Решение по дело №414/2022 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 9
Дата: 26 януари 2023 г.
Съдия: Борислав Любомиров Чернев
Дело: 20221820100414
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 април 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Елин Пелин, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА,
в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Борислав Люб. Чернев
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело №
20221820100414 по описа за 2022 година
Депозирана е искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД-София, с ЕИК
.... в която дружеството твърди, че е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжник М. П. Т. за сумите : 2 225.63 лева - главница
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. октомври 2018г.-
м.април. 2020г., законна лихва, считано от 17.11.2021г. до окончателно изплащане на
главницата; мораторна лихва в размер на 389.00 лева за периода от 15.09.2019г. до
02.11.2021г.; главница за дялово разпределение в размер на 41.84 лева за периода м.
октомври 2018г. - м.април. 2020г., заедно със законна лихва, считано от 17.11.2021г. до
окончателно изплащане; мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.12.2018г. до 02.11.2021г. в размер на 9.09 лева.

В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът по заповедното производство и ответник
в настоящото, е подал възражение срещу заповедта за изпълнение и в едномесечен срок е
депозирана настоящата искова молба. Твърди се с последната, че ответникът е клиент на ЕАД
по доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/ и продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на ТЕ от „Топлофикация
София“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София, които ОУ одобрени от КЕВР.
Твърди се, че разпределението на ТЕ между клиентите в сграда-етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличие на договор с
лице, вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ, като в случая собствениците са
сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „Техем
сървисис“ЕООД-София и сумите за консумирана ТЕ са начислявани за процесния имот по
прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период изготвяни изравнителни
сметки от фирмата извършваща дялово разпределение на ТЕ на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение.
1
Иска се съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца: главница представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м. октомври 2018г. - м.април. 2020г. - 2 225.63
лева; законна лихва, считано от 17.11.2021г. до окончателно изплащане на главницата;
мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 02.11.2021г. в размер на 389.00 лева;
главница за дялово разпределение за периода м. октомври 2018г. - м.април. 2020г. в размер
на 41.84 лева; заедно със законна лихва, считано от 17.11.2021г. до окончателно изплащане;
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2018г. до
02.11.2021г. в размер на 9.09 лева.
Претендират се направените в заповедното производство разноски, както и
сторените в производството по чл.422 ГПК, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение .

В едномесечния срок ответникът, чрез пълномощника си по делото е депозирал
отговор на исковата молба. Счита, че предявените искове са неоснователни, като твърди , че
не е потребител по смисъла на чл.153, вр. с §1, т.42 от ДР на ЗЕ, вр. с §13 от ДР към ЗЗП.
Прави възражение за нищожност на клаузите на чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, на основани чл.146,
ал.1,пр.1 и чл.143, ал.1 от ЗЗП. Счита, че липсва баланс между правата и задълженията на
ищеца - търговец и тези на ответника, като потребител на ТЕ.
Прави възражение за недължимост на сумите за дялово разпределение и мораторна
лихва върху нея.
С отговора ответникът е въвел възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на всички суми претендирани с исковата молба

В срока по чл.131 ГПК „Техем сървисис“ЕООД-София-трето лице – помагач на
страната на ищеца, не е депозирало становище във връзка с постъпилата искова молба.

