№ 16669
гр. София, 11.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20251110107506 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на малолетния А. Ж. И., ЕГН **********, действащ чрез
своята майка и законен Е. М. П., ЕГН **********, иск по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК срещу
Ж. К. И., ЕГН **********, за увеличаване на месечна издръжка, дължима от родител на
ненавършило пълнолетие дете от 280,00 лв. на 650,00 лв. месечно, считано от датата на
подаване на исковата молба /07.02.2025 г./ до настъпване на причини за изменение или
прекратяване на издръжката.
В исковата молба се твърди, че присъдената с решение № 20123271/25.05.2021 г.,
постановено от СРС, 83-ти състав, месечна издръжка в размер на 280,00 лв. платима от
24.11.2019г. не е била заплащана от ответника, като във връзка с това е било образувано
наказателно производство, в хода на което ответника е внесъл дължимата сума по сметка на
детето. Твърди се, че към момента детето на страните А. И. е вече четвърти клас, като
издръжката в присъдения размер вече е недостатъчна за покриване на увеличените нужди на
ищеца с оглед и изминалия период от време и предвид инфлационните процеси в страната за
този период. Сочи се, че ответникът продължава да заплаща определената издръжка по
влога на детето, което поставя в затруднение майката на ищеца да разполага свободно със
средствата. Излагат се твърдения, че ответника реализира доходи и има възможност да
заплаща издръжка в по висок размер. Претендира се увеличаване на месечната издръжка от
280,00 лв. месечно на 650,00 лв. месечно. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор, с които оспорва иска като
неоснователен. Оспорват се всички твърдения в исковата молба, като се сочи, че се
установяват допълнителни дейности на детето за които се заплаща месечна такса в общ
1
размер от 70,00 лева, поради кое се сочи, че нуждите на ищеца не са се увеличили, както и
че определения размер на издръжката с решение № 20123271/25.05.2021 г., постановено от
СРС, 83-ти състав е справедлив.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е. не е
обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин - например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение,
пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е и т. 2 от ППВС №
5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между нуждите на
лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото лице. И тъй като
посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при
промяната им издръжката да бъде изменена - увеличена, респективно намалена - чл. 150 СК.
За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно и съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице.
С проекта за доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
фактите, че: 1) ответникът е родител (баща) на ищеца; 2) ищецът не е навършил пълнолетие
към датата на исковата молба; 3) ответникът е осъден в слязло с вила решение да заплаща на
ищеца месечна издръжка в размер на 280,00 лв.
Проектът за доклад е обявен за окончателен доклад по делото в проведеното открито
съдебно заседание от 20.08.2025 г. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема
осъществяването на отделените за безспорни факти за доказани.
По повод преценката за основателността на исковата претенция е необходимо да бъдат
отчетени някои основополагащи положения, които са значими в принципен порядък, за
изменението на по - рано определена издръжка на детето. За да бъде изменен размерът на
вече присъдена издръжка, е необходимо да се констатира изменение на обстоятелствата, при
които тя е била формирана (чл. 150 от СК). В тази насока релевантни са нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на субекта, който я дължи (чл. 142, ал. 1 от
СК). Следва да се отбележи, че нуждите на оправомощения да получи издръжката се
предопределят от неговата възраст, образование, както и всички други обстоятелства,
относими към случая, а възможностите на задълженото лице - от неговите доходи, имотно
състояние и квалификация (т. 4 и т. 5 от Постановление № 5 от дата - 16.11.1970 г. на
Пленума на ВС.
В настоящия случай се касае за дете, което към момента на приключване на съдебното
2
дирене, е на 11 години. Тъй като и двамата родители дължат издръжка на малолетното си
дете, на изследване подлежат материалните възможности както на бащата, така и на
майката, като се отчитат и натуралните грижи, полагани от родителя, при когото детето
фактически живее.
От първоначалното определяне на издръжката, чието изменение се иска (с горецитираното
съдебно решение, за което между страните няма спор, че е влязло в законна сила), когато
размерът й е бил фиксиран на 280,00 лева, са изминали 4 години. При тези данни, особено
поради нарастването на възрастта на детето, трябва да се приеме, че е настъпила промяна
досежно издръжката му, чрез съответно повишаване на разходите за прехрана, облекло и
задоволяване на останалите текущи потребности.
