Решение по адм. дело №475/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.53б, ал.5, т.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), вр. чл.39, ал.3 от НАРЕДБА № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /по-долу Наредбата/.

Делото е образувано по жалба от Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“, със седалище и адрес на управление гр. София, Р. С., бул. „Княгиня Мария-Луиза" №110, [ЕИК], представлявана от генералния директор инж.Вецков, чрез пълномощника инж. Й. Р., директор на поделение Железопътна секция гр.Горна Оряховица, против Заповед № КД-14-7/08.04.2025 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ за отстраняване на явна фактическа грешка в кадастралната карта и кадастрални регистри /КККР/ на гр. Белене, с. Бяла вода, с. Деков, с. Татари, в частта с която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастрални регистри на село Татари, община Белене, точка IV, и се моли да се отмени като незаконосъобразна в тази  част, поради издаването  в противоречие с материалния закон.В жалбата се твърди, че с посочената заповед, обнародвана в ДВ бр. 36/29.04.2025 г. на основание чл.53б, ал.5, т.2 от ЗКИР и във връзка със заявление на Областно пътно управление – Плевен /ОПУ/, и за отстраняване на явна фактическа грешка, е одобрено изменението в КККР на гр. Белене, община Белене; село Бяла вода, община Белене; село Деков, община Белене; село Татари, община Белене. Със заповедта е извършена промяна в границите на съществуващи обекти в КККР, нанесени са нови обекти в КККР,и са заличени обекти от КККР.

В жалбата се твърди, че съгласно Акт за публична държавна собственост /АПДС/ № 9527/05.12.2023 г. поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на село Татари, с площ 42 200 кв.м, е с начин на трайно ползване „за линии па релсов транспорт“, представляващ част от 241-а жп линия Ореш-Белене. Съгласно графа 10 от АПДС № 9527/05.12.2023 г. на Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“ за поземления имот са предоставени права за неговото управление. Съгласно скица на поземлен [имот номер]- 1232360/20.11.2023 г. поземлен имот с [идентификатор] трайното предназначение на територията на имота е: Територия на транспорта. Начинът на трайно ползване е: за линии на релсов транспорт. Съгласно Заповед № КД-14-7/08.04.2025 г. на Изпълнителния директор на АГКК, точка IV, за село Татари, община Белене по точка 3 се заличава поземлен [имот номер] с площ 42200 кв.м за линии на релсов транспорт, собственост на държавата чрез ДП Национална компания „Железопътна инфраструктура“ и съобразно точка 1 от същия раздел IV, Село Татари, се нанасят нови обекти в КККР: - поземлен имот с [идентификатор], с площ: 34 767 кв.м, за линии на релсов транспорт, държавата чрез ДП Национална компания „Железопътна инфраструктура“, и - поземлен имот с [идентификатор] с площ: 4360 кв.м, за линии на релсов транспорт, държавата чрез ДП Национална компания „Железопътна инфраструктура“. С одобреното по този начин изменение на КККР за село Татари, касаещо ПИ с [идентификатор], отредено за публична държавна собственост с начин на трайно ползване: „за линии на релсов транспорт“, представляващо част от 241-а жп линия Ореш- Белене, се изземват 3 073 кв.м от имота. Одобрявайки по този начин изменението в кадастралната карта и кадастрални регистри на село Татари, община Белене, област Плевен за [ПИ], Изпълнителния директор на АГКК всъщност създава в кадастралната карта два имота с нови идентификатори ([ПИ] и 72170.170.187), при което лявата половина на релсовия път по посока нарастване на километража от км 2+030 до км 2+427 остава в съседния [ПИ], собственост на ИА „Пътища“. В случая нарушени са разпоредби на Закона за железопътния транспорт /ЗЖПТ/ - „Чл. 3. (1) Обектите на железопътната инфраструктура и земята, върху която са изградени или която е предназначена за изграждането им, са публична държавна собственост, а ползването им се осъществява от Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НК "ЖИ") или от търговци, получили концесия, при условията и по реда на Закона за концесиите.“; Чл. 4. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г.) Зоната за отчуждение на железопътната инфраструктура е площта, необходима за разполагане на земното платно, елементите на железопътната инфраструктура и въздушното пространство над нея, определени в проект. Минималната зона на отчуждение е 6 м от крайната релса, мерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на железопътния път.“; т.1 на § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за железопътния транспорт - отнасяща се до видовете обекти на железопътна инфраструктура.