Съдът, като взе предвид доводите изложени в исковата молба, отговора на
ответника по чл.131 ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
По отношение на М. Т. / в качеството на длъжник в производстсво по чл.410 ГПК
и сл./ в полза на заявителя “Топлофикация София” ЕАД-София е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 по ч.гр.д. № 41/2022г. по описа на РС- Елин
Пелин, за сумите предмет на настоящата искова молба, в т.ч. и за направените разноски в
заповедното производство.
В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът по заповедното производство и ответник в
настоящото е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение.
В срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК “Топлофикация София” ЕАД е предявило против
М. Т. обективно съединени искове за установяване на вземанията предмет на заповедното
производство.
От проведена между ищеца и СО, район „Подуяне“ кореспонденция от 01.10.2012г. е
видно, че сградата, в която ответникът е легитимиран като собственик на апартамент, е с настоящ
административен адрес : гр. „София, ж.к. „Сухата река“,бл.120, четири входа- „А-Г“, като старото
административно означение е било: район „Подуяне, СО, ул.“Ботьо Петков“ бл.100.
От представен по делото Протокол / без дата/ е видно, че на Общо събраните на
етажната собственост /ЕС/ в бл.100, вх. Б, на което като собственик в етажната собственост е
присъствал ответника М.Т. / за което е положил подпис под съдържанието на протокола и
подписът не е оспорен в настоящия процес /, е взето решение за избор на двама пълномощници,
които да представляват интересите на етажната собственост при подписване на договор с „Техем
Сървисъс“ ЕООД-София, като за пълномощници измежду собствениците в ЕС са избрани Т.П.и
С. Н.
2
На 27.10.2000г. между ЕС, като възложител и „Техем Сървисъс“ ЕООД-София, като
изпълнител, е сключен Договор № 25 от същата дата, като изпълнителят се е задължил да
достави и монтира термостатни винтили, термостатни глави и индикатори за разпределение на
разхода на топлинна енергия, както и да извършва индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отолпение и топла вода.
От Списък на потребителите на топлинна енергия в сграда на адрес ,ж.к. „Сухата река“,
ул.“Ботьо Петков “ ,бл.100, вх. Б е видно, че ответникът М. Т., като собственик на апартамент №
39 , ет.3, вх. Б е заявил отопляема кубатура на апартамента от 224. 74 куб.м., като подписа
положен от ответника не е оспорен в процеса.
На 05.06.2001г. М. Т., в качеството си на потребител е сключил с “Топлофикация
София” ЕАД Договор № 0015330/05.06.2021г., като се е задължил да заплаща стойността по
разпределената ТЕ в 30- дневен срок , следващ месеца на доставката, като при наличието на
договор за разпределение на ТЕ, отчетена от топломера между отделните потребители, сключен с
„ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ“ ЕООД, таксообразуването / остойностяването се извършва от
“Топлофикация София” ЕАД на база заявената / отчетена / консумация за топла вода и отопляем
обем на заеманите от потребителя помещения.

От приетата по делото Съдебно-техническа експертиза от 19.09.2022г., изготвена от в.л.
Ст. Х. е видно, че през периода месец октомври 2018г. до месец април 2020 година процесният
апартамент № 39, вх. Б , бл.120, ж.к. „Сухата река“, гр. София / абонатен № 370037 / е имал 4
работещи отоплителни тела, като на абоната са начислени суми за ТЕ отдадена от радиатори за
отопление на имота. Отдадената от сградната инсталация ТЕ се определя от ФДР и се разпределя
пропорционално на пълния отоплаем обем на всички абонати. От представен за нуждата на СТЕ
акт за разпределение на кубатурата от 27.01.1997г. , в.л. е приело, че пълния отопляем обем за
процесния апартамент № 39 е 226.74 куб. м.. За процесния период начислените суми за ТЕ са били
по прогнозно потребление, като в края на отоплителния сезон ФДР изчислява реалното
потребление на ТЕ и извършва изравняване между начислената и дължима сума. Топлинният
счетоводител „Техем Сървисис“ ЕООД е изготвял информация за дялово разпределение на
разхода на ТЕ след края на всеки отоплителен период / за 12 месеца/, след отчитане на уредите за
дялово разпределение и водомерите за топла вода. Изравняването е онагледено с експертизата в
нарочен табличен вид, като изчислителните сметки изготвени в съответствие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката. За нуждата на експертизата са били предоставени
на в.л. свидетелства за метрологичен контрол, извършван на 30.07.2018г. и на 30.06.2021г., при
спазване установения 2-годишен период за контрол / последващи проверки / на СИ - общ
топломер № 4022922, който контрол е извършен от „ГАЗ ТЕСТ“ ЕООД, съответно от
„АРТТЕСТ-Б“, със съответно представени протоколи за демонтаж и монтаж на СИ.

От приетата по делото, като компетентно дадена и неоспорена от страните Съдено-
счетоводна експертиза от 23.09.2022г., изготвена от в.л. А.Б. се установява, че няма данни за
извършени плащания на сумите предмет на настоящото производство, които суми да са
осчетоводени по договорна сметка ID 167197. Извършената от в.л. проверка установява, че за
абонатен № 370037 за периода м. октомври 2018г. – м. април 2020г. има неизплатени задължения
към “Топлофикация София” ЕАД в общ размер на 2 665.56 лева, от които главница 2 267.47 лв. и
лихва за забава до 02.11.2021г. – 398.09. лева. За извършваното от „Техем Сървисис“ ЕООД
дялово разпределение са били издадени изравнителни сметки, осчетоводени в счетоводната
система при ищеца, онагледени в табличен вид към експертизата. Общата стойност на
изравнителните сметки за абоната за процесния период в.л. е установило в размер на 312.97 лева,
която сума представляваща разлика за доплащане. С приложение № 1 към експертизата в.л.
подробно е описало по месеци за процесния период, потребената ТЕ по пера и стойности по
прогнозни данни, изчислена съобразно действащите цени на ТЕ за процесния период. На
основание издадените и приложени по делото съобщения към фактури за абонатен № 370037, в.л.
приема, че за процесния период октомври 2018г. до април 2020г., потребената ТЕ по пера и
стойности по прогнозни данни , исчислена съобразно действащите цени на ТЕ през периода, е в
размер на 1 912.63 лева, а стойността на потребената ТЕ, с включени изравнителни сметки за
същия период, е в размре на 2 225.60 лева.
3

