Определение по дело №585/2022 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл.34, ал.5 от ДОПК.

 

Жалбоподателката К. Д. Д. от Велико Търново, чрез адвокат Д. от ВТАК, е обжалвала заповед №Р-04000421007102-023-002 от 09.08.2022 година за спиране на ревизионното производство. Счита същата за нищожна, алтернативно за незаконосъобразна. По отношение на твърдяната нищожност развива оплаквания за липса на валиден електронен подпис, а по отношение на незаконосъобразността счита, че заповедта не отговаря на закона.

В представената по делото писмена защита жалбоподателката, чрез представителя си поддържа въпросната нищожност поради липса на подпис, доколкото е нарушена разпоредбата на чл.26 от Регламента /Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО1 бел.моя/. Всъщност, според жалбоподателката са извършени престъпления, които опровергават наличието на изискванията за въпросният подпис, поставени от тази разпоредба. Освен това сочи в коментираната писмена защита, че заповедта е издадена от орган, за когото са налице основания за отвод, доколкото е налице особено отношение на издателя на заповедта към пълномощника на жалбоподателката. Всъщност заповедта е нищожна и поради нищожността на преюдициалното производство, обусловило спирането на производството на жалбоподателката с въпросната заповед. Освен това са развити и съображения за незаконосъобразността на тази заповед, доколкото не е установено, че жалбоподателката е съпруга на пълномощника, липсват мотиви и прочие. Моли за отмяната и, като претендира разноски.

Ответникът по жалбата, чрез пълномощниците си, отрича основателността и. Развити са съображения в смисъл, че със заповед на ИД на НАП са посочени правила, при които се извършват ревизии на съпрузите за периодите през съществуващия граждански брак, като в този случай производствата се възлагат на едни и същи органи. Тази заповед, въпреки оспорването на авторството си, е подписана от Г. Д., която била заместник директор на НАП, като въпросното лице било оправомощено да изпълнява функциите на ИД на НАП за периода, през който тогавашния ИД на НАП е бил в отпуск, като няма законови изисквания, които да установяват подписването на документ при липсата на титуляра. Що се касае до подписа върху самата заповед, то според пълномощника на ответника са спазени изискванията на Регламента, разписани в чл.26 от него, като се черпят съображения и от заключението на съдебно техническата експертиза. По отношение на валидирането на въпросният подпис се изтъква, че това е процес, който не е сред изискванията за наличието на КЕП. Що се касае до получаването на сертификатите от различно от издателя на подписа лице, то се изтъква, че ИД на НАП със заповед е определил компетентни служители, оправомощени да го представляват пред „Информационно обслужване“ АД, като получават издадените сертификати и подписват съответните протоколи. ИЗлатга и други аргументи, като моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира сторените разноски по делото, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.34, ал.5 от ДОПК и от легитимирано лице, което е засегнато от процесуалния и ефект.

Какво се установява от преписката, както и от събраните в хода на диренето доказателства?

Със ЗВР №Р-04000421007102-020-001 от 14.12.2021 година е възложена ревизия на жалбоподателката, като са обхванати задължения по ЗДДФЛ за периода от 1.01.2015 до 31.12.2020 година.

Същата е изменена със ЗИЗВР от 11.03.2022 година /лист 23 от делото/ от лицето, възложило ревизията.

Със заповед №Р - 04000421007102-023-001/18.03.2022 година, по искане на самото ревизирано лице /лист 39 от делото/ ревизията е спряна на идентично основание, като няма данни въпросната заповед да е обжалвана пред съда.

Със заповед №Р-04000421007102-143-001/20.06.2022 година производството е възобновено от органа, който го е спрял.

Съответно, на 9.08.2022 година е издадена процесната понастоящем заповед.

Със заповед №894/30.08.20213 година на основание чл.10, ал.1, т.1 от ЗНАП е наредено при възлагането на проверки и ревизии за извършване на съпоставка между имуществено състояние и декларирани/получен от ФЛ доходи по реда на Наръчника за извършване на проверки и ревизии на физически лица за периодите, през които е налице граждански брак на задължените лица, съответните производства да ес възлагат и на двамата съпрузи, и да се възлагат на едни и същи органи по приходите.

Според получената от КРС информация /лист 206 от делото/, „Информационно обслужване“ е вписан като доставчик на удостоверителни услуги в регистъра, поддържан на основание на Наредба №1/10.03.2011 година, като след влизането в сила на ЗЕДЕУУ, този оператор е вписан с квалифициран статут в доверителния списък от 30.09.2017 година. На доставчика е направен одит от органа за оценяване на съответствието по чл.20 от Регламента, като документите са предоставени на 18.11.2021 година, и съответно са събрани като доказателство по делото.

