Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр.
София, 17.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 12.06.2019г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Г.
Димитър Цончев
при секретаря Цветанка
Павлова, разгледа докладваното от съдия Г. въззивно
гражданско дело № 573 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С решение № 35 от 06.08.2018г., постановено по
гражданско дело № 444/2016г. по описа на РС- гр. С., е бил отхвърлен искът Р.М.
и П.С. осъждане на М. Б. да им предаде
владението върху южната част от собствения им УПИ ХХ-977, кв. 71 по плана на
град С., представляваща площ от около 20 кв.м.
Настоящото
производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е
образувано по въззивна жалба на ищците в първоинстанцонното производство срещу
горното решение, като го намират за неправилно, незаконосъобразно и несправедливо. Считат, че районният
съд не се е произнесъл точно, ясно и категорично по исковата им претенция. Поддържат,
че мотивите са неясни, а са разгледани неотносими
въпроси, касаещи напр. регулационния план от 1952г. Молят съда да отмени обжалваното
решение и да върне делото на районния съд за ново разглеждане, при което бъде
назначена нова експертиза, която да отговори на поставените от тях въпроси.
Претендират разноски.
В срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор от насрещната страна.
В открито съдебно заседание пред въззивния
съд жалбоподателите не се явяват. Представляват
се от адв. С., който моли съда да
уважи въззивната жалба. Счита, че няма съвпадение
между имотната и регулационна граница. Настоява за постановяване на решение по
чл. 108 от ЗС за ревандикация на спорната площ.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание пред въззивния
съд въззиваемят не се явява. Представлява се от адв. А., която прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на жалбоподателите за въззивната
инстанция. Моли съда да остави жалбата без уважение. Позовава се на
заключението по допуснатата експертиза, като счита, че съществуващата на място
ограда между УПИ ХIХ-978 на въззиваемия и УПИ ХХ-997 на жалбоподателите съвпада с
регулационната линия между парцелите по плана от 1952 г. Изтъква, че този план
е действал към 1975 г., когато Б. е придобил собствеността върху имота със
сегашна идентификация УПИ XIX-978. Позовава
се на депозираните свидетелски показания, съгласно които процесната
ограда е изградена на настоящото си място непосредствено след като той е
придобил собствеността върху имота (през 1975 г.) и до настоящият момент не е
променяно местоположението й. Моли съда да остави без уважение жалбата и да
потвърди обжалваното решение.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните в първоинстанционното
производство доказателства и , касаеща правото на
собственост на страните върху съседни поземлени имоти, както и изводите на в.л.
И. от основното и допълнителното заключение по СТЕ, е описана в обжалваното
решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен
акт.
В производството пред въззивната
инстанция е допусната повторна съдебно- техническа експертиза, като на вещото
лице е възложено да отговори, дали е приложен сега действащият регулационен план от 1991г.,
дали е приложен предходният регулационен план от 1952г., а ако и двата плана не
са приложени - къде е преминавала границата между двата съседни имота преди
1952г. Също така е поставена задача да се определи местоположението на
съществуващата ограда между двата съседни имота и дали тя съвпада с някоя от
имотните или регулационни граници, като се изготви скица, даваща визуален
отговор на тези въпроси.
В основното заключение, депозирано на 15.04.2019г., в.л. П. е
констатирал, че първият кадастрален и регулационен план на гр. С. е бил одобрен
през 1952г., като по него няма съвпадение между [съществуващи на място към този
момент] имотни и [проектирани с този регулационен план] парцелни граници. По
този план, за двата процесни съседни имота са били
отредени парцели ХІV-1095 и ХІІІ-1092, като от нотариалния акт от 1953г. е
видно, че сметките по регулация не са били уредени. Данни за такова уреждане не
се съхраняват и в следващите нотариални актове, нито в общ. С.. Направен е
извод, че регулационният план от 1952г. не е бил приложен.
Според вещото лице, следващият кадастрален и регулационен план е
бил одобрен през 1977г., като, съгласно неговите предвиждания, двата процесни имота са попадали в парцел, предвиден за
обществено мероприятие, поради което за тях планът не и предвиждал дворищна
регулация. Тъй като, обаче, това мероприятие е останало нереализирано, планът е
бил изменен със заповед от 1991г., с която се одобрява дворищна регулация за
всички засегнати от това предвиждане имоти (вкл. двата процесни).
Тя предвижда обособяване на самостоятелни частни парцели за всички имоти в
квартала. Така, за имот № 977, собственост на ищците, е бил отреден парцел
ХХ-977, а за съседния имот с пл. № 978 – парцели ХVІІІ-978 и ХІХ-978, като този
регулационен план (с изменението от 1991г.) е действащ и към настоящия момент.