Съгласно чл.139б от ЗЕ потребителите на ТЕ в сграда-етажна собственост избират
лице регистрирано по реда на чл.139а ЗЕ, за извършване на услуга „дялово разпределение“, като
изборът се извършва с писменото съгласие на собствениците притежаващи най-малко 2/3 от
собствеността в сградата. Изборът е направен от етажната собственост с Протокол /без дата за
вх. Б , бл.100, ,, ж.к. „Сухата река“/, уредено в т.2 от протокола. Въз основа на така изготвения
протокол пълномощниците на ЕС са сключили Договор № 25/27.10.2000г. с „Техем Сървисис“
ЕООД-София. Ответникът е сключил с ищеца и Договор № 001530/05.06.2001г., според който
остойностяването се извършва от ищеца.
По направеното от ответника възражение за нищожност на разпоредбите на чл.33, ал.1 и
ал.2 от ОУ следва да се отбележи, че задълженията за заплащане на месечните дължими суми за
ТЕ настъпват не с публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на продавача,
а с изтичане на срока, за който се отнасят съответнике плащания, а именно в 45- дневен срок,
съгласно чл.33, ал.1 от ОУ . Чл. 32 и чл.33 от ОУ не вменяват в задължение на клиента-крайния
потребител да обезпечи достъп до интернет чрез инсталиране на специално техническо средство,
чрез което да проследява публикуваните от ищеца фактурирани задължения за потребена ТЕ. От
друга страна по делото липсват данни ответникът да е направил в предвидения в закона срок
каквито и да било възражения по отношение разпоредбите възприети с Общите условия, както и
възражения по дължимостта на коя да е от сумите за дялово разпределение. Ответникът дължи
плащане на последните суми, съгласно чл.3 от Договор № 001530/05.06.2001г. в 30-дневен срок,
следващ месеца на доставката им. Ответникът не е ангажирел и доказателства да е упражнил за
процесния период правото си на възражение по начислените суми, съгласно чл.33, ал.3 от ОУ.
По съображенията изложени от ответника за недължимост към ищеца на сумите за
дялово разпределение следва да се отбележи, че съгласно чл.139, ал.2 от ЗЕ отговорността за
извършването на дялово разпределение на ТЕ се възлага само на топлопреносните предприятия,
когато те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез
възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ. Когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на ТЕ не са регистрирани по чл.139е, те сключват
писмено договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от
клиентите по ред на чл.139б от ЗЕ, какъвто договор е сключен между ЕС и „Техем Сървисис“
ЕООД, с които се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ, които
се заплащат от потребителя към топлопреносното предприятие, след което от топлопреносното
предприятие към търговеца осъществил дяловото разпределение на ТЕ.

По възражението на ответника за изтекла погасителна давност за всички суми по
исковия период / л.2, стр.1 от отговора на исковата молба / съдът намира следното: Според
чл.111,б.“в“ ЗЗД с изтичане на 3-годишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за
други периодични плащания. Според задължителните разняснения дадени с Тълкувателно
решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „ периодични плащания“ по смисъла на
чл.111,т.“в“ от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл претендираните от ищеца вземания
представляват периодични плащания по смисъла на чл.111, т.“в“ ЗЗД. Следва да се отбележи
също, че с чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на
последиците /ДВ бр.44 от 2020г., в сила от 14.05.2020 година/ е въведено спиране на
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват права, считано от 13.03.2020г. до
настъпване на отмяна. С §13 от ПЗР на ЗИД на ЗЗдравето, сроковете спрели да текат по
време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, продъжлават да текат с изтичане на седем дни от обнародването
на закона в „Държавен вестник“, което обнародване от дата 14.05.2020г.. Поради това съдът
намира, че към 17.11.2021г. - датата на депозиране пред СРС на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срокът по чл.111,т.“в“ от ЗЗД не е изтекъл
4
касателно исковите суми.
С оглед изхода на спора по въведените претенции за главница- 2 225.63 лева
за потребена топлинна енергия и 41.84 лева - за дялово разпределение, следва да се уважи и
претенцията за мораторна лихва върху посочените сумите, както и за законна лихва върху
върху всяка от тях, считано от 17.11.2021г. до окончателното изплащане, чиито размер се
установява със заключението по приетата по делото , като компетентно дадена и
неоспорена от страните ССчЕ..

