Р Е Ш Е Н И Е №
261460
гр. Пловдив, 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти
гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесети и втори април две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя
Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1806 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
искова молба от „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против
Ф.М.П., ЕГН **********,*** с
правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, с която се иска да бъде установено, че
ответникът дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД суми в размер на
1336,61 лв.- главница, представляваща неплатена сума за консумирана питейна и
отведена канална вода за обект, находящ се в гр. П. за
период от 30.10.2018 г. до 30.08.2019
г., както и сумата в размер от
81,62 лв.- мораторна
лихва към главницата за периода от 31.12.2018 г. до 31.08.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 03.10.2019 г. до
окончателното й изплащане за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 16013 по описа за 2019 г. на
ПРС. Претендират се и сторените в настоящото
производство съдебно – деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение, както и разноски в заповедното производство.
Ищецът посочва, че за периода от 30.10.2018 г. до 30.08.2019 г. по партидата на ответника
има натрупани задължения към „Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр.
Пловдив за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на 1336,61 лв.-главница за горепосочения обект,
както и е начислена лихва за забава. За потребените
за посочения период количества вода са издадени фактури за главници, подробно
описани в исковата молба.
Съгласно чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Ищецът посочва, че ответникът има качеството
на потребител на ВиК
услуги по смисъла на ЗРВКУ, като в тази връзка фигурира в базата данни на
оператора като потребител с № *** за
водоснабдения имот, посочен по-горе. Към настоящия момент отношенията между
потребителя и експлоатационното дружество се сочи, че се уреждат от публично
известни Общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите са общодостьпни на сайта на дружеството www.vik.bg.
Посочва се, че ответникът има качеството потребител, тъй
като същият е собственик на водоснабдения имот, намиращ се на горепосочения
адрес и представляващ къща. Ищецът посочва,
че отчетът в имота на потребителя е извършван по показанията на
монтираното в имота измервателно устройство с номер в картотеката на
дружеството ***, като срещу извършените отчети в карнетите,
се сочи, че са налице подписи на потребителя.
Твърди се, че на 12.10.2018 г. при извършване на отчет от
инкасатора, същият е констатирал, че има потребени
591 куб.м., които са вследствие на авария след водомера. Потребителят е отказал
да подпише поради несъгласие с описаното количество вода.
На 12.12.2018 г. след подаване
заявление от 11.12.2018 г. служители на ищцовото
дружество са извършили проверка в имота на потребителя, като са е установено
наличие на монтиран водомер с показание 5 куб.м., който е бил монтиран на
29.10.2018 г. след инкасиране на имота и установяване на количество вода в
размер от 591 куб.м.. Водомерът се сочи, че е проверен с протокол от 29.10.2018
г.
Ищецът посочва,
че изпълнение на разпоредбата на чл. 203
от Закона за водите ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
срещу ответника за натрупаните по
партидата на абоната задължения, които до момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, не са заплатени. Заповедта е връчена при условията на чл. 47 ГПК, което е обусловило правния интерес от установяване на задълженията по нея.
С оглед
изложеното се моли предявените искове да бъдат уважени, като се претендират
разноски.
Ответникът, чрез
особения представител – *** И.К.,в законоустановения
едномесечен срок е подал отговор, с
който се оспорва предявените искове,
като неоснователни и недоказани. Посочва
се, че с оглед на описаното в исковата молба може да се направи извод, че
ответникът е оспорил начисленото количество доставена питейна вода и отведена
канална вода. Оспорва се доказателствената стойност на представения карнетен лист, както и изправността на ищеца, който следва
да установи, че е предоставил питейна вода посредством изправна мрежа и
водопроводно отклонение, отчетена от годно измервателно устройство. Посочва, че съгласно чл. 47, ал. 2 от ОУ за
предоставяне на ВиК услуги от ищцовото
дружество, отстраняването на повредите по частите на водоснабдителната и
канализационна система, намиращи се в имотите на потребителя след водомера са
за сметка на потребителя, а отстраняването на повредите на частите водоснобдителна и канализационна система, които са извън
имотите на потребителя, са за сметка на оператора. В тази връзка се сочи, че в констативен
протокол от 13.12.2018 г. е отразено, че аварийна група е идвала да отстранява
теч, като липсата на претенция за стойността на ремонтните дейности от
потребителя не обуславя извод за наличие на повреде
след водомера.