Следва да се отбележи, че съгласно чл. 142, ал. 2 СК „минималната издръжка на едно дете е
равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата” или 269,25 лв. към
момента на приключване на устните състезания. Съдът намира, че този минимален размер
касае издръжката, дължима от единия родител, доколкото този размер се съотнася с
минималната работна заплата за страната, която представлява гарантиран минимум на
трудовото възнаграждение за едно заето по трудово правоотношение лице /а не общо за
двамата родители/. Нормата, освен това, регулира масовия случай на претенция за издръжка
спрямо единия родител, а не и срещу двамата общо.
По делото се установява, че за майката на ищеца в периода 01.05.2023 г. – 31.05.2025 е
начислен средномесечен облагаем доход в размер на около 1800 лв. /л. 82 и л. 83 от делото/.
По отношение на ответника по делото липсват данни за активни трудови договори към
16.06.2025 г. /л. 79 от делото/.
Като доказателство по делото е приета и служебна бележка, издадена от Народно читалище
„Аура-1929“, в уверение на това, че детето А. посещава курсове по изучаване на английски
език от 2022 г., като продължава да посещава курсовете и през 2025 г. Годишната такса за
обучение на детето е в размер на 600,00 лева.
По делото не са представени други относими доказателства.
Предвид изложеното дотук и като съобрази нуждите на ищеца от издръжка с оглед възрастта
му, установеният по делото размер на доходите на майката, липсата на други алиментни
задължения на ответника, съдът намира, че е налице промяна в нуждите на детето.
Действително по делото не се установи ответникът да полага труд, респективно да реализира
доходи за периода 01.05.2023 г. – 16.06.2025 г., но с оглед обстоятелството, че ответникът е в
трудоспособна възраст, съдът намира, че искът се явява основателен до размер от 350,00 лв.
месечно, до който претенцията следва да бъде уважена, а в останалата част – до пълния
предявен размер, следва да бъде отхвърлена.
Издръжката се дължи от датата на предявяване на исковата молба – 07.02.2025 г. до
настъпването на законово основание за нейното изменение или прекратяване. Издръжката
следва да бъде заплащана на малолетния ищец чрез неговата майка и законен представител
Е. М. П., ЕГН **********, по следната банкова сметка, посочена в исковата молба: IBAN:
3
********, открита в „БАНКА ДСК“ АД с титуляр Е. М. П..
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно
предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се дължат и на двете страни съобразно отхвърлената и
уважената част от иска. Видно от представените по делото доказателства, а именно договор
за правна защита и съдействие ( л. 2 - гръб от делото) е видно, че ищецът е направил
разноски за един адвокат в размер на 800,00 лева. С отговора на исковата молба ответникът
е релевирал възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което съдът намира за
неоснователно. Предвид това и с оглед уважената част от иска ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 430,77 лева. За отхвърлената част от иска
разноски се дължат и на ответната страна, която не е претендирала такива, поради което не
следва да бъдат присъждани.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СРС сумата от 100,80 лв. - държавна такса върху увеличения размер на присъдената
издръжка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от Ж. К. И., ЕГН **********, определена с решение № 20123271 от 15.05.2021 г.,
постановено по гр.д. № 58137/2020., СРС, III ГО, 83-ти състав, влязло в сила, в полза на А.
Ж. И., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен Е. М. П., ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК Ж. К. И., ЕГН **********, да заплаща
на А. Ж. И., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен Е. М. П., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 350,00 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба 07.02.2025 г. до настъпването на законово основание за нейното изменение
или прекратяване по следната банкова сметка: IBAN: ********, открита в „БАНКА ДСК“
АД с титуляр Е. М. П., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 350,00
лв. до пълния предявен такъв от 650,00 лв. месечно, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ж. К. И., ЕГН **********, да заплати на А. Ж. И.,
ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен Е. М. П., ЕГН **********, сумата
4
от 430,77 лв., представляваща сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА чл. 329, ал. 1, изр. първо ГПК Ж. К. И., ЕГН **********, да заплати в полза на
Софийски районен съд общо сумата от 100,80 лв. - държавна такса върху увеличената
издръжка на детето.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок,
считано от 11.09.2025г. /чл. 315, ал. 2 ГПК/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5