Решение по дело №782/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на М. АЛЖЕБАУИ Я., [държава], против Решение № 2329/07.03.2025 г. на П. на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

В жалбата се сочи, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Като основания за отказа в акта на административния орган били изложени съображения, че не били налице необходимите материалноправни предпоставки за предоставяне на бежански статут и хуманитарен статут. По-конкретно Държавната агенция за бежанците считала, че не можело да се направи обоснован извод за наличието на вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на [държава]. Макар административният орган да оценявал положението в страната като несигурно и напрегнато, той не определял насилието във всички части на страната като безогледно. Въз основа на това бил направен извод, че били налице предпоставките по чл. 8, ал. 8, респективно чл. 9, ал. 5 от ЗУБ – възможност за ползване на ефективна закрила в част от държавата на произход. Анализът на изложената в решението обстановка в [държава] бил направен въз основа на справки, съдържащи информация, която не била актуална към датата на вземане на решението. Административният орган формално цитирал информация за ситуацията в [държава], но пропуснал да обсъди приложимостта по отношение на жалбоподателя на хипотезата на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ, където се посочвало, че опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му. Ноторно известно обстоятелство за административния орган била влошената обстановка в [държава], настъпила през последните месеци. Светкавичното настъпление на бунтовниците, начело с движението „Хаят Тахрир аш-Шам“, превземането на редица ключови градове в цяла [държава] и свалянето на президента Б. А. довело до хиляди жертви от страна на цивилното население. Несигурността и размириците продължавали и никой не можел да предвиди как ще се развият събитията в [държава]. Твърди се, че поради обстановката в [държава], евентуалното връщане на жалбоподателя там щяло да застраши пряко негови основни права, като правото на живот и свобода, и щял да бъде изложен на риск от тежки посегателства. Неоснователни били доводите на административния орган по приложението на чл. 8, ал. 8 и чл. 9, ал. 5 ЗУБ. Цитира се част от позиция по връщането в Сирийска арабска република, публикувана от Върховен комисар на ООН за бежанците на 16 декември 2024 г. Заявява се, че жалбоподателят се страхувал за живота и здравето си, опасявал се да се завърне в страната си на произход, и считал, че посочените причини представлявали основание за предоставяне в негова полза на закрила по смисъла на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ. Твърди се също, че в оспореното решение административният орган не спазил императивното изискване на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, във връзка с чл. 7, ал. 2 от АПК, да обсъди всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на жалбоподателя, или с държавата му по произход, или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие, включително и дали е упражнявал дейности, чиято единствена цел е да получи международна закрила. По изложените съображения, оспореното решение се явявало незаконосъобразно на основание чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Като не обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства, в нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ, във вр. с чл.7, ал.2 от АПК и не съобразил последните настъпили събития в [държава], смяната на режима и изключително несигурната обстановка в страната, административният орган произнесъл своето решение при липса на мотиви и при съществено нарушение на административно-производствените правила. В него бил изложен преразказ на известни факти, но направените въз основа на тях изводи били напълно формални. Това не можело да се възприеме като надлежно мотивиране на издадения административен акт и било основание за отмяната му, което от своя страна като последица водело и до материалната му незаконосъобразност.

С оглед гореизложеното, жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното решение със законните последици от това.

 

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и посочва, че избягал от войната. Живеел в област, близо до израелската граница и там всеки ден имало бомбардировки и убийства. [държава] не била сигурна държава и не предоставяла сигурност на гражданите си.

 

Назначеният му процесуален представител поддържа така депозираната жалба и моли същата да бъде уважена.

 

Ответникът – П. НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ при Министерски съвет, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

 

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – [област], чрез представителя си в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира решението на административния орган за правилно и обосновано. Въз основа на доказателствата правилно било прието, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут.