Съгласно Акт за публична държавна собственост № 9523/05.12.2023 г. поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на село Татари, с площ 5 134 кв.м., е с начин на трайно ползване „за линии на релсов транспорт“, представляващ част от 241-а жп линия Ореш - Белене. Съгласно графа 10 от АПДС № 9527/05.12.2023 г. на Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“ за поземления имот са предоставени права за неговото управление. Съгласно скица на поземлен [имот номер]-1232352/20.11.2023 г. поземлен имот с [идентификатор] трайното предназначение на територията на имота е: Територия на транспорта. Начинът на трайно ползване е: за линии на релсов транспорт. Съгласно Заповед № КД-14-7/08.04.2025 г. на Изпълнителния директор на АГКК, точка IV, За село Татари, община Белене по точка 2 се променят границите на съществуващия поземлен [имот номер] за линии на релсов транспорт, собственост на държавата, чрез ДП Национална компания „Железопътна инфраструктура“ с площ преди промяната: 5 134 кв.м, след промяната с площ: 4 979 кв.м. С одобреното по този начин изменение на КККР за село Татари, касаещо промяна в границите на ПИ с [идентификатор], отредено за публична държавна собственост с начин на трайно ползване: „за линии на релсов транспорт“, представляващо част от 241-а жп линия Ореш- Белене, се изземват 155 кв.м. от имота от км. 1+590 до км 1+657. Одобрявайки по този начин изменението в кадастралната карта и кадастрални регистри на село Татари, община Белене, област Плевен за [ПИ], Изпълнителния директор на АГКК всъщност намалява в кадастралната карта квадратурата на имот с идентификатор [ПИ] с 155 кв.м., която квадратура преминава към съседния ПИ с [идентификатор], собственост на ИА „Пътища“. Сочи като нарушени същите разпоредби на ЗЖПТ, които сочи и за предходния имот.

Имотите са отразени така, че не е спазен и сервитута, което противоречи и на минималните 6 м от крайна релса (чл.4, ал.2 от Закона за железопътния транспорт).

Съобразявайки се с тези разпоредба и данните от Актовете за публична държавна собственост с №№ 9527 [рег. номер] 05.12.2023 г., в които недвижимите имоти с идентификатори 72117.170.185 и 72117.170.183 са държавна публична собственост с трайно предназначение на територията: „за линии на релсов транспорт“, предоставена за управление на Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“, Изпълнителния директор на АГКК е следвало в случая да откаже приемането на проект за изменение на кадастралната карта и кадастрални регистри.

Моли да се постанови решение, с което да се отмени като незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон Заповед № КД-14-7/08.04.2025 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, обнародвана в ДВ бр. 36/29.04.2025 г., издадена на основание чл.53б, ал.5, т.2 от ЗКИР във връзка със заявление на Областно пътно управление - Плевен за отстраняване на явна фактическа грешка, в частта от заповедта, касаеща точка IV за одобреното изменение в кадастралната карта и кадастрални регистри на село Татари, община Белене и да се върне преписката за извършване на съответните административно-процесуални действия.Претендира разноски.

Ответникът и заинтересованите страни, в дадения срок не са подали писмен отговор на жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява. В постъпило писмено становище /л.270/ чрез юрк.Р. /пълномощно на л.46/ изразява становище да се уважи жалбата, като си присъдят разноски.Представя списък за разноски.

В съдебното заседание, ответникът в настоящето производство - ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯТ ДИРЕКТОР НА АГКК – СОФИЯ – редовно уведомен по реда на чл. 138, ал. 2 от АПК, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по делото.

За заинтересованата страна ОБЩИНА БЕЛЕНЕ – редовно уведомена по реда на чл. 138, ал. 2 от АПК, не се явява представител.

