О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
05.05.2020 година
град С.З.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, I състав
На пети май две хиляди и двадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ
УРУКОВ
АТАНАС
АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от уруков в.гр.д. №1541 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.248 от ГПК.
По делото е постъпила писмена молба
от „Е.ЕАД,
гр. П., за допълване на Определение № 172/ от 10.02.2020 г., постановено по в.гр.д. №1541/2019 г. по описа на ОС С.З.
в частта му за разноските.
Твърдят, че както с отговора на исковата
молба пред РС-С.З., така и с въззивната жалба пред ОС-С.З., както и с нарочна
писмена молба по съществото на делото са поискали присъждането на разноските по
делата и пред двете съдебни инстанции.
Твърдят, че с Определение № 172 от 10.02.2020
г., постановено по в.гр.д. с №1541/2019 г. по описа на ОС С.З.
въззивният съд не се произнесъл по този въпрос.
В същата молба е инкорпорирано и заявено
ясното искане от страна на въззивника „Е.ЕАД, гр. П., за допълване на Определение
под № 172
от 10.02.2020 г., постановено по в.гр.д. №1541/2019 г. по описа на ОС С.З.,
а именно в частта му за разноските.
По депозираната молба по чл.248 от ГПК
въззивният съд намира за установено следното:
Производството е образувано по въззивна
жалба на „Е.ЕАД,
гр. П., против Решение
№1181 от 04.09.2019 г., постановено по гр. дело №2538/2019 г. по описа на РС С.З..
По въззивната жалба е образувано в.гр.д. с
№1541/2019 г. по описа на ОС С.З..
С определение без № от датата 01.11.2019 г.,
постановено по въззивното производство, на основание чл. 267 вр. с чл. 266 от ГПК, окръжният съд е докладвал въззивната жалба и е насрочил разглеждане на
делото в открито съдебно заседание за 20.11.2019 г.
Делото е обявено за решаване.
В срока за произнасяне, съставът на
окръжният съд е констатирал, че по въззивното производство е постъпила писмена
молба с ВХ № 36313/16.12.2019 год. от въззиваемия и ищец „В.” ЕООД гр.С. с
която заявяват, че не поддържат подадената искова молба и на основание чл.233
от ГПК правят ОТКАЗ от иска си по гр. дело с № 2538/2019 год. по описа на РС-С.З..
Впоследствие по делото е постъпила и
уточняваща и потвърдителна молба с вх. № 958/23.01.2020 год. от въззиваемия и ищец „В.” ЕООД гр.С. чрез
пълномощника адв.З.Д., с която заявяват, че не поддържат подадената искова
молба и на основание чл.233 от ГПК поддържат горепосочената писмена молба, с
която правят ОТКАЗ от иска си по гр. дело с № 2538/2019 год. по описа на РС-С.З..
Именно
поради това съдът с Определение № 172/ от 10.02.2020 г., постановено по в.гр.д. №1541/2019 г. по описа на ОС С.З.
е ОТМЕНИЛ на основание чл. 253 от ГПК
определението от 20.11.2019 г., постановено по в.гр.д. №1541/2019 по описа на ОС С.З.,
за даване ход на устните състезания пред въззивната инстанция по повод
разглеждане на въззивната жалба на „Е.ЕАД, гр. П. и вместо това е ПОСТАНОВИЛ,
че ОБЕЗСИЛВА Решение с №
1181/04.09.2019 год., постановено по гр.д. №2538/2019 г. по описа на РС С.З. поради
отказа от иска от страна на от ищеца и въззиваемия „В.” ЕООД гр.С., направен пред
въззивната инстанция и ПРЕКРАТЯВА
производството по в.гр.д. №1541/2019 г. по описа на ОС С.З..
Според нормата на чл. 78, ал.4 от ГПК ответникът
има право на разноски и при прекратяване на делото. Съгласно чл.233 от ГПК ищецът
може по всяко време в хода на производството да се откаже от иска си. Когато
отказът е направен пред въззивната инстанция въззивният съд обезсилва Решението
на първоинстанционния съд и прекратява производството по делото.
При
това положение окръжният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 78,
ал.4 от ГПК във връзка с чл.233 от ГПК относно наличието на ясен и категоричен
отказ от предявения от него иск, направен от ищеца и въззиваемия „В.” ЕООД гр.С.,
по който е постановено и обжалваното Решение на Старозагорския районен, което е
било и надлежно обезсилено от въззивният съд и е било прекратено производството по делото, поради което се
дължат и разноските в полза на ответника и въззивник и молителя „Е.ЕАД, гр. П.,
пред всички съдебни инстанции. Дължат се разноски и пред въззивната инстанция,
тъй като отказът от иска е направен след подаването на въззивната жалба и след
образуването на настоящото в.гр.д. под №1541/2019 г. по описа на ОС С.З..
С оглед на тези констатации, съставът на
окръжния съд намира, че следва да уважи молбата на „Е.ЕАД, гр. П., за допълване на Определение
№ 172
от 10.02.2020 г., постановено по в.гр.д. №1541/2019 г. по описа на ОС С.З.
в частта му за разноските съобразно представения списък на разноските по чл.80
от ГПК.
По отношение на възражението за
прекомерност направено от въззиваемия „В.” ЕООД за прекомерност на адв.
възнаграждение съдът намира същото за основателно с оглед разпоредбата на
чл.78, ал.5 и ал.6 от ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, който
препраща към специалната Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл.25, ал.1 от същата Наредба при защита по делата с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева.
С оглед на фактическата и правна сложност
на делото съдът счита, че следва да определи възнаграждението на представителя
на въззивника в размер на 200 лева. В тази връзка в списъка на разноските по
чл.80 от ГПК юрисконсулското възнаграждение следва да бъде намалено от 300
лева на 200 лева за всяка една от съдебните инстанции, като общата сума
на разноските, направени от въззивника и молител следва да бъде намалена от 705
на 505 лева.
Водим от горното, окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА на основание чл. 248 от ГПК Определение № 172 от 10.02.2020
г., постановено по в.гр.д. №
1541/2019 г. по описа на ОС С.З. в частта му за разноските, КАКТО СЛЕДВА:
ОСЪЖДА „В.К.” ЕООД със
седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. “****, представлявано от
управителя Р.Т.Р.да заплати на „Е.ЕАД, ЕИК ********* гр. П. ул. “****чрез
юрисконсулт С.Р. сумата от 505 лева /петстотин и пет лева/, представляваща
направените от въззивника разноски по делото пред всички съдебни инстанции.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд – П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.