По този въпрос вещото лице изрично подчертава, че изменението от 1991г. касае само
отреждането по плана, като то се прави върху същия кадастрален план, послужил
за основа на регулационния такъв от 1977г. При това парцел ХХ-977 се проектира
изцяло по имотните граници на имот пл. № 977, а парцели ХVІІІ-978 и ХІХ-978 –
по имотните граници на имот № 978. Така, парцелната граница според това
изменение (означена на комбинираната скица със синя линия по цифрите 1-2-3) е
проектирана по съществуващата кадастрална граница между имоти пл. № 977 и пл. №
978 (означена на комбинираната скица с черна линия по цифрите 1-2-3), като
двете граници съвпадат. Направен е извод, че, при така одобрената дворищна
регулация от 1991г., не се е налагало уреждане на сметки по регулация, а планът
от 1977г. ( с изменението от 1991г.) е приложен.
По отношение на местоположението на съществуващата ограда между
двата имота, вещото лице е посочило, че на комбинираната скица е тя означена
със зелена линия и не съвпада със съвпадащите помежду си парцелна и имотна
граница по плана от 1977г./1991г.
В открито съдебно заседание на 24.04.2019г. в.л. П. е заявил, че поддържа представеното заключение. Потвърдил е извода
си, че регулационните и кадастралните граници в плана от 1952 г. не съвпадат
помежду си, както и че се разминават с регулационните и кадастралните граници
на имотите по действащия регулационен план 1977г./1991г. Според вещото лице, няма
никакви данни за уреждане на сметки и за прилагане на регулацията от 1952 г. Не
може да се ангажира с извод, че парцелните граници по първия регулационен план
са станали някакви граници в последващия кадастрален
или регулационен план. Според него, регулационната граница между имотите на
страните по сега действащия план е начупена линия, като от техническа гледа
точна няма пречка да има чупка.
Съдът
е предоставил възможност на вещото лице да допълни заключението си въз основа
на четливо копие от регулационния план от 1952 г.
На 04.06.2019г. е постъпило допълнително заключение по въпроси № 4
и № 5 от експертизата. Според него, парцелната граница между парцели ХІV-1095 и
ХІІІ-1092 по регулационния план от 1952 е означена с червена отсечка между
цифрите 21 и 23 на комбинираната скица. Тъй като практически съвпада със
съществуващата на място ограда, означена със зелен цвят, тя не се забелязва.
Потвърден е изводът от основното заключение, че местоположението на тази ограда
не съвпада нито с регулационната граница между имоти пл. № 977 и пл. № 978,
нито с кадастралната граница между парцели ХХ-977 и ХІХ-978, като последните
две съвпадат помежду си и са разположени по линията с цифрови означения 1-2-3
от комбинираната скица.
В отговора по въпрос № 5, вещото лице е посочило, че, в резултат
от поставяне на оградата на това място, част от парцел ХХ-977 по цифрите
1-2-3-14-13-12-11-10-1 с площ 19 кв.м. е приобщена към съседния парцел ХІХ-978.
В открито съдебно заседание на
12.06.2019г., вещото лице П. е уточнил, че последното изречение на т. 5 от
заключението следва да се разбира в смисъл, че ако съществуващата на място
ограда се сравнява с парцелната граница между парцелите по регулационния план
от 1952 г., тогава няма навлизане на оградата в имота на ищците. Също така,
вещото лице сочи, че по линията 21-23 от допълнителната комбинирана скица,
червената линия (отразяваща границата между парцели ХIV-1095
и XIII-1092 по регулационния план от 1952 г.) и зелената
линия (отразяваща съществуващата на място ограда) съвпадат напълно, независимо
от мащаба. Поддържа изводите си по въпроса за прилагане на регулационния план
от 1952 г. и не променя основното си заключение в тази му част.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
І. По валидност
В конкретния случай, обжалваното решение е валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и разбираемо
формулирана.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на
иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по
действително предявения такъв.
ІІІ. По същество
Както правилно е отбелязал районният съд, за
уважаване на ревандикационен иск е кумулативно
необходимо да се установи, че ищецът е (съ)собственик
на процесната вещ, както и че ответникът я владее или
държи. В случай, че тези две предпоставки са налице, искът би бил основателен,
ако ответникът не докаже годно правно основание за упражняваното от него
владение или държане, респ. би бил неоснователен – ако докаже такова основание.
1.