Заинтересованата страна АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ – редовно уведомена по реда на чл. 138, ал. 2 от АПК, се представлява от юрисконсулт С. В.. Счита Заповед № КД-14-7 от 08.04.2025 на Изпълнителния директор на АГКК за правилна и законосъобразна. Тя е издадена в резултат на предприети от Агенция „Пътна инфраструктура“ стъпки за изменение на кадастралната карта на село Татари като целта на проекта за изменение на кадастралната карта е да се нанесе обхвата на път II-52 съгласно изискванията на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Закона за пътищата, съгласно който пътищата имат основни елементи, които са обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности, като ал. 2 казва какво е обхватът на пътя. Това е площта, върху която са разположени земното платно и ограничителните му ивици от двете му страни заедно с въздушното пространство над него на височина определена с нормите за проектиране на пътищата. Тази корекция се е наложила в резултат на некоректно изготвяне на карта за възстановена собственост, която е била изготвена през 2000 г.-2001 г. Предприетите стъпки за изменение на кадастралната карта са в изпълнение на разпорежданията на Закон за пътищата и Закона за кадастъра и имотния регистър.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Оспорената заповед е обнародвана в ДВ, бр.36/29.04.2025 г. /л.л.4-10/, а жалбата е подадена на 27.05.2025 г. директно в съда, видно от вх.№ на съда на л.2.

По отношение срока на обжалване е приложима разпоредбата на чл.53б, ал.7 от ЗКИР: „Заповедта по ал. 7, т. 2 се съобщава по реда на чл. 35, ал. 3 и подлежи на обжалване в 30-дневен срок от обнародването й в "Държавен вестник" по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд по местонахождение на имота.“ Доколкото заповедта попада в хипотезата на чл.53б, ал.7, т.2 от ЗКИР – засяга повече от 50 имота и е издадена от изп.директор на АГКК, срокът за обжалване е 30-дневен от обнародването в ДВ.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд. По отношение на наличието на правен интерес от търсената защита съдът съобразява следното:

Видно от жалбата, с нея се оспорва цялата т.IV от заповедта, касаеща землището на с.Татари. В тази точка IV има три отделни точки, означени с арабски цифри, а именно т.1 – нанасяне на нови обекти в КККР, т.2 – промяна в границите на съществуващи обекти в КККР, и т.3 – заличени обекти в КККР. По всяка от тези точки са описани няколко или множество имоти, които са индивидуализирани с площ, собственост и идентификатор. НКЖИ има право на управление само върху част от описаните имоти. За същите, както и по отношение на имотите, на които площта се увеличава за сметка на имотите, управлявани от НКЖИ – това са имотите на ИА „Пътища“, НКЖИ има правен интерес да обжалва заповедта. Правен интерес съгласно тези критерии е налице по т.1 – относно нови обекти - имоти с идентификатори 72117.170.186 и 72117.170.187, които НКЖИ управлява; по т.2 – относно имоти с идентификатори 72117.154.7, 72117.170.4 и 72117.170.5, които са на ИА „Пътища, и относно имот с [идентификатор], който се стопанисва от НКЖИ; по т.3 – относно ПИ с [идентификатор], който НКЖИ управлява; По отношение на останалите посочени в заповедта имоти /същите са общо 24 на брой, а посочените с правен интерес са седем на брой/ дружеството няма правен интерес да обжалва заповедта, доколкото същите имоти принадлежат на трети лица. В тази  част жалбата следва да се остави без разглеждане, а делото – да се прекрати.

Разгледана по същество, жалбата в допустимата  част е частично основателна.

От представените доказателства се установява следното:

Като възложител АПИ – ОПУ Плевен е възложила на „Пътпроект“ ЕООД /изпълнител/ да изготви Проект за изменение на кадастралната карта за обект: Основен ремонт на път II-52 от км 64+550 до км 102+690.26 = км 102+724, землище на с.Татари, общ.Белене, обл.Плевен /л.148 и сл./. В обяснителната записка на същия проект /л.л.150-151/ се сочи, че е възложено изготвяне на технически проект за извършване на основен ремонт на пътя. Съгласно техническото задание на проекта е необходимо да се направи геодезическо заснемане на съществуващия път, в това число и неговия обхват, съгласно Закона да пътищата. На база заснемането е установена ЯФГ в границите на [ПИ], 72117.170.4 и 72117.170.5. Изменението на КККР в землището на с.Татари засяга 23 имота. Посочено е още, че [ПИ] се разделя на два нови ПИ - 72117.170.186 и 72117.170.187.