 

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

С Молба рег.№ УП-35342/05.11.2024 г. по описа на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС) жалбоподателят е поискал предоставяне на закрила в [държава]. Желанието за предоставяне на международна закрила е потвърдено и в Молба вх.№ 4630/05.11.2024 г. по описа на РПЦ – [община]. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП-35342/05.11.2024 г., в който е вписан с М. АЛЖЕБАУИ Я., от мъжки пол, роден на [дата]. в [държава], [населено място], обл. Дараа, с идентичен постоянен адрес, [държава], етническа принадлежност - арабин, религия – мюсюлманин сунит, с основно образование, професия – строител, семейно положение - неженен, без документи за самоличност. В Приложение към регистрационния лист са вписани данни за близките на чужденеца – родители, братя, сестри - с отбелязване на имената им, годините им и къде се намират (по сведение на чужденеца, всички пребивават в [държава]). Личните данни на чужденеца са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

С Писмо рег. № УП-35342/12.11.2024 г. от Специализирана дирекция „М“ – ДАНС е изискано писмено становище по постъпилата от чужденеца молба за закрила. В писмо с рег. № [Наименование]/16.01.2025 г. на ИФ Директор на Специализирана дирекция „М“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в [държава] на жалбоподателя, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С жалбоподателя е проведено интервю на 12.02.2025 г., в което същият е потвърдил информацията, предоставена от него при попълване на регистрационния лист. Заявил, че никога не е използвал други имена или псевдоними, включително и с фалшиви документи. Не притежавал разрешение за пребиваване в държава-членка на Европейския съюз. За първи път напуснал [държава] през 2011 година. Отправил се легално към [държава], където останал около 10 години. През 2021 година бил принудително върнат обратно в [държава], тъй като, по думите му, по онова време ливанските разузнавателни служби връщали всички сирийски граждани обратно. През ноември 2024 година отново напуснал [държава], този път нелегално, и преминал в [държава]. В [държава] останал 5–6 дни, след което преминал в [държава] нелегално. Заедно с група от около 27 души трябвало да достигнат до [област], но били задържани от полицията. Не знаел дали е имал възможност да подаде молба за международна закрила в [държава]. Не притежавал издадени документи от турските власти. Посочил като причина за напускането на [държава] това, че сирийските граждани били връщани обратно в [държава] и съществувал расизъм спрямо тях. Последният му адрес в [държава] бил в [населено място], област Дараа. Там живял до напускането на страната. В района нямало представителства на международни организации като ВКБООН, Червения кръст или Червения полумесец. Притежавал само сирийско гражданство. Нямал разрешение за пребиваване в друга държава-членка на ЕС и не бил подавал молба за международна или друга форма на закрила. Не бил арестуван или осъждан в родината си или в друга държава. Посочил, че принадлежи към арабската етническа група и че не е имал проблеми поради тази си принадлежност. Бил мюсюлманин-сунит и не съобщил за религиозно обусловени проблеми. Нямал проблеми с официалната власт в [държава], не бил член на политически партии или организации, не участвал в религиозни общности, секти или подобни структури. През 2011 година заминал за [държава], тъй като не желаел да постъпи в армията на фона на съществуващото военно положение и конфликт между редовната армия и Свободната армия в неговия район. Получил призовка за постъпване в редовната армия на [възраст] възраст. Докато пребивавал в [държава], понякога се връщал в [държава] само за по няколко дни, за да посети родителите си. При едно от тези връщания получил призовка за казарма и повече не се върнал. Заявил, че при мирна обстановка би постъпил в армията, но при съществуващите обстоятелства отказал. Отново напуснал [държава] поради липсата на сигурност – имало чести кражби и отвличания, извършвани от неизвестни въоръжени банди. Посочил, че няма спокойно място в [държава] и че проблемите със сигурността обхващат цялата страна. Нямало конкретна заплаха, насочена лично срещу него. Не бил жертва на насилие. Не бил пряк свидетел на въоръжени действия или сражения, тъй като напуснал страната през 2011 година. Между 2021 и 2024 година не присъствал на бойни действия, но ежедневно се чували изстрели в селото и имало убити. Нямал роднини, които да са пострадали в резултат на въоръжени действия, но негови приятели били убити в и около [населено място] през годините, когато той се намирал в [държава]. Посочил, че в момента никоя групировка или официална власт не контролира селото му. Не бил влизал във взаимоотношения с представители на въоръжени групировки. Споменал за последен случай на инциденти със сигурността преди около месец, свързан с отвличания. Последната бомбардировка, за която знаел, се случила преди около три–четири години. Заявил, че отдавна искал да напусне [държава], но не разполагал с необходимите финансови средства. Не би се завърнал в родината си при настоящата ситуация, но ако настъпели сигурност и стабилност, би обмислил такова връщане. Баща му, майка му, пет сестри и един брат се намирали в [държава], в [населено място], и по негови думи не срещали проблеми. Те не напуснали страната поради липса на финансова възможност. Чужденецът подал молба за международна закрила в [държава], тъй като според него производството по такава молба се развивало бързо. Също така бил сгоден в [държава] и целял събиране на семейството. Уточнил, че не е [семейно положение], но е сгоден от около година и половина.