От оператора „Информационно обслужване“ е събрана информация, според която органът, подписал оспорената заповед има издадени две удостоверения за КЕП. Посочен е срокът на първоначално издаденото КУКЕП, релевантно за спора, като изрично е посочено и, че КУКЕП не е прекратяван.

Събрани са искането на органа, подписал заповедта за спиране /3 екземпляра/, протокола за получаването на компоненти, съставляващи устройство за създаване на КЕП, четец за смарт карти и код за управление, декларация – съгласие от титуляра на ЕП от 2.02.2022 година. Ввъ връзка с тези документи е събрана и заповед №З-ЦУ -191/15.02.2022 година, разпореждаща издаването на КУКЕП на служителите на НАП. Във връзка с посоченото е събрана и заповед №З-ЦУ-20/07.01.2022 година на ИД на НАП, с която на основание чл.25 от ЗЕДЕУУ и чл.6, ал.2 от Наредбата за удостоверенията за електронен подпис в администрациите са оправомощени служители на НАП, които да представляват ИД на НАП пред доставчика на удостоверителни услуги чрез извършване на определени правни и фактически действия, сред които извършването на действия, които касаят издаването, подновяването и прекратяване на УЕП от съответното структурно звено, както и събиране и предаване на ДУУ предоставените документи за издаване на удостоверения за ЕП от служителите на ЦУ на НАП и за служителите от съответното структурно звено на тази агенция.

Предвид процесуалната позиция на жалбоподателката, съдът допусна съдебна компютърно – техническа експертиза, изготвена от едно ВЛ и друга съдебно компютърно – техническа експертиза, изготвена от три ВЛ.

Според първото заключение, сертификатът за КЕП на органът, подписал заповедта е издаден от „Информационно обслужване“ – доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги, публикувал „Практика при предоставяне на квалифицирани удостоверителни услуги. Описано е съдържанието на въпросният сертификат /удостоверение/, съответно посочено е, че са налице специфичните данни за самоличността на лицето, което е сочено за автор, както и езика на данните за това лице и прочие. Посочено е, че при процеса на валидиране чрез платформа на ЕК подписът на въпросният орган, подписал заповедта се валидира, като това е онагледено. Описани са данните за титуляра на КЕП, типа на сертификата и за съответствието му с Регламента, посочено е нивото на сертифициране /политика за сертификати за квалифицирани сертификати на ЕС, издадени на физически лица с частен ключ, свързани със сертифициран публичен ключ в устройството за създаване на квалифициран електронен подпис/печат. Според ВЛ този сертификат за съответствие гарантира, че удостоверенията за ЕП, издадени от „Информационно обслужване“ отговарят на изискванията на Регламента, като принципно устройството за създаване на КЕП е съвкупност от софтуер и хардуер, използван за генериране, съхранение и достъп до двойката ключове на КЕП, който попада в обхвата на сертификата за съответствие. Най – сетне, това ВЛ дава заключение, че за въпросният електронен подпис са налице и трите кумулативни технически изисквания, като може да се счита за квалифициран електронен подпис.