Съгласно същата обяснителната записка на проекта, последният е изработен от инж. М. Р., вписана в регистъра на правоспособните лица със заповед № РД-15-128 от 16.08.2022 г. на изп.директор на АГКК. Цитираната заповед е приложена на л.174. Приложена е и застрахователна полица за професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството, със застрахован „Пътпроект“ ЕООД /л.л.175-180/.

С протокол №21-3233-04.09.2024 /л.л.55-56/ на комисия, назначена със заповед № РД-14-87/02.05.2023 г. на изп.директор на АГКК е констатирала, че картата на контактната зона е изработена в съответствие с чл.81а, ал.3-5 от Наредбата; списъкът на засегнатите имоти е съставен в съответствие с изискванията на чл.81а, ал.6 от Наредбата; проектът за изменение на КККР на недвижимите имоти е изработен съгласно чл.75 от Наредбата. Решено е всички установени несъответствия да бъдат отстранени, съгласно решенията на комисията и обективирани в Приложение №1, неразделна част от протокола; проектът за изменение на КККР, засягащи имоти с идентификатори 72117.154.7, 72117.170.4 и 72117.170.5 по КККР на с.Татари, общ.Белене за отстраняване на ЯФГ по заявление вх.рег.№01-322543-12.06.2024 г. да се приеме от СГКК Плевен. Списък на имотите, които представляват ЯФГ и подлежат на обезщетение по реда на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ представлява приложение № 2 към същия протокол. Посочените приложения са приобщени на л.л.56-58 от делото.

АПИ е подала заявление за нанасяне на установени непълноти или грешки или ЯФГ в КККР вх.№01-597797-30.10.2024 г. /л.л.71-74/. Същото е подадено чрез директора на ОПУ Плевен /л.75, гръб/. Приложено е удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР № 25-276581-24.10.2024 г. /л.77/, ведно с Приложение към същото /л.л.78-80/.

В обяснителната записка /л.82/, отново се посочва, че обекта е основен ремонт на път II-52, участък от км 64+550 до км 102+690.26 = км 102+724, съдържание – Геодезическа основа и геодезическо заснемане, част геодезия, фаза технически проект /л.82/. Приложени са резултати от GPS измервания /л.л.83-91/, изравнение на геометрична нивелация /л.л.92-108/, справочен регистър на точките от работната геодезическа основа /л.л.109-110/, скици /л.л.111-113/, справочен регистър на заснетите подробни точки /л.л.114-130/ и пр. Видно от приложеното по делото писмо на ОДЗ Плевен от 20.11.2024 г. /л.69/, е че ОДЗ съгласува изработени проекти за отстраняване на ЯФГ в контактните зони, включително в землището на с.Татари.

В ДВ, бр.110/31.12.2024 г. е направено обявление /л.67, т.63/, че АГКК започва производство по изменение на КККР, включително за ПИ с идентификатори 72117.170.185 и 72117.170.183. Няма данни да е изразено становище по проекта съобразно дадената възможност.

Издадена е процесната Заповед № КД-14-7/08.04.2025 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър за отстраняване на явна фактическа грешка в КККР на гр. Белене, с. Бяла вода, с. Деков, с. Татари /л.л.59-65/. В т.IV с.Татари е посочено: 1. Нанасяне на нови обекти в КККР: поземлен имот с [идентификатор], с площ: 34 767 кв.м, за линии на релсов транспорт, Държавата чрез ДП Национална компания „Железопътна инфраструктура“; поземлен имот с [идентификатор] с площ: 4360 кв.м, за линии на релсов транспорт, държавата чрез ДП Национална компания „Железопътна инфраструктура“. В т.2 е посочено, че поземлен имот с [идентификатор] за линии на релсов транспорт, собственост на Държавата чрез ДП Национална компания „Железопътна инфраструктура“, площ преди промяната: 5134 кв.м, площ след промяната: 4979 кв.м.; посочени са и ПИ с идентификатори 72117.154.7, 72117.170.4 и 72117.170.5, чиято площ се увеличава; В т.3 е посочено, че се заличава поземлен [имот номер] с площ 42200 кв.м за линии на релсов транспорт, собственост на Държавата чрез ДП Национална компания „Железопътна инфраструктура“.

