Делото
е образувано по повод постъпило Постановление с дата 08.05.2014 г. на
Районна прокуратура – гр. Айтос с предложение С.Д.М., род. на *** ***, с
постоянен адрес: с. В., общ. Р., обл. Б., с основно образование, безработен,
неженен, български гражданин, неосъждан, ЕГН **********, да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл.78а от НК.
Обвиняемият М. е обвинен в извършване на престъпление по чл.343в, ал.2 във
връзка с ал.1, а именно в това, че на в 16,50 ч. на 17.03.2014 г. в с. В., общ.
Р., обл. Б., управлява МПС – л.а. марка “ВАЗ 2101” с рег. № ***, собственост на
О.А.М. от с. З., обл. Б., в едногодиншен срок от наказването му по
административен ред, а именно с издаването на наказателно постановление №
516/26.08.2013 г. на РУП Р., влязло в сила на 21.09.2013 г. за управление на
моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за
управление.
Предложеният за административно наказание обвиняем, редовно призован, не се
явява в съдебно заседание.
Районна
прокуратура – гр. Айтос, редовно призовани, не се явява представител.
След преглед
на писмените доказателства по делото, съдът установи следното от фактическа и
правна страна:
Обвиняемият С.Д.М.
е роден на *** ***. Същият е български гражданин, с основно образование, безработен,
неженен и неосъждан.
На 25.09.2013
г. в сила влязло Наказателно постановление №516/13/26.08.2013 г. съставено от
Началника на РУП – с.Р., област Б. против обв.М. за извършено нарушение на
чл.150 от Закона за движение по пътищата. Конкретното деяние, което Началника
на полицейското управление е квалифицирал като административно нарушение на
чл.150 от ЗДвП е управление на МПС осъществено от обв.М. на 17.08.2013 г. в с.П.,
община Р., област Б., без да притежава свидетелство за управление на МПС. С
това НП, връчено му на 13.09.2013 г., на обв.М. е наложено административно
наказание по вид „глоба“ в размер на 300 лева.
Независимо от
посоченото по-горе, на 17.03.2014 г. около 16.50 часа, движейки се по
четвъртокласен път в с.В., община Р., област Б., обв.М. управлявал лек
автомобил марка „ВАЗ“ модел „2101“ с рег.№***. По същото време и в същото
населено място, служителите на РУП – с.Р. З. М. и Т. К. осъществявали
служебните си задължение. Те спрели за проверка автомобила управляван от обв.М.,
който им признал, че не притежава свидетелство за управление на МПС. По-късно и
в хода на допълнителна проверка било установено, че с посоченото по-горе НП
обв.М. бил вече наказван за управление на МПС, без да притежава свидетелство за
управление. За установеното командира на отделение С. С. уведомил началника на
РУП – с.Р. с докладна записка рег.№2300/24.03.2014 г. На следващия ден,
25.03.2014 г., по реда на чл.212, ал.2 от НПК било образувано досъдебно
производство №16-67/2014 г. по описа на РУП – с.Р..
Гореизложеното
съставлява престъпление по чл.343в, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
Предвиденото
в закона наказание за извършеното от обвиняемия престъпление е по вид „лишаване
от свобода“ за срок до 2 години.
От субективна
страна престъплението е извършено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на
чл.11, ал.2 от НК. Обв.М. е бил пределно наясно за наказването си по
административен ред за управление на МПС без свидетелство, доколкото посоченото
по-горе НП му е връчено лично. Независимо от това той отново е предприел
управление на МПС, без да притежава свидетелство за това.
Показанията
на разпитаните по време на досъдебното производство свидетели са категорични,
логични, последователни и непротиворечащи помежду си. По съдържанието си те са
достатъчни, за да е в състояние съдът да пресъздаде установеното от фактическа
страна.
Поради
посоченото съдът счита, че обв. М. е действал при форма на вина пряк умисъл, на
основание на което и го призна за виновен в извършване на престъплението по чл.343в,
ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
Мотивиран от
посоченото дотук съдът намери, че са налице условията за произнасяне по реда на
чл.78а от НК.
На първо
място е налице първата предпоставка по чл.78а, ал.1, б.”а” от НК – предвиденото
в закона наказание за извършеното от обвиняемия престъпление е по вид „лишаване
от свобода“ за срок до 2 години.
На следващо
място е налице предпоставката по б.”б” на посочената разпоредба – С.М. не е
осъждан, нито освобождаван от наказателна отговорност.
С
престъплението извършено от обвиняемия не са нанесени съставомерни имуществени
вреди.
Ето защо и
предвид посоченото дотук, настоящия съдебен състав намери, че условията за
прилагане на чл.78а от НК са налице и следва обв. М. да бъде освободен от
наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание в
минималния предвиден към датата на извършване на престъплението размер от 1 000
лева.
По мнение на
съда минималния размер на наказанието ще е достатъчен за да изиграе то ролята
си по чл.36 от НК.
Районен
съдия:________________________