Предвид оспорването на заключението от страна на жалбоподателя и по изрично негово настояване, както се отбеляза по-горе, съдът допусна и изслуша тричленна съдебно - техническа експертиза. Според ВЛ по тази експертиза. ВЛ сочат, че според тях данните в удостоверението са недостатъчни, за да се установи еднозначно идентификацията на титуляра на подписа, доколкото част от съдържанието, което касае сериен номер, не бил издаден от държавен орган и не съответства на посочените в чл.4 от ЗЗЛД определения, като последният извод е несъобразим, доколкото е правен и не е от компетентността им. От гледна точка обаче на посочените данни, разгледани в комбинация, същите биха били достатъчни да се идентифицира титуляра на електронния подпис. ВЛ не могат да отговорят на въпроса за процедурите за получаването и съхраняването на удостоверението. ВЛ сочат, че не разполагат с данни посоченият електронен подпис дали е създаден от устройство за създаване на такъв тип подписи и не им е известно дали титуляра е разполагал към момента на полагането на подписа със съответната техническа възможност да полага подписи с такива технически устройства. Посочено е, че положеният подпис се основава на удостоверение за КЕП спрямо описаната в него информация. Посочено е и, че в квалифицираното удостоверение към подписа се съдържа указание, че удостоверението е издадено като квалифицирано, като са посочени съответните данни за издателя, същото съдържа трите имена на титуляра, изписани с латински букви, данни за валидирането на електронния подпис, съответстващи на данните за създаването му, информация за началото и края на срока за валидността му. Същото съдържа и мястото, където е на разположение, както и мястото на услугите, до което е било валидно, както е посочено в оригиналния текст на същото. ВЛ са посочили и кои стандарти, приети от Комисията /на ЕС, бел.моя/ са били приложими в случая, допълвайки, че не могат да отговорят за съответствието на удостоверението с тези стандарти, доколкото е необходимо дълбоко изследване и одит на устройството за подписване. Посочено е, че процедурата за квалифицирано валидиране представлява автоматизиран начин за проверка от страна на доверяващите се лица на електронно подписани документи, вида на техния подпис и дали подписаният документ отговаря на техническите изисквания, посочени в Регламента. В тази процедура според ВЛ са заложени проверката на валидността на сертификатите /удостоверенията/, криптографската защита, логическите вериги на издаване и посочените изисквания в чл.32, параграф1 от Регламента. Що се касае до достъпността на този процес, то ВЛ сочат, че резултатите от този процес следва да са достъпни за доверяващите се страни с оглед изискване на Регламента, който извод на практика е също правен. Посочени са стандартите на Комисията, определящи правилата за валидиране са приложими в случая, като ВЛ са констатирали, че не могат да отговорят на въпроса, доколкото е необходим одит на софтуера на подписване. Най – сетне, ВЛ са изложили становище, което е в смисъл, чеса използвали система за квалифицирано валидиране, публикувана на страницата на „Инфонотари“, като процесът на валидация е базиран на последния известен им стандарт, използван е и сайтът на друг оператор, а именно В - Тръст, като процесът на валидация е в съотвествие с европейското законодателство, като системата валидира заповедта. ВЛ не са отговорили на въпроса дали са спазени стандартите по услугата за квалифицирано съхраняване на подписите, доколкото е необходим одит на софтуера за подписване.

Следва да се посочи, че с оглед оспорванията от страна на жалбоподателката на автентичността на заповед № ЗЦУ-894/30.082013 година и на приемо предавателен протокол от 16.02.2022 година /цитиран по – горе/, както и на четири екземпляра от искания за издаване на квалифицирано удостоверение, съдът допусна съответните съдебно графически експертизи, като е констатирано, че първата заповед не е подписана от соченото за неин издател лице, а от лицето Г. П. Д., съответно подписът в протокола над ограничителната черта не е на соченият като положил го К., а на трето лице, а подписът под тази черта е негов; подписът в единият екземпляр от искането за издаване на квалифицирано удостоверение към договор 111 от 25.08.2021 година за КУКЕП /лист 390/ е на К., подписът на друг екземпляр от това искане /лист 391/ е на К. В., подписът на трети такъв екземпляр /лист 392/ е на К., а на четвъртият екземпляр /лист 393/ е на К. В., като последното лице е разпитано като свидетел от съда.

Какви са изводите на съда?

Заповедта по чл.34 от ДОПК не представлява индивидуален административен акт, а представлява процесуален акт, въплъщаващ и възпроизвеждащ процесуално действие в хода на съответното предвидено в ДОПК производство, сред които е и производството по издаването на ревизионен акт. Съответно, липсата на процесуална форма от процесуално компетентният да извърши това действие орган води до недействителността му, която може да се санира само при валидното повтаряне на това опорочено процесуално действие.

Видно е от оспорената заповед, че същата е издадена от органа по приходите, който е възложил ревизионното производство на Д., което е спряно чрез издаването и, като в случая е налице принципната му функционална и процесуална компетентност – аргумент от чл.34, ал.3 от ДОПК.

Що се отнася до формата на акта, въплъщаващ това действие, с оглед оспорването на КЕП на заповедта, сочен като положен от този орган, то съдът не приема довода на жалбоподателката, че такъв подпис липсва, респ. е на трето лице и оттам процесуалното действие е недействително на това основание.

Видно от решението на СЕС по дело С – 466/22 е, че според Съда на Европейския съюз националното право определя правната сила на електронните подписи, включително и на квалифицираните такива. Следователно, след като в случая става въпрос за подписан с електронен подпис документ, на същият следва да се признае предвидената в разпоредбите на чл.178 – 180 и чл.188 от ГПК доказателствена сила, като това означава, че при оспорването на авторството на подписани с електронен подпис документи се прилагат правилата на чл.193 от ГПК.