Особеният представител на ответника оспорва изправността
на водомер, посочен в Протокол от 29.10.2018 г., както и реално потребление на
отразеното количество измерена питейна вода. Алтернативно, че отчетеното
количество вода се дължи на авария, за която потребителят носи отговорност.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
За
да се уважат предявените искове дружеството – ищец следва да установи вземането
си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок
услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че същите са в
обемите, за които са претендирани суми и отчети са
извършвани в съответствие с приложимите законови разпоредби и общи условия
както и че през процесния период ответникът е имал
качеството на потребител по смисъла на
общите условия, както и че са налице основания
за начисляване на доставени услуги за този период въз основа на
предвидените в ОУ предпоставки за това. Ищецът следва да установи при условията
на пълно и главно доказване, че е изправна страна, като освен, че е доставило
посочените в исковата молба услуги в претендираните
размери, то следва да установи, че същите са отчетени от изправно измервателно
устройство, както и че се касае за авария след водомера, за отстраняването на
която отговаря потребителят. Ответникът
следва да установи възраженията си и предположения, в т.ч., но не само, че
описаната в исковата молба авария е следвало да бъде отстранена от ищцовото дружество.
Безспорно е, че
ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за
водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията
на гр. П. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР
общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един
централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационни системи, получаването
на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния
случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от
одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба,
сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.
Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или
притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени
имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите
условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи
потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване,
предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2
ЗРВКУ – наематели.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги,
за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на
“потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.
За удостоверяване на качеството потребител на ответника,
ищецът е представил и е приета като
писмено доказателство справка от Служба
по вписванията – П., в която е отразено, че на 12.10.2020 г. на процесния имот, с оглед качеството на ответника на длъжник
по изпълнително дело, е наложена възбрана.
В справката липсват данни за прехвърляне
изцяло на собствеността върху имота на ***. С договор за дарение от
09.07.2004 г. ответникът е придобил 1/9 идеална част от водоснабдения имот, кат
с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот от 20.03.2006 г. е признат
за собственик на общо 162,67/440 идеални части от дворното място на *** и 2/3
идеални части от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80
кв.м. Видно от приетата по делото скица в имота има 2 жилищни сгради с площ
съответно от 165 кв.м. и 80 кв.м., сграда за търговия с площ от 17 кв.м. и
хангар, депо, гараж с площ от 29 кв.м.
След съвкупната преценка на така събраните писмени
доказателства съдът счита, че се установява качеството потребител на ответника,
съгласно предвиденото в цитираните общи условия и подзаконов нормативен акт.
Приети са общи условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор, гр.П., одобрени с решение на ДКЕВР ОУ-09/11.08.2014г.
Съгласно чл.2, ал.1, т.1 от общите условия потребители на В и К услуги са
юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които
се предоставят В и К услуги. Съгласно чл. 23 изразходваните количества питейна
вода се отчитат по водомер с точност до 1 куб.м. за период не по-дълъг от три месеца
за потребители за питейно – битови нужди в присъствието на потребителя
или негов представител. При неосигуряване на представител отчетът се подписва
от свидетел, какъвто може да бъде и служител на В и К оператора. Съгласно
чл.25, ал.8 при липса на индивидуални водомери, месечното количество
изразходвана вода се определя по 6 куб.м. за топлофицирано жилище и по 5 куб.м.
за нетоплофицирано за всеки обитател. Съгласно чл. 26, ал. 2 от Общите условия
при повреждане на индивидуален водомер на потребителя, ВиК
операторът начислява количеството изразходвана вода според средномесечния
разход за съответния период от предходната година за срока на предписанието по
чл. 20 от ОУ, като след изтичането му ВиК операторът
таксува потребителя по реда на чл. 25, ал. 8 от ОУ. При липса на данни за средномесечния разход за съответния период от предходната
година по изключение В и К операторът начислява за срока на предписанието по
чл. 20 от ОУ по реда на чл. 25, ал. 8 от ОУ. В чл. 20 е предвидено, че при
установяване на повреда на индивидуален водомер на потребител, представителят
на В и К оператора прави предписание за отстраняване на повредата на водомера и
за срока за отстраняването й, като демонтира пломбата на холендера. След
отстраняване на повредата потребителят уведомява оператора и осигурява достъп
до водомера за извършване на първоначално отчитане и пломбиране на холендъра. Заплащането
става в 30-дневен срок от фактурирането според чл.31. В чл. 41 и чл. 42 от
общите условия е предвидено, че ВиК операторът може да прекъсне или преустанови
предоставянето на В и К услугите при писмено заявление на потребителя за
временно или постоянно (трайно ) прекъсване на водопроводното и
канализационното отклонение, които той използва след заплащане на услугата,
съгласно ценоразпис на В и К оператора и след осигуряване на достъп до
измервателния уред.
