извод относно съставомерните признаци на
нарушението и неговия автор, като извършените допълнителни проверки не са
допринесли за събиране на други доказателства за твърдяното нарушение и неговия
автор.
Следователно срокът за съставяне на акта
за установяване на административно нарушение започва да тече при наличие на известен
нарушител и при наличие на уведомление, съдържащо изявление за неизпълнение на
предписанията и отговора от 26.02.2021 г., съвпадащ с датата на нарушението и
изтича на 26.05.2021 г. /работен ден/, а АУАН е съставен на 16.06.2021 г.
Датата на съставяне на констативния протокол
от последващата проверка /16.06.2021 г./ или датата на писмените обяснения
/05.04.2021 г./ не е меродавна при определяне на момента, в който започва да
тече давностният срок, доколкото, както се посочи, в случая административнонаказващият
орган е разполагал с всички доказателства за изясняване на въпросите - има ли
извършено деяние, извършено ли е то от наказаното лице, съставлява ли деянието
нарушение и правната му квалификация още към 26.02.2021 г. Освен това, както
беше изяснено по-горе, под „откриване“ на нарушителя следва да се разбира не
моментът, в който съответното длъжностно лице е пожелало (организирало се е) да
изгради своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на
нарушителя /той по силата на закона е известен като адресат на предписанията/,
а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна
представа. Обратното би означавало, както се посочва в Тълкувателно решение № 4 от
29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г., че предметът на доказване ще трябва да
обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице и че началото на един
давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а
именно – кога същото ще реши субективно да възприеме факта на нарушението и
неговия извършител. Налице е и явно несъответствие в писмения вид на
субективните възприятия на актосъставителя: ако, както сочи, актосъставителят
на 05.04.2021 г. е установил нарушителя и нарушението, защо на 09.06.2021 г. ще
изисква допълнителни обяснения за неизпълнението. Коментираният давностен срок
не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и
решения. Той трябва да предпоставя само и единствено обективни данни /мотивите
на
Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г./.
В конкретния случай извършването на т.нар. „допълнителна
проверка“ не е била и необходима /още повече, че обхвата й е свързан и с други
периоди/, за да се твърди, че именно в хода й е установен извършителят, още
повече и нарушението.
Считано от 26.02.2021 г. длъжностното лице при
касатора е разполагало с достатъчно време /3 месеца/, за да състави АУАН. Неговото бездействие повече от три месеца от
откриването на нарушението /направеното признание/ и нарушителя изключва отговорността на нарушителя и е
пречка за съставяне на акта. Неспазването на този срок представлява съществено
процесуално нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо
незаконосъобразността на оспореното пред РС – Русе наказателно постановление.
Поради горното като е отменил НП, макар и по други
съображения, РС – Русе е постановил правилен като краен резултат съдебен акт,
който следва да бъде оставен в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 157
от 11.02.2022 г., постановено по АНД № 1832/2021 г. по описа на Районен съд –
Русе, с което е отменено Наказателно постановление № 18-001733 от 06.08.2021
г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.