В случая приложим е РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 910/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ и на СЪВЕТА от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО в редакцията му преди изменението чрез РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2024/1183 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 април 2024 година за изменение на Регламент (ЕС) № 910/2014 по отношение на създаването на европейска рамка за цифрова самоличност.

Изискването на чл.3, т.12 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 910/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО /Регламента/ за КЕП е това да е усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи, като те са кумулативно дадени.

Съответно, дефиницията на чл.3, т.15 от Регламента предвижда следното: „квалифицирано удостоверение за електронен подпис“ означава удостоверение за електронни подписи, което се издава от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и отговаря на изискванията, предвидени в приложение I;“.

Най – сетне, съгласно дефиницията на чл.3, т.22 от Регламента „устройство за създаване на квалифициран електронен подпис“ означава устройство за създаване на електронен подпис, което отговаря на изискванията, предвидени в приложение II;“.

Изискванията за усъвършенстван електронен подпис са дадени в разпоредбата на чл.26 от Регламента, който гласи следното: „Усъвършенстваният електронен подпис отговаря на следните изисквания: а)свързан е по уникален начин с титуляря на подписа; б) може да идентифицира титуляря на подписа; в)създаден е чрез данни за създаване на електронен подпис, които титулярят на електронния подпис може да използва с висока степен на доверие и единствено под свой контрол; и г) свързан е с данните, които са подписани с него, по начин, позволяващ да бъде открита всяка последваща промяна в тях.“. Извън кумулативните изисквания на тази норма, според необоримата презумпция на чл.27, т.3, изречение второ от Регламента „Съответствието с изискванията относно усъвършенстваните електронни подписи, посочени в параграфи 1 и 2 от настоящия член и в член 26, се презюмира, когато усъвършенстваният електронен подпис отговаря на тези стандарти.“.

Видно е от отговора на ВЛ по първата СКТЕ на въпрос 6, че сертификатът за КЕП съдържа данни за държавата, града, наименованието на юридическото лице, идентификатора на това юридическо лице, с което се асоциира физическото лице, автор на подписа, фамилното име на физическото лице според документа за самоличност, собственото име на това физическо лице, уникален идентификатор, даден от регистриращ орган, пълното име на физическото лице и имейл адреса му, като този формат е дефиниран в Политиката за предоставяне на КУ за КЕП на доставчика на електронните услуги. Стойностите на атрибута сериен номер отговарят на политиката на доставчика относно формата на идентификатора на ФЛ, като този уникален номер е издаден от този доставчик. Що се касае до изискването на Регламента подписът да е издаден от устройство за създаване на КЕП, то според това ВЛ частният ключ, свързан с този сертификат се намира на такова устройство, което е и онагледено със схема. Най – сетне този експерт сочи, че обектният идентификатор е StampIT DocPro Certificate, да който тип има издаден сертификат за съответствие с изискванията на Регламента.

Според ВЛ по тройната СТЕ от една страна данните /в удостоверението, бел. Моя/ са недостатъчни да бъде идентифициран еднозначно титуляра само поради това, че посоченият там сериен номер не е издаден от държавен орган, като обаче от друга страна посочените данни, разгледани в комбинация, цит: „биха били достатъчни за еднозначно идентифициране на титуляра“. Очевидно в заключението е налице вътрешно противоречие. Съдът обаче счита, че изтъкнатото досежно т.н. сериен номер, както и посоченото при разпита на ВЛ в откритото съдебно заседание не опровергават извода на ВЛ, изслушано при единичната СКТЕ, а подписът отговаря на въпросните изисквания на чл.26 от Регламента.