С Решение № 2329/07.03.2025 г. Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на 19.03.2025 г. на чужденеца срещу подпис и при налично удостоверяване, че е запознат с текста на същото на език, който разбира, потвърдено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 27.03.2025 г. и регистрирана с вх.№ УП-35342/27.03.2025 г. по описа на ДАБ при МС.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на жалбоподателя като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от ДАНС, съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ. В действителност това становище е задължително за органа, който действа в условията на обвързана компетентност, но в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. Подобно възражение не е обективирано, като изрично е посочено, че следва да бъде предоставена закрила в [държава] на лицето, в случай че то отговаря на условията на ЗУБ. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба органът изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на което се посочват от молителя факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същия е предоставена възможност да даде подробни обяснения. По време на интервюто, проведено в присъствието на интервюиращия орган и преводач /чл. 63а, ал. 6 ЗУБ/ и удостоверено с подписите на същите /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/, е съставен протокол /чл. 63а, ал. 3 ЗУБ/, в който е отразено, че молителят е изложил всички причини, поради които е напуснал страната си и не желае да се върне в нея, като същият се е подписал и под изявлението, че текстът е преведен на разбираем за него език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/.

Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ за вземане на решение /чл. 74, ал. 1 ЗУБ/. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/. Взето е решение, с което на жалбоподателя се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ/.

Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето и да представляват предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

На трето място, следва да се извърши преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.

В случая от компетентния орган е извършена преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да му бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в [държава] се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. първо ЗУБ/. В конкретния случай чужденецът не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1, във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не се установява той да е бил обект на персонализирана репресия или друга форма на преследване от страна на държавните органи в [държава]. Няма данни да е бил арестуван, осъждан, малтретиран, заплашван или подложен на насилие. Не се твърди да е бил свидетел на конкретни военни действия или да е имал каквито и да било проблеми, свързани с етническата или религиозната си принадлежност. Не се сочи и участие в политически или други дейности, които биха могли да предизвикат интерес или репресии от страна на властите. Напротив, в хода на интервюто чужденецът изрично заявява, че няма проблеми с официалните органи в страната си и че не е търсен от тях. Чужденецът е с * народност и изповядва *, като категорично посочва, че не е бил дискриминиран или преследван поради тези обстоятелства. Не се установява да принадлежи към определена социална група по смисъла на закона – не е част от малцинствена секта, уязвима общност или друга група, подложена на системни репресии. Не е посочил да има политически убеждения, нито участие в политически структури или прояви, които да го поставят в риск от репресии. Допълнително следва да се отчете, че чужденецът е напуснал [държава] през 2024 г. не поради конкретна заплаха за личната му сигурност, а поради влошената икономическа и социална обстановка в страната. В изявленията си той сочи липсата на сигурност, наличие на престъпност (в т.ч. кражби и отвличания) и общо чувство на несигурност, като уточнява, че би се върнал в родината си при наличие на стабилност. Очевидно е, че мотивите за напускането на страната не са свързани с индивидуално преследване, а по-скоро с обективната хуманитарна и икономическа ситуация, която засяга значителна част от населението на [държава]. Следва да се подчертае, че подобни обстоятелства – свързани с обща нестабилност, липса на сигурност или тежки икономически условия – не представляват преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Не на последно място, съдът отчита обстоятелството, че чужденецът е пребивавал продължително време – общо десет години – в трета държава, а именно в [държава], от което следва, че същият е разполагал с реална възможност да потърси закрила в трета безопасна държава, съгласно чл. 13 от ЗУБ, което допълнително поставя под съмнение необходимостта от предоставяне на бежанска закрила от страна на [държава].