В справка за
водомерите на абонат е отразено, че на
адреса гр. П. към 20.01.2020 г. има 1 брой водомер с № ***.
Приети са като писмени доказателства и справки за
задълженията на абоната за периода от 30.10.2018 г. до 31.08.2019 г., от които
е видно, че за периода от 13.09.2018 г. до 12.10.2018 г. е отчетно количество
предоставени услуги в размер от 591 куб.м. на обща стойност 1212,73 лв., а за
останалата част от периода от 12.10.2018 г. до 28.08.2019 г. е отчетено
количество предоставени услуги в размер от 56 куб.м. на обща стойност на 123, 88 лв. Общата стойност на начисленото
обезщетение за забава е в размер от 81,62 лв.
В приетия по делото като писмено доказателство карнетен лист са отразени разлики от по 6 куб. м. за месец
август и месец септември 2018 г., като липсва подпис срещу показанията от
разпита на св. Т.Ч. се установява, че за периода предхождащ процесния
е отчитано по показания, но за месеците август и септември 2018 г. не е отчитан
водомера, а е записвано служебно по 6 куб. м. От така отразеното в карнета и
свидетелските показания се установява, че последният реален отчет преди процесния период е от дата – 13.07.2018 г. Отразено е срещу
дата 12.10.2018 г. показание 591 куб.м., като е отразено „не“, „авария след
теч“. Срещу дата 14.11.2018 г. са посочени общо показания 5 куб.м., от които 2
куб.м. от стария водомер и смяна на водомер от 29.10.2018 г., като срещу
показанията има подпис на потребител. За периода от 13.12.2018 г. до 13.06.2019
г. са отразявани разлики в показанията, срещу които има подписи на потребител.
На дата 12.07.2019 г. е отразена разлика в размер на 13 куб.м., както и
връчване на ПДИ на Д.М.. На дата 28.08.2019 г. е отразена разлика в показанията
на водомера 6 куб.м.
На 29.10.2018 г. на ответника е връчено известие за
нередовен водомер от дата 15.10.2018 г., в което се сочи, че водомерът подлежи
на метрологична проверка. На същата дата 29.10.2018 г. е демонтиран стария
водомер, за който са дадени предписания, като е отразена метрологична
пломба/година М 02, от което следва, че същият е с метрологична пломба от 2002
г., както и показание на водомера 1419 куб.м. Отразени са данните на новия
водомер с метрологична пломба от 2018 г.и с номер ***.
На 11.12.2018 г. ответникът е депозирал в ищцовото дружество заявление, с което моли да се премахне
начислената сума в размер от 1300 лв. за изразходвана не по негова вина вода,
поради повреда между връзката с тръбите в къщата, която поведа е установена и
отстранена от служители от аварийна група на ищцовото
дружество. Посочва, че шахтата се намира в необитаем гараж, при което
ответникът не е могъл да установи повредата по – рано.
Приет е като писмено доказателство констативен протокол
от 13.12.2018 г., съставен от служители на ищцовото
дружество и подписан от тях и от ответника. В протокола е отразен фабричен
номер на водомер № *** с метр. пломба от 2018 г.-
годен с показание 5 куб.м. Посочено е, че на 13.12.2018 г. при извършване на
проверката в присъствието на Ф.П. – собственик във връзка със заявление,
подадено от него на 11.12.2018 г. се констатира, че къщата е водоснабдена посредством
СВО ¾ “ с монтиран на 29.10.2018 г. водомер. Старият водомер е
проверен с Протокол от 29.10.2018 г., като на 12.10.2018 г. са инкасирани 591
куб.м. след авария след водомер, като аварийна група е идвала 2 пъти за
отстраняване на теч. Посочено е, че ответникът е инвалид с отрязан крак.
На 17.12.2018 г. от ищцовото
дружество е изпратено до ответника писмо, с което го уведомяват, че е извършена
проверка, като е съставен гореописания протокол от 13.12.2018 г. Посочва се, че
съгласно чл.8, ал. 4 от ОУ за предоставяне на ВиК
услуги, водомерната шахта, сградната водопроводна
инсталация или вътрешна водоснабдителна мрежа след водомерния възел на
водопроводното отклонение са собственост на потребителя. Те се поддържат и
изграждат от и за негова сметка. Уведомява се ответникът, че поради възникнал
теч, след измервателния уред са натрупани задължения от 1318,73 лв., които
следва да се заплатят.