По първата
предпоставка
Основен
спорен въпрос в настоящия процес е, дали съществуващата ограда между съседните
имоти на страните в процеса е разположена върху реалната граница между УПИ
ХХ-977, принадлежащ на ищците, и УПИ ХІХ-978, принадлежащ на ответника, респ. върху
реалната граница между имотите с планоснимачни номера
съответно 977 и 978, за които са били отредени тези УПИ.
За
да се произнесе по така поставения въпрос, съдът взе предвид, че, съгласно § 5,
т. 2 и т. 11 от ДР на ЗУТ, "поземлен имот" е част от
територията, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с
граници съобразно правото на собственост, а такъв имот е "урегулиран",
ако за него с подробен устройствен план са определени
граници, достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на
устройство. Тези легални определения са проява на двустранна връзка: от една
страна, границите на поземлените имоти се определят от правото на собственост,
а от друга страна - обект на това право и на разпоредителни сделки с него може
да бъде само поземлен имот в границите, с които е обособен съгласно устройствен план.
За
установяване на правата си на собственост върху съседните поземлени имоти, страните
са представили нотариални актове (л. 4, 23, 24 и 25 от първоинстанционното
дело), като не спорят относно обема на тези права извън процесната
гранична зона, нито осносно идентичността на имотите,
описани с номерата им по предходен план в по- старите нотариални актове. (Последната
следва да се счита за доказана косвено и от заключението по СТЕ, въпреки че
такъв въпрос не е бил изрично поставян.)
Същевременно,
от заключението на в.л. П. се установява, че за територията, в която се намират
имотите на страните, са разработени и приети два регулационни плана – съответно
от 1952г. и 1977г., като последният е претърпял изменение през 1991г.
При
тези данни, съдът намира, че съществуващите граници на двата съседни имота от
преди първата регулация са били променени с дворищно- регулационния план от 1952г.,
но, както изрично е заявил в.л. П., същият не е бил приложен, тъй като няма
данни за уреждане на регулационните сметки – нито от страните, нито в
техническата служба на общ. С..
В
конкретния случай този факт няма съществено практическо значение, защото –
независимо от прилагането или неприлагането на плана от 1952 г. – впоследствие (през 1977г.) е бил приет нов
регулационен план (изменен през 1991г.) който е приложен и действащ към
настоящия момент, поради което пространствените предели на правата на
собственост на страните върху двата съседни УПИ се определят именно от него.
Този извод се обуславя от заключенията (основно и допълнително) на в.л. П. и от
уточненията му в открито съдебно заседание. Според тях, основа за изменението от 1991г. е същият кадастрален план,
послужил за основа на регулационния такъв от 1977г., като при това парцел
ХХ-977 е проектиран изцяло по имотните граници на имот пл. № 977, а парцели
ХVІІІ-978 и ХІХ-978 са проектирани по имотните граници на имот № 978. В
резултат от това, проектната парцелна граница между парцел ХХ-977 (собственост
на ищците) и парцел ХІХ-978 (собственост на ответника) съвпада напълно със
съществуващата кадастрална граница между имоти пл. № 977 и пл. № 978.
Съдът намира, че
съвпадането на кадастралната и имотната граница обуславя липса на придаваеми и отнемани площи, а това води до автоматично и
безусловно прилагане на изменението от 1991г. на плана от 1977г., тъй като е
безпредметно да се изследва фактическото заемане на последните, заплащането на
обезщетение за тях или владеенето им в продължение на повече от десет години
като предпоставки за прилагането на това изменение (арг.
от Тълкувателно
решение № 3 от 15.VII.1993 г. по гр. д. № 2/93 г., ОСГК, вр.
чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗТСУ (отм.)).
С
оглед извода за реалното прилагане на изменението от 1991г. на плана от 1977г.,
съдът намира, че пространствените предели на правото на собственост на страните
върху притежаваните от тях съседни имоти се определят именно от това изменение,
действащо и към настоящия момент. Според него, границата между двата УПИ преминава по начупената линия, означена
с цифрите 1-2-3 на комбинираната скица към заключението на в.л. П. (л. 37 от
делото).
С
оглед гореизложеното, съдът намира, че понастоящем оградата между двата УПИ е
разположена изцяло в имота на ищците, а те са собственици на процесната спорна площ, заключена между оградата и
действителната граница между двата имота.
2.
По втората
предпоставка
Защита
по чл. 108 от ЗС се дава само на собственик на вещ, чието владение или държане
му е било отнето. За всички други нарушения, които не включват отнемане на
владението или държането, защитата е по реда на чл. 109 от ЗС (арг. от Петров Вл., Марков М.,
„Вещно право. Помагало.“, изд. Сиби, 2012г. стр.