Видно от приложения по делото Акт за публична държавна собственост № 9523/05.12.2023 г. /л.11/, е, че поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на село Татари, с площ 5 134 кв.м., е с начин на трайно ползване „за линии на релсов транспорт“, представлява част от 241-а ж.п. линия Ореш - Белене. Съгласно т.10 от същия, на Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“ за поземления имот са предоставени права за неговото управление.

Съгласно АПДС № 9527/05.12.2023 г. /л.12/ поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на село Татари, с площ 42 200 кв.м., е с начин на трайно ползване „за линии на релсов транспорт“, представлява част от 241-а ж.п. линия Ореш - Белене. Съгласно т.10 от същия, на Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“ за поземления имот са предоставени права за неговото управление.Приложени са и посочените в жалбата скици на имотите преди промяната /л.л.13-14/.

Видно от заключението на ВЛ по назначената по делото СТЕ, е че относно задачата на комбинирана скица за ПИ с [идентификатор] да нанесе кадастралните граници на имота преди и след одобряване изменението на КККР със Заповед № КД-14-7/08.04.2025 г. на Изпълнителния директор на АГКК. В случай, че те се различават да защрихова разликата и да посочи нейната площ/квадратура. На Приложение №1-1, Приложение №1-2, Приложение №2-1 и Приложение №2-2 в зелен цвят са нанесени кадастралните граници на ПИ с [идентификатор] /стар/ преди одобряване изменението на КККР със Заповед № КД-14-7/08.04.2025 г. на Изпълнителния директор на АГКК. На същите приложения със син цвят са обозначени новообразуваният ПИ с [идентификатор], а с червен свят новообразувания ПИ с [идентификатор]. Със светло син цвят са защриховани разликите в границите на стар ПИ с [идентификатор] преди и след одобряване изменението на КККР със Заповед № КД-14-7/08.04.2025 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Разликите са в два участъка, като площта им съответно [рег. номер].м и 42 кв.м. -Приложение №1-2.

На Приложение №1-1, Приложение №1-2, Приложение №2-1 и Приложение №2-2 в светло кафяв цвят е обозначено местоположението на релсовия път от GPS измерванията на 26,27.09.2025 г. и 08.10.2025 г. и предоставения в отговор на писмо Изх.№39-2304/23.09.2025 г. до Генералния директор на Национална компания „Железопътна инфраструктура" километраж от ГИС на НКЖИ.

Съгласно чл. 4, ал.2 от ЗЖПТ „Зоната за отчуждение на железопътната инфраструктура е площта, необходима за разполагане на земното платно, елементите на железопътната инфраструктура и въздушното пространство над нея, определени в проект. Минималната зона на отчуждение е 6 м от крайната релса, мерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на железопътния път.“

Видно от Приложение №1-2, при одобряване изменението на КККР със Заповед № КД-14-7/08.04.2025 г. на Изпълнителния директор на АГКК. за ПИ със стар [идентификатор] в участъка на GPS т.56 до GPS т.64, изискванията на чл.4, ал.2 от ЗЖПТ не са спазени. В този участък разстоянието от крайната южна релса е по-малко от 6 м.