В този смисъл правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ/.

По отношение на обстановката в [държава] към днешна дата съдът взе предвид и информацията от общодостъпни източници за актуалното положение в държавата след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А.. В актуалния новинарски поток за тази страна е налице информация за възникнала в началото на март 2025 г. ситуация на конфликт, изразяващ се във въоръжени сблъсъци. Следва обаче да се има предвид, че тези обстоятелства са се случили в крайбрежната провинция Латакия, както и в Тартус и Хама, в Западна [държава], като има и данни за жертви сред цивилното население, повечето от които алевити. Според данните в някои медии (вж. DW, БТА, 24 часа, [интернет адрес], [Наименование], [интернет адрес] и др.) в [държава] са загинали стотици лица в сражения между сирийските сили за сигурност и привърженици на бившия президент А., като около 300 от тях са били участници в сраженията. Посочва се, че официалната сирийска власт е положила усилия за овладяване на положението. Данни в тази връзка се съдържат в представената по делото Справка вх.№ МД-02-200/08.04.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, съгласно които лидерът на [държава] А. ал Шараа е обещал да потърси отговорност на всеки, замесен в нараняване на цивилни след дни на сблъсъци, при които се твърди, че сирийските сили за сигурност са убили стотици цивилни от алауитското религиозно малцинство, и обявява, че е била сформирана независима комисия, която да разследва нарушенията срещу цивилни и да идентифицира отговорните за тях. Следва да се има предвид фактът, че изложеното е спорадичен проблем със сигурността и че конфликтът не е обхванал значителни територии от [държава]. За да се приеме, че е налице преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, изразяващо се в насилие, същото следва да е изключително и на цялата територия на съответната държава, което не се установява в случая. Ето защо, съдът приема, че настъпилите нови обстоятелства не водят до извод за съществена промяна в обществено-политическия живот в [държава], която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в [държава] са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Данните от различните информационни източници не сочат към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

Съдът счита и че липсват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ с оглед факта, че установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че оспорващият е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция или поради тежки посегателства като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне; или наказание.

Съдът намира, че по отношение на жалбоподателя не са налице и предпоставките за предоставяне хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

В тази част на обжалваното решение, при позоваване на Справка вх.№ МД-02-60/29.01.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, след като е обсъдил обстановката в страната на произход на чужденеца, административният орган е извършил преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009 г. на СЕС, по тълкуването на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, както и относно съдържанието на предоставената закрила във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива и е приел, че по отношение на търсещия закрила не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Посочил е, че споделеното в справката насочва на реалистични очаквания за затихване на конфликта в [държава]. В конкретния случай нямало добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата. За да били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие следвало да е изключително, каквото всъщност не било. Не се установявало спрямо заявителя да били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата си по произход, той щял да бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.

Съдът намира, че в тази му част решението е подробно мотивирано, като формираните от административния орган съображения, относими към датата на издаване на оспорения акт, се явяват правилни и обосновани. Същите са съобразени с изложената бежанска история, която е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] като цяло и с тази в провинцията, в която е живял жалбоподателят, както и с личното му положение.

Нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с член 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011г. Със свое Решение от 17.02.2009г. по дело № [Наименование]/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на член 15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] е налице конфликт, който да достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в конкретен регион на тази страна, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си.

Видно от информацията в приложената по административната преписка справка и в представената в хода на съдебното производство справка от 08.04.2025 г., в периодите преди и около изготвянето им в [държава] са били налице проблеми, свързани със сигурността. Това обаче е било явно по-изразено само в отделни области (провинции), докато в други ситуацията в последните години е била сравнително спокойна на фона на общото положение в страната. Наред с тези обстоятелства съществува и възможност за вътрешно разселване. Налице са данни, според които новите управляващи са съсредоточени върху възстановяването на [държава] и нейните институции след отстраняването от власт на Б. А.. Президентството обявява сформирането на комисия от експерти, натоварена с изготвянето на конституционната декларация, регулираща преходната фаза в [държава]. Има и информация за проведената в Дамаск конференция за национален диалог, очертаваща пътя за новата [държава]. Към 3 април 2025 г. Върховният комисариат за бежанците на ООВ изчислява, че считано от 8.12.2024г., около 372 550 сирийци са преминали обратно в [държава] от съседни страни. По отношение на вътрешното разселване, според последни данни, към 27 март 2025 г. 1.05 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, а в момента в [държава] остават още около 674 000 вътрешно разселени лица. Посочено е също, че по отношение на последните политически събития в [държава], на 29 март 2025г. временният президент А. ал Шараа обявява сформирането на ново правителство, поставяйки акцент върху единството за възстановяване на държавата.