174). Следователно, формирането на извод, че владението или държането на процесната вещ е било отнето на ищците, и то – именно от
ответника, е задължителна предпоставка за уважаване на ревандикационния
иск в осъдителната му част.
В
случая, съгласно т. 4 от допълнителното заключение на в.л. П., съществуващата на място ограда не съвпада с
реалната граница между съседните имоти на страните, а съгласно т. 5 от същото,
в резултат от това несъвпадане, частта от парцел ХХ-977 по цифрите 1-2-3-14-13-12-11-10-1
с площ 19 кв.м. е приобщена към съседния парцел ХІХ-978 – собственост на
ответника.
Поставянето
на ограда и приобщаването на тази част към поземлен имот на ответника обуславя
извод за упражнявано от него владение върху нея.
Същевременно,
ответникът не доказва наличието на годно правно основание за това владение.
Твърдението му за правилно разположение на оградата съгласно плана от 1952г. е ирелевантно, тъй като, както се посочи по- горе, към
настоящия момент предвижданията на този план са заменени с актуалните такива от
1991г. От друга страна, твърдението му за допусната грешка в сега действащия
регулационен план от 1991г. не са подкрепени с доказателства, а и се
опровергават от заключението на в.л. П., съгласно което регулационните граници
по изменението от 1991г. са проектирани изцяло върху съществуващите към 1977г.
кадастрални граници на имотите.
Доколкото
ответникът не е изтъкнал други основания за упражняваното от него владение
върху спорната площ, съдът няма правомощия служебно да проверява тяхното
наличие.
Следователно, налице е и
втората предпоставка за уважаване на предявения ревандикационен
иск, а именно – че ответникът владее без основание процесната
площ от 19 кв.м., очертана по цифровия контур 1-2-3-14-13-12-11-10-1 на
комбинираната скица към допълнителното заключение на в.л. П..
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че искът по чл. 108 от ЗС е основателен. Тъй като
този извод не съвпада с направения от районния съд, обжалваното решение е неправилно
и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което
предявеният иск се уважава.
ІV. По разноските
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, в полза
на жалбоподателите следва да се присъдят направените от тях разноски във въззивното производство, каквито се установяват в размер на
700 лв. – депозит за изготвяне на заключение по СТЕ, 400 лв. – адвокатско
възнаграждение, и 25 лв. – държавна такса за въззивно
обжалване, т.е. общо 1125 лв.
Неоснователно е възражението за прекомерност на заплатеното и претендирано адвокатско възнаграждение, тъй като то е по- ниско
от минималния размер, регламентиран с разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, и освен това е
заплатено общо от двамата жалбоподатели.
Отмяната на първоинстанционното решение
налага промяна на отговорността за разноските в производството пред СлРС, като ответникът бъде осъден да заплати на ищците
направените от тях разноски в размер на 500лв. – адвокатски хонорар, 200 лв. –
депозит за изготвяне на заключение по СТЕ, и 50 лв. – държавна такса, т.е. общо
750 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 35/06.08.2018г., постановено по гражданско дело № 444/2016г. по описа на РС-
гр. С., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.И. Б. с ЕГН ********** и адрес ***, че Р.Б.М. с ЕГН **********
и П.М.С. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, са собственици на площ от 19
кв.м., очертана по контура с цифрови означения 1-2-3-14-13-12-11-10-1 на
комбинираната скица към допълнителното заключение на в.л. П. (л. 37 от делото),
която, приподписана от съдебния състав, представлява
неразделна част от решението.
ОСЪЖДА
М.И. Б. с ЕГН ********** и адрес ***, да предаде на Р.Б.М. с ЕГН ********** и П.М.С.
с ЕГН **********, двамата с адрес ***, владението върху площ от 19 кв.м.,
очертана по контура с цифрови означения 1-2-3-14-13-12-11-10-1 на комбинираната
скица към допълнителното заключение на в.л. П. (л. 37 от делото), която, приподписана от съдебния състав, представлява неразделна
част от решението.
ОСЪЖДА М.И.
Б. с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на Р.Б.М. с ЕГН ********** и П.М.С.
с ЕГН **********, двамата с адрес ***, разноски във въззивното
производство в размер на 1125 лв.
ОСЪЖДА М.И.
Б. с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на Р.Б.М. с ЕГН ********** и П.М.С.
с ЕГН **********, двамата с адрес ***, разноски в първоинстанционното
производство в размер на 750 лв.
Решението може да се обжалва
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.