Както е имала повод да констатира настоящата инстанция, в т.11 от Преамбюла на Регламента „Настоящият регламент следва да се прилага в пълно съответствие с принципите, свързани със защитата на личните данни, съгласно Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. В това отношение, предвид принципа на взаимно признаване, установен с настоящия регламент, удостоверяването на автентичност за онлайн услуга следва да засяга обработването само на тези данни за идентификация, които са подходящи, от значение и не надхвърлят необходимото за получаването на достъп до тази онлайн услуга. Освен това доставчиците на удостоверителни услуги и надзорните органи следва да съблюдават изискванията по Директива 95/46/ЕО във връзка с поверителността и сигурността на обработването.“. Съответно, НАП възприема ЕГН като лични данни, поради което обстоятелството, че вместо ЕГН за идентифициране на титуляра на подписа се ползва уникален номер, не дискредитира изпълнението на изискването на чл.26 от Регламента. Що се касае до констатираните „недостатъци“ на подписания документ, посочени в заключението на трите ВЛ, които според тях представляват грешка, според която документа има непознато съдържание, съдържа полета, които могат да се променят въз основа на външни променливи и, прочие като установеното скрито съдържание, то селдва да се посочи, че тези изводи са направени при валидирането на подписа на платформата на издателя на електронните удостоверителни услуги, като от една страна не са посочени недостатъци на подписа, а на електронния документ, а от друга страна проверката на чуждестранна платформа дава резултат, според който удостоверението е валидно към момента на подписването на документа и данните не са променяни. Впрочем следва да се отбележи, че в отговора на въпрос 3 ВЛ по единичната СКТЕ е посочило, че е избрало да валидира подписа, положен върху процесният документ чрез разработена от ЕК платформа за валидиране, посочвайки електронният и адрес, като резултатите съдържат целият набор от проверки със съответните им резултати, за разлика от резултатите на сертифицирането доставчици на услуги, които дават ограничен набор от информация, като е видно, че чрез тази платформа са установени формата на подписа, сертификационната верига, заявеното време за подписване, действителното време на подписване, налице са всички данни за времеви отпечатъци, премината е индикацията за времево клеймо, при което съдът напълно кредитира именно този извод, който е логически издържан и обоснован.

Най – сетне, изводът на трите ВЛ, който е в смисъл, че въпросните налични според тях недостатъци водят до неприложимост на технически стандарт ETSI TS 119 172, то според съда той е необоснован, доколкото не се сочи в какво точно се състои несъответствието и с кое точно и конкретно изискване на този стандарт не си съответства подписа, респ. квалифицираното удостоверение. По тази причина съдът не кредитира посочената част от заключението на тричленната СКТЕ.

Съдът намира, че подписът се основавани на КУКЕП, като в подписаното от трите вещи лица заключение е изрично посочено, че всички подписи са основани на такива удостоверение, като то самото съдържа указание, че е издадено като такова, като съдържанието му е съответно на изискването на Регламента.

Идентично на този извод на трите ВЛ е и заключението на ВЛ по единичната СКТЕ, доколкото в отговора на въпрос първи подробно посочва всички елементи, позволяващи точното идентифициране на титуляра, вкл. при изследване на записа на структурата на отличаващото име, релевантно към въпросното идентифициране.

В този смисъл е и текущата практика на ВАС - решение по дело №5256/2024 година, както и в решение по дело №4894/2024 г.

Трите ВЛ сочат в заключението си, че нямало данни дали посоченият усъвършенстван електронен подпис е създаден от устройство за създаване на такива подписи, но за съда е ясно, че подписите са създадени от такава система, която обективно може да създава такива подписи и чрез която впрочем е подписан и ревизионният акт на Д., за който няма данни да е обжалван като нищожен пред Директора на ОДОП и/или пред съда с идентични на понастоящем изложените аргументи. Същото впрочем касае и другата спомената заповед за спиране. Както е посочило ВЛ по единичната СКТЕ изрично в заключението си, при изследването на КУКЕП се установява /и това е онагледено/, че частният ключ, свързан с това удостоверение, се намира на устройство за създаване на квалифициран електронен подпис, който извод е обоснован. Настоящият състав на съда е имал повод да напомни съдебната практика, свързана с подписани чрез ползваната от Информационната система „Контрол“ система електронни документи, създадени от НАП, която е въвела, сертифицирала и ползва тази система, отричаща качеството и на устройство по смисъла на Регламента, респ. отричаща и възможността само по себе си това обстоятелство да влияе върху качествата на подписите, които са положени от органите по приходите чрез нея – вж. например решение № 13129 от 04.12.2024 г. на ВАС по АД № 7213/2024 г., решение № 9404 от 09.08.2024 г. на ВАС по АД № № 5436/2024 г. и много други.

Действително, в резултат на оспорването на идентичните искания за издаване на квалифицирани удостоверения се установи, че част от екземплярите са подписани от различно от посоченото лице, за което се отнася съответният екземпляр, както сочи почерковата експертиза. Само по себе си обаче това не е в състояние да компрометира извода на съда досежно полагането на подписа от сочения автор на заповедта, доколкото от една страна не се установява подаването на неверни данни на доставчика на електронните удостоверителни услуги досежно посоченото в исканията лице, като от друга страна протокола, който е подписан и от друг служител на НАП, както и от сочения за автор на оспорения подпис К. установява, че техническите приспособления /устройство за създаване на КЕП, четец за смарт карти и визуализиран код за управление/, чрез които се полага подписа, са предадени на К., който факт се потвърждава и от показанията на свидетеля К. В..