Предвид информацията в справките и данните от други общодостъпни източници на информация, съдът приема, че като цяло е налице подобряване на общата обстановка в [държава]. Поемането на държавната власт в страната от нови субекти не променя положението в негативна насока, доколкото от данните става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по- скоро положителни и според данните от последните седмици от общодостъпни информационни канали, тенденциите за подобряване на общото положение в [държава] се запазват. Налице са и данни за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А..

На фона на гореизложеното, информациите в медийното пространство и данните за въоръжени сблъсъци в крайбрежни райони на [държава] в началото на март 2025 г., не могат да обосноват извод за наличие на цялата територия на тази държава на фактически обстоятелства, които да са основание за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ в случая. Общото положение в [държава] е по-скоро обнадеждаващо, що се отнася до обстановката със сигурността в повечето области на страната и спазването на правата на човека на фона на положението в [държава] до 8 декември 2024 г., когато се стигна до смяната на властта там. От така установеното в справките на ДАБ и от общодостъпната информация от други източници, става ясно, че дори да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно, не може да се счита, че със самото си присъствие в населено място, различно от родното му, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт. Макар обстановката в части от страната по произход на оспорващия да остава сложна и опасна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Видно от изложеното по време на проведеното с жалбоподателя интервю, той е нямал взаимоотношения с армията и полицията, и не е извършвал политическа или друга рискова дейност. Следователно не може да се направи извода, че личното и общественото му положение предполагат същият да е в рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на общата обстановка в [държава] и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. По смисъла на т. 39 от горецитираното решение на съда в [държава], за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е от данните от приложените справки на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ и от другите източници на информация.

Въз основа на тези изложени съображения съдът приема, че за оспорващия не се установява наличие на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ нито към момента на издаване на оспореното решение, нито към настоящия момент. Не се установява и да е налице и реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, вследствие на събития, настъпили след напускане на държавата му по произход (чл. 9, ал. 3 ЗУБ).

Предвид наличната информация за актуалното положение в [държава] към датата на произнасяне на ответника, следва да се посочи, че тази информация е обсъдена и анализирана от административния орган. В тази връзка неоснователно в жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на процесното решение, поради липса на мотиви в него относно съществуваща възможност жалбоподателят да пътува в [държава] и да се установи в конкретен регион на страната. Тук трябва да се отбележи и че доводите в жалбата в насока евентуалната невъзможност за пътуване между населените места в [държава] и за невъзможност за установяване в дадено населено място там, не се подкрепят с доказателства, каквито съгласно член 4, параграф 2 вр. с параграф 1 във връзка с член 8, параграф 2 и параграф 1 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година, държавата-членка може да счита за необходими при преценяването на молбата за международна закрила. При това положение не може да се сподели твърдението, че решението е издадено в нарушение на член 8, параграф 2 от посочената директива, в това число и с оглед вземането под внимание на общите условия в достъпните сирийски провинции и личните обстоятелства на кандидата за закрила, по смисъла на посочената норма.

Съдът намира за правилен и извода на административния орган, че по отношение на жалбоподателя не са налице и основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Последният не е заявил член на семейството му да е с предоставена международна закрила, нито молбата му за закрила е обоснована с други причини от хуманитарен характер.

Предвид всичко изложено и с оглед актуално положение в [държава] към днешна дата, съдът прави заключение, че при издаване на решението си административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административно производствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона, поради което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. АЛЖЕБАУИ Я., [държава], против Решение № 2329/07.03.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на [държава] в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.