На 12.07.2019 г.
на ответника е връчена покана за доброволно плащане на ответника, който е
посочил, че има подадена жалба и няма отговор.
На 22.08.2019 г. е постановена от управителя на ищцовото дружество заповед за прекъсване водозахранването и каналното отклонение на абонат № ***.
Ищецът е представил и е приета като писмено доказателство
справка за извършено от ответника плащане в размер от 115 лв., като е отразено,
че с тази сума са погасени задължения само по първата процесна
фактура.
От разпита на св. Т.Ч. се установява, че същата е
отчитала процесния имот от юли 2017 г. до средата на
юли 2019 г. Посочва, че водомерът се намира в гараж в шахта, като в двора има и
друга къща, като понякога жена от другата къща е отваряла, като шахтата се
вдигала трудно. Посочва, че къщата няма звънец и по – често е звъняла на
телефона на ответника, който е инвалид и повечето пъти си е бил вкъщи, като се
е подписвал на карнетите. За месец септември 2018 г.
сочи, че е била в отпуск, а за август е отразила служебно, като не си спомня
причината за това. Октомври месец посочва, че е посетила имота, като ответникът
я чакал, за да разбере какво става, защото имало авария. Чакал я да погледне
водомера, като инкасаторът установила, че има много кубици, като той казал, че
имало авария. Св. Ч. посочва, че от него е разбрала, че е дошла аварияна група и е отстранила проблема. Отразяването „Не“
срещу датата посочва, че се дължи на обстоятелството, че там, където въвеждат
данните не са ги въвели на деня. Посочва, че ако аварията е преди водомера, то
няма как да се отчете. След ремонта
посочва, че е отишла да пломбира новия водомер– на 29.10.2018 г. Посочва, че 2 кубика са отчетени по стария
водомер. Относно датата 14.11.2018 г., когато е отразила показания на стария
водомер 1419 и смяна на водомера от 29.10.2018 г. посочва, че водомерът е
сменен от хора от аварийната група, поради и което по-късно е отразила смяната.
Показанията 1419 ги е видяла от сваления водомер.
Съдът счита, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства не се установява по безспорен начин, че на ответника за периода
от 13.09.2018 г. до 12.10.2018 г. е доставено количество питейна вода и е
отведена канална вода в претендирания обем от 591
куб. м. Последният реален отчет на водомера е от юли месец 2018 г., като за
месеците август и септември 2018 г. е начислявано служебно, без да се сочи
конкретна причина за това.
Особеният представител на ответника оспорва годността на
средството за търговско измерване, като в тежест на ищеца е указано, че следва
да установи при условията на пълно и главно доказване освен, че е доставило посочените в исковата
молба услуги в претендираните размери, то следва да
установи, че същите са отчетени от изправно измервателно устройство, както и че
се касае за авария след водомера, за отстраняването на която отговаря
потребителят. В случая при разпределената доказателствена
тежестта ищецът не установи, нито периодът, за който се претендира доставено
количество питейна вода и отведена канална вода по първата фактура, нито
изправността на средството за измерване – водомер с № *** с фабричен номер ***.
На 29.10.2018 г. на ответника е връчено известие за нередовен водомер, като в
протокола за подмяната му на същата дата е отразено, че метрологичната пломба
на демонтирания водомер с отчетени показания през процесния
период в общ размер от 593 куб.м. (591 куб. м. на 12.10.2018 г. и 2 куб.м. на
14.11.2018 г. ) е от 2002 г.
Регламентацията на
първоначалната и последващата проверка на средствата
за измерване е дадена в Закона за измерванията – чл.38-чл.46 от същия, като
според чл.43, ал.4 от ЗИ периодичността на последващите
проверки се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, която се обнародва в „Държавен вестник” и се
обявява в официалния бюлетин на агенцията. Такава заповед – Заповед
№А-441/13.10.2011г. е издадена и обнародвана в ДВ бр.85/01.11.2011г., като
съгласно приетия с нея списък последващите проверки
на водомери с посочени в списъка номинални разходи, следва да се извършват през
пет, съответно две години. Същевременно, с изменението на чл.34а, ал.1 от
Наредба № 4/2004г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (обн. в ДВ бр.63/2012г., в сила от 17.08.2012г.),
периодичните проверки на индивидуалните водомери като средства за измерване и
разпределение на изразходваното количество вода в сгради-етажна собственост, се
извършват през десет години. В карнетата е отразено, че водомерът е поставен през 2004 г.,
като същият е с метрологична пломба от 2002 г. Не се установява от датата на
монтажа да са извършвани периодични проверки, поради и което съдът приема, че
не се установява при условията на пълно и главно доказване, че към датата на
възникналия теч, водомерът, отчитащ показанията на доставените количества
услуги до ответника, не е представлявал годно средство за търговско измерване.