Относно задачата - в комбинирана скица за ПИ с [идентификатор] да нанесе кадастралните граници на имота преди и след одобряване изменението на КККР със Заповед № КД-14-7/08.04.2025 г. на Изпълнителния директор на АГКК. В случай, че те се различават да защрихова разликата н да посочи нейната площ/квадратура. На Приложение №3 и Приложение №4 в червен цвят са нанесени кадастралните граници на ПИ с [идентификатор] преди одобряване изменението на КККР със Заповед № КД-14-7/08.04.2025 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Със светло син цвят е защрихована разликата в границите на ПИ с [идентификатор] преди и след одобряване изменението на КККР със Заповед № КД-14-7/08.04.2025 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Разликата е с площ от 155 кв.м. - Приложение №3. На Приложение №3 и Приложение №4 в светло кафяв цвят са обозначени местоположението на релсовия път от GPS измерванията на 08.10.2025 г. и предоставения в отговор на писмо Изх.№39-2304/23.09.2025 г. до Генералния директор на Национална компания „Железопътна инфраструктура” километраж от ГИС на НКЖИ.

При одобряване изменението на КККР със Заповед № КД-14- 7/08.04.2025 г. на Изпълнителния директор на АГКК, за ПИ с [идентификатор], видно от Приложение №3, при одобряване изменението на КККР със Заповед № КД-14-7/08.04.2025 г. на Изпълнителния директор на АГКК, в участъка на GPS т.75 до GPS т.76, изискванията на чл.4, ал.2 от ЗЖПТ са спазени. В този участък разстоянието от крайната южна релса е по-голямо от 6 м.

Съдът кредитира заключението на ВЛ, като вярно, обективно и компетентно

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл.54, ал.5 от ЗКИР, доколкото съгласно тази разпоредба в случаите на чл. 51, ал. 5 измененията в кадастралната карта и
кадастралния регистър на недвижимите имоти се одобряват със заповед на
изпълнителния директор, която се обявява на заинтересованите лица по реда на чл. 35, ал. 3. Разпоредбата на чл.51, ал.5 от ЗКИР в действащата към датата на издаването на заповедта редакция посочва хипотеза на изменение, която засяга повече от 50 поземлени имота. В заповедта са посочени много над 50 имота. Заповедта е издадена от изп.директор на АГКК, както изисква ЗКИР, с оглед на което същата е издадена от компетентен орган.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма, но предвидената от закона писмена форма частично не е спазена с оглед липсата на мотиви относно разделянето на ПИ с [идентификатор], като същият е заличен и са образувани два нови имота с идентификатори 72117.170.186 и 72117.170.187. Същите са новообразувани, като не става ясно защо е било необходимо разделянето на ПИ с [идентификатор].

По отношение на мотивите, спазването на съществените административно производствени правила и материалния закон съдът съобразява и следното:

Настоящият съдебен състав не констатира при издаването на заповедта да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съгласно чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, кадастралните карти и кадастралния регистър се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на явна фактическа грешка. Съобразно разпоредбата на чл. 56 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 година на МРРБ за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, измененията в КККР се извършват от СГКК по местонахождение на имота въз основа на заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закона, или въз основа на служебно постъпила информация от компетентен орган, като данните в КККР се изменят с проект, изработен от правоспособно лице и СГКК уведомява за извършеното изменение заинтересованите лица и носителите на други вещни права върху имотите, чиито права са засегнати от изменението, включително и в случаите, в които за изменението не се издава заповед.

В настоящият казус изп.директор на АГКК се е произнесъл по заявление с искане за изменение на КККР в производството по реда на чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР и чл. 53б, ал. 5 от ЗКИР, а именно изменение на КККР при установяване на явна фактическа грешка. Заявлението е подадено от заинтересовано лице АПИ – ОПУ Плевен, в качеството му на управител на поземлен имот път II-52, участък от км 64+550 до км 102+690.26 = км 102+724, което се изразява в извършване на поправка на границите на поземления имот в съответствие с извършените геодезически измервания.

Проектът за изменение на КККР е изработен и представен в предвидения от закона вид и форма от правоспособно лице по кадастъра в съответствие с изискуемото от закона съдържание. Спазена е и процедурата, регламентирана в чл. 26, ал. 1 от АПК във връзка с уведомяването на заинтересованите лица за започната процедура по издаване на съответния индивидуален административен акт.

Изпълнена е и процедурата по чл. 53б, ал. 4 от ЗКИР, а именно проектът за изменение е съгласуван с Директора на ОД "Земеделие" Плевен, който в писмо е изразил изрично становище по чл. 53б, ал. 6 от ЗКИР, във връзка с обезщетяване на засегнатите лица по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ.