За пълнота обаче следва да се маркира, че получаването на въпросните технически устройства от трето лице, според чиито свидетелски показания това е станало въз основа на издадена от ИД на НАП заповед, далеч не означава, че именно това лице е използвало съответните технически средства, за да имитира подписа на титуляра, посочен в квалифицираното удостоверение именно върху процесната заповед. Липсват данни за посоченото обстоятелство, а съдът не може априори да приеме, че това лице е положило въпросният КЕП.

Що се касае до изводите на тричленната експертиза досежно валидирането на процесният подпис, то според ВЛ същият се валидира, като такъв извод е направен и от ВЛ по единичната СКТЕ, изслушана от съда. Така или иначе процесът на валидация според практиката на ВАС е без правно значение за факта на валидността на електронния подпис - решение по АД №6538/2024 година, решение по дело №5487/2024 година, решение по дело №946/2024 година, решение по дело № 6466/2024 г. и много други.

Въпреки, че съдът приема, че няма основания за недействителността на спирането на ревизионното производсство поради неспазване на формата на акта поради неподписването му с КЕП, следва да се посочи, че оспорената заповед не отговаря на изискванията на процесуалния закон, които са посочени в основанието, послужила за издаването и.

Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1, точка 2 от ДОПК, сочена в оспорената заповед „Производството се спира при образувано административно, наказателно или друго съдебно производство, което е от значение за изхода му - след представяне на удостоверение, издадено от органа, пред когото е образувано“.

Нормата има две процесуални предпоставки, като едната от тях следва да се установи с определено конкретно доказателство – удостоверение.

Първата предпоставка е да е образувано производство – административно, наказателно или друго съдебно производство. От изложената в заповедта аргументация е видно, че се претендира, че има образувано друго производство, което също е ревизионно, като задължено лице е съпруга на жалбоподателката.

Втората предпоставка на нормата изисква наличието на преюдициалност на това друго производство, която влияе обективно на резултатите от текущото производство. Тази особена правна връзка изисква наличието на обусловеност на изводите по текущото производство от изхода на това друго производство и съответните правни изводи, които са в състояние да обусловят този изход.

Само по себе си обстоятелството, че се ревизират доходи на лица, които се намират в брак, не води до извод за преюдициалност на резултатите от учредената на единия съпруг ревизия по отношение на резултатите на ревизионното производство, учредено за установяване на данъчни задължения на другия съпруг. Националното право не познава семейно подоходно облагане или облагане на семейството за имущество и доходи, получени от някои от съпрузите, независимо кой е той. Поради това само проявлението на това обстоятелство /което не е установено надлежно, както обосновано поддържа жалбоподателката/ не обосновава преюдициалност нито на производството, което установява данъчни задължения на Д. към производството, което установява данъчни задължения на Д., нито е налице обратна преюдициална връзка.

Други обстоятелства, които да обуславят указаната правна връзка между производствата, не са отразени в заповедта, нито се твърдят като налични.

Извън посоченото, следва да се констатира, че посоченият процесуален инструмент – удостоверение, от което да се установява наличието на посоченото друго ревизионно производство, липсва. Обстоятелството, че с неавтентичен вътрешнослужебен акт, издаден от лице, сочено като ИД на НАП, е разпоредено ревизиите на съпрузи да се извършват от едни и същи органи по приходите, не замества процесуалното доказателствено задължение за администрацията, посочено изрично в закона.

Жалбата е основателна, като оспорената заповед подлежи на отмяна.

Следва при този изход на спора на жалбоподателката да се присъдят сторените разноски, които за нея са следните: 2590 лева сторени за сметка на жалбоподателката разноски за експертизи, 10 лева за държавна такса и разноски за адвокат по чл.38 от ЗА във връзка с чл.8, ал.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в размер от 1000 лева.

 

Предвид изложеното, Административен съд – Велико Търново, шести състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ заповед №Р-04000421007102-023-002 от 09.08.2022 година за спиране на ревизионното производство на орган по приходите при ТД на НАП – Велико Търново.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите – София, да заплати на К. Д. Д. от Велико Търново, [ЕГН], разноски по делото в размер от 3600 лв.

 

Определението е окончателно.