Предвид изложените по-горе съображения настоящият състав намира за
основателни и доказани предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.79, вр. с
чл. 86 от ЗЗД, вр. с 149, ал. 1 Закона за енергетиката, като следва да се приеме за установено
по отношение на ответника М. П. Т., че дължи на ищеца “Топлофикация София” ЕАД, както
следва: главница представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.
октомври 2018г. - м.април. 2020г. - 2 225.63 лева; законна лихва, считано от 17.11.2021г. до
окончателно изплащане на главницата; мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до
02.11.2021г. в размер на 389.00 лева; главница за дялово разпределение за периода м.
октомври 2018г. - м.април. 2020г. в размер на 41.84 лева; заедно със законна лихва, считано
от 17.11.2021г. до окончателно изплащане; мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.12.2018г. до 02.11.2021г. в размер на 9.09 лева.

При този изход на спора по делото съдът дължи произнасяне и по претенцията за
разноски, с оглед задължителните указания дадени с Тълкувателно решение № 3/ 2014г. ,
АСГТК на ВКС. С исковата молба ищецът е направил искане да му бъдат заплатени
разноските сторени, както в заповедното производство, така и в настоящото, в т.ч.
юрисконсултско възнаграждение. В производството по ч.гр.д. № 41/ 22г. по описа на РС
Елин Пелин / образувано след постановено Определение № 10607/10.12.2021г. по ч.гр.д.
№65557 по описа на СРС за 2021г., с което е прекратено производстовто пред СРС и
делото изпратено по компетентност на РС Елин Пелин/ заявителят е внесъл държавна такса
в размер на 53.31лева, видно от приложеното по делото платежно нареждане. Поискано е и
юрисконсултско възнаграждение, което в размер на 50.00 лева, съгласно издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, поради което следва ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски направени в заповедното производство в общ
размер на 103.31 лева.
В настоящото производство ищецът е направил разноски за дължима държавна
такса - 146.69 лева, както и за депозити за изготвяне на ССчЕ и СТЕ по делото, последните
в общ размер на 730.00 лева. Съглано чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридическите лица или
ЕТ се присъжда възнаграждение в размер определен от съда, когато те са били защитавани
от юрисконсулт. Според чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането му следва да се съобрази с вида и
количеството на предоставената защита, което заплащане се определя с Наредбата за
правната помощ. Предви размера на предявената искова претенция и фактическата и
правна сложност на настоящото дело съдът намира, че следва да бъде присъдено в полза на
ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лева .

Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. П. Т. от гр. София ,.ж.к. „Сухата
река“, бл.120, вх. Б, ап.39, с ЕГН **********, дължи на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД-
София, с ЕИК....., главница - 2 225.63 лева представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода м. октомври 2018г. - м.април. 2020г.; законна лихва върху
5
главницата, считано от 17.11.2021г. до окончателно изплащане; мораторна лихва за периода
от 15.09.2019г. до 02.11.2021г. в размер на 389.00 лева; 41.84 лева - главница за дялово
разпределение за периода м. октомври 2018г. - м.април. 2020г., заедно със законната лихва,
считано от 17.11.2021г. до окончателно изплащане; 9.09 лева - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2018г. до 02.11.2021г..

ОСЪЖДА М. П. Т. от гр. София ,.ж.к. „Сухата река“, бл.120, вх. Б, ап.39, с ЕГН
**********, да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД-София, с ЕИК ........, разноски
по ч.гр.д. № 41/2022г. по описа на РС Елин Пелин в общ размер на 103.31 лева.
ОСЪЖДА М. П. Т. от гр. София ,.ж.к. „Сухата река“, бл.120, вх. Б, ап.39, с ЕГН
**********, да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД-София, с ЕИК .........,
разноски по настоящото дело в общ размер на 1076.69 лева.
Да се издаде изпълнителен лист за посочените суми.

Решението подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
6