Легална дефиниция на понятието "явна фактическа грешка" /в приложимата редакция към датата на постановяване на заповедта/ е дадено в § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР, а именно това е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31;

В случая явно се има предвид втората хипотеза, доколкото имотите са в неурбанизирана територия.

Съгласно чл. 39, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 година за съдържанието, създаването и поддържането на КККР за поземлени имоти – железопътна линия извън урбанизираната територия, в кадастралната карта се нанасят границите на извършеното отчуждение в съответствие с одобрен парцелен план, а когато не е предоставен парцелен план по реда на чл. 30 границата на железопътната линия по данни от картата на възстановената собственост.

Във връзка с местоположението на железопътната линия съдът е назначил СТЕ експертиза, чието заключение съдът приема за обективно и задълбочено, основано на доказателствата по делото, извършен оглед и измервания от ВЛ, и неоспорено от страните.

Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за железопътния транспорт, определя обектите на железопътната инфраструктура и земята, върху която са изградени или която е предназначена за изграждането им като публична държавна собственост, като е предвидено, че тяхното ползване, се осъществява от Национална компания "Железопътна инфраструктура" или от търговци, на които е възложена концесия, при условията и по реда предвиден в Закона за концесиите. В § 1, т. 1 от ДР на Закона за железопътния транспорт е дадена легална дефиниция за това какво се разбира под обект на железопътната инфраструктура. От това може да се направи извод, че земята, върху която е построена въпросната железопътна линия е публична държавна собственост, а самата железопътна линия по смисъла на легалната дефиниция се явява обект на железопътната инфраструктура и следователно при нанасянето й върху кадастралната карта трябва да бъдат спазени изискванията на чл. 39, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 година.

Съгласно чл.4, ал.2 от ЗЖПТ, „Зоната за отчуждение на железопътната инфраструктура е площта, необходима за разполагане на земното платно, елементите на железопътната инфраструктура и въздушното пространство над нея, определени в проект. Минималната зона на отчуждение е 6 м от крайната релса, мерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на железопътния път.“

Тази разпоредба, видно от заключението на ВЛ по СТЕ, не е спазена по отношение на железопътната инфраструктура, представляваща ПИ с [идентификатор], който имот е заличен и от който са образувани два нови имота с идентификатори 72117.170.186 и 72117.170.187. Освен че за разделянето на имота няма мотиви, границите на новообразуваните имоти са в нарушение на чл.4, ал.2 от ЗЖПТ.

Също така въз основа на СТЕ се установява, че по отношение на [ПИ], който само е с изменени граници и площ съгласно процесната заповед, с площ преди промяната 5134 кв.м, площ след промяната 4979 кв.м, разпоредбата на чл.4, ал.2 от ЗЖПТ е спазена. По отношение на този ПИ липсва нарушение на материалния закон.

По останалите твърдения на страните съдът съобразява следното:

При изготвяне на технически проект, част геодезия, по отношение на път, следва да се съобразят не само обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности, но и факта, че не може същите да попадат върху релсов път или в зоната на отчуждение, която е на 6 м от крайната релса, мерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на железопътния път.

По тези причини процесната заповед следва да се отмени в частта  по т.IV, както следва: по т.1 – относно създаването на нови обекти - имоти с идентификатори 72117.170.186 и 72117.170.187, които НКЖИ управлява; по т.2 – относно имоти с идентификатори 72117.154.7, 72117.170.4 и 72117.170.5, които са на ИА „Пътища; по т.3 – относно ПИ с [идентификатор], който НКЖИ управлява; Жалбата следва да се отхвърли по отношение на т.2 относно имот с [идентификатор], който се стопанисва от НКЖИ, и чиято площ е намалена, но е спазен чл.4, ал.2 от ЗЖПТ.

По отношение на отменената част на заповедта, делото следва да се върне като преписка на органа за постановяване на нова заповед. При новото произнасяне органът следва да изиска представяне на коригиран проект, който да е съобразен с чл.4, ал.2 от ЗЖПТ. В същия следва да се изложат мотиви относно разделянето на ПИ с [идентификатор], или същият ПИ да не се разделя, а само да се променят границите му, при спазване на чл.4, ал.2 от ЗЖПТ.