Приетите по
делото справки за начислени задължения представляват частни свидетелстващи
документи, които нямат материална доказателствена сила и са оспорени от ответника,
поради и което не може да се приеме, че същите установяват съществуването на
отразените задължения за доставка на питейна вода и отвеждане на канална
вода.
С оглед
на изложеното съдът приема, че не се установява при условието на пълно и главно
доказване, че за периода от 13.09.2018 г. до 29.10.2018 г. е доставено
количество питейна вода и е отведена канална вода от водоснабдения имот в обем
от 593 куб. м., поради и което искът за установяване на дължимост
на сумата от 1217,13 лв. – главница и обезщетение за забава в размер от 81,62 лв.
следва да се отхвърли. Установява се, че задължението за обезщетение
за забава е в по – голям размер, поради което с оглед диспозитивното
начало, то следва да се отхвърли изцяло предявения иск за установяване на
обезщетение за забава, както върху главницата от 1217,13 лв., така и върху
остатъчния размер от главницата до пълния претендиран
такъв.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че за периода
от 30.10.2018 г. до 30.08.2019 г. е доставено отразеното в карнетите
количество питейна вода и е отведена съответното количества канална вода,
измерени от годно средство за търговско измерване в размер от 51 куб.м. на обща
стойност от 119,48 лв., както и обезщетение за забава в размер от След депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, ответникът е извършвал плащания, като е заплатил обща
сума в размер от 115 лв., поради и което
в тази част претенцията на ищеца следва да се отхвърли, като погасена чрез
плащане в хода на процеса. За сумата от 4,48 лв. искът за установяване на дължимост на главницата следва да се уважи, като
основателен и доказан.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и по аргумент на противното от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК,
доколкото плащането е извършено след депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, то ще следва да се присъдят разноски в полза на ищеца,
съразмерно на отхвърлената поради плащане претенция и уважената такава.
Ищецът разноски в размер от 328,36 лв.
за заповедното производство и заплатените разноски в исковото производство в
размер от 75,10 лв.- държавна такса и 300 лв. –възнаграждение за особен
представител. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя и юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. т.е. общият размер
на разноските в исковото производство е 475,10 лв. В полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 26,27 лв. за заповедното производство и в размер на 38 лв. за исковото производство.
В тази връзка съдът счита, че не следва да се обсъждат възраженията за частично погасяване
по давност на исковите претенции и за частична отговорност на ответника, който
притежава 4/6 идеални части от имота.
Ето защо, предявеният главен иск е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен, ведно с искането за законна лихва. С оглед неоснователност
на главния иск, като неоснователен следва да се отхвърли и искът за обезщетение
за забава.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ф.М.П., ЕГН **********,***
дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250
сумата в размер на 4,48 лв. – главница, представляваща неплатена
сума за консумирана питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в гр. П. за период от 12.07.2019 г. до 28.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 03.10.2019 г. до окончателното й изплащане за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 16013 по описа за 2019 г. на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ
предявените от Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против Ф.М.П.,
ЕГН **********,*** искове за признаване на установено, че дължи сумата от общо
1332,13 лв. ( включваща сумата от1217,13 лв. поради недоказаност и 115 лв.
поради плащане в хода на процеса) – главница, представляваща неплатена сума за
консумирана питейна и отведена канална вода за обект, находящ
се в гр. П. за период от 30.10.2018 г.
до 12.07.2019 г.,
както и сумата в
размер от 81,62 лв.- мораторна
лихва към главницата за периода от 31.12.2018 г. до 31.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 03.10.2019 г. до окончателното й изплащане за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 16013 по описа за 2019 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Ф.М.П., ЕГН **********,*** да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 разноски по съразмерност,
както следва: сумата от 26,27 лв.- разноски по ч. гр. дело № 16013 по описа за
2019 г. на ПРС и сумата от 38 лв.- разноски в производството по гр.д. №
1806/2020 г. по описа на ПРС.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