Съгласно чл.174 АПК, съдът следва да определи срок за новото произнасяне. Доколкото е необходимо изменение на проекта, органът следва да се произнесе в 14-дневен срок от получаване на коригирания проект, след влизане в сила на настоящето съдебно решение.

По отношение на разноските съдът съобразява, че само жалбоподателят е претендирал такива. Доколкото жалбата частично е оставена без разглеждане, а в допустимата  част частично е уважена, разноски следва да се присъдят пропорционално на уважената  част. Жалбата е срещу точка от заповедта, в която са посочени изменения относно КККР на 24 ПИ, а се уважава относно шест имота, с оглед на което следва да се присъдят 6/24, или  от претендираните разноски. Същите възлизат на 50 лева за държавна такса /л.51/, внесени депозити за ВЛ – 600 лева първоначален /л.217/, и 2335,74 лева допълнителен /л.289/. Претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева не може да се присъди изцяло, доколкото упълномощеният юрисконсулт не се е явявал в о.с.з., а само е представял писмени становища, с оглед на което е налице хипотезата на чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и следва да се присъди пропорционална част от максималното възнаграждение от 190 лева, доколкото липсва възражение за прекомерност. Общо направените разноски направени от жалбоподателя са в размер на 3175,74 лева, от които следва да се присъдят , а именно 793,94 лева.

Водим от горното, и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“, Заповед № КД-14-7/08.04.2025 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър за отстраняване на явна фактическа грешка в КККР на гр. Белене, с. Бяла вода, с. Деков, с. Татари, в частта на одобреното изменение в кадастралната карта и кадастрални регистри на село Татари, община Белене, точка IV, по отношение на: по т.1 – относно създаването на нови обекти - имоти с идентификатори 72117.170.186 и 72117.170.187, които НКЖИ управлява; по т.2 – относно имоти с идентификатори 72117.154.7, 72117.170.4 и 72117.170.5, които са собственост на ИА „Пътища“; по т.3 – относно заличаването на имот с [идентификатор], който НКЖИ управлява;

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“ срещу Заповед № КД-14-7/08.04.2025 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър за отстраняване на явна фактическа грешка в КККР на гр. Белене, с. Бяла вода, с. Деков, с. Татари, в частта на одобреното изменение в кадастралната карта и кадастрални регистри на село Татари, община Белене, точка IV, по отношение на т.2 - относно имот с [идентификатор], който се стопанисва от НКЖИ.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“, против Заповед № КД-14-7/08.04.2025 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър за отстраняване на явна фактическа грешка в КККР на гр. Белене, с. Бяла вода, с. Деков, с. Татари, в частта на одобреното изменение в кадастралната карта и кадастрални регистри на село Татари, община Белене, точка IV, по отношение на т.1 – относно нови обекти – за имотите освен имоти с идентификатори 72117.170.186 и 72117.170.187, които НКЖИ управлява; по т.2 – за имотите освен имоти с идентификатори 72117.154.7, 72117.170.4 72117.170.5, които са на ИА „Пътища“, и относно имот с [идентификатор], който се стопанисва от НКЖИ; по т.3 – за имота освен имот с [идентификатор], който НКЖИ управлява, и прекратява делото в тази му част.

ВРЪЩА делото като преписка на Изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър за постановяване на нова заповед по отношение на имотите, за които Заповед № КД-14-7/08.04.2025 г. е отменена, в 14-дневен срок от получаване на коригиран проект след влизане в сила на настоящето съдебно решение, при съобразяване с изложените по-горе съображения по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Агенция по геодезия, картография и кадастър София да заплати на Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“, със седалище и адрес на управление гр. София, Р. С., бул. „Княгиня Мария-Луиза" №110, [ЕИК], сумата 793,94 лв. /словом: седемстотин деветдесет и три лева и 94 стотинки/ за разноски по делото пропорционално на уважената част от жалбата.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-срок от съобщаването на страните, а в прекратителната му част, която има характер на определение – в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.